The Library
Продължавай да се самонаблюдаваш, с непрекъсната будност да съзнаваш своите мисли, чувства, думи и дела. Това е едно от най-ценните упражнения в процеса на търсенето.
4.4.7.2Miközben mindennapi munkádat végzed, életedet éled, minden cselekedetedben, és másokkal való kapcsolataidban, a fáradság vagy pihenés, fájdalom és öröm perceiben, sőt minden pillanatodban: emlékezz az Önvalóra!
4.4.7.7Той може да използва книгите като уводно ръководство за работа над себе си. Проучването и наблюдението на поведението, анализът на миналия и настоящ опит в светлината на най-високите му стремежи, опитът да бъде безучастно осведомен за себе си в различни ситуации, ще отвори пътя към по-пряко ръководене чрез интуиция от Висшия си Аз.
4.4.7.15По-висшата цел на медитацията се пропуска, ако не завърши с мира, спокойствието, което се излъчва от истинския Аз. Колкото и малко да може да бъде усетено, това е жизненоважна работа, която медитацията трябва да свърши за нас.
4.4.7.22Бог няма да влезе в сърцето ти, ако то не е празно и спокойно.
4.4.7.36Не е лесно човек да повярва, че умът му може да приеме по-голяма мъдрост, ако е пасивен, отколкото ако е в активно действие.
4.4.7.38Когато мозъкът е прекалено активен, неговите енергии пречат на тихия глас на интуицията. Насочените навън енергии на мозъка пречат на насоченото навътре вслушване, което е нужно, за да се възприеме Висшето съзнание, нужна е вътрешна тишина. Умствената тишина трябва да бъде цел! Трябва да развием нов начин на ново „вътрешно” слушане.
4.4.7.40Медитацията може да започне като диалог между медитиращия и Висшия Аз, който той си представя; тя може да премине отвъд това в един истински диалог с неговия Върховен Аз. Но ако трябва да отиде по-далеч, всички диалози трябва да се прекратят, всички опити за общуване трябва да приключат в тишината.
4.4.7.43Защото мисленето е дейност вътре във времето, то не може да доведе до Безвременното. За да бъде достигнато е необходима мислoвна тишина.
4.4.7.52Докато темпото на съзнанието отслабва и угасва, желанията на егото и опитите му да се задържи в света, също отмират. Това, което следва, е истинска тишина на ума. Човекът открива себе си, своят Върховен Аз.
4.4.7.58Един ум, пълен с мисли за неща, хора и събития, с желания, страсти и настроения, с грижи, страхове и притеснения не е в състояние да осъществи контакт с това, което минава отвъд всички тях. Той трябва първо да бъде снишен и изпразнен.
4.4.7.65
15 н 2010
20 н 2014
26 ф 2018
28 д 2013
22 а 2016
15 а 2018
10 ф 2011
11 д 2016
26 м 2014
4 я 2014
23 ю 2014
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se