The Library
Този, който има правилно разбиране за кармата и не я приема като нещо външно и определено от съдбата, е също наясно, че това е сила, която се произвежда от нашите собствени дела. Той има също разбирането за нейната роля в сферата на човешкото страдание. Кармата възпитава, а не наказва…
6.9.3.1,Законът за възмездието може по-скоро да бъде наречен закон на отражението. Това е, защото всеки акт се отразява обратно върху извършителя си, всяка мисъл се отразява обратно върху източника си, като от огромно космическо огледало...
6.9.3.15,Ако животът е драма, поставена на сцената на тази планета за нас (и други), за да играем, то кармата е публиката, свидетелката на всичко.
6.9.3.18Напълно логично хората учат, че някакъв вид баланс между двете карми на човека е разрушен и така лошата карма може да се смекчи или дори победи, но наравно с това и добрата може да се ограничи или дори да се компенсира.
6.9.3.19Победата на духовната природа в човека е предопределена и неизбежна, но никой не знае кой е часът на тази победа.
6.9.3.23… Нашите погрешни дела създават скърби не само за другите, но и за самите нас. Доброто действие води до възвръщане на добрия късмет. Нека не бягаме от действието на този фин закон за морална отговорност…
6.9.3.29,Кармата, създадена от човешка воля, подлежи на човешка модификация. Съдбата, поставена от висшата сила, не! Общият факт на смъртта е пример за съдба и в този смисъл репликата на поета Джеймс Шърли: „Няма броня срещу съдбата“ е вярна, но конкретният факт на смъртта, нейното време и начин може да са променливи.
6.9.3.31... Добрите и лошите качества на вашия характер, развитието или липсата на развитие на вашите възможности, и решенията, взети между другото или поради дадена причина, са нещата, които наистина определят живота ви...
6.9.3.32,Всеки човек наистина е изправен на изпитание. Самият живот е негов съдник с работата на кармата, невежеството или мъдростта на неговите събратя, гласа на неговата съвест и способностите или неспособностите на неговата личност.
6.9.3.42Действието, което завършва една мисъл, е хвърлено обратно към него от природата под маската на карма. В този възглед той носи отговорността за себе си. Той не може да го предаде на никоя човешка институция, като църква, или на друго човешко същество, като гуру или спасител.
6.9.3.49Той трябва да предвиди последствията не само от дадено действие, но и от отношение или възглед.
6.9.3.52Той може да измами себе си или другите, но не и силата на кармата. Първо той трябва да стане напълно отговорен за действията си и получи това, което е заслужил. Това е единствения пътят за извървяване.
6.9.3.53Тези, които не се учат от правилното размишление за своите преживявания, ще трябва да се научат от ритниците, които им доставя свежата карма, която правят.
6.9.3.54От нашето изследване на закона на кармата ние можем да заключим, че човек трябва да порасне, да стане мъдър и да се научи да бъде отговорен за своите действия, решения, емоции и дори мисли …
6.9.3.56,Човекът, който си въобразява, че може да премине през живота и да управлява различните си дела, независимо от всички предполагаеми по-висши закони, следва илюзия. Някъде или някой ден пробуждането му е неизбежно.
6.9.3.59Живот, който не е насочен към висшата цел, ум, който е изцяло незаинтересован от това да стане част от съзнанието на Върховния Аз — тези пропуски тихо мълком ще ограничават човека, както по време на телесното му съществуване, така и през съществуването му след смъртта.
6.9.3.60Човек съществува според собствения си интерес. Но поради непознаване на висшите закони, по-специално този на кармата, той може да се противопостави на този си интерес.
6.9.3.61Това, което кара хората да страдат от собствената си карма, са до голяма степен техните дела. Но това не е причина да стоим настрана и да ги оставяме на произвола на съдбата .
6.9.3.63Ние рядко сме справедливи относно съдбата си. Когато събитията се случват не по начина, по който бихме искали, ние отказваме да приемем, че е наша собствена вина, затова обвиняваме жестоката си съдба. Но когато нещата вървят благоприятно, ние сами се убеждаваме, че ги водим!
