The Library
Само това е истинската култура, която усъвършенства вкуса, подобрява характера, повдига стандартите, коригира поведението и учи на самоконтрол.
5.6.5.2За да стане човек по-пълноценен, той трябва да придобие образование и култура. И той, и животът му ще бъдат обогатени. Но ако не поддържа смирение, неговият егоизъм така също може да нарасне.
5.6.5.11Да предположим знаете, че това е последният ви ден на земята. Как бихте се държали към другите? Не бихте ли преустановили всички краткотрайни нагласи и се издигнали над дребния егоизъм, жалките вражди и суровите раздори, които може би са помрачили миналото ви? Не бихте ли се опитали да изпитате поне добронамереност към всички хора? Ето как философията ви предлага да се държите по всяко време, а не само на смъртното си легло.
5.6.5.29Той е достатъчно отворен, за да види хората такива, каквито са, но и достатъчно щедър, за да ги види такива, каквито биха могли да станат един ден.
5.6.5.31Когато пълният смисъл на прераждането и кармата потъват все по-дълбоко в съзнанието му, една щедра човечност ще се издигне все по-високо и по-високо в чувствата му. Той ще започне да вижда, че всеки грешник е това, което е той поради миналия си опит и настоящия манталитет и трябва да постъпва по начина, по който постъпва и не може да постъпва по никакъв друг начин...
5.6.5.32,Ако практикува добра воля към другите, по-вероятно е висшата сила да му даде благодат чрез други.
5.6.5.34Човекът, който вече не е обезпокоен от присъствието, работата или характеристиката на собственото си его, няма да бъде обезпокоен от това на другите. Няма негативно чувство да се всели в отношението му към тях.
5.6.5.42Докато човек напредва във вътрешното развитие, натрупвайки все по-богат опит в нова деятелност, той вижда, че ще спечели повече чрез практикуване на сътрудничество, отколкото чрез егоистично търсене на собствената си изолирана полза сам.
5.6.5.59Отстоявайки егото си агресивно срещу другите, вие провокирате тяхното его да се самоутвърди. Враждебността поражда враждебност, насилието насърчава другите да бъдат насилствени.
5.6.5.67Насилието и кръвта, страхът и болката, свързани с производството на месото биха били достатъчни да накарат по-чувствителните хора да не ядат месо.
5.6.5.78При възходящото си изкачване той трябва бавно да се научи да изпуска емоционалния поглед върху живота и да го замества с интелигентния поглед. Така той ще покаже своето преминаване от по-ниско към по-високо ниво. Но това трябва да бъде интелигентност, която е по активност кротка, безлична в преценките, топла в доброжелателността и интуитивна по качество ...
5.6.5.125,Ако можете да отидете при човек, когото много не харесвате, и помните, че той също един ден ще открие духовната си идентичност и ще изрази по-фино и по-любящо себе, ще бъде по-лесно да бъдете спокойни, търпеливи и справедливи с него.
5.6.5.131Нека той приема другите така, както приема себе си, с всичките техни и собствени недостатъци, но с добавката, че той непрекъснато ще се стреми да се усъвършенства.
5.6.5.141Когато действията или думите на другите ни провокират, е лесно да се разгневим, възмутим или изпълним с негодувание; трудно е да демонстрираме непоколебимо спокойствие и философска търпимост. Но точно това е което трябва да направи обучаващият се.
5.6.5.144Когато не е възможно неговите роднини или приятели да споделят с него приемането на духовните идеи, той трябва да бъде толерантен, разбиращ и търпелив към такова несъгласие.
5.6.5.165Ако някой или нещо, човек или книга, може да помогне да се освободим от негодуванието към другите или от горчивините към живота, които отравят чувствата, мислите и здравето, той ни оказва страхотна услуга а книгата доказва своята стойност.
5.6.5.170Там, където добрите нрави искрено се усещат и искрено се практикуват, те представляват внимание към другите хора, изоставяне на егоцентричния навик, с който се раждаме. И какво е това от своя страна освен предаване на егото?…
5.6.5.187,Всичко, което помага за усъвършенстване на характера, чувството, ума и вкуса, трябва да бъде приветствано и култивирано като част от философската работа.
5.6.5.202... Да бъдеш лъжец и лицемер е също толкова възпиращо за преследването на истината, както е и изкривяващо за възприемането на истината. Всяка лъжа- -и дори в по-малка степен всяка „бяла“ лъжа - възпрепятства светлината по пътя му и така му пречи да намери ход към онзи регион, където лъжата просто не съществува и не може да съществува…
5.6.5.228,Колкото повече реч и мисъл се пазят свободни от негативни твърдения за други религии, други учения, други лица и други организации, и колкото повече практикуваме любезност и мълчание по въпроси, с които не сме съгласни с тях, толкова по-добре ще бъде за нашето истинско развитие.
