Той трябва да се опита да си спомни вътрешните и външните условия, при които прозрението е дошло при него и временно да се опита да ги направи отново част от себе си и от околностите си. Той трябва да направи това, сякаш е актьор, който се появява в тази част на сцената. За момента той трябва да мисли, да чувства и живее, сякаш това наистина се случва, прозрението наистина се повтаря…

Source: The Notebooks of Paul Brunton