The Library
Тази част на съзнанието, благодарение на която знаем, че съществуваме и която ни дава възможност да изговорим думата „Аз съм”, е духовната част, наречена още Висш Аз. Висшият Аз е същинският ни Аз, истинската ни самоличност. Трите му функции, произлизащи от него, са мисъл, чувство и воля. Но когато в ежедневието си обикновено изразяваме мисли и чувства или действаме – се ръководим от друг дял на съзнанието си - личното Его.
6.8.1.1Източникът на мъдрост и сила, на любов и красотата, е вътре в нас, но не в егото ни. Той е в нашето съзнание. Всъщност присъствието му ни дава преднамерен контраст, който ни дава възможност да говорим за егото като за нещо различно и отделно: той е истинският Аз, докато егото е само една илюзия на ума.
6.8.1.2Вярно ли е, че повечето хора страдат от сбъркана самоличност?
6.8.1.3,Тъй като човекът, от който човек се интересува най-много, е самият той, защо не се опознае такъв, какъвто е в действителност, а не просто такъв, какъвто изглежда ?
6.8.1.4Самото Его е по същество родено от собственото мислене и действие. То е изменящо се и разрастващо..Свръх Аз-ът е отражение на Бога, съвършено и неизменимо. За да се реализира, трябва единствено да остави единия да свети чрез Другия.
6.8.1.7Егото е преди всичко само една идея и получава цялата си светла действителност от по-висш извор. Ако направим едно вътрешно усилие да потърсим неговия произход, ще открием постепенно това съзнание, където идеята се е породила. Това съзнание е Свръх Аз-ът. Този стремеж се нарича духовно търсене. Точно тогава, когато Егото се мисли отделено от Свръх Аз-а, съществуването на Егото става възможно и така се поражда егоизмът.
6.8.1.9Това, което приемаме за своя истинска личност е само блян, който ни разделя от нея. Човек е странно същество, което безропотно приема помрачения живот на егото и загърбва искрящата от светлина и свобода душевност.
6.8.1.10След като този въпрос - какво съм аз? - получи отговор, няма други въпроси. В светлината на този ослепителен отговор, той знае как да да се справи с всичките си проблеми.
6.8.1.11Има едно учудващо противоречие в човешкия живот. Въпреки, че носи Божествеността в себе си, човекът се занимава с противоположни на Нея мисли и дела.
6.8.1.15Огромна изненада е, когато Висшият Аз се покаже на себе си- тогава за първи път егото може да види какво всъщност е то чрез божествената светлина.
6.8.1.17„Аз не съм Аз“ Тези думи са незначителни за интелекта, който не може да извлече нищо то тях. Но за пробудената интуиция те са напълно разбираеми.
6.8.1.19Личностовото его черпи мисълта и силата да действа от Висшия (Върховния) Аз – Свръх Аза.
6.8.1.23Аз-ът черпи своята реалност, мощността на възприятието от връзката си с Висшето Аз.
6.8.1.28Егото е преходно нещо, но неговият източник не е.
6.8.1.29Продължавай да мислиш за разликата между личното Его и безличното Висше Аз, докато те ти станат наистина фамилиарни.
6.8.1.31Истинският Аз на човека е скрит в централно ядро от спокойствие, централен вакуум от тишина. Това ядро, този вакуум, заема само определена точка в измерението. Навсякъде около него има пръстен от мисли и желания, които съставляват въображаемия Аз, егото. Този пръстен ферментира постоянно с нови мисли, постоянно се променя от нови желания и редува бълбукане от радост с поврaти нa скръб. Докато центърът е във вечен покой, пръстенът около него никога не си почива; докато центърът благославя с мир, пръстенът го разрушава.
6.8.1.32Съзнанието на Свръх Аза се отразява върху егото, което след това си представя, че има собствено съзнание, a не e производно осъзнаване.
6.8.1.33Отговорът на въпроса „Какво съм аз ?“ е „Една божествена Душа“. Тази душа е сходна на и устремена към Бог. Но това нe ни прави равни на Бог. Тези които твърдят това, използват езика безотговорно.
6.8.1.38Егото присъствува, то трябва да бъде активно в света, но не трябва единствено то да се грижи за човека. Тук присъствува също този другия, Висшият Аз .
6.8.1.39Има други сили, действащи в нас, освен тези, които всички признават. Някои са по-висши и по-благородни от обикновеното ни аз, други са по-нисши и по-недостойни.
