The Library
Нашето освобождение от нищетите на живота виси единствено върху нашето освобождение от робуването на егото.
6.8.4.1Една от важните причини, поради които великите духовни учители винаги са вменявали на своите ученици необходимостта от отказване от егото, отказване от себе си, е, че когато умът е постоянно зает със собствените си лични дела, той създава тясно ограничение на своите възможности. Той не може да достигне до безпристрастната истина, която е толкова различна и толкова отдалечена от темите, за които мисли ден след ден, година след година. Само чрез преодоляване на своята самоналожена дребнавост, човешкият ум може да възприеме Безкрайността, божествената душа, която е неговото най-съкровено същество.
6.8.4.2За всяко нещо има съответна цена. За съзнаване на Свръх Аза платете с нещото, което препречва пътя ви – пожертвайте егото.
6.8.4.4Той се самоопределя чрез всичките движения на мисълта, емоцията или страстта и така пропуска истинското си същество.
6.8.4.7Ако човек иска постоянен достъп до Свръх Аза, той трябва да помни, че това не е даром; трябва да бъде заплатена висока цена – цената на непрекъснатото потискане на егото.
6.8.4.10Прераждания, спомени, окултни сили—всички тези неща съществуват и продължават, защото увековечават егото—точното нещо, от което трябва да се опитаме да избягаме!
6.8.4.16Съзнанието като его ни откъсва от Източника. Но това не е завинаги. Чрез това търсене можем да се приближим по-близо до реинтеграцията на покореното его с неговия Източник, което оттук нататък ще действа чрез нас.
6.8.4.17Колкото дълго човек е силно убеден, че егото му е реално и трайно, или мисли и действа, както ако това беше така, толкова дълго ще бъде привързан към материалните притежания и светските желания. Тъй като едното е в основата на другото.
6.8.4.19Не е възможно хората да живеят приятелски, докато егото ги управлява. Всичко, което могат да направят, докато този източник на всяка дисхармония сам по себе си не бъде овладян, е да сведат търканията помежду си до минимум, като намалят основните му провокации.
6.8.4.25Докато самоличността се чувства достатъчно разумна, за да взима всички решения сама и да решава всички свои проблеми, толкова дълго ще има преграда между нея и Висшата сила .
6.8.4.28Човек може да задържа само една мисъл в един определен момент ... Прилагайки това, следва че той държи мисълта за своето лично его определена така, че тя му пречи да постигне идентификация с Висшия Аз…
6.8.4.31,Недъгът ви е силното его, ”Аз- ът” който прегражда пътя и трябва да бъде отдаден чрез емоционална жертва в кръвта на сърцето. Но когато бъде отстранен, ще почувствате огромно облекчение и ще постигнете мир.
6.8.4.33Докато не се научи, че неговият враг е самото его, с всички умствени и емоционални нагласи, които вървят с него, усилията му да се освободи духовно се въртят само в кръг.
6.8.4.34Ще открием истината за това какво сме в действителност в степента, в която открием погрешното вярване, че сме егото и нищо повече. Това откритие ще влезе в сила и ще ни изведе по пътя към реализация и освобождение само до степента, в която я живеем, тъй като философията не е философия, ако тя не се практикува в живота.
6.8.4.40Човек започва търсенето на върховната истина с помощта на егото си. Тази дейност води до все по-висши нива прозрение. Но истината налага той най-сетне да остави напълно водещата роля на егото и ограниченията, наложени от него. Така той насочва себе си към произхода си, към универсалния си извор!
6.8.4.41Ние седим в егото с всичките му ограничения като в затвор и не знаем, че сме затворници, защото се идентифицираме с него и се заслепяваме от самите тези ограничения …
6.8.4.42,Присъствието на душата трябва да бъде осъзнато, нейната съзнанателност трябва да бъде постигната. Но самонадеяността на егото засенчва едното, неговата турбулентност възпрепятства другото.
6.8.4.45Егото е центърът на конфликтите, които водят до скръб. Няма начин да се освободим от последното без да се освободим от първото.
6.8.4.46Колко вярно е метафоричното изявление на Библията, че човекът не може да гледа лицето на Бога и да живее. Да, то, егото, трябва да умре, ако Бог присъства.
6.8.4.52Личното его е това, което ни подлъгва да вярваме, че то е в нас, нашата истинска същност, вечно стискащо и искащо, вечно създаващо пресни илюзии и фалшиви вярвания; това его с лъжливите си подходи е което ни пречи да открием реалността.
6.8.4.66Докато човешкото същество живее отделено от съзнанието за собствения си истински Аз, то не може да живее в мир. Но когато бъде в състояние да се отпусне напълно в този Аз, нищо не би могло да го изведе от този мир.
6.8.4.69Когато неговите разни мисли и чувства започват да се проявяват като обекти за неговия Аз, това е добре дошъл знак, че той вече не е така обвързан със своето его, както преди.
6.8.4.72Когато умът е задръстен от спомени, съхранявани от миналия опит на егото, той не може да се освободи от егото и да се върне у дома.
6.8.4.74Навиците в мисленето и поведението стават толкова твърди с времето, че въвеждането на нов стил на живот, колкото и желан да изглежда, става предмет на дълга борба.
6.8.4.76Ние сме затворници на нашето его, защото сме затворници на миналото си.
6.8.4.77Постоянното движение на мисълта и заслепяването на егото от самото себе си крият от нас божествения Върховен Аз, от който и двете са произлезли.
6.8.4.82Дори най-висшата истина да се яви в цялата си величествена пълнота пред съзнанието му, той няма да може да я разпознае - още по-малко да я разбере - ако не е имало подготовка или пречистване за това...
6.8.4.87,Егото влиза в собствения си път и отстранява истината. Толкова е потопено в себе си, че не вижда нищо друго освен собствените си възгледи, собствените си мнения …
6.8.4.90,Неговият път към целта е блокиран от егото...
