The Library
В зависимост от собствената му природа и съобразно вселенския план, поток от влияния дължащи се на миналото му го облива и го кара да мисли и действува в определена посока. Той може би си мисли, че следва този поток свободно и независимо. В невъзможността да види колко ограничена е настоящата му свобода лежи най коварната му илюзия.
6.9.4.18Обикновено не е лесно – но колкото по-често го прави, толкова по-скоро умът му ще стане по-малко възмутим и по-спокоен – да си признава, че това се случва, че дадена позиция или човек са част от съдбата му, че единствената му свобода в такъв случай е моралната. Той може да избере чисто психическото си отношение.
6.9.4.23Моралният му отговор на една случка, също както и мисловното му отношение към нея и емоционалното държание са до голяма степен свободни. В това царство са достъпни възможности за по-нататъшно душевно развитие или материалистично втвърдяване. Той може да поднови вътрешна cи сила или да пропадне обратно в чувствителна слабост.
6.9.4.24Той е повлиян не само от наследството на личната си минала история, но и от тази на обществото, затова би било безполезно да се говори за пълна свобода на избора. Но би било грешка в мисленето и поведението да се държи така, сякаш изобщо няма свобода. Известна мярка за това наистина съществува, тъй като в повечето случаи, ако не и във всички, той винаги е изправен пред поне две възможни линии на избор - по-висша и по-нисша.
6.9.4.28Едно единствено решение може да оформи изцяло следващите петдесет години от бъдещето на един млад човек.
6.9.4.29Обстоятелствата, в които се намира, и събитията, които му се случват, не са нищо повече за човека от това, което той мисли и прави за тях. Защото реакцията му, отношението му са възможно най-често под негов контрол.
6.9.4.30Никой човек няма свободна воля, ако е поробен от неща или засегнат от събития извън себе си. Той я има само когато вътрешно е отделен от тях.
6.9.4.58Човекът, чиято слабост, когато се сблъска с изкушението е толкова голяма, че отстъпчивостта му е ясно предсказуема- не може да се каже, че има същата свобода на избор, като човекът със силно самообладание.
6.9.4.66Свободата сама по себе си не е добро или лошо нещо; начинът, по който се използва, било мъдро или безразсъдно, ще определи нейната стойност.
6.9.4.68Ако искаш свобода, трябва да приемеш отговорността, която я придружава. Това е не само човешки и социален закон, но и божествен и кармичен закон.
6.9.4.72Действително определеният духовен човек има повече сили на свободна воля, отколкото други - сили да формира живота си и да компенсира своята карма и да създаде добра карма, да премахне заплашителната или съществуваща лоша карма.
6.9.4.81Човекът, в крайна сметка бива принуден от самия живот да предприема дисциплини, срещу които негодува или на които се противопоставя. Неофитът във философията, заради собственото си личностно развитие , ги очаква, приема ги и си сътрудничи с тях.
6.9.4.86Кой притежава пълна независимост? Кой има пълната свобода, която иска? Кой е способен да прави своите избори свободно, незасяган от обстоятелствата, от социалния натиск, от събитията или от приемствеността? Отговорът е, разбира се, никой. Но дотолкова, доколкото някой се научи да контролира мислите си, да стане господар на себе си, той започва да контролира съдбата си.
6.9.4.88Съдбата на цял живот може да бъде определена от една грешка, която сама по себе си е последица от неуправлявана емоция или страст.
6.9.4.90Съдбата му дава възможности и трудности: това, което прави с тях, е негов избор, за който и отговаря.
6.9.4.92Принуден от удоволствие в някои превъплъщения и воден от болка в други, човекът бавно се научава да използва своите способности и сили правилно.
6.9.4.94Поговорката, че опитът е най-добрият учител е тази, която често смятах, че трябва да се промени на опитът най-често е единственият учител. Със сигурност е по-добре да бъдеш научен от размисъл и интуиция.
6.9.4.96Има по-кратък и по-добър път към практичната мъдрост. Това, до което обикновения човек достига с години житейски опит, по-мъдрият човек ще открие по-рано, чрез интуиция и размишление.