6.9.3.70Твърде много хора се молят да бъдат избавени от последствията на своите грешки или слабости, твърде малко се опитват да се освободят от самите грешки. Ако молитвите на по-голямата група бъдат отговорени, слабостите все още остават и същите последствия непременно ще се появят отново. Ако усилията на по-малката група са успешни, те ще бъдат избавени завинаги.
6.9.3.72Всеки човек трябва да усеща и мисли, действа и говори. Но всички не възприемат последствията на тези операции, близки или отдалечени, бързи или бавни, . Който избере погрешна цел или има недостойно желание, трябва да понесе последствията от своя избор. Всяко зло действие има скрит болезнен oбрат. Процесът е кумулативен. Всеки акт създава след себе си нов акт в същата посока надолу. Всяко отклонение от праведността прави завръщането по-трудно.
6.9.3.76Ако хората знаеха, че закона на отплатата е не по-малко ефективен от законите на страната им, те несъмнено щяха да бъдат по-внимателни.
6.9.3.84Трябва да се обясни на хората, че причина и следствие не действа по различен начин в моралната и в научната сфера. Още от ранно детстсво трябва да се пояснява този факт и да не се забравя и винаги да се има в предвид. Очите им трябва да се отворят и трябва да се добие отговорност за действия, които допринасят страдание, създават проблеми или пораждат разочарование.
6.9.3.85Когато хората разберат, че законът на възвръщането е не по-малко истински от закона за гравитацията, те ще спечелят безмерно.
6.9.3.86Греховете за това, което сме пропуснали са също толкова важни кармично както и греховете на стореното.Това, което сме пропуснали да направим, се брои също като творител на карма.
6.9.3.89Този, който открива тези морални истини и ги разкрива на своите помрачени събратя, е не само техен възпитател, но и техен благодетел. Защото той спасява тези, които се вслушват в него – от много страдания, които могат да бъдат избегнати.
6.9.3.92Когато човек приеме закона за последствията присърце, той няма да нарани друг човек волно или осъзнато. И това е защото не би искал да нарани себе си.
6.9.3.94Когато ние напълно разберем тази велика истина, когато смирено признаем, че целият човешки живот е под влиянието на закона за последствията, ние превръщаме добродетелта в необходимост.
6.9.3.96Когато се разглежда въпроса от кармична гледна точка всеки от нас създава свой собствен свят и атмосфера. Следователно можем да благодарим или обвиняваме единствено себе си за собствения комфорт или нещастие. Трябва също да се помни, че сегашното правилно или неправилно използване на свободната ни воля в момента решава условията и обстоятелствата на бъдещите животи.
6.9.3.97Абсурдно е да се третира идеята за карма като някаква неземна Ориенталска измислица. Това е просто законът, който прави човека отговорен за собствените си действия и който го поставя в позицията да трябва да приеме резултатите, които произтичат от тях. Можем да го наречем законът за собствената отговорност.
6.9.3.98,Ще приеме ли някога Западът идеята за кармата в съзнанието си? Сигурен съм, че ще го направи. Това е така, защото ще трябва да признае идеята за прераждането, която, веднъж приета, въвежда кармата като свой близнак.
6.9.3.102Хората ще стенат за своето нещастно минало, и ще ги боли, защото не могат да го променят; но те забравят да променят нещастното бъдеще, което вече са заети да изграждат.
6.9.3.106Докато хората обичат само ефимерното и се губят в него, те дълго ще продължат да страдат от тази част от техните безпокойства, която може да бъде избегната. Това е главният елемент в посланието на Буда преди две хиляди и петстотин години и той е все още толкова верен и днес.
6.9.3.109Никой не успява да унищожи кармата само защото интелектуално отрича съществуването й …
6.9.3.111,…Тук и там се появява човек който излиза от стадото, който става индивид, творчески се превръща в напълно човешко същество. За него всеки ден е ново преживяване, всяко преживяване е уникално, всяко утре вече не е напълно неизбежното и предвидимо наследство от всичките му дни…
6.9.3.112,Това, което ни принуждава да действаме по определен начин, е отчасти натиска на околната среда и отчасти внушението на собственото ни минало. Понякога едното е по-силно, а друг път - другото. Но коренът на целия проблем е в нашия ум. Неговото правилно култивиране ни освобождава до голяма степен от двете принуди.
