The Library
Ако внесем повече искреност и повече почтеност в живота си; повече истина и повече мъдрост в умовете си по-добра воля и повече самодисциплина в сърцата си, не само ние ще бъдем по-благословени, но и всички тези, с които се свързваме.
5.6.1.1Този голям раздел от търсенето се занимава с правилното водене на живота. Той търси както моралното превъзпитание на характера на индивида в негова полза, така и алтруистичната му трансформация в полза на обществото.
5.6.1.6Аспирантът трябва винаги да помни, че неговото непосредствено задължение е в самоподготовката, самодисциплината и самоусъвършенстването. Изграждането на фин характер на търсене е също толкова важно, колкото усилията за аспирация и медитация, още повече, че първите ще доведат до разтваряне на егоизма, а без това вторите са малко полезни.
5.6.1.11Реформирането и дори трансформацията на характера са толкова част от философията, колкото практикуването на концентрация и обучението на ума. Добродетелта, която се развива от дисциплинирането на мислите и контролирането на себето, премахва препятствията и дава сила при стремежа към истината.
5.6.1.15Доколкото той се пречиства и облагородява, той се квалифицира за приемане на висше прозрение.
5.6.1.20Духовният му прогрес ще се измерва не толкова от медитативния му напредък, колкото от моралното му пробуждане.
5.6.1.28Той трябва да потърси в себе си нечистотиите и лъжите, злобата и завистта, предразсъдъците и горчивината, които принадлежат на низшата му природа. И трябва да работи с цялата си воля и мисловна сила, за да ги изхвърли.
5.6.1.30Само когато се сблъскаме лице в лице с истинска криза, истинско изкушение или истински трудности, може да се проявяви същината на характера ни…
5.6.1.32,Трябва винаги да се помни, че само интелектуалното учение не е толкова ключово, колкото построяването на пълноценен характер, който е далеч по-важен в подготовката за великата битка с егото.
5.6.1.33Той ще трябва да израсне в това висше съзнание. За него не съществува друг начин.
5.6.1.42Характерът може да бъде променен. Този, който обичайно обмисля такива възвишени теми, установява с времето, че целият му възглед е променен и разширен, сякаш с магия. Новият възглед постепенно ще се утвърди силно в него. Християнската Библия казва: „Както мисли човек в сърцето си, такъв е той”, което може да съответства на написаното на санскрит, изречено много отдавна: „Каквато е мисълта на човек, такъв става той; това е вечната тайна.“—Майтри Упанишад.
5.6.1.48Ключът към правилното поведение е, той вече да престане на се идентифицира с по-нисшата си същност – Егото. Хипнотичната илюзия, че то е истинският му „аз” трябва да се сломи! Начинът е – да се отстраняват всички белези, напомня щи за него. Да им се отстоява с воля, да се използва въображението, като се приемат за нещо чуждо и външно; чувствата да се стремят към Същинския му Аз и Ума, за да го разбере и разграничава
5.6.1.50Търсенето на морално превъзходство е неизмеримо по-добро от търсенето на мистични усещания. Печалбите от него са по-трайни, по-важни и по-ценни.
5.6.1.52... любовта трябва да се омъжи за знание, жалостта трябва да хвърли топлите си лъчи върху студения интелект. Просветлението на другите трябва да бъде цената на собственото просветление ...
5.6.1.60,Ако всяка атака от нежелана сила, всяко изкушение, което подлага на изпитание слабостите, веднага се среща с мисловността на Краткия път, той ще има безкрайно по-голям шанс да я преодолее. Тайната е да се помни Върховния аз, да се пренасочи борбата към Него. След това, когато не е в състояние да победи сам, по-висшата сила лесно ще победи.
5.6.1.68Той трябва да започне с вярата, че собственият му характер може значително да се подобри и с нагласата, че усилията му могат да намалят разстоянието между настоящото му състояние и идеала пред него.
5.6.1.74Колкото повече е пречистен характерът, толкова по-лесно се практикува медитация. Колкото по-нисша природа има човека, толкова по-кратък ще бъде периодът време, в което той ще може да задържи вниманието си върху Висшия Аз.
5.6.1.88„Свобода” е невероятно понятие, чиито смисъл далеч надминава представата на обикновения човек за нея. Не е свободен този, който е в плен на тесни предубеждения, силна привързаност, неоправдано желание и духовно неведение.
5.6.1.94Когато Азът живее пълноценно в един човек, няма да е необходимо да се определя дали дадено деяние е праведно или не. Праведните действия ще произтичат спонтанно от него и никакъв друг вид няма да е възможен ...
5.6.1.108,Трябва да извадим от ума си всеки отслабващ импулс чрез незабавно позоваване на силата на Висшия Аз, всяка зла мисъл чрез призив към безкрайното добро на Висшия Аз. По този начин характерът се издига и става благороден.
5.6.1.146Има съвършена връзка между впечатлението, което оставяме у другите, и това доколко сме овладели себе си. Силата на впечатлението зависи от степента на овладяване. Още повече, нашето влияние върху външния свят ще бъде пропорционално на степента на контрол над вътрешната ни природа.
5.6.1.148Нужно е внимателно да съблюдаваме и контролираме три неща: нашите мисли, нашите думи и нашите дела!
5.6.1.171Този, който постави нисшата си природа под контрол, поставя себе си в притежание на сили, дарове, възможности и задоволство, които липсват на повечето други хора.
5.6.1.186Навикът винаги да помни, че е отдаден на Търсенето и на промяната в характера, които се включват в това, трябва да му помогне да се откаже от приемане на изкушението и да отхвърли унинието в скръбта.
