Кратко въведение

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ФИЛОСОФИЯТА НА ПОЛ БРАНТЪН

В течение на много години, Пол Брантън (Paul Brunton) ПБ, както той обикновено нарича себе си, пътешествал по света в търсене на духовни учители и учения. Той изложил своя опит и разбиране в ред книги, публикувани между 1935 и 1952 год.
В последните двадесет години от живота си той престанал да пътешества и написал своята вдъхновена духовна философия, плод на вътрешна реализация. Тези 34.000 вдъхновени записки, написани на отделни хартийки били публикувани посмъртно в 16 тома “The Notebooks of Paul Brunton” (Бележките на Пол Брантън) от членовете на центъра за изучаване на философия Wisdoms Goldenroad през 1984 – 1988 год. (Center for Philosophic Studies USA)
Тези късни произведения още повече разширяват, поясняват и задълбочават пътя, прокаран от автора в ранните му книги. Докато ранните му произведения показват постепенно и все по-нарастващо разбиране, от „Notebooks” още от самото начало лъха истинност, те като че ли са проникнати от нея.
Всяка бележка се явява като отделен поглед към реалността. Някои бележки направо ни вдъхновяват, на тях откликва вътрешното ни същество. За други е нужно съсредоточено внимание, за да бъдат напълно разбрани. Много от тях са като теми за медитация. Тъй като реалността, за която говори ПБ, лежи зад пределите на обикновения логически ум, бележките играят ролята на материал за учение, помагайки да се разграничим от погрешно разбрани понятия.
След дълго запознаване с тези идеи, пред нас се изправя цяла система от възгледи „Философията на истината”. Тази философия носи пълноценност и равновесие. Тя предлага дълбоко светоразбиране, пълно разкриване на вътрешната и външната реалност. Тя обяснява значението на човешкия опит, дава ни сила да проникнем зад външността на нещата и да открием това, което е дълбоката Реалност.
Философията на Истината цели нашето пробуждане, нашето Просветление. За това четете още в “Notebooks of Paul Brunton” 1ви том. Този първи том се явява като преглед на всичките 28 главни подразделения в “Notebooks”, които изчерпателно поясняват темата за Духовното търсене.

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ФИЛОСОФИЯТА НА ПОЛ БРАНТЪН

В течение на много години, Пол Брантън (Paul Brunton) ПБ, както той обикновено нарича себе си, пътешествал по света в търсене на духовни учители и учения. Той изложил своя опит и разбиране в ред книги, публикувани между 1935 и 1952 год.
В последните двадесет години от живота си той престанал да пътешества и написал своята вдъхновена духовна философия, плод на вътрешна реализация. Тези 34.000 вдъхновени записки, написани на отделни хартийки били публикувани посмъртно в 16 тома “The Notebooks of Paul Brunton” (Бележките на Пол Брантън) от членовете на центъра за изучаване на философия Wisdoms Goldenroad през 1984 – 1988 год. (Center for Philosophic Studies USA)
Тези късни произведения още повече разширяват, поясняват и задълбочават пътя, прокаран от автора в ранните му книги. Докато ранните му произведения показват постепенно и все по-нарастващо разбиране, от „Notebooks” още от самото начало лъха истинност, те като че ли са проникнати от нея.
Всяка бележка се явява като отделен поглед към реалността. Някои бележки направо ни вдъхновяват, на тях откликва вътрешното ни същество. За други е нужно съсредоточено внимание, за да бъдат напълно разбрани. Много от тях са като теми за медитация. Тъй като реалността, за която говори ПБ, лежи зад пределите на обикновения логически ум, бележките играят ролята на материал за учение, помагайки да се разграничим от погрешно разбрани понятия.
След дълго запознаване с тези идеи, пред нас се изправя цяла система от възгледи „Философията на истината”. Тази философия носи пълноценност и равновесие. Тя предлага дълбоко светоразбиране, пълно разкриване на вътрешната и външната реалност. Тя обяснява значението на човешкия опит, дава ни сила да проникнем зад външността на нещата и да открием това, което е дълбоката Реалност.
Философията на Истината цели нашето пробуждане, нашето Просветление. За това четете още в “Notebooks of Paul Brunton” 1ви том. Този първи том се явява като преглед на всичките 28 главни подразделения в “Notebooks”, които изчерпателно поясняват темата за Духовното търсене.