6.9.3.140Ако искате да промените кармата си, започнете като промените отношението си: първо, към външните събития, хора, неща; второ към самите себе си.
6.9.3.141... Кармата, която сме си направили в предишните прераждания, е като изстрел от пистолет; не можем да го върнем обратно и трябва да си понесем последствията. Но след като сме се отдали на духовния наставник, той направлява ръцете ни и не ни позволява да създаваме повече лоша карма.
6.9.3.146,Въпреки че кармата е свързана с това, което човека прави в действителност, тя се изгражда също и от това, което той чувства, мисли и силно усеща.
6.9.3.147Когато човек открие, че дадено състояние е извън силите му да го промени, той може да го понесе по-добре, като поддържа вярата, че всички неща и всички условия са в крайна сметка наредени от Вселенския разум и че в крайна сметка те ще постигнат най-доброто.
6.9.3.153Човекът, който може да живее без проблеми, все още не е намерен, но човекът, който може да живее без притеснение за тях, може да бъде намерен навсякъде, където има философия .
6.9.3.156Тогава той ще види, че егото не е истинската му същност, че злото и грешките, които то проявява, са предотвратими смущения с предотвратими причини .
6.9.3.159В изграждането на нашето бъдеще, стигаме до объркване заради различния и противоречив характер на мислите, чувствата и желанията, които обичайно притежаваме. Затова нашите многобройни страхове могат да допринесат за постигането на нещо, което не желаем. Тук се крие едно от предимствата на позитивните твърдения и ясните решения в нашето отношение към бъдещето.
6.9.3.165Като наблюдаваме мисловния си живот, отстранявайки негативите и култивирайки положителни идеи, пълни с доверие във висшите закони, всъщност започваме процеси, които накрая водят до подобряване на външния живот.
6.9.3.169Той трябва да използва разума и интуицията в обединение т.е. интелигентността си, за да разпознава делото на кармата в модела на някои от външните събития в собствения си живот.
6.9.3.171Животът до голяма степен е това, което ние правим от него, чрез нашия начин на мислене. Тогава колко важно е да премахнем грешката от ума и да поставим истината на нейно място! Колко различни биха били нашите съдби, ако разпознаем тази нужда и винаги действуваме според нея!
6.9.3.173Твоята карма е ускорена; всичко е акцелерирано до определена степен. Това е нужно за определено време за да се постигне по-бърз напредък, активирайки в действие определени страни от характера и ума му. Помисли само за постигнатото от момента когато почна тези учения. Припомни си първоначалното си умствено състояние.
6.9.3.177Само когато осъзнава, че той самият е бил основната причина за собствените си проблеми, и че другите хора са били само вторичната, тогава той вижда ясно.
6.9.3.178Дори преднамереното бездействие не предотвратява създаването на кармично последствие. То съдържа скрито решение да не се действа и затова е форма на действие!
6.9.3.181Силите от миналите му прераждания излизат и го тласкат към определени решения, действия и нагласи.
6.9.3.184Денят на Страшния съд не е само от другата страна на гроба. Може да е тук, от тази страна, сега, през този месец.
6.9.3.189През цялата история виждаме хора да причиняват страдания на други хора. Това показва тяхното непознаване на висшите закони, тъй като чрез собствения си грях те наказват себе си.
6.9.3.194Ако в крайна сметка - а понякога и твърде рано - кармата настигне човек, това не е толкова болезнено; това не трябва да го изпълва с предчувствия. Защото доброто, което е мислил и направил, се завръща към него.
6.9.3.200Мрежата на кармата се пристяга около човека, докато животът расте с вековете или изтънява, тъй като егото се откъсва все повече и повече.
6.9.3.203Събитията и обстановките биват привлечени към човека отчасти според това той какво е и какво прави (индивидуална карма), отчасти според това от какво има нужда и какво търси (еволюция) и отчасти според това какво прави, търси или от какво се нуждае обществото, расата или нацията, на която принадлежи (обща карма).