6.8.1.40Честото споменаване на ”аз-аз” от Рамана Махарши просто означава Непроменящото се Аз (в контраст с постоянно променящото се его).
6.8.1.44Човек е като актьор, толкова съпричастен в изпълнение на ролята си, че забравя първоначалната си идентичност. Това ефективно го кара да забравя кой и какво е той.
6.8.1.46В декартовата формулировка „Аз мисля, следователно съществувам.“ Аз е относително и променящо се, докато дефиницията на мистицизма „Душата е в мен, следователно съществувам.“ е абсолютна и перманентна.
6.8.1.47Азът познава себе си като Висш Аз, когато престане да се ограничава до индивидуалното същество, като по този начин освобождава своята воля в пълна степен…
6.8.1.49,... Не е ли логично, че когато умът на човек е пълен с неговия Аз до преливане, няма как да има място за това, което го превъзхожда, Върховния Аз?
6.8.1.52,В мен има лично Аз. И в мен също е безличното Аз или Висшият Аз. Можем да реагираме неправилно чрез ограниченото си възприятие на егото - или да разпознаем Висшия Аз.
6.8.1.54Нашият истински Аз не е в движение или в промяна или във форма. Трябва да се идентифицираме с това невидимо Аз.
6.8.1.55Първата голяма грешка, която трябва да се отхвърли, е всеобща - приемането на физическото тяло като истинската същност при положение, че тя е само израз и канал, инструмент и средство на Аз-а.
6.8.1.59Човекът има тяло, но истински Той не е физически. Има интелект, но истинският Той не е интелектуален. Има емоции – но той не е емоция. Кой всъщност е Той? Човекът е необходимото съзнание на Свръх Аз-а.
6.8.1.61Азът изразява желания и предпочитания, интелектът мисли и помни, сетивните органи на тялото преживяват и възприемат света отвън. Нито едно от тези три не е истинското аз на човека.
6.8.1.62Тялото, в което той живее, не е той самият. Интелектът, с който той мисли, не е самият той. Съзнанието, чрез което той изрича аз е него самия.
6.8.1.65Има нещо във всеки човек, което казва „Аз”. Тялото ли е това? Обикновено човек си мисли така. Но ако направи по-дълбок анализ, ще открие, че съзнанието ще го отведе извън тялото-мисъл в себе си. Там, в своето чисто съществуване, човек ще открие отговора на въпроса си „Кой съм аз?”
6.8.1.69Това чувство, сила или усещане в себе си, което се нарича Аз, съдържа в своята най-вътрешна част това, което го наблюдава, Висшия Аз.
6.8.1.70Всеки може да даде своето съгласие с твърдението, че неговата физическа среда не е самия той, но се изисква голямо проникновение за да се съгласим с истината за това, че човек не е мислите си.
6.8.1.71Аз-ът присъства в нашите мисли, чувства и изживявания. Ние се идентифицираме (ставаме едно) с Аз, но кой всъщност знае какво е Аз-ът? За да получим познание за него трябва да изучаваме ума като част от съзнанието, но не съдържанието му, както това правят психолозите, но какво всъщност е той (Умът) по същество. Този, който се стреми да разбере това, може да открие Аз-а в аз-а.
6.8.1.73Би било погрешно да се смята, че са налице две отделни съзнания, две независими съзнания вътре в нас - едното съзнание на низшето его, а другото, по-висшето съзнание на Върховния Аз - като едното, самото то ненаблюдавано, наблюдава другото. Има само едно независимо просветляващо съзнание и всичко останало е само ограничен и отразен в него образ. Егото е серия от мисли, зависими от него.
6.8.1.74В камерата на ума има само една светлина на съзнанието. Без нея светът не би могъл да бъде сниман върху филма на нашето его-ум. Без нея самият его-ум би бил също толкова празен. Тази светлина е върховният Аз.
6.8.1.78Само да можеше да осъзнае собственото си съзнание!
6.8.1.79Ние наистина трябва да правим разлика между съзнателния Аз, който е толкова свързан с тялото, и свръхсъзнателния Аз, който не се достига или схваща от телесни сетива.
6.8.1.82Нормалното преживяване кара човек да се идентифицира с тялото си, но той не успява да отиде по-далеч и по-навътре, за да се запита: ”Кой присъства в тялото?”
6.8.1.86Последното ”Аз” не е ”Аз” на сетивата, нито на желанията, а по-дълбоко същество, свободно и необвързано, спокойно и самостоятелно -самодостатъчно.