ЕГОТО И ВИСШИЯТ АЗ

Какво е Егото? Това, за което ние приемаме себе си. Егото е чисто и просто цялата поредица от мисли, чувствата ни, образите и спомените, съзнателните несъзнателни навици, включително физическия, емоционален и умствен опит, отразен от съзнанието.
Когато Егото приема себе си за реалния човек, тогава според думите на ПБ, възниква проблема с егоизма. Егоизмът се явява мисълта, към която ние здраво се придържаме, за личното Аз (егото) като наше реално Аз; и произлизащия от това разрив между личното Аз и Висшия Аз. Тази фалшива наша идентичност е не само интелектуален проблем, но и дълбоко закоренен емоционален и умствен навик.
Често повтарящите се мисли и постъпки стават тенденции, тенденциите се превръщат в навик, навикът вече формира начина по който ние възприемаме Света. След продължително време навиците и емоционалните последствия от дейностите ни набират сила. Енергията на навиците лежи в основата на съзнателната ни мисъл, воля и чувства.
ПБ казва „… можем да коригираме грешката интелектуално, но остава да се борим с навика. Той е толкова дълбоко вкоренен, че само пълно усилие може да го промени. Т.е. нужно е дълбоко индивидуално усилие и приканването на света благодат, за да променим навика. Това усилие се нарича Духовно търсене.
Егото взаимства съществуването си от по-дълбок източник, когото ПБ нарича Висш Аз. Висшият Аз е в основата на нашето съзнание, живот и индивидуалност и съдържа приемствеността на опита ни от един живот до следващия.
ПБ казва, че не можем изцяло да опишем Висшия Аз, такъв какъвто той всъщност е – безкраен и неизразим. Но можем да опишем неговото присъствие и последствия. Висшето Аз е нашата точка на съприкосновение с реалността. То е съзнание и живот. То е Истина, Красота и Доброта. То никога не е раждано и не ще умре. Висшето Аз поставя егото като център отразяващ вселената.
Висшето Аз е свързано с индивидуалния опит, но също така е универсално. То е едновременно неподвижно и активно: То се явява като наша неизменна божествена природа, както и основа на човешката еволюция. То е частица от безкрайния разум, но не и целия безкраен разум: „лъча, а не слънцето”.
Най-важното свойство на Висшето Аз е неговото непосредствено присъствие в живота ни, сега и всякога, независимо от различните ни състояния на съзнание. Единствено е нужно осъзнаването му. Но и това не е цялата истина. Висшият Аз присъства винаги и ние сме него. Висшето Аз не може да се опознае като нещото, като обект. Осъзнаваме го единствено прераствайки в него.
ПБ употребява думата „Проблясък” за да опише този краткотраен момент, в който се чувстваме изцяло като Висшето Аз. Той пояснява, че „проблясъкът най-добре може да се сравни с моменти на пробуждане от състояние на дълъг сън”.
Прочетете повече на тази тема в том 6ти и 14ти от “Notebooks of Paul Brunton”.