6.9.4.98Къде е свободната воля на човека? Той е свободен да избира дали ще се съобразява с модела на Световната идея, дали ще й се подчини или не спазвайки по-висшите закони.
6.9.4.114… Няма място за безнадежден фатализъм в това учение. Съдбата може да се променя. Тя става по-приятна вследствие на нашите добри дела, по-поносима в следствие на нашите мъдри дела, по-болезнена вследствие на нашите лоши решения и по-непоносима в следствие на нашите глупави решения.
6.9.4.117,Човекът, който печели е човекът, чийто зарчета са заредени с непобедим оптимизъм, с неизменни усилия и с креативно мислене.
6.9.4.119Тъй като дарбата на творчеството принадлежи на всички нас и е използваема във всички сфери на живота на човека, той може да направи много, за да формира този живот, ако проявява истинска сила и решителност.
6.9.4.121Животът е представен във всеки индивид по модел, даден от по-висша сила – наречете я карма или Бог, съдба или божественост. Той може да има способността да въведе по-малките детайли, но по-големите очертания са предопределени. Свободата, която си мисли, че има, е илюзорна. Но там, където не я подозира, той има свобода и това е неговият висш аз, неговият Свръх Аз.
6.9.4.134... Човек има за цел да расте в съзнанието на своята богоподобна същност и чрез това в радостно сътрудничество с Бога, със съзнателното участие на Божествената - Световна идея.
6.9.4.136,Никой човек не е истински и напълно свободен, тъй като всички хора носят в себе си Световната идея. Усещането, което обикновено притежава, че действа под собствената си власт и прави собствен избор, се дължи на неговото невежество.
6.9.4.137Отношението на човека към въпроса за свободата се променя след като се е отдал от Върховният Аз. Това трябва да се промени. Отсега нататък той ще трябва да бъде лоялен не към желанията на егото, а към заповедите на Върховният Аз. Ако двете съвпадат, това е добре и приятно за него. Ако не, и той се подчинява на Висшия си Аз, то тогава вече не може да се каже, че той има пълната свобода на волята. Но не може и да се каже, че няма. Защото Върховният Аз е в него, а не извън него, не е нещо чуждо и далечно; то е наистина него в най-голяма и висша степен ...
6.9.4.140,В крайна сметка единствената свобода, с която разполагаме, е да се съгласим с реда на вселената и да бъдем това, което имаме възможността да бъдем, а то е да продължим нагоре, да превъзмогнем малкото его и да открием скритото величие на Висшия Аз.
6.9.4.142… Аз съзнавам истината, защото съм бил издигнат като дете над притеснението за бъдещето, над съжалението за миналото. В духовния Аз, усещам живот извън времето: аз дишам спокойния въздух на Вечността. Чувствам се в безопасност и не бих могъл да се притеснявам, дори и да исках...
6.9.4.144,Исус имаше страстта да подтиква всеки човек да живее според по-висшите си възможности. Човекът, който живее на по-ниско ниво от най-доброто, не изпълнява правилната си функция в живота. Това отношение на Исус беше в пряк контраст с широко разпространения фатализъм на ориенталците.
6.9.4.147Безкрайната мъдрост на света-ум е в света и управлява хода му, който не е оставен на случайностите на късмета.
6.9.4.152... Егото е заобиколено от истина и доброта. Защо да не достигне и до Върховният Аз?
6.9.4.159,
13 а 2017
16 о 2022
27 а 2014
13 м 2021
4 м 2024
5 о 2024
8 ф 2023
24 н 2024
9 я 2019
13 м 2020
19 я 2019
7 д 2020
18 м 2015
8 ф 2021
25 м 2018
17 м 2024
11 д 2024
4 а 2012
2 ю 2022
3 м 2013
5 м 2016
3 д 2021
3 д 2022
18 м 2020
19 м 2024
2 о 2015
16 с 2012
13 с 2012
8 д 2022
24 с 2016
4 о 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se