5.6.5.236Ако враг, критик или опонент го обвини, че е извършил грях или грешка, той не трябва да се безпокои от събитието, нито да губи вътрешното си спокойствие, да се ядосва или възмущава, нито да отмъщава с контраобвинения. Вместо това той трябва да му обърне внимание, хладнокръвно, за да установи дали има някаква основание за това. По този начин той се разграничава от егото.
5.6.5.244Ако той се обучава в контрол на мислите като средство за контрол над егото, тогава нито ласкателите, нито критиците могат да го достигнат с похвала или порицание.
5.6.5.248Не бива да тъжим за несправедливостите, които вярваме, че са ни били причинени или да се ядосваме за грешките на другите. Законът на компенсирането ще се справи със ситуацията. Емоционалното неспокойство е вредно и за двете страни. На този път, ученикът трябва да се научи да преодолява подобни чувства, те действат като препятствия, които опорочават неговия напредък.
5.6.5.279… Той не трябва да насочва вниманието си към несъвършенствата и недостатъците на другите и със сигурност не бива да ги обвинява за тях. Той трябва да обърне критичния си поглед към себе си - освен ако не е изрично помолен от другите да ги изследва - и да го упражнява, за да се коригира, да се усъвършенства и да се възобновява.
5.6.5.283,Защо да обвиняваме човек за това, което прави, ако висшите му способности все още не са го пробудили и завладяли? Той прави само това, което може. Освен това е разумно никога да не осъждаме другите. Защото другите ще те осъдят по кармичен закон.
5.6.5.284Какъв е смисълът на това да обвиняваме една муха, че не е птица или за неспособността й да стигне толкова далеч или да изглежда толкова красива? И все пак точно това правят тези, които се възмущават от другите за лошото им поведение и душевната им наивност.
5.6.5.293Ученикът не трябва да критикува или злоупотребява с другите. Той не трябва да го прави, защото е психически нездравословно и пречи на собствения му напредък, защото един ден ще стовари критика или злоупотреба върху собствената си глава, защото трябва да възпитава състрадателен възглед и защото трябва да разбере, че всеки на земята наистина е тук поради собственото си несъвършенство …
5.6.5.307,Глупаво е да влизаме в разговор с другите вярвания, към които със сигурност се отправя подигравка, но които се ценят като свети.
5.6.5.310Необходимостта да прощаваме на другите това, което са ни направили е от първостепенно значение. Не само това, дълг е да практикуваме това постоянно и непрекъснато, независимо каква провокация за неподчиняване, можем да получим. Нашият контакт с другите или връзката ни с тях трябва да им носи само добро! никога лошо.
5.6.5.314В степента, в която държите егото вън от вашата реакция към врага, в тази степен ще бъдете защитени от него. Неговият антагонизъм трябва да бъде посрещнат не само със спокойствие, безразличие, но и с положителна прошка и активна любов…
5.6.5.315,…Нека си спомни онези славни моменти, когато висшето Аз докосна сърцето му. В тези моменти преля всичко, което беше благородно в него. Противниците му бяха простени, недоволствата отминаха и на човешката сцена бе видян спектакъл на нежност и щедрост…
5.6.5.316,Обикновено не е лесно, не е естествено да простим на някой, който ни е наранил. Способността да го правим ще се появи, когато разбирането ни достигне достатъчно ниво, когато медитацията проникне достатъчно дълбоко или с идването на благословията.
5.6.5.317Когато омразата се замени с пълно покаяние идва морално пречистване, което отваря врати към Светлината на Висшия Аз.
5.6.5.319Истинският мистик таи само добра воля към този, който избере да бъде негов враг, заедно с добри пожелания за благополучието му и за неговото сближаване с висшия си аз, следователно приближаването му до истината.
5.6.5.321Да служиш на човечеството е, в крайна сметка, да служиш на себе си. Това следва от действието на кармата. Да простиш на тези, които в незнанието си извършват грях срещу теб, е по същата причина, да простиш на себе си.
5.6.5.322В крайна сметка безсърдечно жестоките се наказват сами себе си, дали тук в този живот, в чистилището след смъртта или в някое бъдещо повторно въплъщение това е отделен въпрос.
5.6.5.323Всеки човек, чиято орбита докосва вашата собствена, несъзнателно е ваш учител. Той има нещо ценно за вас, колкото и малко да е то. Нека тогава изпълни мисията си. Не затъмнявайте урока, като го покривате с облаци от негативни емоции.
5.6.5.344
20 ю 2024
29 ю 2020
23 я 2020
16 д 2023
24 а 2016
20 а 2021
17 о 2020
23 о 2019
20 д 2022
11 ф 2012
29 а 2020
13 м 2023
30 н 2021
11 а 2015
15 м 2020
16 ю 2021
11 н 2019
14 д 2020
11 ю 2020
5 ю 2022
18 а 2022
14 ю 2023
6 ф 2013
3 н 2018
27 ю 2022
3 д 2012
16 с 2023
13 а 2021
9 м 2020
17 м 2019
30 я 2019
19 н 2012
27 ф 2012
17 м 2023
2 о 2012
27 м 2021
12 м 2022
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se