6.9.3.210Връзката с кармата от бившия живот е дейна най-вече при раждането и по време на ранната детска възраст, детството и юношеството. Кармата, направена в настоящия живот, се доказва след достигане на матуритета.
6.9.3.213Ние приканваме бъдещето чрез нашите стремежи. Получаваме последиците от нашето мислене, усещане и правене. Природата не фаворизира, но ни дава нашите пустини .
6.9.3.214Греховете на човека са резултат от ограниченията на неговия опит, способности и знания.
6.9.3.215... неизвършването на правилна постъпка в определена ситуация може да бъде кармичен грях, макар и в много по-малка степен от извършването на грешна постъпка.
6.9.3.216,Когато най-накрая той бъде призован на сметка от кармата, той няма да бъде съден по свидетелствата за характер, които другите му дават, независимо дали са добри или лоши, но от мотивите, чувствани в сърцето му, нагласите в ума му и делата, извършени от ръцете му.
6.9.3.220Тежка брачна ситуация може сама по себе си да се промени напълно към по-добро или в противен случай вторият брак може да се окаже по-щастлив, ако има достатъчно подобрение в мисленето за повлияване на съответната карма.
6.9.3.226Закоравял егоизъм е инвестиция, която се отплаща лошо. Защото означава, че по време на нужда, няма да има кой да ни помогне; в час на беда, няма кой да ни утеши. Това, което ние даваме, то ни се връща.
6.9.3.228Кармата се изразява чрез събития, които могат да изглеждат като злополуки. Но те са такива само на повърхността.
6.9.3.231Моралната заблуда, която кара човек да мисли, че може да изгради собственото си щастие върху нещастието на други хора, може да бъде разбита само от знанието за истината на кармата.
6.9.3.232Невъзможността да се действа в правилния момент по правилния начин може да доведе до собствени кармични последици.
6.9.3.239Ако неговата еволюционна нужда изисква това, той ще бъде тормозен от неприятности, за да стане по-малко привързан към света или чрез болест, за да стане по-малко свързан с тялото. В този случай не става дума за получаване на заслужена съдба, колкото до удовлетворяване на една нужда. И двете съвпадат обикновено, но не винаги и не непременно. Това не се случва с обикновения човек толкова, колкото с търсещия човек, защото последният е поискал или се е молил за по-бързо развитие.
6.9.3.247Законът е безмилостен, но е гъвкав: приспособява наказанието към еволюционната степен на човека. Грешникът, който знае повече и който съгрешава с повече осъзнаване на това, което прави, трябва да страда повече.
6.9.3.251Животът не се опитва да направи хората щастливи или нещастни. Той се опитва да ги накара да разберат. Тяхното щастие или нещастие идват като странични продукти от техния успех или провал в разбирането.
6.9.3.260Съвременната борба за съществуване не е нищо ново. Това е под същото небе и в същия свят от праисторически времена. Сцените са променени само в детайли; актьорите, мъже и жени, остават същите, но са вече по-опитни. Непрестанната борба винаги е била част от битието на човешката раса.
6.9.3.261Вярвам в любовта, а не в омразата, като мотивираща сила за реформа. В същото време виждам кармата в действие, наказваща егоистите и безсърдечните ... За съжаление страданието е един от основните му инструменти за еволюция и особено там, където хората не се учат от интуицията, разума и духовните пророци.
6.9.3.267,Докато изпълнява собствената си цел, кармата не може да не изпълни и друга по-висша цел- тя ни носи това, което е съществено за нашето развитие.
6.9.3.270Когато се въздаде справедливост на човек за нараняванията, които е причинил на другите, когато грешните му действия завършат със страдание за самия него, той може да започне да разбира тази истина - че само Доброто наистина може да триумфира.
6.9.3.276Цялата съдба на един човек може да зависи от едно събитие, едно решение, едно обстоятелство. Тази единствена причина може да бъде значима за всички следващи години.
6.9.3.288Някои събития в бъдещето са неизбежни или защото са резултат от действията на хора, които не успяват да променят характера си или да подобрят способностите си или да задълбочат знанията си; или защото те следват от основния модел на Световната идея и законите, които тя определя, за да управлява физическия живот.
