The Library
Това не е просто интелектуално упражнение. Тук са необходими и цялото благочестие и почит и преклонение, придобити от религията. Ние трябва постоянно да се молим да се разкрие душата.
4.4.4.5Когато мисленето е дало най-доброто от себе си, достигнало е своята най-възвишена точка, то трябва да се отпусне и да прекрати дейността си. Ако всичко друго е подготвило пътя, умът ще бъде готов да влезе в тишината, да приеме да бъде завладян от Висшия Аз.
4.4.4.6Навикът да се възпоменават големите истини, да се мисли за природата на Висшето Аз, има огромна стойност. Този, който първоначално е бил само интелектуален – „постепенно добива живот, топлина и сила!”
4.4.4.17Висшият Аз подхранва мислите, колкото и ограничени и неясни да са те и ги напътства все по-близо до нивото си. Това просветено мислене не е обикновена форма на мислене. Неговата качествена извисеност и мистична глъбинност са неимоверно по-висши. Когато обикновената мисловна дейност не е достатъчна и не стига по-далеч. Висшият Аз я поема и утихва. В този момент той „знае”…
4.4.4.18Книгите, които живеят, са тези, вдъхновени от това дълбоко единение с истинската същност от хора, които са преодолели фалшивата същност. Една такава книга струва колкото хиляда, вдъхновени само от интелекта или само от фалшивото его. Това ще допринесе повече добро, за повече хора, за повече години. Следователно ученикът може да използва такова произведение като основа за упражнение по медитация. Твърденията в тях, идеите, трябва да се вземат една по една, да се фокусират, за да работи умът му по тях.
4.4.4.19Истината за Висшия Аз лесно би могла да отвори вратите към твоето пробуждане.
4.4.4.28Мислите могат да бъдат пречка за медитацията само поради тяхното присъствие или, ако са от подходящ вид, да бъдат помощ за нея. И единственият подходящ вид е този, който ги кара да се обърнат към съзнанието, което ги надхвърля.
4.4.4.31В началото започваш да се питаш „кой съм Аз?” и постепенно разбираш, че тази ти нисша природа (или Егото) не е твоето истинско Аз. Тогава продължаваш, задавайки си следващия въпрос: „какво съм аз?”. Така, чрез тези зачестени самопроучвания и самонаблюдения ще се доближаваш все повече и повече до Истината.
4.4.4.36,... Какво съм аз? Е прост въпрос със сложен отговор. В това упражнение многократно ще мислите за това, което наистина сте по-различни от това, което изглеждате ...
4.4.4.36,В един смисъл всички опити за медитация върху духовни теми са опити за пробуждане на интуицията. Защото те постигат успех само когато дейността на мислещия интелект е затихнала и съзнанието навлиза в онази дълбока тишина, от която се чува гласът на самата интуиция.
4.4.4.38Всеки път, когато някоя мисъл надигне глава, оценете я такава, каквато е, и след това я оставете настрана. Всеки път, когато някоя емоция се надигне, разпознайте и нея и след това се разграничете от нея. Това е пътят на Себезапитването, защото докато правите тези неща, вие пазите волята, насочена към намирането на центъра на вашия Аз ...
4.4.4.50,Някои умове с въображение могат да имат печеливша полза от широкия океан или от обилността от пространство като теми, върху които да се медитира в напредналите етапи.
4.4.4.51Типът медитация, в който медитаторът размишлява продължително какъв е неговият източник, какво е „Азът“ наистина, има постепенния ефект да го де-хипнотизира от тези фалшиви и ограничаващи отъждествявания с тялото, желанията и интелекта.
4.4.4.56Колкото повече той практикува в такива моменти мислене, което е не-осезаемо и отвъд физическото - тоест метафизично в истинския смисъл - толкова по-добре ще бъде готов да получи интуитивния приток от Висшия Аз.