6.8.1.91Крайната цел е човек да се възприеме предимно като умствено същество, а не като физическо, да прекрати това идолопоклонническо идентифициране на себе си с плът, кръв, и кост.
6.8.1.96Как става така, че аз съм - и знам, че съм - по същество същия човек днес, какъвто бях вчера, че си спомням събитията от преди една година? Отговорът трябва да бъде, че има непрекъснат Аз или същество, или ум, в мен, отвъд моите мисли и преживявания.
6.8.1.97Нито дълбокият сън, нито мозъчно сътресение могат да ни попречат да си възвърнем чувството за „Аз“, когато приключат.
6.8.1.98Ако търсим Аза в бъркотията от противоречащи си инстинкти и променящи се тенденции, ще намерим само бъркотия. Тези неща са съдържанието на съзнателността, не са способност на съзнателността.
6.8.1.99Дори и войник, жертва на експлозия, който страда от почти пълна амнезия, забравил самоличността си и личната си история, не страда от загуба на съзнанието, че той съществува. Неговите стари идеи и образи може да са временно или дори постоянно изчезнали, но умът продължава да съществува.
6.8.1.100Личното его на човека се формира от безличния живот на вселената като вълна, която се формира от океана. То свива, очертава, възпира и ограничава безкрайния живот до един малък, определен район. Вълната прави същото с водата в океана. Егото изключва толкова много от силата и интелекта, съдържащ се в универсалното същество, че сякаш принадлежи на изцяло различен и съвсем нисш вид на съществуване. Вълната също, тъй като се формира само на повърхността на водата, не дава признаци в ограничeната си форма за огромната дълбочина и обема на водата под нея...
6.8.1.102,Чудно ли е, ако тази част от ума, която е само в личното съзнание, егото, се наглася така, че да отрече Ума сам по себе си, собствения си Източник. Защото егото е затворено в това, което то преживява и знае – една много ограничена област.
6.8.1.103Когато се казва, че изолираността е голям грях, това не се отнася до отношенията на човека с други човешки същества. Отнася се за мислено изолиране от по-висшия ни Аз.
6.8.1.107Дори безупречното поведение и безупречните маниери принадлежат на егото, а не на просветлението.
6.8.1.109Самата способност за живот черпим от Висшия Аз, самата сила да размишляваме - от същия източник. Но затваряме както способността, така и силата в малък, фрагментиран и до голяма степен физически кръг. В рамките на този затвор егото царува, обслужвано от всичките ни сетива и обгрижвано от мислите ни.
6.8.1.110В тази малка част от съзнанието, представляваща личността, която съм, се крие същността на великата тайна на живота.
6.8.1.111Мислите се появяват и изчезват на повърхността тъй както и вълните в морето. Като вълните, мислите притихват и изчезват обратно към произхода си. Егото се състои от добре установен мисловен модел с дълга рутина зад себе си. Дори и егото се възвръща към произхода си – универсалното съзнание.
6.8.1.114,... Личното аз не се е появило от нищото и следователно не може да се върне обратно в нищо, когато умре; то умира в това живо Универсално съзнание, абсорбира се от него.
6.8.1.114,По-нисшата част на човешкото съзнание, която изчислява, анализира, критикува, обвинява и организира е частта, която не разбира божествените принципи и следователно плановете му често са безплодни. Човекът не трябва да се ограничава до по-низшето съзнание, и когато го разбере, той ще остави бъдещето си в ръцете на Бога и след това истинските му нужди ще бъдат посрещнати.
6.8.1.117Ирония на живота е, че човек може да види ясно физическото его, но той не вижда това, от което зависи съществуването му, Върховният Аз. Затова той пренебрегва или игнорира вниманието, от което той се нуждае и пропуска голяма част от възможностите, които прераждането предлага за по-нататъшното му вътрешна разгръщане.
6.8.1.119Егоцентричнoто виждане на обикновените хора не е окончателно. Един ден те ще развият космически възгледи.
6.8.1.120Под малкото ”Аз” се простира универсалното Съзнание.
6.8.1.124Егото, към което е толкова привързан, не се оказва нищо друго освен присъствието на Световния Разум в собственото му сърце. Ако идентифицирането се измести чрез постоянна практика от едното към другото, той е постигнал целта на живота.
6.8.1.127Това, което откриваме като атрибути на егото, са отражения, ограничени и промени на това, което намираме в Свръх Аза. Те в крайна сметка зависят от Свръх Аза, както пo съществуво , така и спoред природата си.