0.8.4.95,Паметта създава за нас моделите, традициите, ценностите и навиците, чрез които живеем. Тя е доминиращата власт. Но също така е и тиранин, който ни държи в плен и ни лишава от свободата - лишение, което ефикасно предотвратява установяването на истината и ефикасно изгражда бариера пред реалността. Така всеки помни оцветеното от егото минало, но само мъдрецът може да го забрави и да разруши всички тези модели.
6.8.4.101Всяка дискусия, която се води от егоистична гледна точка, е повредена от самото начало и не може да даде абсолютно сигурна яснота. Егото поставя своя собствен интерес на първо място и изкривява всеки аргумент, дума, дори факт, за да отговори на този интерес.
6.8.4.102Да се опише егото като малко, а личността като дребна означава да се погледне отвън, където се губи сред огромно множество други; но да го погледнем отвътре в самия човек означава да го приемем за изключително важен, доминиращ в съзнанието му, гигант, който го държи долу...
6.8.4.104,С една част от себе си той честно търси истината, но с друга той се опитва да я избегне.
6.8.4.106Той се опитва да избегне признанието, че е държан затворник в невежеството и страданието - от собственото си его, че състоянието му е нездравословно и небалансирано и че той трябва да намери някакъв начин да се освободи от робството му.
6.8.4.114Егото, с дребните си заблуди и лични желания, го затваря в себе си и го отрязва от универсалния живот и истината, реалността и силата.
6.8.4.119Това е стар, известен факт, че истината може да бъде много тревожна, затова й се отдава повече чест отколкото приложение. Нека попитаме: За кого е обезпокоително? и ще открием, че отговорът се отнася до личното его.
6.8.4.123Хората са заключени в малките си егота. Те са затворници и не го знаят. В следствие те не питат за свободата, още по-малко да я преследват.
6.8.4.128Трябва да приемем факта, че повечето хора имат огромна способност да се чувстват доста комфортно в рамките на егото и не желаят да се разграничат далеч от тях за постигане на по-високо ниво.
6.8.4.130Вероятно множеството хора не са зли, просто се потапят в работата за да преживяват, да отгледат семейство, да намерят някои удоволствия, които малкото его предоставя на тяхното съществуване. Колко много губят, ако обръщат внимание само на това, а не на върховния въпрос: „Защо съм тук?“
6.8.4.145Ако успеем да се отделим от посланията на спомените, от миналото и очакванията за бъдещи резултати, ние ще успеем да се отделим от егото...
6.8.4.150,Да отдадеш егото е да отдадеш мисълта за него, и това се прави чрез успокояване на ума, в моментите от ежедневието когато човек става самосъзнателен. Веднъж заглушено, егото изчезва...Това изкуство на заличаване на егото чрез успокояване на ума и рязко спиране на вихрещия се поток от мисли не би могло да се практикува по желание и по всяко време, ако човек не го е практикувал преди в чести умишлени упражнения…
6.8.4.151,Преди да е станало достояние на неговото внимание, че идолът, в чиито крака той непрекъснато се кланя, е неговото Его. Ако можеше да даде на Бог същото количество споменание, което дава на Егото си, той бързо би достигнал и би се установил в онова състояние на Просветление, на което много други посвещават живота и усилията си.
6.8.4.153Всичко, което може да ни освободи от тиранията на егото, трябва да се опита – една мисъл, особена ситуация, съзнателно създадено настроение или акт на себеотрицание. Тогава нещата вървят по-леко и резултатът е далеч по-добър, когато сме се отказали от мислите около собствената си заетост.
6.8.4.155Ако успее да спре да бъде влюбен в егото си и да започне да обича Върховния Аз, напредъкът му би бил бърз.
6.8.4.157Има полезна методология, която да помогне за постигането на тази цел. Състои се в това да откажете да идентифицирате себе си, своето аз с личното си его. Това призовава за често, макар и моментно, осъзнаване на мисли, емоции и тяло. Това може да се направи по всяко време на всяко място и не трябва да се разглежда като медитация.
6.8.4.159Колкото повече усилия употребяваш, за да избегнеш Егото, толкова повече място заема в мислите ти и това те държи като затворник. Най-добре е да се преобърнат нещата и да се съсредоточиш единствено върху Висшето си Аз.
6.8.4.161Човек започва да прониква в себе си в деня, в който отхвърли егото. Отхвърлянето му може да не трае повече от минута или две, защото фалшивият Аз е достатъчно силен, за да си върне жертвата. Но процесът е започнал…
6.8.4.162,По-разумно е да бъдете подозрителни към своето собствено его и мотивите му, отколкото да не сте.
6.8.4.164Количеството енергия, което той влива в поддържане на егото и придържане към илюзии във своя вреда, може вместо това да влее в търсенето на Свръх Аза си за собствена печалба.
6.8.4.165Ако той е готов да ги потърси, той ще открие скритите дела на егото в най-неподозираните кътчета, дори в сърцевината на най-високите си духовни стремежи. Егото не желае да умре и дори ще приветства едно голямо ограничение на обхвата си, ако това е единственият му начин за бягство от смъртта…
6.8.4.167,Азът се е възцарил. Той отстоява своето върховенство по всички въпроси. Тази ситуация може да бъде разрешена за обикновените хора в обикновените дела на ежедневния живот, но не може да бъде позволена за хора, търсещи истината в по-сериозните въпроси на търсенето. Търсещият трябва наистина да култивира навика да гледа на егото си като на свой враг, трябва да се съпротивлява, вместо да го ласкае.
6.8.4.169Действителната промяна от това да бъдеш его към това да станеш наблюдател на егото е твърде внезапна.
6.8.4.172Много по-лесно е да се идентифицираме със собственото си его, отколкото със Свръх Аза си. Ето защо е необходимо непрекъснато връщане към тези идеи и упражнения.