5.6.1.278Всеки човек, който влезе в живота ни за известно време или се включи в него в някакъв момент, е неволен канал, който ни носи добро или зло, мъдрост или глупост, богатство или бедствие. Това се случва, защото е предопределено да се случи - според закона за възстановяването. Но степента, в която той засяга нашите външни работи, отчасти се определя от степента, в която го оставяме да го прави, от приемането или отхвърлянето на предложения, идващи от неговото поведение, реч или присъствие. Ние носим последната отговорност.
5.6.1.290Човек има своя ръководеща съвест, която се развива или отслабва, реагирайки на силите и влиянията, играещи около и в него, както в миналите животи, така и в настоящото въплъщение. Именно тази ангажираност в избора на доброто и избягването на злото, с религиозните чувства и моралните добродетели, издигат човека над животното.
5.6.1.337Въпрос е не само какъв начин на действие ще бъде най-ефективен, но и какъв ще бъде най-етичен. Нито един от тези два фактора не може да се игнорира безнаказано; и двата трябва да бъдат приведени в балансирана връзка.
5.6.1.348Признакът на истинска добрина е, първо, че никога с мисъл, дума или деяние не наранява никое друго живо същество; второ, че е поставилa нисшата природа под контрола на висшата; и трето, че обмисля собственото си благоденствие, не изолирано, а винаги спрямо общото такова.
5.6.1.361Какво е грях? Може да се определи, първо, като всяко действие, което вреди на другите; второ, като всяко действие, което вреди на самия себе си; трето, като всяка мисъл или емоция, която води до тези последствия.
5.6.1.371Егоистичният човек мисли преди всичко само за задоволяване на собствените си желания, без да се интересува дали ще навреди на другите. Следващият по-висш тип мисли също за непосредствения кръг от семейство и приятели. Но най-висшият тип от всички отдава еднакво уважение към себе си, към семейството си и всеки, който пресече пътя му, и към всички останали. Той съчувства на всеки, като никога не задоволява желанията си, като неправомерно отнема или наранява другиго.
5.6.1.386... Ако се зададе въпросът „Как може някой, който е привикнал към такава безличност да бъде и доброжелателен?” отговорът е, че той също е привикнал към истинския Дарител на всички неща и няма нужда да се бори срещу който и да е, нито да притежава каквото и да е. Затова може да си позволи да бъде щедър така, както егоистът не може. И тъй като самата природа на Върховния Аз е хармония и любов, човек се стреми заедно със собственото си и към благосъстоянието на другите.
5.6.1.387,Най-големият Дар за човека е в крайна сметка посочването на по-висше съществуване, възможно за Него!
5.6.1.392Продължителното изучаване на тази философия неизбежно ще накара ученика да приеме практическите ѝ последствия и по този начин да превърне всеобщото благоденствие на човечеството в доминиращо етично правило.
5.6.1.404Колкото и оскърбително да е за него забавянето на неговия растеж, това е чисто емоционално! Споменът за това че той е мъдрец в ембрионално състояние винаги трябва да бъде окуражаващ за разума му.
5.6.1.417Неговият стремеж към Висшия Аз трябва да бъде неуморен. Това би трябвало да бъде неговият поглед към света, отношението му към живота.
5.6.1.434Всяка преодоляна трудност, всяка слабост която е устоял, ще укрепи волята му и ще увеличи постоянството му. Това ще стимулира по-добрата част от неговата природа и ще дисциплинира основата му и по този начин ще му помоге по-адекватно да се справи със следващите.
5.6.1.436Упоритостта към целта е характеристика на всички, които постигат велики неща. Недостатъците не могат да го отвратят, трудът не може да го измори, трудностите не могат да обезсърчат онзи, в когото качеството на постоянство винаги присъства. Но за човека без постоянство всяко поражение е Ватерло.
5.6.1.440Всичко, което принадлежи на егото и неговите желания или страхове, трябва да си отиде. За някои хора е трудно да изоставят гордостта, а за другите е по-трудно да сложат край на срама, но и двете чувства трябва да си отидат.
5.6.1.455Отношението му към ситуациите в живота, които са трудни или се изпробват, ще покаже колко далеч наистина е стигнал в търсенето. Ако не е преминал през философската дисциплина, той или ще анализира тези ситуации по грешен егоистичен начин, или ще избягва да ги анализира напълно.
5.6.1.463Вие трябва да се покаете не само защото вашите погрешни действия могат да ви доведат до страдание, но и още повече, защото те могат да ви отклонят надалеч от откриването на Висшия Аз.
5.6.1.472Може да се срамува от това, което е правил в миналото, но тогава е бил друг човек. Ако той продължава да се идентифицира с Аза, с времето такива чувства ще дойдат при него и ще предизвикат този вид страдание. Но ако той се идентифицира с безкрайното същество зад Аза, няма да има такова страдание.
5.6.1.475Когато той бъде принуден да погледне собствените си действия отстрани точно както прави с тези на другите хора, той ще е удовлетворил философския идеал.
5.6.1.488
24 я 2018
14 д 2019
11 а 2021
15 ф 2024
15 а 2021
4 д 2019
27 а 2023
1 я 2018
30 м 2014
2 о 2024
15 а 2023
5 ю 2011
3 с 2015
3 м 2021
9 а 2016
3 а 2023
12 а 2024
8 ю 2012
4 м 2021
27 ю 2019
30 м 2012
6 м 2011
9 д 2014
13 с 2016
2 с 2019
19 ю 2020
10 д 2019
25 о 2012
10 д 2023
12 н 2022
17 о 2015
24 д 2010
21 ю 2015
12 м 2019
14 ю 2020
1 ю 2020
24 о 2023
26 м 2018
5 о 2021
25 ю 2019
19 ю 2019
21 д 2023
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se