6.9.3.294Срещаме предопределените си преживявания, тъй като са ни дадени като запечатани заповеди в началото на нашето въплъщение.
6.9.3.314Колелото на живота продължава да се върти и да минава през разнородни преживявания, а ние сме безнадеждно вързани за него. Но когато най-после разберем какво се случва и го преодолеем, ние се освобождаваме.
6.9.3.324Съдбата може да ги събере за целта на духовното раждане на по-младия от тях, може да се изправи срещу тях, за да може по-възрастният да предаде живата си визия и разширено разбиране на другия.
6.9.3.331Не завиждайте на онези, които имат късмет. Боговете са им разпределили порция добра карма, но когато това се изчерпи, ще бъдат лишени от много неща , с изключение на тези вътрешни духовни притежания.
6.9.3.337Това, че нашата смъртна съдба се състои от добре дошли и нежелани обстоятелства или случки е сигурно. Няма човек, чийто модел да не е такъв, кариран - само черно-белите квадратчета са неравномерни по брой и делът се различава от човек до човек...
6.9.3.343,Животът ни е като пъзел; Събираме нашите малки, странно оформени парчета и един ден моделът става видим.
6.9.3.348Всеки от нас живее в определено време в историята и заема определено място (или места) през този период. Защо сега и тук? Погледни към закона за следствията за отговор, закон, който свързва земния живот с по-ранни такива.
6.9.3.367Обстоятелствата или други хора могат да допринесат, но не могат да носят пълна отговорност за неуспехите и нещастията на човека. Ако той се вгледа в себе си, той винаги ще намери най-крайните причини там.
6.9.3.381Той може да е предопределен да живее в определена среда, но начинът, по който й позволява да му въздейства, не е предопределен.
6.9.3.385Карма е активна не само в съдбата на великите могъщи народи, но и в съдбата на бедните и незначителни хора.
6.9.3.386По един приблизителен начин и след като са узрели достатъчно периоди от време, външните условия на човека ще се поддържат в крачка с вътрешниото му развитие.
6.9.3.387Хората, с които човек се среща, събитията, пред които се изправя и местата, които посещава, може да са много важни, но те са, в крайна сметка, по-малко важни от мисълта на човека за тях.
6.9.3.388Поради това, че Умът, стоящ в основата на Универсалния живот е безкрайно мъдър – има винаги причина за това, което ни се случва. Затова е по-добре не да се спираме при нежелани положения, а по-скоро да разберем защо се случват. Ако погледнем в душите си за причините, правим първата крачка за прекратяването на това съперничество. Ако се оглеждаме навън, продължаваме напразно това „съперничество”.
6.9.3.391...Всички в крайна сметка сме едно голямо семейство. Това показва размишлението върху опита. Когато човек мисли за истината, той в крайна сметка ще научи, че както Свръх Аза всичко е в единство - както ръцете и краката на собственото тяло. Заключението е, че той трябва да мисли за благосъстоянието на другите както за своето собствено ...
6.9.3.395,Изследването на възмездието (кармата) разкрива, че човечеството трябва да плати не само за онова, което е направило погрешно, но и за това, което не е успяло да направи ...
6.9.3.402,Това е основения урок на моето универсално наблюдение, Хераклит бе напълно прав, когато написа: Човешкият характер е неговата участ.”
6.9.3.407Творческият и оригинален ум може да предприеме работа за своя печалба или полза. Ако я предприеме и в полза на другите, той печели кармични заслуги. Това се отнася, разбира се, за полезна работа.
6.9.3.409Въпреки че е съвсем вярно, че голяма част от възхваляваната свободна воля на човека е доста илюзорна, също така е вярно, че по-голямата част от събитията в живота му, които впоследствие изглеждат толкова предопределени, неизбежно възникват от вида на нравствения характер и умствените способности, които притежава. Те не са просто случайни, нито изцяло произволни. Изборът и реакцията, нагласата и решението зависят в крайна сметка от психологическия му характер и по определен начин влияят върху хода на събитията. Характерът е съдба - това е най-простото излагане на най-голямата истина. Къде е свободата на човека, когато наследствеността и историята и състоянието на неговото семейство и раса предопределят за него толкова много физически фактори?
