The Library
От всички дейности през деня, тази не-дейност, това уединяване в медитацията, трябва да се превърне в основна дейност. Тя трябва да бъде центърът, а всички останали да кръжат около нея.
4.4.1.1... Медитацията е от съществено значение за всеки човек, защото без нея той живее твърде далеч от своя божествен център, за да разбере най-доброто, което животът може да му предложи...
4.4.1.2,Духовността е вътре. Ако човек не я чувства, след това трябва да търси по-дълбоко, под слабостите, недостатъците, страстите и желанията на егото. Тя е все още там, но търсенето трябва да бъде добре осъществено. Това е мястото, където може да се намери помощ, по думите на тези, които вече са я намерили.
4.4.1.3Съзнанието отвъд обичайното всекидневно съзнание може да се достигне само след дисциплинирана тренировка на ума. Това потиска мисловната активност и прогонва светската екстровертност на характера.
4.4.1.5Стига се до там, че това, което хората се опитват да намерят в много книги, ги чака вътре в самите тях, за да бъде открито чрез редовното практикуване на изкуството на медитацията.
4.4.1.6Тази идея, или вяра, че трябва да отидем някъде, да се срещнем с някого, да прочетем нещо, да постигнем най-доброто изпълнение на живота е първата и последна грешка. В края на краищата, също както и в началото, не ни остава нищо друго, освен да се подчиним да древната заповед и да се ВГЛЕДАМЕ НАВЪТРЕ.
4.4.1.7Чисто интелектуалният подход към Висшия Аз никога не може да замени психологическото му преживяване. Последното е и трябва да бъде върховно.
4.4.1.15Принципът на философията е следния: каквото можете да научите се ограничава от това, което сте. Един задълбочен човек може да разбере дълбока истина, но не и повърхностния човек. Това е и една от причините за възприемането на практиката на медитацията.
4.4.1.16Ако нещо събуди в него сериозен подтик да разгърне повече от духовната си същност, тогава практиката на медитация става един от най-добрите начини за реализация в действие.
4.4.1.22Последствията от поставянето на съдържанието на собствения си ум под наблюдение, от това да съзнае напълно нeговата природа, произход и ефект, са неизмеримо важни.
4.4.1.24С единствената цел да бъде успокоен ума и да бъде концентрирана силата му е добра практика да се медитира известно време всеки ден преди да ce започне изучаването на философия. Това помага на учението.
4.4.1.25Молитвата е помощ, метод, който не само прониква по-дълбоко в човешкото сърце, но и помага за необходимото заглушаване на егото . Това може да бъде постигнато чрез практиката на съзерцанието.
4.4.1.26За работата по преоформяне на характера и разширяване на съзнанието, практиката на медитация е незаменима.
4.4.1.27Медитацията е съществена в това търсене. Тя трябва да се усвои. Тя помага да се създаде състояние, в което може да се усети святото присъствие, където преди е нямало нищо и където святото напътствие може да бъде дадено.
4.4.1.32Оттегляне във вътрешната тишина: какво по-добро може да направи човек? Защото то сочи целта, дава насока и подкрепа за намирането й.
4.4.1.34… медитацията е от съществено значение за развитието на чувствителността и интуицията, които играят важна роля в това търсене.
4.4.1.35Желателно е, за да не кажем необходимо е да се медитира, защото сме прекалено заети с мислите си и така рядко възпоменаваме Висшия си Аз. А от него произхождат и в него стихват те. Отшумяването на всички мисли дава възможност именно да осъзнаем тази висша форма на съзнание.
4.4.1.36Докато мислите останат неовладени, това настоящо и лично преживяване ни изключва от реалността.
4.4.1.38Психологическите методи са не по-малко необходими от религиозните упражнения. Мисловният живот на човека обикновено е объркан, странстващ и неспокоен. Медитацията, упражнявана в уединение и спокойствие, трябва редовно да се включва в него, най-напред за да помогне за подобряване на характера му, и на второ място, за да отвори път към съзнателно познаване на Висшия Аз.
4.4.1.44Не сме се научили да държим ума си неподвижен, както понякога държим тялото си неподвижно. Това е далеч по-трудна задача, но и най-възнаграждаващата…
4.4.1.47,Западнякът трябва да се научи да преодолява това безкрайно безпокойство, тази ежедневна нетърпеливост да прави нещо. Той трябва да практикува вярно и редовно ”очакването на Господ”, - или да медитира. Така той все по-малко и по-малко ще трябва да разчита на собствените си малки ресурси, все повече и повече - на Божествената безкрайна мъдрост, сила и благодат - то е на Висшето си Аз.
4.4.1.55Медитацията вече не е ограничена до няколко християнски манастира и ориенталски Ашрами, но се разпространи сред миряните по света.
4.4.1.63… Значението, което се придава на медитацията, може да бъде преувеличено. Работата върху себе си, върху характера и склонностите също е важна. Изучаването на ученията са еднакво важни. И така, от всички тези подходи идва узряване, широка зрялост, която подготвя кандидата за разпознаване и пълно приемане на благодатта - ако тя дойде.
4.4.1.82,Следването на тези упражнения е необходимо за тренирането на съзнанието, за да се създаде навик, който ще направи навлизането в медитативно настроение толкова лесно в края, колкото е трудно в началото.
