The Library
Дори звездите трябва да умрат един ден, по-бурно и драматично, отколкото повечето хора, тъй като те са подвластни на закона, че което има начало, трябва да има и край.
6.9.1.7Най-вътрешната същност на човека, неговият мистериозен Свръх Аз, го свързва с Бог. Свръх Азът не се променя с времето, нито умира с годините. Той е вечен.
6.9.1.14Тази мрачна действителност е белегът на всички неща и същества: те умират, имат преходно съществуване, и в този абсолютен смисъл им липсва реалност. Те се появяват за известно време, изглеждат значителни и изпълнени с интересни събития, но всъщност са удължени миражи. Ако това беше цялата история, щеше да бъде доста меланхолична. Но това не е така. Това, от което идват, това, в което се връщат, не умира. Това е Реалността, това е Съзнанието, което е дало на Вселената, част от която сме ние, съществуването й. От това пониква това малко цвете в живота на всеки, което е най-добрият, най-висшият Аз. Ако го потърсим и го открием, ние намираме произхода си, връщаме се към източника си и така не умираме. Да, формите са загубени накрая, но съществото в тях не е.
6.9.1.19Да се умре чрез унищожение е едно. Но да се умре чрез преминаване от една в друга форма на съзнание, е нещо съвсем друго. Последното е това, което се случва, когато животът напусне тялото.
6.9.1.21Трябва да се радваме, че не живеем вечно. Това е плашеща мисъл. Ако нямаше смърт, щяхме да продължаваме и да продължаваме, пленници в тялото, като изпробваме всички преживявания, които обещават много, но в крайна сметка не дават нищо. Не, добре е, че в края на краищата ние се освобождаваме от физическата гробница, както каза Платон, и ще можем да се наслаждаваме на период на достойна почивка, докато се върнем обратно в следващото въплъщение.
6.9.1.23Това, което човек преживява във физическия си живот, изглежда толкова истинско, толкова трайно, и толкова съкровено - и все пак това е само един кратък епизод от неизмеримо по-големия период на космическия му цикъл.
6.9.1.25Вътрешната работа на философията води до освобождаване от страха от смъртта - смъртта, която идва естествено със старостта или тази, която идва насилствено чрез войни.
6.9.1.32Докато човек слуша само малкото си его и оставя гласа на Върховния Аз нечут и непознат, до тогова всичката му хитрост и предпазливост няма да могат да му помогнат много в края, когато тялото трябва да бъде оставено и умът трябва да се завърне в собствената си сфера.
6.9.1.35Настъпва време, когато благоразумният човек, чувстващ се интуитивно или знаейки медицински, че е навлезнал в последните месеци или години на живота си, трябва да се подготви за смъртта. Очевидно се изисква увеличено отстъпване от земния живот. Неговите дейности, желания, привързаности и удоволствия трябва да отстъпят все повече и повече на покаянието, благоговението, молитвата, аскетизма и душевното спомняне. Време да си отидем удома.
6.9.1.37Ние, които откриваме себе си на старини, с чупливи кости и съсухрена плът, със сбръчкано лице и побеляла коса, може и да намерим това за депресиращо преживяване. Но както всяка друга ситуация в живота, има и друг начин да се погледне на нея – вероятно в сравнение с това, което изживяваме. И това е да съберем уроците от един цял живот и да се подготвим за следващото прераждане, за да бъдем готови да извършим необходимото, когато моментът настъпи.
6.9.1.44Животът е подготовка за смъртта, точно както смъртта е подготовка за повторно влизане в живота.
6.9.1.47Съществува частица от него, която не може да умре, не може да премине в небитието. Но тя е много надълбоко. Мъдрецът се сблъсква с нея преди телесната смърт и се научава да открива своята съзнателност в нея. Останалите се сблъскват с нея по време на някоя от фазите след смъртта.
6.9.1.49Когато времето е дошло, ни се отнема тялото. Съзнанието остава и преминава през най-различни състояние, преди да премине в дълбок сън. Но след известно време се събуждаме отново с възобновени сили. Бавно и постепенно се пробуждат стари мисловни и действени мотиви. В други обстоятелства и с ново тяло се връщаме обратно на този свят.
6.9.1.51Тъй като Върховният Аз е извън времето, той също е външно събитие. Нищо не се случва в него или с него.
6.9.1.53Със смъртта, съзнанието приема ново състояние, а не преминава в празнота, не се разпада с плътския мозък на прах. Не! То оцелява, защото е реалната същност на човека.
6.9.1.57Не трябва да се страхуваме от унищожение, защото това няма да се случи! По-скоро би трябвало да се тревожим заради Злото, намиращо се в нас самите и страданието, което следва от него, тъй както сянката, неотклонима от човека, странстващ под слънцето.