6.8.4.175Скъпо мое Его: „Очевидно е, че в този свят не мога да живея без теб. Твоето присъствие е поразяващо и изпълва всеки инстинкт, мисъл, чувство и действие. Но също така е очевидно, че не мога да живея с теб. Настъпи моментът да изгладим взаимоотношенията си. Затова искам да те помоля едно нещо. Моля те, махни се от пътя ми!“
6.8.4.176Няма как да избегнем това да живеем в човешко его и да чувстваме исканията и желанията му, защото повечето от нас са обсебени от него. Но то може да бъде поставено на място и задържано там, първо чрез дълбоко разбиране, после чрез голямо желание да се възнесем над него и трето чрез следване на Мисията до самия ѝ край.
6.8.4.177Анализирайки себе си, ние си помагаме да смажем егото. Но това е вярно само ако анализът е безпристрастен и ако е балансиран от нагласите на краткия път. Иначе има прекомерна и болезнена загриженост към себе си, което много подхожда на егото!
6.8.4.178Във всички ситуации той трябва да се стреми да различава и да следва водещата част на Душата си, подчинявайки блясъка на егото. Първата ще го напътства така, че всички неща да се справят по най-добрър начин в духовното му благополучие, последният може просто да влоши лошите ситуации.
6.8.4.179Какво има в сърцето ти? Сърцето на Рамакришна беше изпълнено с Божествената Майка, както той нарича Бог. Не след дълго той я намери. Свети Франциск от Асизи постави смирението на най-висшето място в своето сърце. Той стана най-скромният човек на своето време. Поставете идеал в сърцето си. Това е първата стъпка да го намерите.
6.8.4.180Работата започва с премахване на пречките за ума да види истината, онези качества и условия, които са направили невъзможно да се види реалността такава, каквато е.
6.8.4.186Тези, които се чувстват разочаровани поради липсата на мистичен опит в живота си, ненужно се депресират. За техния напредък към по-висши ценности, издигането им над егоизма, принципният избор на истинско благополучие над простото удоволствие, показват отговора към Свръх Аза и отбелязват реалния напредък по-добре от всяко преходно емоционално преживяване.
6.8.4.189Трябва да се научим да разпознаваме индивидуалния Аз, личността, егото като умствен модел и следователно да се абстахираме от него, да се отдалечим и поставим разстояние между него и същинския аз, да се откъснем все повече и повече от него. В процеса на развитие на този процес, ние пребъдваме все повече и повече в Истината, просветлението.
6.8.4.190Колкото повече се опитваме да вкараме безличието в мислите си и в живота си, толкова по-малко вероятно е да се идентифицираме с егото. Така се прави път, прави се място на това, което е зад егото, за да започне то да се проявява.
6.8.4.191Онова Съзнание, което хората търсят по толкова различен начин в екстаз или отчаяние, вече е налице, но прикрито, задушено от собственото им малко самосъзнание ...
6.8.4.193,Привързаността, с която се придържаме към егото и по този начин се отделяме от живота на Свръх Аза и напрежението, с което се затваряме в старото нещастно ограничено съществуване е резултат на навика. Ако искаме да избягаме от него в свободното творчество на по- висш живот, ще трябва да прекъснем порочния му кръг. Това може да ни бъде наложено от шока на драстични събития или може да бъде направено възможно за нас с благодатта на просветен човек или може да бъде постигнато чрез решителната възбуда на нашата отчаяна воля. Както и да се случи, това ще бъде началото на края за егото и началото на най-доброто за нас самите .
6.8.4.194”Блажени са нисшите духом,” каза Исус. Какво е искал да каже? Да бъдеш нисш в мистичен смисъл е да бъдеш лишен от притежаване на егото, което означава да се освободиш от егото.
6.8.4.196Един мъдър учител ми каза:Не изисквайте от хората безкористност, която не са способни да дадат; изисквайте само това, което са разбрали че е посоката, към която ги тласка божественият Свят-Идея. По един или друг начин в крайна сметка, те ще претърпят изчерпване на егото, като то най-накрая ще бъде редуцирано до пълно подчинение на Висшето Себе
6.8.4.197Ще постигне най-много в начинанието този, който се опитва да се отдели от Егото си. Борбата ще бъде дълга, бавна и трудна, защото грешната вяра, че Егото е истинската му същност го е завладяла с хипнотичен интензитет. Всички сили на цялата му същност трябва да бъдат вложени в борбата да се премахне грешката и да се установи истината, защото това е грешка не само на интелекта, но и на чувствата и волята.
6.8.4.198Когато всички мисли на човека са събрани, това в съвкупност съставлява неговото его. Отдавайки ги на Тишината, той се отказва от егото си, отрича себе си, според казаното от Исус.
6.8.4.200… Прекратете тази идентификация с личността и ще намерите Висшия Аз.
6.8.4.203,... Егото винаги ще се стреми да се запази, използвайки, когато трябва и най-тайните начини, пълно е с хитрост и претенции, камуфлаж и измама. То възприема истински духовни процедури и ги обръща в своя полза или злоупотребява с тях.
6.8.4.207,… Въпреки че собствените усилия не са достатъчни сами по себе си, за да гарантират идването на Благодатта, те все още са необходими предпоставки за това идване. Неговата интелектуална, емоционална и морална дисциплина е необходима за привличане на тази благодат, както и неговите стремежи, копнежи и молитви за нея …
6.8.4.210,Никой не може да стори за човек онова, което той придобива от самата Природа – тоест да предаде егото на Висшия Аз. Без това предаване никой не може да постигне съзнателност за Висшия Аз. Безполезно е да се търси учител, който да направи това за него. Никой учител не може да стори това. Верният и единствен път е да се изостави това постигнато отдаване на собственото величие, нищожество и собствените ограничения...