СВЕТЪТ И СВЕТОВНИЯ РАЗУМ

Видяхме, че в пределите на индивида има вътрешна реалност, Велик разум, наречен Висш Аз. Тогава каква е реалността, стояща зад света като цяло?
Ментализмът е дума, употребена от ПБ за да обясни, че светът се явява като мисъл, а не е материална вещ. Почти всеки от нас вярва, че светът се намира отвън, а умът е вътре в нас; че светът, оставайки отвън е нещо, което ние възприемаме в съзнанието си, така той се проявява пред нас. Ментализмът подчертава, че светът е неотделим от този който го възприема, следователно съществува като явление в съзнанието. Сравнете това с вашите сънища. Светът и персонажите, които сънувате са във вашия ум.
Ментализмът не само показва, че светът е мисъл, част от универсалното съзнание, но и насочва вниманието ни към творческата енергия на това съзнание, Световния Разум.
Ето сега вие четете тези редове. Вие можете уверено да заявите, че осъзнавате тези думи, тялото си, стаята в която в момента седите. Но вие не можете да отделите съзнанието и да погледнете на него като на словата, тялото, стаята. Умът, който опознава света не може да бъде опознат по същия начин, по който опознава този свят. Следователно тайната на съзнанието е следната: Най-непосредствения и важен факт, основа на опита ни – съзнанието, него не забелязваме; докато съдържанието на съзнанието, което непрекъснато се мени, привлича цялото ни внимание.
Ние можем колкото си искаме да изследваме мозъка като обект, но никак не ни е познат този нематериален принцип, благодарение на който ние опознаваме или възприемаме мозъка. Възприемащото съзнание не може да се разглежда като обект! Съзнанието е това, което едновременно проявява света и опознава този свят.
Още повече, природата на това съзнание, което е и по-дълбоката реалност на човека и света, чрез което ние всички опознаваме света, не е локална и не е индивидуална. Тя е космическа и безкрайна.
Творческия ум, проявяващ света, ПБ нарича „Световен разум”. ПБ казва: „Творческото действие, което поражда света е плод на Световния разум. В степента, в която ние възприемаме света, ние несъзнателно участваме в неговото проявяване …
Това е мислено създаден свят, а ние сме мислено създадени същества”. Може просто да се каже, че световният ум „измисля” света и същевременно с това му придава живот.
Идеята за Космоса и Световния разум е Световна идея. Тя е универсална и вечна. Световният разум създава своите вечни идеи и ги проявява като Космос.
Всеки един от нас участва в Световната Идея, всеки със своите собствени мисли. ПБ казва: „Световният Разум е скрит в глъбината на нашето индивидуално съзнание. Световната Идея поражда цялото ни познание. Който правилно търси, ще намери свещения покой вътре в себе си и свещената дейност отвън във Вселената.”
Основната природа на висшия универсален разум се явява неизказаното, пусто, спонтанно и обединено, непроменящо се съзнание. Когато разумът е активен, той проявява и поддържа Света – това е Световния Разум. Когато той присъства вътре в индивидуалния център на опита – той е Висшия Аз.
За това четете по-нататък в „Notebooks” специално том 13.

ДВОЙНАТА ЦЕЛ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ

Човешкото съществуване има за цел, от една страна развитието на човешката природа и от друга, да събуди и развие божественото в отделния индивид.
Ние сме тук, за да се учим и постигнем пълното развитие, достъпно за зрелия човек. В този процес ние постепенно се сливаме със световната идея, изразявайки същевременно уникалната си индивидуалност. Всяка жизнена функция в нас трябва да се оползотвори напълно.
В същото време, Висшето Аз, нашата дълбока, първоначална същност е проявило своето съзнание чрез отделния човешки индивид. Висшето Аз е това, което сме в действителност, но много от нас не го съзнават или не смеят да повярват това. Тук се крие нашето заблуждение. Ние погрешно приемаме себе си за Егото, което е всъщност и източника на всичките ни страдания.
Успоредно с това наше човешко развитие, се поставя въпроса за нашата коренна задача – да опознаем истинската си природа и прехвърлим идентифицирането си от Егото към Висшето Аз. Самата благодат на Висшия Аз ще ни доведе до това признание.
Четете по-нататък за това в „Notebooks” по-специално в том 16.