6.9.1.58,Който е бил освободен от изискванията на своето земно Аз и от желанията на своето невежо Аз, няма нужда да се връща тук, след като е преминал в безплътното състояние.
6.9.1.60Животът между преражданията се състои от състояние, подобно на сън, последвано от период, наподобяващ дълбок сън. Но при излизането от това състояние не се помни предишното прераждане.
6.9.1.61Разликата между живота, какъвто обикновено го познаваме, и такъв, какъвто изглежда между преражданията, е, че тук имаме очевидна смесица от два свята, умствения и феноменалния, докато действително съществува само първият.
6.9.1.62Преминаваме през състоянията на сънища и дълбок сън след смъртта точно както и преди това.
6.9.1.63С разбирането на живота в тялото идва знанието за това, какъв е животът без тялото, тоест за смъртта. И двете се случват в Ума, който е тяхната реалност.
6.9.1.64Скрит зад преминаващия сън на живота, съществува цял свят от трайна реалност. Всички хора се събуждат в момента на смъртта, но малцина са в състояние да устоят да не изпаднат в астрален сън веднага. Това са малцината, които са се опитали да намерят смъртта към своите по-ниски същности докато все още са били живи. Това са мистиците, които влизат в реалността.
6.9.1.66Всяко неизпълнено желание действа като привлекателна сила, която ни привлича обратно към земята отново след всяка смърт.
6.9.1.69Трудностите са преходни. Но духовният ни стремеж към пробуждане на Висшето съзнание е траен и преживява преходните мостове между преражданията.
6.9.1.73Този подобен на сън прогрес след смъртта не е без стойност. По време на всяко прераждане той действа като напомняне за истинския смисъл на живота.
6.9.1.75Толкова тежки са уроците, които земният живот ни кара да научим, толкова големи са неговите страдания, че е справедливо да се каже, че блаженството до което ще изплуваме, след като го напуснем или дори сега в мистични състояния, не е в никакъв случай по-малко.
6.9.1.77Колко време е необходимо на животното за период на почивка между две прераждания, за разлика от времето, необходимо между човешките прераждания! В единият случай само месеци, при човека, повече години, отколкото е прекарал на земята.
6.9.1.79Оставяме тялото си при първата смърт и егото при втората смърт. Но това не е краят. Във Висшия Аз ние намираме истинското си същество.
6.9.1.82Когато дойде краят на живота и човекът излезе от него като свещ във вятъра, това, което се случва зависи от неговия характер, степента на съзнателност, подготовката му и последните му мисли.
6.9.1.83Аз съм бил свидетел как някои напреднали души, преминавайки към друга сфера на съзнание, процес, който наричаме смърт, разпространяват умствено слънце, така че опечалените, събрани около леглото, усещат това като утешителен противовес на естествената им човешка тъга. Истината е, че това универсално събитие в природата всъщност може да бъде промяна към по-светло, по-щастливо и по-свободно съществуване.
6.9.1.84Анонимният млад летец, който пише на майка си точно преди да бъде убит в битка: Не се страхувам от смъртта; само чувствам странно въодушевление, ” притежава нещо повече от обикновена смелост. Поне за кратко той преминава от самоидентификация с тялото към самоидентификация с ума.
6.9.1.85Търсещият, чиито усилия да постигне вътрешна свобода и сливане с Висшия Аз, преживе са забавени от обстоятелства или убеждения, могат в момента на Смъртта да се увенчаят с успех. Тогава, в съкровения Миг, когато съзнанието напуска тялото и то ще премине във Висшия Аз.
6.9.1.86Ако има каквато и да било загуба на съзнание по време на промяната, наречена смърт, то тя е съвсем кратка, колкото един вечерен сън, ако не и по-малко. Много от починалите, в първия момент дори не разбират какво всъщност се е случило с тях и считат себе си за физически живи. Защото могат да виждат други, да чуват гласове и да докосват предмети, както преди. И въпреки това, тези преживявания са напълно нематериални и се случват в съзнателен ум, който няма мозък от плът.
6.9.1.88Смъртта е великото разкритие. При този ярък, съноподобен опит, който следва, всеки научава какво е направил със земния си живот, какво е трябвало да направи и какво не е направил.
6.9.1.92Тогава, когато животът привършва, точно тогава, когато смъртта стои на прага, може отдавна чаканото Просветление, дълго изплъзващо се на очакванията му – да се прояви и развие.