6.8.1.128Колкото и зле всички ние да отразяваме Върховния Аз в личността, колкото и малко, счупено и изкривено да е обикновено отразеното изображение, все пак то е отражение. То е в рамките на способността на всички да го направят по-добро, и в рамките на способността на някои да го направят перфектно.
6.8.1.129Ако успеем да изолираме това чувство на „Аз съм“, което стои зад всичко, което ние мислим, говорим и правим и ако можеме да го отделим от мислите, чувствата и физическото тяло, ще открием, че корените му са във висшата Сила зад целия свят.
6.8.1.134Съзнателността на егото е силно редуцирано, невероятно отслабено ехо на съзнателността на Върховния Аз. То се мени постоянно и накрая изчезва, докато Другото е вечно и безсмъртно. Но егото е произлязло oт Другото и трябва да се върне при него, затова връзката им съществува. Нещо повече, възможността да се завърне доброволно и нарочно също съществува.
6.8.1.135Ако човешкото его не е еманация на Върховния Аз, би било абсолютно невъзможно да го идентифицираме с усещането за отделяне от тялото по време на процеса, който наричаме умиране.
6.8.1.136Както сянката пропуска светлина, така егото говори за своя източник във Върховния Аз.
6.8.1.138Личността е вкоренена във Висшия Аз. Следователно собствената й сила и движение отразяват, макар и незабележимо, леко и преиначено, някои от собствените атрибути на Висшия Аз.
6.8.1.139На по-фамилиарен език може да се каже, че Бог влага нещо от себе си във всеки един от нас. Но това е само един потенциал. Ние трябва да направим необходимото усилие, за да осъзнаваме това, все повече и повече.
6.8.1.140Аз-ът на егото е подкрепен от Аз-а на душевното същество, душевния аз. В действителност, първото съществува благодарение на второто, а второто оцелява, когато първото си отиде.
6.8.1.142... Понякога хората зърват този друг Аз, който е наистина техният най-добър Аз и който не е нещо, което трябва да се постигне постепенно, тъй като той е вечно съществуващ ...
6.8.1.143,Като его те, несъмнено, са отделни животи и същества и тяхната обособеност е неоспорима. Но като прояви на Единната Безкрайна Животворна Сила, тяхната обособеност е велика илюзия.
6.8.1.144Това, което наистина е важно е това, което стои зад индивида, а не самият индивид.
6.8.1.145... Външно всички са различни, но в най-дълбоките корени на съзнанието всички са еднакви.
6.8.1.156,Как може човек да се изрази напълно, ако не се развие напълно? Духовната еволюция, която го задължава да изостави Егото си, се развива паралелно с мисловната еволюция, която го заставя да го усъвършенства.
6.8.1.158Въпреки всичките приказки против егото, не е грешно, а похвално човек да развие най-добрата самоличност, на която е способен и после да я използва. Характерът ѝ може да бъде пречистен, страстите ѝ да бъдат контролирани, слабостите ѝ да бъдат преодолени, незнанието ѝ да бъде разбулено. Нови добродетели могат да бъдат внесени и да бъдат развити нови сили. След това човек може да бъде по-полезен — както за себе си, така и за доброто на другите — така и трябва.
6.8.1.159Дойдохме на тази земя, за да разберем себе си, малко по малко.
6.8.1.162Това е парадоксът или иронията на еволюцията: че егото първо израства дo пълно същество в растениевидна, животинска и човешка форма, след това обръща целта си и деградира до собствената си смърт.
6.8.1.166Ако престане да гледа собствения си живот от ограничената гледна точка на своето малко его и вместо това го погледне от широката гледна точка на своето място в цикъла на развитие чрез прераждането, той ще се изпълни с нови идеи, ще се обогати със значимост. Да приведе своята лична идея в съответствие със Световната идея - това ще стане негов дълг и щастие.
6.8.1.169Не е ли иронично, че Върховният Аз проектира егото толкова далеч, че отрича източника му и след това чака за неопределено време егото да отдаде себе си обратно?
6.8.1.170Едва след като са разработени физическите, интелектуалните, естетическите и духовните възможности на егото, идва правилният момент да се откажете, но не преди. Докато егоизмът и недисциплинираността на егото могат и трябва да се отрекат по всяко време.
6.8.1.172Когато егото установи, че е част от цялото, то естествено ще спре да живее само за собствената си изгода и ще заживее за общото добро също.
6.8.1.173Ако по-ранните преживявания в живота са предназначени да развиват егото от примитивно животинския до напълно хуманистичен етап, по-късните преживявания са предназначени да предизвикат човека да жертва егото в името на Върховния Аз.