6.9.3.426… Философията приема, че кармата може да бъде променена, модифицирана или противодействана в по-голямата си част, но има определени граници, отвъд които човек не може да отиде.
6.9.3.454,Колкото и да се обръщаме към бъдещето, ние не се доближаваме до истинския мир, докато вярно не потърсим и пребиваваме във Върховния Аз, който постепенно носи вечна светлина и живот.
6.9.3.473По-важно е да се изправим пред бъдещето, снабдени с правилни принципи и силен характер, отколкото с прогнози относно неговите детайли. Ако установим добро отношение към него, не можем да получим лоши резултати.
6.9.3.488Ние всички трябва да носим последствията от миналите си дела. Това е неизбежно. Но, разбира се, има добри и лоши дела. Ние можем, до известна степен, да променим тези последствия като въведем контра-сили посредством нови дела; но доколко това е вярно ще варира от човек до човек. Този, който има знание и сила, който е способен да практикува дълбока медитация и да контролира характера си, неизбежно ще повлияе на тези последствия много по-силно от тези, на които им липсват подобни качества.
6.9.3.499Кармата дава на човека това, което до голяма степен е направил сам; тя не му дава това, което предпочита: но е напълно възможно понякога двете да съвпаднат. Ако той е частично автор на собствените си проблеми, той също привлича към себе си своя късмет, чрез умствената си сила.
6.9.3.500Кой човек има повече от частична свобода? Всички хора трябва да изживеят завръщането на минали дейности, въпреки че мъдрите и дисциплинираните могат да се противопоставят на това до известна степен чрез нови действия.
6.9.3.515Кармата е част от самия него и той не може да се измъкне от нея. той може само да направи някои промени в себе си, които да причинят съответстващо ехо в кармата.
6.9.3.516Кармата не отменя напълно свободата, но я ограничава. Ако настоящите резултати от стари причини поставят стени около него, то чрез по-добър характер и подобрена интелигентност могат да се инициират нови причини и да се постигнат други резултати.
6.9.3.531Ако изборът между пътищата беше направен по друг начин, животът му със сигурност щеше да бъде много по-друг. Но дали поривът за избор е бил наистина толкова свободен, колкото изглежда?
7.9.3.541Това, което забавя изразяването на динамичната мисъл на човек, модификацирането й според обстановката или промени в характера му, е тежестта на собствената му минала карма. Но това е само забавяне; ако той поддържа силата на концентрацията си и целта, усилията му трябва в крайна сметка да покажат плодовете си.
6.9.3.544Законът на последствията е незаглушим и не е магически, но ефектите му могат, понякога, да бъдат променени или дори неутрализирани като представим нови причини под формата на противоположни мисли и дела. Това, разбира се, включва на свой ред остра промяна в насоката на курса на живот. Такава промяна ние наричаме пречистване.
6.9.3.545Много хора несъзнателно нарушават висшите закони на живота. Други, знаейки за тях, или вярвайки в тях, не ги разбират достатъчно добре, за да могат лично да ги приложат.
6.9.3.547Кой от нас има силата да промени последиците от предишните си действия? Можем да се реваншираме, можем да се покаем. Можем да им се противопоставим с обратни добри дела. Но работата на кармата е да ни накара да се чувстваме отговорни за това, което правим, и да ни напомня, че отговорността не може да бъде заобикаляна. В известен смисъл, обаче, има мярка за свобода, една сила на творчество и двете принадлежащи на божествения Върховен Аз, които всеки от нас има.
6.9.3.550Това, което е било, било и няма какво да се направи... Но ако предишните записи не могат да се промененят, можем да променим сегашното си отношение към тях. Можем да научим уроци от миналото, можем да приложим мъдрост, можем да се опитаме да подобрим себе си и своите действия, можем да създадем нова и по-добра карма. Но най-добре , можем да се освободим от миналото и да се научим да живеем във вечното сега, като намерим пристан в истинското си Същество, Аз съм съзнанието, а не това, което съм бил.