6.9.1.94Процесът на умиране може да се превърне в кулминация, изпълнение на дълги години стремеж за търсещия…
6.9.1.95,в процеса на умирането, на определена фаза, Висшият Аз поема целия процес, по същия начин както и при дълбок сън. Но ако ти несъзнателно или поради изградени навици се вкопчиш здраво в по-нисшата си природа, получаваш само частична помощ и егото остава в собствената си ограниченост.
6.9.1.96Умът на човека се оттегля дълбоко в центъра на неговото същество когато той напуска този живот, ако неговата карма или стремежът му, неговият етап на развитието не застават на пътя.
6.9.1.99Виждал съм в лицата на някои умиращи или вече починали хора, израз на радостно вътрешно спокойствие, което говори на чувствителния наблюдател не само за тяхното вътрешно състояние в момента, но и за последиците след смъртта.
6.9.1.102Голямото събитие на смъртта и напускането на тялото не прекъсва неговото търсене.
6.9.1.106Парадоксално е, че в момента на смъртта на човека автоматично се възражда цялото му минало. Той трябва да го повтори от началото, този път от различна гледна точка, тъй като егоистичната, колоритна и изопачаваща работа на егото отсъства. Сега той го вижда от безлична и безцветна гледна точка. С други думи, той вижда реалните факти, това, което те наистина са, което означава, че той вижда себе си такъв, какъвто наистина е…
6.9.1.113,Би било погрешно да се каже, че картинният преглед на житейския опит, когато човек умира, е само психическо пренасяне от самия себе си ... към онези лица, с които той е бил в контакт през живота, който току-що е минал, като изображения които се разкриват пред него. Това, което наистина се случва, е предаването от фалшивото его към истинското Аз, от личното до инперсоналното. Това е осъзнаване на истинското значение на всеки епизод от живота от по-висша гледна точка.
6.9.1.114Всички притежания са изоставени, когато човек напусне този свят. Всяка физическа принадлежност, колкото и ценена, и дори всяко човешко общуване, колкото и обичано , са му отнети внезапно от смъртта. Това е универсалният и вечен закон, който е бил и ще бъде завинаги при това пълно разделяне. Но онези, които по време на земния си живот, са търсили и намерили вдъхновението на мъртъв учител или връзка с жив, ще изникне ярко в последните им мигове на земята, за да ги насочи безопасно в първата фаза на следсмъртното им съществуване и ще им обясни и ще ги успокои при непознатите нови условия.
6.9.1.115Ние съжаляваме за погрешните си деяния, оплакваме се заради слабостите и грешките си. Но в смъртния час ни се дава шанс да оставим земното зад нас, в състояние на мъдрост и мир.
6.9.1.120Смъртта може да отвори висши възможности за човек, напускащ това съществуване с вяра, който се осланя на Висшия Аз и се доверява на неговото водене, без да се вкопчва в тялото, което е оставил.
6.9.1.121По-добре е да излезете от физическото тяло в съзнание, отколкото в състояние на наркотична анестезия. Това се отнася по-специално за духовните аспиранти. Но когато има силна болка, локалната анестезия може да е неоспорима.
6.9.1.122Само през последните няколко дни, часове и минути все повече хора откриват истината, един вид живот напуска тях и тяхната плът, друг се отваря за тях.
6.9.1.123Когато човек лежи умиращ, той се убеждава във вярата, която умиращият монах има, виждайки как неговия бог, гуру или спасител идва да вземе или насочи душата му към висшия свят.
6.9.1.125Давещи се хора, които са били спасени и са оцелели, разказват за чувството по време на връщане обратно и това как виждат целия си жизнен път да се повтаря. Това е преживяване, което не е само тяхно; това се случва на всички, които преминават през портата на смъртта.
6.9.1.126Ученикът е научил, че смъртта на тялото е неприсъща на съзнанието, което остава да живее непроменено в себе си. Но когато смъртта претендира за тялото на някого, когото обича, неговата вяра ще бъде подложена на изпитание. В такъв момент, трябва да помни, че любимия човек всъщност е еволюирал до по-висш етап в развитието на живота.
6.9.1.133… Любимият човек вече е отишъл в сфера на съществуване, където щастието, блаженството, комфортът и почивката могат да бъдат намерени, както е възможно само във въображаем свят, но не намерен тук. Той може да бъде сигурен, че любимият човек наистина е в един по-добър свят, където само красивата страна на живота може да проникне и където грозните и долни неща никога не могат да намерят място. Той може да помогне най-добре в такъв момент чрез случайни любящи спомени по време на пиковата точка на медитация …
6.9.1.137,Този, който е имал щастието да има любящ спътник в живота, не бива да се възмущава на Съдбата, когато този близък бъде отнет. Същата карма, която е събрала двамата е тази, която ги е разделила. Но това е само временно. Няма истинска загуба, защото умът говори на ума в тихи моменти. Любовта и задружността от високо качество ще служат като привличаща сила, която да ги събере отново някъде, по някое време. Много хора усещат това във вътрешното разбиране.
