The Library
Интелект, разум и интелигентност не са конвертируеми термини в това учение. Първият е най-ниската способност от триото, третият е най-високата, вторият е срединната. Интелектът е логическо мислене, основано на частична и предубедена колекция от факти. Разумът е логическо мислене, основано на всички налични и безпристрастно събрани факти. Интелигентността е плод на съюз между разум и интуиция.
5.7.1.14Той приема всичко, което мистичната интуиция може да му каже за неговата собствена и за универсалната същност. Но той вижда, че тя няма да бъде отслабена, тя ще бъде подкрепяна, проверявана и балансирана само ако той се вслушва и в това, което рационалният интелект може да му каже.
5.7.1.23Интелектът пречи на светлината на Висшия Аз.
5.7.1.34Човешкото мислене може само да доведе до и да произведе друга мисъл или поредица от мисли. То не може да надхвърли себе си, не може да се издигне до обект, който не е от естеството на мисълта
5.7.1.36За интелектуалния тип най-важното е да види, че той не е мислите си, че те са само проекции, изхвърлени от съзнанието. Той е това съзнание, самият принцип на познанието.
5.7.1.73Единствено тогава, когато интелектът се обърне към самия себе си и след като се наслади на собствените „Величествени приноси” от миналото, разбере колко нужни са те в сравнение с въпроса „какво съм Аз…”, на който все още няма отговор. Единствено тогава е възможно Висша сила да проникне и помогне.
5.7.1.82Ситуацията може да се обобщи по следния начин: Ако дейността на мисленето е насочена към външни обекти и е вдъхновена от желанието да ги постигне или запази, тя обвързва човека към духовното му невежество. Ако обаче тя е насочена към Бог или божествената му душа и е вдъхновена от желанието да го постигне, тогава го води към духовни интуиции.
5.7.1.124Първо трябва да има интелектуално разбиране за своята истинска същност, едва тогава той може да продължи към практиките, които водят до собствената му реализация
5.7.1.129Най-добрата функция на интелекта е да посочи пътя към това действително живо осъзнаване на Върховния Аз, което е отвъд Себето …
5.7.1.133,Тези изследвания наистина отварят най-високите способности на човешкия разум, способности, които ни отвеждат до самата граница на прозрението.
5.7.1.136Да научиш, че Реалността е извън опознавателната способност на интелекта, означава да научиш нещо за нея. Да научиш какво не е - може да изглежда безполезно за някои хора, но това подготвя ума, както и пътя, за положителното познание чрез прозрение.
5.7.1.137Азът на човека не са неговите мисли, а съзнанието, което прави тези мисли възможни. Той стои донякъде в същото отношение към тях, както те стоят към тялото : той ги използва и частично се изразява чрез тях.
5.7.1.149Докато тези две способности на човешкия ум - разум и въображение - не се предадат на животинската му природа, толкова дълго това ще предотвратява раждането на истинското човешко същество в него.
5.7.1.162Интелектът няма нужната компетентност, за да установи, че Бог съществува. Само по-висша душевна възможност може да го направи и следователно да получи твърда представа за него. По същия начин не би могъл интелектът да отрече съществуването на Бог, тъй като той (интелектът) може да застане настрана от ограничените дела, в които взема участие. Бог, който е безграничен, е навсякъде с изключение на сферата на интелекта.
5.7.1.188Там, където интуитивното усещане ще го насочи правилно към най-добрите му решения, пресметливият интелект нерядко ще се намеси със съмнения или страхове и ще го лиши от тях.
5.7.1.196Приносът на интелекта е незаменим. Но не е достатъчен. Той оставя най-важната част от психиката - интуицията - все още недокосната.
5.7.1.197Опасността да се подхлъзнете в това пренапрежение на интелектуалната дейност и да не запазите здравословния баланс между нея и интуитивната дейност е голяма и реална.
5.7.1.198Интелектът толкова е доминирал модерния човек, че подходът му към тези въпроси преминава първо през него. Въпреки това, интелектът не може да им даде отговор. Те идват, но само идват, чрез интуицията.
5.7.1.199Интелектуалното познание на Истината е просто нейната сянка, а не самата Истина. Истината е по-висше състояние на осъзнаване, което ви извежда от малкото лично и физически материалистично ежедневие в един нов свят на битие – светът на вашето висше Аз, което надхвърля тези неща …
5.7.1.203,Логическото мислене за даден курс никога не може да се cравни c интуитивното напътствие за него. Защото първото е ограничено от капацитета и опита на егото, докато второто ги превъзхожда.
5.7.1.206Интелектът не може да oпознае себе си; той трябва да има обект; но това, което стои зад него, знае. Това Свръх Себе е единственото същество, което може да опознае себе си, което слива субекта и обекта в едно цяло.
5.7.1.207… Истината го озарява бавно или мигновено и след това остава с него завинаги и не може да бъде разбита от никаква форма на материализъм в мисленето, дуализъм в убежденията или личностен култ в практика…
5.7.1.213,Нито една човешка способност не е сама по себе си адекватна за търсене на истината. Всички трябва да бъдат използвани, включително интуицията, и накрая да бъдат увенчани с нова - с прозрение .
5.7.1.214Хората, които имат ежедневен опит с божествено присъствие, няма да губят времето си да спорят дали съществува или не божествена сила.
5.7.1.215… Човек е започнал да мисли, когато е забравил Върховния си Аз. Въпреки това, силите на еволюцията работят така, че един ден той ще може да си спомни своята божествена природа и да използва интелекта си наволя, без да губи спомена.
5.7.1.219,
15 н 2022
4 ф 2017
22 я 2017
25 н 2022
11 ф 2017
18 с 2011
19 я 2017
14 м 2019
11 ю 2023
19 с 2019
19 м 2025
13 ю 2021
6 н 2018
11 ф 2011
30 ю 2023
12 д 2024
2 ю 2023
23 м 2014
2 н 2024
24 я 2014
14 м 2020
24 м 2020
8 о 2024
18 м 2020
29 ю 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se