6.9.3.551,Кармата се проявява, само ако кармичният отпечатък е достатъчно силен, за да оцелее. В случая на мъдреца, защото се отнася към живота като към сън, защото вижда през него като привидност, всичките му преживявания са само на повърхността. Неговият дълбок вътрешен ум остава недокоснат от тях. Следователно той не трупа карма от тях, следователно той е способен при напускане на тялото при смърт да затвори завинаги кръга на раждане и смърт.
6.9.3.569, Виждането, че кармата работи като автоматична машина, не е напълно вярно; това е така, защото тя не е напълно завършена. Липсващият елемент е благодатта.
6.9.3.570Няма друг съдник за вашите дела освен закона за възмездието, чийто агент е вашето собствено Висше Аз.
6.9.3.575Каквото и да се случва, Висшият Аз е насреща, ще бъде до вас и ще ви помогне да се справите с проблемите си. Каквото и да се случи в материалния свят, се случва на вашето тяло, а не на САМИТЕ ВАС. Най-трудно е, когато има други, които разчитат на вас. Дори и тогава трябва да се научите да ги поверявате на нежната грижа на Висшия Аз, а не да се опитвате да носите цялата тежест на собствените си рамене. Ако той може да се грижи за вас, ще успее да се погрижи и за тях.
6.9.3.577,Работата над кармата на човека никога няма да приключи, ако егоизмът му не е преодолян. Това би било порочен кръг, от който няма излизане. Но когато се изостави усещането за лична самостоятелност, което е причината и ядрото за това, неизпълнената карма също бива изоставена.
6.9.3.578Законът за възмездието няма юрисдикция над вечното и неделимото Висше Аз, истинското му същество, а само над тялото и ума, над преходното му его.
6.9.3.579Ако човек влезе в съответствие със съзнанието на Висшето Аз-той е принуден да се откаже от предишната си позиция на свободна воля и свободен избор – защото той вече не съществува, за да угоди само на егото. Регулиращият фактор сега е самият Висш Аз.
6.9.3.581… Който се отдаде на Върховния си Аз и бъде докоснат от благословията му, той ще бъде като един вдъхновен, ще може да възприеме тази странна фигура до себе си, която работи за доброто на човека.
6.9.3.583,
17 м 2011
12 д 2014
9 а 2019
19 с 2015
6 о 2022
24 ю 2017
18 д 2024
1 ю 2016
5 я 2025
29 я 2025
20 о 2023
12 а 2017
20 м 2018
15 н 2016
24 о 2019
12 о 2013
8 ю 2011
13 с 2022
24 ф 2018
12 с 2022
21 м 2017
29 с 2015
23 ф 2011
19 м 2015
25 с 2017
28 о 2022
10 я 2014
8 я 2018
23 н 2021
15 д 2013
23 а 2023
21 о 2015
18 я 2017
15 о 2023
19 ф 2019
7 я 2019
23 о 2014
2 м 2016
7 я 2016
9 ю 2023
17 а 2021
29 а 2019
26 с 2015
27 ю 2017
29 ю 2017
8 ф 2019
16 а 2017
9 а 2017
13 я 2019
22 м 2017
15 н 2024
18 о 2020
16 ф 2021
29 о 2019
13 ю 2012
16 ф 2023
24 м 2021
22 м 2020
4 ф 2025
31 м 2022
6 м 2023
26 а 2015
7 а 2015
7 я 2023
1 д 2024
5 ю 2017
22 ф 2021
28 ф 2016
16 а 2023
12 я 2021
2 д 2023
26 с 2023
12 д 2022
24 н 2022
11 а 2024
26 м 2012
9 ю 2022
13 м 2021
12 н 2020
30 м 2024
27 а 2016
6 н 2019
18 д 2022
18 н 2018
26 ф 2023
28 а 2015
10 м 2011
4 ю 2017
18 я 2021
27 а 2019
31 м 2020
4 а 2016
17 н 2023
13 ю 2018
30 д 2020
18 я 2014
3 о 2023
9 с 2020
16 м 2018
6 а 2019
7 а 2019
2 а 2018
6 м 2014
21 м 2024
3 с 2013
23 ю 2020
22 ю 2015
24 ю 2020
9 д 2022
7 с 2012
31 а 2020
7 н 2023
14 н 2023
14 я 2019
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se