6.9.1.141Кремацията е определено и категорично предизвикателство. Ако някой наистина вярва, че душата на човека е неговото истинско аз, или дори ако вярва, че мисленето -силата на човека е неговата истинска същност, тогава не може да има възражение срещу нея. Методът за погребване на мъртви тела е подходящ само за този, който вярва, че тази мисловна сила е продукт на мозъка на тялото, тоест за материалист.
6.9.1.143Препоръчвам процеса на кремация за изхвърляне на тялото на починало лице. Между смъртта и действителното кремиране трябва да има интервал от три дни до кремация, защото това е преходният период, който прави пълно изчезването на духа.
6.9.1.144… Едно рационално погребение би било напълно частно. Рационално погребение би било такова, което се провежда, за да увековечи паметта на починалия и се провежда не в присъствието, а в отсъствието на трупа, рационалното полагане би било кремация, а не погребение. Психическото и духовно здраве на една общност изисква премахването на гробищата.
6.9.1.145,Смъртта на тялото не означава смърт на ума ...
6.9.1.154,Има видими живи хора и невидими такива. Нито едните, нито другите не спират да съществуват, нито бива унищожено съзнанието им, а само телата им.
6.9.1.176Урокът, че човекът не е своето тяло, ще бъде научен в съвременните времена чрез разума, както беше научен в предишни времена чрез вярващите си чувства.
6.9.1.179Има два вида безсмъртие – (когато Аз-ът ръководи мисленето) Първото – безкрайната еволюция на Егото, постепенното му развитие през всичките му прояви. Второто – истинското безсмъртие във вечното и неизменимо Висше Аз или Върховно Аз, което винаги стои зад Егото и поддържа неговите живот и съзнание.
6.9.1.181,... Неравенството и несправедливостта, които тревожат мнозина, рано или късно се балансират от закона на възмездието (кармата). Всеки човек получава обратно точно това, което той или тя дава; По този начин има справедливост в света, въпреки че понякога изглежда обратното...
6.9.1.181,Всеки човек запазва своята индивидуалност по време и след загиването на тялото-мисъл …
6.9.1.181,Трябва да разберем, че раят и адът са дълбоко вътре в сърцето, а не места, на които отиваме.
6.9.1.182,Човекът ще преживее смъртта, но той няма да бъде безсмъртен. Аз-ът, който надживява плътското тяло, един ден ще бъде надживян от по-дълбокия Аз, който човек все още трябва да намери.
6.9.1.183Ако смъртта е цената на обитаването в този пространствено-времеви свят, тогава безпространствения и вечен свят, в който няма тук и „там“, няма „тогава“ и „сега“, никаква промяна от един етап на друг, също би бил безсмъртен ...
6.9.1.184,Човекът, веднъж учил тези учения, не вярва, че смъртта може да го доведе до края, въпреки че тя слага край на тялото му. За него е логична и биологична истина, че вътрешната му личност ще оцелее, умът му ще продължи да съществува.
6.9.1.185Животът, който е в нас преминава след смъртта в живота на вселената.Там той е на също така сигурно място както във нас самите. Той не се губи. Той само преминава в друга форма, в друго тяло.
6.9.1.187
23 я 2017
21 ю 2012
12 д 2016
23 ю 2011
6 м 2019
26 а 2016
2 м 2018
22 я 2015
20 я 2015
15 а 2015
31 м 2023
3 м 2012
29 м 2011
19 д 2023
8 а 2013
22 ю 2011
26 а 2022
23 н 2016
5 а 2024
10 а 2023
16 м 2014
2 а 2012
14 ю 2014
9 о 2011
31 д 2013
21 я 2024
8 м 2019
16 а 2017
5 а 2017
31 а 2017
31 м 2023
26 н 2010
28 н 2012
20 м 2018
3 я 2011
21 а 2019
9 а 2011
23 ф 2023
22 м 2019
22 м 2021
31 о 2016
13 а 2018
30 ю 2024
20 н 2011
4 а 2011
19 м 2023
6 ю 2020
16 с 2015
27 о 2015
31 д 2015
17 я 2023
13 ф 2014
17 о 2024
14 ю 2022
14 ю 2024
21 с 2021
2 н 2013
27 ю 2018
12 я 2011
14 м 2016
19 ю 2024
10 а 2012
29 м 2016
8 а 2021
3 д 2017
31 м 2017
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se