The Library
Най-дългата книга за йога не може да ви научи на нищо повече за практическата цел на йогата от това: успокойте мислите си.
4.4.3.1Една от причините за неспособността да се получат резултати от медитация е, че медитиращият не се е упражнявал достатъчно дълго. Всъщност, загубата на време в безрезултатно, разсеяно мислене изглежда е основната причина. И все пак това е въведение към същинската работа по медитацията. Това е необходима основа, която трябва да се положи, за да бъде издигната сградата. Този факт е неприятен, но трябва да бъде приет. Ако това усещане през първия период е досадно и разочароващо, преживяването през втория период е щастливо и възнаграждаващо…
4.4.3.2,Както мисловният процес може да утихне без да бъде оборен от съня – така и мислителят може да се научи да опознае себе си вместо мислите си!
4.4.3.3Ако медитацията не се състоеше в друго освен интензивното общуване с личните любими идеи или усвояването на някоя забележителна мисъл на някоя вдъхновена личност – би било конструктивно и полезно и добре потребено време – но не повече от това! Съсредоточаването по този начин върху собствени или чужди идеи не е истинската задача на медитацията. Тя е: отварянето на врата към Висшия Аз! За бъде постигнато това, е нужно всички мисли да бъдат изхвърлени. Мисленето ни задържа в ограничението на Егото, докато съзнателното стихване на мислите и чувствата ни въздигат изцяло извън него.
4.4.3.15Ако странстващият характер на всички мисли отклонява вниманието и надмогва усилието ви за медитация, опитайте друг начин. Поставете под въпрос самите мисли, потърсете произхода им, проследете ги до тяхното начало и намалявайте броя им все повече и повече. Разберете какъв конкретен интерес или импулс на емоция или желание в егото ги кара да се появят и водете тази причина по-близо към Празнотата. По този начин ставате склонни да се отделите от самите мисли, отказвате да се идентифицирате с тях и се връщате по-близо до собствената си идентичност.
4.4.3.20Първата част от упражнението изисква от него да се отърве от всички мисли, чувства, картини и енергии които не принадлежат на идеята, молитвата, идеала или проблема, който той си избира за тема. На нищо друго не се позволява да се натрапва в съзнанието му или, ако е проникнало посредством старото безпокойство на ума, то трябва да бъде заличено незабавно. Подобно отcтрaняване винаги трябва да бъде съпроводено с издишане на въздух. Всяко завръщане на вниманието към избраната тема трябва да бъде съпроводено с поемане на въздух.
4.4.3.21Когато мислите са неспокойни и трудни за контролиране, винаги има нещо в нас, което усеща това неспокойство. Това знание принадлежи на скрития „Аз“, който стои като свидетел на всичките ни усилия. Следователно ние трябва да се опитваме да го усетим и да се идентифицираме с него. Ако успеем, тогава неспокойството отминава от самосебе си...
4.4.3.22,Целта е да се работи малко по малко, към забавяне действието на мисленето на първо време и успокояването на всичко останало по-късно.
4.4.3.36За да бъде ефективна всяка медитация трябва да започне с фокусна точка. Тя трябва да работи за конкретна идея или тема, макар и да не е необходимо да завърши с нея.
4.4.3.77Първото нещо, което трябва да направи, е да превъзпита вниманието. То трябва да бъде насочено в нова посока, насочено към нов обект. Трябва да бъде отведено към него, да бъде отведено с дълбоко чувство и много любов към търсенето на душата, която се крие там.
4.4.3.83Ако ти възприемеш едно светлинно явление, светкавица или сияние, ти неволно концентрираш цялото си внимание върху него, колкото е необходимо. По този начин стихват и всякакви мисли!
4.4.3.98Тази сила за поддържане на концентрирано внимание в една единствена посока или цел за дълго време - сила, от която толкова се възхищавал Наполеон - идва в крайна сметка при онези, които упорстват в тези практики.
4.4.3.126Как човек може да обедини съзнанието си с Висшия Аз без първо да наложи на ума си някакъв вид закалка, за да го укрепи, така че той да не се отпусне, но да бъде в състояние да задържи, при поява на прозрението?
4.4.3.148Тайната на концентрацията е в това… да се практикува концентриране! Единствено чрез търпеливо усилие, чрез упорито съсредоточаване и овладяване на вниманието се постига резултат. Никое усилие не е излишно, можеш да се упражняваш по всяко време на денонощието.
4.4.3.160Целта е да седи там, напълно погълнат от мислите си или, на по-напреднало ниво, твърдо концентриран върху липсата на такива.
4.4.3.168За да се постигне този тип концентрация, при която вниманието е оттеглено от външния свят и е насочено върху себе си, е необходима решителност да не се спира, докато това изострено състояние не бъде постигнато. Всички други мисли биват отхвърлени в самия момент, в който се зараждат. Ако в началото има стремеж и отдаденост на Върховния Аз и в продължение на опитите също, то постепенно напрежението си отива и Спокойствието го замества.
4.4.3.188Колкото повече интернализира вниманието си и колкото по-малко реагира на сетивните впечатления, толкова повече се приближава до духовното лице в сърцето си.
4.4.3.207Нито един от елементарните методи на йога като контрол на дишането и мантрата не водят до постоянен контрол на ума, но те подготвят пътя и улесняват приемането на онези практики, които водят до такъв резултат.
4.4.3.221
22 н 2013
12 а 2014
29 ю 2011
16 я 2011
8 ю 2021
24 о 2013
2 м 2013
13 с 2018
16 д 2016
6 д 2016
13 д 2011
26 о 2018
1 о 2018
4 с 2011
17 с 2023
21 м 2013
20 а 2024
7 ф 2019
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se