6.8.1.174Нищо не може да унищожи егото по време на живота в тялото, но неговата функция може да бъде сведена само до едно подчинение на Висшия Аз.
6.8.1.185Осъществяване на Просветление чрез унищожаване на Егото не е целта – по-скоро неговото усъвършенстване! Егоизмът трябва да бъде унищожен, а не това, което функционира добре. Тиранията на Егото трябва да си отиде, не самото Его!
6.8.1.189… Казват ни да убиваме егото; също ни се казва, че егото не съществува. Факт е, че то трябва да съществува, ако съществува дейност. Какво тогава трябва да се направи от духовния аспирант? Той може да доведе и в крайна сметка трябва да приведе егото в подчинение на висшата сила. Все още е там, но е поставен на правилното си място…
6.8.1.190,... някои от объркванията се дължат на факта, че егото е нещо, което се променя; то се мени с времето и опита, докато безкрайното същество , Върховното Аз е непроменяемо ...
6.8.1.190,… Това е трагедията, че силите, талантите и съзнанието на човека се превръщат толкова често в омраза и война, докато те биха могли да работят хармонично за Световната идея. Защото неговата собствена дисхармония носи личните му страдания и включва други. Но всяка вълна на развитие трябва да поеме по своя път и всяко его следва да се подчини накрая…
6.8.1.191,На всеки етап от това търсене, от този на най-верния постулант, който току-що е влязъл в него, до този на добре напредналия и опитен, необходимостта от подчиняването на егото е винаги присъстваща.
6.8.1.194… Когато се изследва, се установява, че егото е комплекс от тяло и мисъл, физически сетива и умствени тенденции...
6.8.1.196,... Да се унищожи егото напълно ще означава непременно да се унищожи физическото тяло, което е част от него и да се премахне особената му индивидуалност, която го отличава от другите. Това не може да се направи, но това, което може да се направи, е да се подчини егото на Висшия Аз, като послушен инструмент на висшата воля.
6.8.1.197,Може би някои ден някой велик ум ще напише книга със заглавие Вдъхновен Егоизъм, за да помогне на хората да разберат, че егото също има място в света. То е по-малкият кръг вътре в по-големия кръг на Върховния Аз и ако съзнава истинската си връзка с Върховния Аз, то може да остане там и да продължи да изпълнява функциите си.
6.8.1.198… Егото може да остане на правилното си място, като се грижи за нуждите и поддържането на своето тяло и интелект, но винаги подчинено на по-висшето себе си и с почитане на висшата воля.
6.8.1.201,Едновременно е вярно и невярно, че Егото няма място в изживяването на мистичното просветление. То е в крайна сметка само отражение, извънредно ограничено и често преобразено от Висшето Аз. Но все пак Е отражение. Ако бихме могли да го приведем в точно съответствие и подчинено на Висшето Аз, не би имало пречки за просветения Живот, Егото, разбира се не може да бъде разрушено, когато все още се нуждаем от неговите услуги, бидейки все още тленни. Но Егото може да бъде превърнато в Слуга, вместо да му се позволява да остане Господар. Когато това се разбере добре, философският идеал на пълноценно развито, овладяно и богато оформено Его – действащо като канал за вдъхновение и ръководство от страна на Висшето Аз, ще бъде по-добре усвоен! По-слабо Его би било по-слаб проводник за изразяване на Висшето Аз, отколкото по-еволюиралото Его. Истинският враг, който би трябвало да бъде оборван, е не пълноценното Его, но по-скоро функцията му Егоизъм.
6.8.1.206...Наистина, егото не може да бъде унищожено, докато се нуждаем от услугите му в плътската ни същност, но може да бъде покорено и превърнато в слуга, вместо да бъде господар... Истинксият враг, който трябва да се преодолее е не cамото его, а функцията на егоизма.
6.8.1.206,… Защото егото и Висшия дух се сливат и обединяват, но съюзът не унищожава способността на егото да се изразява или да бъде активно в света…
6.8.1.207,Ако човек би могъл да се оттегли достатъчно от егото си и да спре да позволява на неговите интереси и желания да надделяват, той би позволил така на мира да възтържествува в неговото сърце ...
6.8.1.208,... ако искаме да влезем във Свръх себето си, можем и трябва да влезем, докато все още сме в плътта. Това не е време или място, а състояние на живот и етап на развитие. Това е живот, освободен от Его. От Егото не се иска да се самоунищожава, а да се дисциплинира. Личното в човека трябва да живее, но само като роб на безличностното. Тези две идентичности съставляват неговото Аз.