6.8.4.211,„Истината ще ви направи свободни” обещава Исус. Каква е тази свобода, за която говори? Свободата на Егото. Това се подчертава от факта, че е било необходимо то да умре спрямо себе си, както и това по-късно се случва.
6.8.4.212Ако той е готов да даде господство на интуитивните сили в себе си, тогава ще трябва да упражни волята си срещу егоистичните.
6.8.4.215Тези, които не са в състояние или не желаят да унищожат роля на егото отвътре, трябва да понесат разрушаването му отвън. Но докато първият начин носи емоционално страдание и психическо смущение, вторият заедно с неприятностите, разочарованията, болестите, носи и удари.
6.8.4.216Преди да можем да култивираме най-доброто в нас, трябва да разпънем най-лошото в нас. Егото трябва да бъде окачено и приковано на степени, за да може Висшият Аз да бъде възкресен в нашето съзнание. Ето защо е толкова важно да изчистим емоциите си и да коригираме мислите си. Желанията и негативите трябва да бъдат преодолени, за да направят път към истината, красотата и добротата.
6.8.4.220Да потиснеш егото означава да се освободиш от мисловните навици, които доминират в живота ти.
6.8.4.222Това, което той трябва да направи, е да се откаже от егото си със всичката му гордост, с алчността и страстта му и да се научи да разбира своята зависимост от Свръх Аза.
6.8.4.223Когато егото започне все по-често да става непоносимо за него, той може да приеме това като добър знак, че се придвижва напред по този път.
6.8.4.229Изявлението на Исус, че който иска да спаси живота си, ще го изгуби, е безкомпромисно. Това е една вечна истина, както и универсална истина... Това означава, че непреклонното състояние, което Висшият Аз налага преди да се разкрие в цялата си красота, цялото си величие, спокойствие и сила е, че човек трябва да отрече този небалансиран интерес към по-низшите дейността в този свят, в който е толкова изцяло потопен...
6.8.4.230,Ако има някаква тайна на развитие, която успешният мистик може да ни предложи, тя е, че егото трябва да излезе от нас и ние трябва да излезем вън от него!
6.8.4.232Дори когато вече не се страхува от другите, човек все още трябва да се страхува от себе си - така съветва един от мислителите на стария Рим. Докато егото не е завладяно старателно, винаги ще е необходима бдителност.
6.8.4.235Мъдростта на Псалм 46 - Замълчете и знайте, че Аз съм Бог - може да се изпробва чрез експеримент. Тъй като в мълчанието на егото там ще бъде прошепнато откровението, което очакваме.
6.8.4.236… в крайна сметка, колкото и да излъска и усъвършенства егото, то трябва да се предаде на Висшия Аз.
6.8.4.237,Откажете се от външните илюзии и постигнете вътрешната реалност. Откажете се от това да считате тялото като своя Аз и постигнете осъзнаването на Висшия Аз.
6.8.4.238Когато пречистването е напреднало достатъчно, трябва да започне отделянето от егоизма. То трябва да бъде извършено както чрез размишление, така и чрез действие, чрез медитация и чрез съзерцание.
6.8.4.239Всеки път, когато се съпротивлява на импулса към гневни действия или подтик към горчиво разкаяние, той се съпротивлява на егото. Кумулативният резултат от много такива дисциплини е да се обезсърчи егото и да се приближи часът на окончателното му унищожение.
6.8.4.241Какво е значението на притчата за блудния син, освен че той е човек, който се е отдалечил от себе си и който се храни с люспите на земния живот, когато му е предложен хлябът на Върховния Аз?
6.8.4.247Напористата агресивна воля на личното его трябва да бъде заменена от пасивната отдадена воля на сломеното его.
6.8.4.251Всеки опит да се разграничи от своето его, да го наблюдава в мисли и действия, да се освободи от неговите желания и похоти ще бъде успешен само ако e безмилостeн.
6.8.4.260Трябва да дойде време, независимо дали в това прераждане или по-късно, когато егото трябва да се откаже от борбата, която води едновременно със себе си и с По-висша сила в същото време.
6.8.4.261Само най-дълбокият вид размисъл, или най-вълнуващият вид мистично преживяване, или завладяващата сила на откровението на пророка може да доведе човека до голямо откритие, че неговото лично его не е истинският център на неговото същество.
6.8.4.265… Той е прехвърлил обекта на вниманието си от светската сфера към духовната сфера, но егото все още е активно. Когато медитацията му стигне до прага на истината, той спира, ужасен от чувството, че губи самия себе си. Неговият малък личен свят е субектът, който наистина го интересува.
6.8.4.271,Егото предлага ожесточена съпротива по целия път, оспорва всеки ярд от своя напредък и не е преодоляно без непрестанна борба срещу неговите предателства и измами.
6.8.4.284Егото е хитро, фино, коварно. Дори когато аспирантът отдавна е оставил по-грубия начин на живот зад гърба си, то се вмъква в молитвите и медитациите му и навлиза в по-голямата част от вътрешната му работа.
6.8.4.288Ако егото не може да го задържи повече чрез животинските му инстинкти, то ще се маскира като негово висше Аз, ще го ласкае за възвишените му стремежи, ще се вмъкне в интуицията му и ще се опитва да го измами, докато се навежда в молитва или седи в медитация.
6.8.4.293Егото може да намери подслон под много лъжи, илюзии или предлози, както от духовен, така и от светски характер .
6.8.4.295Колко лесно егото може да се облече във фалшив алтруизъм или да се скрие зад високопарни изказвания! Колко бързо може да експлоатира другите в своя полза! Колко плавно може да отведе истинския стремеж в страничен път или, по-лошо, в капан!
6.8.4.304Егото седи до него чакайки го да се измами нежно, да направи грешни решения и фалшиви тълкувания. Те ще възпрепятстват растежа му в истината и по този начин егото запазва живота си.