4.4.4.58Концентрацията държи ума фокусиран върху конкретна мисъл, или ред на мисли, пазейки го от други мисли. Медитацията премахва мисълта и пази ума в покой. Това е прекрасно състояние, но не е достатъчно за тези, които търсят крайната действителност. То трябва да бъде допълнено от познание за това какво е и какво не е крайната действителност.
4.4.4.62След като е навлязъл в Краткия път, темите за медитация ще бъдат тези, които го отклоняват от личното его. Той може да медитира също върху Славните атрибути на Бога или съвършенството на космоса както и върху пълното спокойствие на Неговия Свръх Аз.
4.4.4.65Колкото повече използваме мислите си, за да придобием дълбоко разбиране за себе си, за Бог и за света и колкото повече укротяваме мислите си, за да не пречат на божественото, когато е готово да ни проговори, толкова по-успешно ще бъде нашето търсене и толкова повече ще се събудим от съня на нереалния материален свят.
4.4.4.67Когато той толкова е потънал в абстракция, че не забелязва дори присъствието на друг човек, медитацията му е стигнала толкова дълбоко, колкото трябва.
4.4.4.85Ние трябва да медитираме по-често върху тези напомнящи твърдения на мъдреците, да се безпокоим повече за нашите висши интереси.
4.4.4.99Когато обича Висшия Аз с дълбоко чувство и истинска преданост, той вероятно ще вложи усилията, необходими за да го намери и ще има дисциплината, необходима за да премахне пречките по пътя към него.
4.4.4.102Той трябва от време на време да подлага на аналитичен преглед важните събития, преживяванията и настроения на миналото си. Трябва особено да обърне внимание не на добрите, а на злите емоции и дела, техния произход и последствията им, да си ги представи и да ги оцени от гледната точка на по-висшия си Аз. Но освен ако това не бъде извършено с перфектна честност, с дух на безличност, незагриженост, откъснатост и себекритицизъм, освен ако не бъде подходено със себеналожен емоционален аскетизъм, няма да постигне желаните резултати. Не е достатъчно да скърби за грешките си. Трябва внимателно да изучи уроците, които те преподават.
4.4.4.109Той трябва да развие чувството за самокритичност до най-висока и дори болезнена степен. Той вече не може да си позволи да защитава своето его, както го е правел в миналото, или да търси извинения за жалките си слабости и глупости.
4.4.4.121Той ще трябва да развие способността да отстъпва периодично от личното си Аз и да изследва живот, богатство, характер и дела съвсем безпристрастно. Чрез това упражнение, той трябва да възприеме отношението на незаинтересован зрител, който се стреми да знае истината за него. Следователно, той трябва да го изучава спокойно и да не взема емоционално ничия страна
4.4.4.123Може би е лесно да се усети светското, практическото послание на конкретни преживявания, но не е толкова лесно да се получи по-висшето духовно послание, което те съдържат. Това е така, защото обичайно ги виждаме от гледната точка на егото, особено когато личните чувства са силно ангажирани…
4.4.4.131,За да наблюдава себе си правилно, човек трябва да прави тoвa безпристрастно, спокойно, без емоция, а не снизходително, самонадеяно и превъзбудено. Също така трябва да го прави справедливо, с цялото си същество...
4.4.4.135,За да разгърне вътрешното си аз от мисли, емоции, желания, мотиви и страсти; да реши кое си струва да се запази и какво трябва да се отстрани от него , това е първата му задача.
4.4.4.142… Облагородяването на характера и извисяването на моралното състояние са основата на всяка духовна работа.
4.4.4.143,Той забелязва характеристиките си все едно, че са извън него, принадлежащи на друг човек, а не вътре в него. Той изучава слабостите си, за да ги разбере подробно. Те не го разколебават, защото той също така познава и силните си страни.
4.4.4.146Часът за оттегляне нощем трябва също да бъде и час за припомняне на случките от деня, за делата и приказките, същевременно за оценка на техния характер от по-висша гледна точка. Но когато упражнението приключи, ученикът трябва изрично да извърне мислите си от всички земни преживявания, всички лични дела и да остави да го споходи тишината на чистото отдадено почитане.