6.8.1.208,Ако егото продължава да изпълнява функциите си, дори и след Изпълнението, то вече не е негов господар, не е самата негова същност. Защото отсега нататък то е подчинено на Върховния Аз.
6.8.1.209За човека в това висше съзнание, който се идентифицира с него, егото е просто отворен канал, през който съществото му може да се втече в света на времето и пространството. То не е самият него, както е при непросветения човек, а е допълнение към него самия, подчиняващо се на и изпълняващо волята му.
6.8.1.210Ако той изгуби егото си цялостно и напълно, така че да няма и следа от него, той ще трябва да умре, защото тялото му е част от егото. Но това показва, че това, което той наистина губи, не е его-природата, а его-волята.
6.8.1.215Да, егото е тук и трябва да е тук, ако искаме да живеем на това ниво. Но то може да преживее духовното прераждане и вече да не е тиранин, който отрича нашето духовно право и нашето духовно съзнание, а по-скоро канал, служещ за това съзнание.
6.8.1.222Егото винаги ще има своите проблеми. По всяко време означава от раждането през годините на живота до смъртта. Това е вярно за всяко човешко същество, въпреки че висшето човешко същество ще се справи с тях по-превъзходно.
6.8.1.223”Азът” все още е тук, не старото познато дребно несигурно създание, а друго ”Аз”, великолепно преобразено.
6.8.1.228Частта от човека, която е във физическия свят, егото, трябва накрая да разпознае и да почете по-висшата индивидуалност, макар тя да е невидима и непозната. Това изисква израстване с времето и много прераждания.
6.8.1.230Би било грешка да се смята, че Върховният Аз се преражда. Не. Но това, което следва от него - егото – го прави.
6.8.1.232Тук е това его, което погрешно се възприема като нашето същинско аз, това его, с което сме свързани чрез паметта. Тук е въображаемият дял на нашето двуразделно същество, познатия дял, който е само сянка на безкрайно по-големия неизвестен дял. Тук е това его, което се премества от едно физическо тяло на друго, от едно сънно състояние към друго в тази илюзорна игра без събуждане към Действителността.
6.8.1.233Съществото, коeто живее в света на духовете след смъртта е същото, което е обитавало и земята, произлизащо и подкрепяно от същия Висш Аз. В тази връзка, те все още са отделни и различими индивиди, въпреки че са интимно свързани, както родителя и детето.
6.8.1.236
3 о 2011
5 с 2016
1 м 2013
29 с 2022
22 о 2010
8 ф 2011
3 ф 2012
10 я 2023
5 ю 2011
2 м 2024
10 м 2013
16 м 2011
26 о 2010
28 н 2019
28 о 2010
10 м 2014
25 н 2012
20 ю 2013
26 а 2017
8 м 2024
6 м 2025
8 н 2010
8 м 2014
26 м 2024
28 м 2014
14 ф 2018
28 о 2019
4 ю 2013
24 о 2010
25 а 2022
29 ю 2022
5 о 2015
6 м 2018
3 с 2017
4 м 2011
2 м 2016
15 м 2022
22 м 2022
22 ю 2022
4 о 2022
25 ю 2024
11 м 2023
19 а 2013
4 о 2013
19 н 2013
25 а 2013
22 м 2014
11 д 2013
1 о 2015
1 д 2020
13 а 2012
27 я 2017
8 ю 2011
15 м 2016
12 а 2016
27 а 2013
5 а 2018
28 м 2025
12 ф 2022
3 н 2012
8 м 2016
30 м 2014
26 м 2013
7 с 2015
24 а 2019
21 ф 2018
7 а 2011
11 ю 2015
15 а 2013
20 с 2012
17 о 2019
16 ю 2013
14 м 2012
31 о 2013
8 а 2015
12 я 2013
12 ю 2018
4 а 2013
24 м 2018
28 м 2013
14 о 2015
2 м 2019
25 о 2011
20 д 2019
27 ю 2020
25 д 2019
2 ю 2023
2 о 2017
25 ю 2013
4 ф 2014
29 ю 2022
27 о 2010
4 а 2012
11 о 2017
28 а 2020
2 а 2021
29 м 2013
26 н 2013
26 с 2024
23 ю 2019
12 н 2021
8 ю 2024
8 ю 2015
19 н 2015
26 ф 2011
30 а 2012
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se