6.8.4.307Той би бил по-благоразумен да подозира присъствието на егото дори в своите най-духовни стремежи, размишления и преживявания.
6.8.4.308t Трябва да се очаква, че егото ще се защитава, дори ако това трябва да доведе до ангажиране в търсене, което очевидно завършва в собствено понижение.
6.8.4.309Той няма да избяга лесно от егото. Ако пренесе интересите си на духовния план, неговото въображение ще се прехвърли там и ще го поласкае с психически преживявания или видения.
6.8.4.312Егото ще се промъкне дори в неговата духовна работа или стремеж, така че той ще вземе от учението само това, което отговаря на собствените му лични цели, или само това, което подхожда на личния му комфорт и ще пренебрегне останалото.
6.8.4.315Въпреки че егото претендира да бъде ангажирано във война срещу себе си, можем да бъдем сигурни, че то няма намерение да позволи да се постигне истинска победа, а само псевдо-победа...
6.8.4.316,Егото непрекъснато намира начини и средства с които да пребори целта на търсенето. И това го прави по-неуморимо и по-хитро от всякога, като се преструва, че си сътрудничи с търсенето и споделя неговия опит.
6.8.4.317Тази хитра стара лисица, егото, е напълно способна да се включва в духовни практики от всякакъв вид и да показва духовни стремежи от всяка степен на топлината.
6.8.4.319Ученикът бива предупреден да бъде нащрек срещу собственото си его, което може да подхрани суетата му и да се надуе с фалшивата идея, че е много по-напреднал отколкото е в действителност.
6.8.4.328Егото седи в седлото през цялото време, през което той пътува по Дългия Път.
6.8.4.335… Егото ще направи всичко възможно, за да запази съществуването си и да измисли всички възможни средства за осигуряване на бъдещето си…
6.8.4.342,Когато човек може да прости на Бог всичкото си предишно страдание, когато той може да прости на другите хора за злините, които са му сторили, той ще постигне вътрешен мир. Защото това е нещо, което егото му не може да направи.
6.8.4.349Умората от живота, която се проявява в желанието изобщо да не се ражда отново, в копнежа за нирваничен мир, може да дойде от преживяване на твърде голямо страдание. Но това може да произтече и от силни преживявания от всякакъв вид по време на поредица от прераждания, далеч по-дълги от средното. Тогава наистина има желание да се погаси умореното его.
6.8.4.353Иронията и трагедията на живота е в това, че изразходваме строго ограничения брой години, които са ни дадени, в стремежи, които впоследствие намираме за безсмислени и в желания, които по-късно откриваме, че носят болка със сбъдването си. Умиращият човек, който наум вижда филмовата лента на живота си, открива тази ирония и усеща тази трагедия.
6.8.4.355Когато открие, че е следвал собствената си воля дори в онези моменти, когато е вярвал, че следва волята на висшия Аз, той започва да осъзнава степента на силата на егото, продължителността на периода, необходим за неговото покоряване, и какво ще трябва да изстрада, преди това да бъде постигнато.
6.8.4.356Един ден човек ще се почувства напълно уморен от егото, ще прозре колко хитро и коварно то е проникнало във всичките му действия, как дори и в уж духовни или алтруистични дейности той просто работи за егото си. В такова отвращение към земния си Аз, ще се помоли за освобождение от него...
6.8.4.357,Всичките му желания да избяга от затвора на егото и да достигне до АЗ СЪМ в себе си, се отразяват в експериментите му с пиене, наркотици, секс, приключения, или амбиции.
6.8.4.360Импулсът, който подтиква хората да търсят истината или да намерят Бог, идва от нещо по-висше от това , което е тяхното его.
6.8.4.361Неговото търсене е увенчано до своя край, когато егото, чрез благодатта на Висшия Аз, най-сетне пожелава напълно и успешно да постигне своето собствено изчезване, а не както преди, собственото си уголемяване.
6.8.4.362Не трябва да се очаква, че човек може да се разграничи от фалшивото отъждествяване с егото, преди да е станал напълно убеден за нереалността на егото.
6.8.4.366”Откажете се от себе си е постоянното предписание на всички велики пророци. Преди да можем да разберем защо това е техният рефрен, първо трябва да разберем същността на това себе за което говорят. Във всеки човек има фалшиво Аз - егото - и истинският - Висшия Аз.
6.8.4.368Егото пречи: самото му присъствие обезсилва осъзнаването на присъствието на Върховния Аз. Но това не трябва да бъде така. Правилното и по-дълбоко разбиране на това какво е азът, правилното нагаждане между индивида и универсалното в съзнанието, ще донесе просветление.
6.8.4.369За да знам какво истинското му аз не е, първата и най-важна стъпка е да знаем какво - е в действителност. Наистина, това има освобождаващ ефект.
6.8.4.372Сковаността на егото трябва първо да бъде преодоляна: то затваря съзнанието в себе си. Ако той успее да осъзнае затворничеството си, това ще бъде началото на намиране на свобода от тенденциите и импулсите, които до голяма степен го съставят.
6.8.4.373Той трябва първоначално да научи, че егото е много по-малката част от него, че то трябва да бъде държано на мястото си като покорен слуга , желанията му внимателно проучени и дисциплинирани или дори отхвърлени, илюзиите му разкрити и премахнати.
6.8.4.378Започваме с разбирането на егото - работа, която изисква търпение, защото голяма част от егото е скрита, маскирана или прикрита. Ние приключваме, като се освобождаваме от него.
6.8.4.379Лесно е да се разпознаят някои от привързаностите, от които той трябва да се освободи-алчността, похотите и лакомията - но не е лесно да се разпознаят по-фините. Те започват с привързаност към собствените му идеи, собствените убеждения; те завършват с привързаност към собственото му его.
6.8.4.380Представата за себе си, която притежава, може да продължи да го държи вързан или да му помогне да бъде освободен.