ДЪЛЪГ И КРАТЪК ПЪТ

„Стремежът към Висшето Аз не е нищо друго освен поредния стадий в дългия човешки блян за щастие.”
Това е първата записка в първия от 16те тома на ПБ. След нея идват хиляди други записки, обхващащи всички възможни аспекти на духовния път.
Това, което ПБ нарича дълъг и кратък път, е основано на двойната природа на човека – Его и Висш Аз – както и на двойната природа на пътешествието към Просветление – към свобода, истина и красота.
ПБ казва: „Дългият Път налага продължителни усилия на волята, Краткият Път, продължително насочено любящо внимание.”
Развитието на Егото е основа на Дългия Път. На него ние облагородяваме своето Его, развиваме човешкия си потенциал, учим се да успокояваме мислите и изучаваме съзнанието отделно от неговото съдържание.
Вечното присъствие на Висшия Аз е основа на Краткия Път. На него ние възприемаме факта, че ни е нужно придържане към вътрешната тишина; ние утвърждаваме своята първоначална същност като Висш Аз и настройваме живота си според Световната Идея. Просветлението не се състои в добавяне на нещо. Не е нужно да се достигне Висшето Аз, тъй като то е вече тук. Висшето Аз „не се явява цел, а реализация на това, което вече е.”
Дългият и краткият Път не трябва да се разглеждат поотделно. ПБ уравновесява двата пътя, предполага, че аспирантът вече е извършил работата върху себе си, принадлежаща на Дългия Път; или пък би се обучавал едновременно по двата пътя. Всъщност само Дългият Път се явява като Път. ПБ иска от нас да се придържаме към възгледа, че Висшето Аз присъства в нас от самото начало.
Както той казва: „Още от самото начало на духовното търсене, при изследванията и медитацията които практикуваш, те е вдъхновило Висшето Аз и ще те поддържа до края. Още от първия момент, когато си встъпил по Пътя, безсъзнателно те е повела Божествената подбуда. Същата тази подбуда е първия признак на Благодатта.”
В края на краищата има само един път, който изцяло е подчинен на Висшия Аз.
„Дългият Път води към Краткия Път. Краткият Път води към непрестанно присъстващата благодат на Висшия Аз.”
Тези, които са съзрели дотолкова, че да се вслушат във вътрешното пробуждане вървят към промяна в съзнанието си. Тази промяна става възможна благодарение на това, че те в Благодат са се отказали от самите себе си, което ги води към непрекъсващо Просветление.

ДЪЛГИЯТ ПЪТ
На Дългия Път работиш над Егото си като:
- Пречистваш, утвърждаваш и усъвършенстваш характера и чувствата си.
- Научаваш се на концентрация и медитация.
- Увеличаваш познанието си.
- Преодоляваш препятствията към Просветлението.
◊ Дългият Път зове за непрекъснати усилия. Той трае дълго време.
◊ Дългият Път подготвя за Късия Път, Късият Път води до Просветлението – крайната цел на човешкото съществуване.

КЪСИЯТ ПЪТ
Основата на Късия Път е в това, че Висшият Аз е винаги присъстващ. Ти си във Висшия Аз сега повече от всякога. Ти си Висшия Аз. Единствено трябва винаги да възпоменаваш този факт!
Късият Път е в основата си вътрешна нагласа. Практиките на Късия Път са различни по характер от тези на Дългия Път. Тук няма референции към Егото. Това е Пътя на Благодатта.
По Късия Път:
- Постоянно възпоменаваш Висшия Аз – неговата природа и атрибути, неговите характерни черти и белези за присъствие и вечност.
- Ти си в затишие и знаеш.
- Спокойно си почиваш поради самия факт, че Висшият Аз го има.
- Приемаш това, което Вселената ти определя.
- Променяш самоличността си: от Его към Висше Аз.
- Даваш любовта си на Висшия Аз.
- Проникваш в истината.
- Осланяш се с радост на Висшия Аз при всички обстоятелства.
- Заменяш контемплация с медитация.
- Заставаш като страничен наблюдател на живота, включително и на собствения си живот.
- Не приемаш и отстраняваш всички отрицателни мисли и чувства веднага след като се появят.
- На кратко: Краткият Път е отдаване на Висшия си Аз чрез надежда, любов, скромно подчинение и възпоменание.
Чети повече за това в “Notebooks of Paul Brunton”, особено том 15.

The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation

This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se