4.4.4.150Той трябва да се опита да се постави в бъдещето и да погледне назад към този настоящ период.
4.4.4.158Той трябва да търси в себе си истинските мотиви за поведението си, които не винаги са тези, които споделя с другите, а често и със самия себе си.
4.4.4.166Философията не насърчава болезнено пребиваване над минали грехове, изгубени възможности или допуснати грешки. Това просто губи време и отнема мощност. Анализът приключил, наученият урок, направената промяна, онова, което е останало, трябва да го оставим. Защо да натоварваме паметта и да помрачаваме съвестта с непоправимото, ако не може да се направи нещо добро от него?
4.4.4.176Той трябва да застане встрани от себе си и да наблюдава главните събития в живота си с философска откъснатост. Някои от тях може да го изпълнят с емоции като съжаление или срам, други с гордост и задоволство, но всичките трябва да бъдат разглеждани с възможно най-малко егоизъм и възможно най-голяма безпристрастност. По този начин опитът се превръща в мъдрост и недостатъците биват премахнати от характера.
4.4.4.189Работата по самия него не означава само морална работа: въпреки че тя ще бъде включена, тя е само подготвителна. Това означава също и много повече, да отделя внимание на вниманието си, да следи накъде отиват мислите му, да ги обучи да се връщат пак върху самия него и така в крайна сметка да се връщат в покой при своя извор – необезпокояваната Съзнателност.
4.4.4.206Този, който се развива по тези линии чрез творческата сила на медитацията, в крайна сметка ще открие, че инстинктът му спонтанно ще отхвърли подтиците на низшия си Аз и незабавно ще приеме интуицията на своето висше Аз.
4.4.4.210Медитацията трябва да започне с кратка, тиха молитва към Висшия Аз, смирено умоляваща напътствие и Благодат…
4.4.4.219,Той трябва да бъде готов да посвети години на интензивни усилия за самопроверка и самоусъвършенстване. Това е основата за по-късната работа. След като индивидът е облагороден, начинът за получаване на напътствия и Благодат ще бъде безпрепятствен.
4.4.4.219Упражнение за творческа медитация: Той може да мисли за вероятни срещи през следващия ден, ако се упражнява през нощта или за настоящия ден, ако е сутрин , за събития, които е вероятно да се случат и на места, където може да се наложи да отиде. Наред с това той може да си представи как трябва да се държи, как да мисли и говори при тези обстоятелства. И винаги, когато упражнението е да докаже своята стойност, той трябва да заеме позицията на своето по-добро, по-благородно, мъдро себе си, на Свръх себе си.
4.4.4.229Правилният размисъл за минали преживявания, заедно с решимостта да се вземе в ръце, ще доведе ученика към по-полезно бъдеще и ще изглади пътя му напред.
4.4.4.241Значението на този вид поглед назад към току-що приключилия ден е много по-голямо, отколкото изглежда. Защото всичко ще бъде от полза - за неговият характер, неговата съдба и дори за следсмъртния му опит.
4.4.4.243
20 я 2017
7 я 2017
10 д 2011
3 ю 2011
24 я 2017
19 с 2011
14 н 2021
1 с 2011
15 н 2021
6 а 2021
7 м 2013
26 м 2014
21 м 2014
27 ф 2022
8 м 2012
2 ю 2017
16 н 2012
12 ю 2021
30 я 2017
16 я 2017
29 ю 2014
22 а 2019
18 ю 2021
4 а 2019
6 н 2012
4 о 2021
2 о 2014
24 м 2014
21 а 2014
22 с 2024
3 о 2012
8 н 2019
24 ю 2014
19 д 2014
7 д 2021
1 м 2019
27 а 2021
14 ю 2021
24 а 2024
1 о 2023
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se