6.8.4.382И Шанкара и Рамана Махарши са сочели отъждествяването с физическото тяло като невежество. Първото води до ,,никаква надежда за освобождение и второто е ,,коренът и причина на всички неприятности. Това, което те твърдят е безусловно вярно. Но в началото най-лесно се изпада в тази идентификация. Тъй като това е първата самоличност, която всеки познава. Грешката е , че се спира дотук без опит за по-дълбоко разбиране. Ако той продължи с дълготрайно, упорито и непрекъснато усилие-би могъл най-вероятно да намери истината: познание, което да измести невежеството.
6.8.4.384Благотворителност, служба, услужливост, изграждане на характера- всички подобни дейности са добри, но те приемат и оставят егото като даден факт. Те са готови да обуздаят, дисциплинират, коригират, реформират, полират или пречистят егото, но неговото постоянно и реално съществуване се приема не само като истинно, но и като част от нещата, които са в природата.
6.8.4.385Докато упорстваме да приемам егото според собствената му оценка като истинско Аз, толкова дълго не сме в състояние да открием истината за ума или да проникнем в мистериозните му дълбини …
6.8.4.386,Да се проследи егото до неговото леговище е да се наблюдават неговите открити и прикрити прояви, да се анализира, да се разбере и да се отбележи тяхната постоянно променяща се ефемерност. И накрая се оказва, че е само мисловна структура - празна и способна на разпадане като всички мисли.
6.8.4.387Егото винаги се крие и често се превъплъщава. Това е хитро същество, което никога не показва собственото си лице, така че дори човекът, който иска да го унищожи, правилото му е - лесно да бъде подмамен да атакува всичко останало, освен егото! Следователно, първото (както и последното) съществено знание, необходимо за проследяването му до тайната му бърлога е как да го разпознаем и идентифицираме.
6.8.4.391Когато голямата битка приключи, Висшият Аз ще му върне егото, без да му върне господството.
6.8.4.392... няма по - ефективен или по - бърз начин за постигане на целта от това да извадим егото от самия му Източник и да го предложим на този Източник и накрая, по пътя на утвърждението и възпоменаването да се обединим с него.
6.8.4.393,Животът на всеки човек е оцветен от индивидуалното му отношение. Това се формира от егото и ограничава както неговия опит, така и разбирането му за живота ...
6.8.4.396,Бидейки такова, каквото е, съединение от по-висши и по-ниски качества, които са в постоянен конфликт, егото няма сигурно бъдеще, освен пълния срив. Библейското изречение, Царството разделено срещу себе си не може да устои, е много приложимо за него: ето защо кандидатът трябва да знае, че един ден неговата цел ще бъде постигната, дори ако няма закон на еволюцията, който да го потвърди - така както е.
6.8.4.397В това странно преживяване, когато животът му минава пред очите му като театрал, но той не чувства, че фигурата, която наблюдава, е наистина самият той, той научава истината — или по-скоро има възможността да я научи — че дори личното его също е променяща се преходна външност.
6.8.4.398... космическият закон обрича всички егота на евентуално сливане с техния висш източник, сливане, което трябва да бъде предшествано от тяхното разпадане ...
6.8.4.406,Всички онези мисли и спомени, които сега съставят модела на живота му, трябва да бъдат оставени настрана, ако той иска да се отрече от себе си.
6.8.4.408Докато тези разнообразни мисли биват поддържани в съвкупност, продължава усещането за отделна личност, създадена в ума. Че това е така, показва мистичният опит, при който мислите изчезват и егото с тях, но истинското същество зад тях продължава да живее .
6.8.4.410Подчинението на егото е благодат, която трябва да му бъде дадена, а не действие, което може да бъде извършено от него.
6.8.4.413В тази последна битка, когато бива изправен лице в лице с егото, когато то трябва да махне всичките си защитни маски и да разкрие уязвимостта си, той трябва да извика на помощ Милостта. Той няма шанс да спечели със собствени сили.
6.8.4.414Minden ember önnön egójába van ragadva mindaddig, amíg a megszabadulás eszméje el nem éri, el nem kezd munkálkodni önmagán, s végül a Kegyelem ereje megnyilvánul, és rávezeti a Rövid Ösvényre.
6.8.4.415Всяка надежда за Освобождение от Егоцентричното съществуване е празна, ако не се знаят три неща: Първо: Егото е само сбор от спомени, надежди и желания, то е мисли – с други думи, те не съществуват в действителност. Второ: мисловната дейност може да бъде преустановена в тишината. Трето: милостта, Божественото излъчване прелива без прекъсване, то е винаги присъстващо. Ако съзнанието се потопи в най-дълбока тишина и в най-тънки подробности проучи инстинкта за самосъхранение на Егото, се отваря врата за Милостта, която с любов ни обгръща в обятията си.
6.8.4.417Сетивата, които го изкушават да се отклони от избрания от него начин на поведение, могат да бъдат покорени с постоянство на правилните мисли. Мислите, които го отклоняват от избрания от него път на медитация, могат да бъдат подчинени от постоянните усилия. Но егото, което блокира влизането му в небесното царство, отказва и само се преструва, че се покорява.
6.8.4.418Това, което ни държи заети с една дейност след друга - както умствена, така и физическа - докато заспим уморени, не е нищо друго, освен егото. По този начин то отклонява вниманието ни от необходимостта да се ангажираме с изключително важната дейност - борбата и унищожаването на самото его.
6.8.4.421Този процес на премахване на егото може да продължи цял живот и да не изглежда успешен дори тогава, когато той достига най-висшата си стойност. Така подготвеното състояние на пълно отказване от егото - чрез Благодатта - изведнъж се издига в сърцето.
6.8.4.422... всичко, което кандидатът може да се надява да направи, е да намали обема на операциите на егото и да отслаби силата на самото его; но да се отърве изцяло от егото е нещо извън неговите възможности. Затова трябва да бъде призована външна сила. Има само една такава сила, която му е на разположение ... и това е силата на Благодатта ...
6.8.4.424,Егото трябва да бъде счупено на парчета, ако е необходимо, за да позволи на Благодатта да влезе, да отвори път чрез пасивност, която да замени арогантността.
6.8.4.425Добродетелта и състраданието изтъняват егото, но не дават просветление.
6.8.4.426Унищожаването на нашия егоизъм трябва да дойде отвън, ако ние не желаем доброволно да го предизвикаме отвътре. Но в първия случай то ще дойде безмилостно и съкрушително.
6.8.4.427Когато егото е поставено на колене в праха, унизено в собствените му очи, колкото и да е почитано или предизвикващо страх, завист или уважение в очите на другите хора, начинът, пътят за Милостта е открит. Бъдете сигурни, че това унижаване на вътрешния човек ще се случва отново и отново, докато се пречисти от цялата си гордост.
6.8.4.430Кой е търсещият в това търсене? Това е егото. И кой претърпява всички преживявания и развива всички идеи върху него? Това също е егото. Затова нека не прибързваме да очерняме егото; то заема своето място и служи на мястото си.
6.8.4.432Какво или кой търси просветление ? Не може да бъде Върховният Аз, защото той самият е от природата на Светлината. Тогава остава само егото! Това его, обектът на толкова много издевателства и охулвания, е съществото, което преобразено ще спечели истината и ще намери Реалността, въпреки че накрая ще трябва да се предаде изцяло, за да бъде платена цената.
6.8.4.435Изтощеното его ще излезе от тази непрекъсната борба срещу себе си, но атрофията на егото няма. Защото кой е борецът? Това е егото. Той няма да се самоубие с желание, макар че ще позволи мамейки се, постоянно смилане на по-очевидните му аспекти.
6.8.4.437Дълбокото проникновение, че егото е недействително, води до директно пробуждане. Но само, ако това проникновение се запази трайно, може да се превърне в нещо повече от просветление.
6.8.4.442Макар цената на постигането, тоест постепенното отхвърляне на нисшия Аз, да е агонизираща, защото нисшият Аз е единственият, който познаваме по принцип, за всяка подобна жертва има компенсация, равностойна поне на това, от което сме се отказали, а всъщност надвишава тази стойност. Тази компенсация не е просто теоретична, това е истинско преживяване; и накрая, когато целият нисш Аз е предаден, единственото описание, което могат да дадат обикновените думи, е благодатно спокойствие. Тъй като агонията на мисълта не може да съществува заедно с мира, тя отмира и остава само той. Трябва да бъде отправено предупреждението, въпреки това, че Върховният Аз никога не дава своите компенсации, докато не му бъде направена необходимата жертва. Ако това се прави малко по малко, което често е единственият начин, по който може да бъде направено, то любящата компенсация също ще следва малко по малко.
6.8.4.443,Когато егото се смали в нищото, Висшият Аз поема управлението.
6.8.4.446Едва когато егото е напълно изоставено и изпадне в Празнотата, той ще разбере, почувства и напълно осъзнае блаженството на спасението.
6.8.4.447Между силното лично „Аз”, съревноваващо се с други „Аз-ове” може да има само безкрайно триене и периодично безпокойство. Безличното – Висше Аз, живеещо във вечното Сега, няма с кого да се състезава и дори за какво да се съзтезава.
6.8.4.448Егоистичните интереси, които подтикват действието на човека или насочват неговите размишления, са унищожени корени и клони в тази огромна трансформация, която се извършва при навлизането в живота на Свръх себето.
6.8.4.449Степента на его-привързаност, която ще откриете в центъра на съзнанието на човека, е доста надежден показател за степента на неговата духовна еволюция.
6.8.4.452Егоистичният и тесногръд начин на възприемане на живота отдалечава човека от най-доброто и го държи на по-нисша степен, пречейки му да борави с вълшебните сили на Висшия аз. Колкото повече се отдалечава от нисшето и се стреми към безличния космически път, толкова по-скоро бива благословен с повече познание, по-крепко здраве, плавни взаимоотношения и благороден характер.
6.8.4.454Когато той бъде в състояние да погледне на жизнения си опит като на нещо, което изглежда се случва на някой друг, тогава той ще има сигурен признак за непривързаност.
6.8.4.456Когато се освободим от тиранството на егото и се оставим под ръководството на Висшето Аз, за нас се открива съвършено ново съществуване.
6.8.4.457Всичко изглежда загубено за човека, когато предаде собствената си лична воля дълбоко в сърцето си на Висшия Аз, когато изостави своите лични цели, желания и цели по повелята му. Но истината е, че само тогава всичко е спечелено.
6.8.4.458Да унищожиш егото е единственият начин да възприемеш и идентифицираш истинското му същество.
6.8.4.461Несъзнателното Его се отдава пасивно на възприятия, идващи отвън – от заобикалящата го среда и от тъмнините на собственото дълго минало. Но когато вътре в сърцето е открит и почувстван Висшият Аз, ти му се отдаваш напълно и слепите „механистични” реакции постепенно биват изместени от просветлено и напълно осъзнато вътрешно ръководство!
6.8.4.463Премахнете концепцията за егото от човека и вие ще премахнете твърдата почва под краката му. Той би се почувствувал като пропадащ в пропаст. Това би било най-големият страх в живота му, придружен от чувство за пълна изолация и страшна несигурност. След това той ще поиска спешно завръщането на своето възлюбено его и отново ще се върне в безопасност - освен ако неговата решимост да постигне истината е толкова силна и толкова изискана, че може да издържи на изпитанието, да оцелее след изпита и да се задържи, докато светлината на Висшия Аз заличи бездната.
6.8.4.465Илюзията за егото стои зад всички останали илюзии. Ако бъде премахната, останалите също ще бъдат премахнати.
6.8.4.466Само когато човек е лишен от управлението на своето его и е възстановен от Висшия си Аз, той наистина може да постигне това добро, за която често е мечтал, но рядко е отразявал.
6.8.4.468Тестът за духовността не може да се мери с това колко дълго човек може да седи в медитация, а колко добре е отрекъл своето его.
6.8.4.469В часа, когато егото ни напуска, имаме чувството, че тежко бреме пада от нас, чувство на освобождаване от едно вече нежелано състояние. Това естествено е последвано от тиха удовлетворяваща радост.
6.8.4.471В степента, в която се освобождаваме от хватката на егото, намаляват неговите психически тревоги и емоционални възбуди. Силата му отслабва, като успоредно с това нашият безгрижен мир расте
6.8.4.475Когато сме изцяло погълнати от гледането на филм до степен, в която забравяме себе си и личните си дела, егото временно изчезва и престава да съществува за нас. Това също означава, ако изобщо означава нещо, че егото съществува само благодарение на съществуването си в нашето съзнание. Ако се упражняваме да оттегляме вниманието си от егото, не когато е отразено на филмовия екран а върху нашата собствена вътрешна същност, може да успеем да застанем зад егото и да открием Свидетеля в Себе си.
6.8.4.476Ако той има смелостта да остави его- илюзията да умре, нов и реален живот ще се роди в неговото същество.
6.8.4.478Автоматичното, постоянно и недисциплинирано движение на мисълта най-накрая свършва. Това е централната част на егото, което се е предало.
6.8.4.481… В края на краищата, личността е само серия от непрекъснати мисли, силно задържани и центрирани около определено тяло. Който може да спечели власт да се освободи от всякакви мисли, печели силата да се освободи от личните мисли на ”Аза”. Само такъв човек наистина се подчинява на заповедта на Исус да...изгуби живота си…
6.8.4.483,... когато мислите отпаднат и крайната личност също, човекът ще бъде ли лишен от цялото си съзнание? Не - той все още ще притежава чисто съзнание , по-дълбок живот, който поддържа крайното себе и поддържа самите му мисли.
6.8.4.483,
20 м� 2021
10 ф� 2016
21 н� 2012
21 м� 2015
29 ю� 2012
16 ф� 2025
22 д� 2019
26 с� 2016
6 ю� 2022
23 д� 2017
11 а� 2017
8 ю� 2018
18 ю� 2018
15 а� 2023
14 ю� 2011
26 м� 2025
19 н� 2021
28 ф� 2018
26 а� 2017
25 н� 2014
29 н� 2018
28 ю� 2018
6 м� 2021
2 ф� 2021
26 я� 2013
9 о� 2013
17 ю� 2016
19 н� 2022
8 ю� 2017
23 ю� 2016
4 с� 2021
15 ю� 2024
1 м� 2018
9 м� 2023
17 м� 2018
30 м� 2018
10 ю� 2014
23 а� 2022
22 с� 2013
28 ю� 2013
6 д� 2017
10 н� 2010
2 ф� 2011
25 с� 2013
11 ю� 2022
13 ю� 2011
23 н� 2018
14 ю� 2017
10 ю� 2021
30 н� 2019
30 м� 2022
8 м� 2025
22 н� 2020
31 о� 2014
7 о� 2014
26 а� 2020
21 а� 2020
18 м� 2017
1 а� 2020
5 ю� 2021
24 а� 2017
3 м� 2013
20 а� 2020
18 м� 2022
21 о� 2016
31 ю� 2021
19 м� 2012
27 м� 2022
23 с� 2023
31 м� 2020
18 с� 2023
22 м� 2011
30 я� 2011
13 м� 2022
2 ф� 2016
10 а� 2019
23 д� 2012
21 м� 2020
16 ф� 2015
12 ю� 2016
16 с� 2022
30 а� 2020
9 н� 2016
30 д� 2022
29 н� 2016
8 ф� 2013
20 о� 2019
28 о� 2016
14 д� 2021
5 н� 2022
10 ф� 2023
14 ю� 2022
21 а� 2018
25 о� 2022
23 о� 2022
18 с� 2022
28 ю� 2022
13 я� 2023
25 о� 2017
4 я� 2023
6 я� 2018
29 д� 2022
7 ю� 2023
15 а� 2016
19 ю� 2018
7 с� 2021
20 а� 2021
24 м� 2015
8 м� 2018
30 о� 2012
31 а� 2021
10 ю� 2012
8 д� 2024
6 о� 2015
7 м� 2016
12 м� 2019
6 а� 2019
22 м� 2016
26 я� 2019
26 ю� 2016
11 ю� 2013
19 н� 2024
13 н� 2023
25 ф� 2019
26 а� 2019
14 д� 2024
22 а� 2017
13 а� 2023
24 м� 2024
26 ф� 2019
13 с� 2020
28 ф� 2023
5 н� 2021
2 с� 2020
16 ф� 2019
29 н� 2024
31 о� 2021
8 м� 2021
4 м� 2020
11 а� 2018
15 а� 2012
12 н� 2014
14 я� 2011
27 м� 2019
6 я� 2020
19 м� 2019
26 м� 2021
12 м� 2018
30 о� 2023
25 с� 2024
31 а� 2016
3 а� 2025
30 м� 2013
1 а� 2021
3 а� 2011
5 м� 2013
24 а� 2018
30 д� 2023
4 а� 2023
30 м� 2020
6 ф� 2023
21 д� 2010
15 я� 2016
19 ю� 2011
27 м� 2016
18 ф� 2023
9 д� 2011
15 д� 2018
19 а� 2021
16 о� 2018
29 о� 2018
1 д� 2015
28 а� 2021
8 м� 2024
5 я� 2018
31 м� 2025
16 а� 2018
13 а� 2020
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se