4.4.1.98В по-ранната история на християнството мястото, отделено на медитацията, беше доста важно и известно.
4.4.1.99Практиката на душевно спокойствие преди беше ограничена само в манастири и метоси и се пазеше от знанията на миряните. Когато Мигел де Молинос се опита да промени този порядък, той беше строго наказан .
4.4.1.102… Доколкото религията се състои от чувство на благоговение към по-висша сила и опит за добър живот в съответствие с етичните предписания на великите религиозни основатели, това е определена необходимост за масата от човечеството …
4.4.1.120,Има различни видове медитация. Елементарната медитация се състои в стриктното задържане на определена мисъл в ума. Напредналата форма на медитация изключва от ума всякаква мисъл. Висшата форма на медитация е благодатно сливане с Висшия Аз.
4.4.1.129Начинаещият трябва да знае, че упражнения с концентрация, като например визуализация, повтаряне на мантра, очистването на съзнанието от всякакви мисли и т.н. – всичко това не трябва да се смесва с истинска медитация, чиято цел не е нищо друго освен отдаването на собственото его на Висшия Аз. Методът е почитание, копнеж, предана любов и умствена тишина.
4.4.1.131Това, което наричам естествена медитация, това, което идва от самосебе си, при съзерцание на природата или при слушане на музика е не по-малко ценно от която и да е медитация на йога, а сигурно е и по-добро, защото липсва изкуственото усилие за достигането Ѝ. Човекът усеща как вътрешният му Аз постепенно изпада в това красиво настроение, което носи чувство на притихналост, мир, познание и нежност.
4.4.1.135Медитацията се издига до правилното си ниво, когато медитиращият мисли само за връзката или стремежа между себе си и Висшия Аз, и се издига до най-висшето си ниво, когато той изостави дори такива идеи и не мисли за нищо друго освен за Висшия Аз.
4.4.1.138Това изкуство на медитацията в крайна сметка е въпрос на достигане на все по-голяма дълбочина в себе си, докато човек проникне под егото и навлезе в чистото си същество.
4.4.1.139… В степента, в която медитацията се превръща в съзерцание, мисленето се парализира и води до собствената си временна смърт!
4.4.1.140,Медитацията не е едностранна, а двустранна работа. Започваме да практикуваме, като сме умствено активни, но след като навлезем добре в нея, можем да продължим само като бъдем психически пасивни.
4.4.1.144Ако трябва да се овладее медитацията, трябва да се запомнят две основни условия. Първото е винаги и отново да се връща отклоненото внимание. Второто е, сондирайте с него все по-дълбоко и по-дълбоко, докато влезете в неподвижната Празнота. Накрая- си позволете да станете едно с Празнотата.
4.4.1.145Първо, умът се задържа, докато постоянните му промени бъдат успокоени; второ, чак след това е възможно да превключите към идентифицирането с Висшия Аз.
4.4.1.146Първата стъпка е да уловите мислите и да ги задържите със силата на волята. Втората стъпка е да пренесете вниманието навътре, далеч от петте сетива на физическото преживяване.
4.4.1.147Изкуството на медитацията се постига в два прогресивни етапа: първо, умствена концентрация; второ, умствена релаксация. Първият е положителен, вторият е пасивен.
4.4.1.148По време на медитация основната цел е да се освободи ума от светски грижи и лични желания, да се представи празен, чист съд за божественото изливане, когато е привлечено от неговата готовност за това.
4.4.1.152Медитацията първо събира нашите сили в един канал и след това ги насочва към Висшия Аз.
4.4.1.163Това е работа по насочване на вниманието все по навътре и навътре, докато то достигне под равнината на мислите, където само мирното същество го подържа и удовлетворява.
4.4.1.164Симеон, византийски мистик, теолог и светец, който процъфтява близо до Константинопол преди деветстотин години, обяснява така основния принцип на медитацията: „Седейки сам, оттеглен психически от света наоколо, потърси в най-съкровеното си сърце.”
4.4.1.171Това е средство за откъсване на вниманието от непрекъснато променящите се обекти и след това позволяване на освободената умствена сила да изучава собствения си източник.
4.4.1.172Божествената същност е в нас, а не някъде другаде. Това ни показва правилната посока, в която да я търсим. Вниманието, с интерес и желание, което го движи, трябва да бъде оттеглено от външните неща и същества.
4.4.1.173Медитацията е вътрешна дейност необходима за осъзнаване присъствието на душата. Понякога дава бърз резултат, но по-често продължава дълго време, преди това постижение да бъде осъзнато.
4.4.1.188Само когато той стане изцяло погълнат от една идея, без да осъзнава никаква друга мисъл, може да се каже, че е постигнал концентрация, първият етап.
4.4.1.227Втората фаза няма да се появи, освен ако той не престане да се опитва само да мисли за нея и започне да усеща нейното присъствие, изтегляйки енергията надолу към сърцето от главата и обичайки присъствието веднага щом го усети. Той ще изрази тази любов, като остави лицето му да се усмихне щастливо и приятно.
4.4.1.228Той започва да практикува истинска медитация едва когато започне да достига тишината на чувствата и мислите вътре в себе си. Дотогава той просто маневрира, за да постигне тази позиция.
4.4.1.229През първите два стадия на медитацията трябва да се употреби волята. Вниманието не само трябва да се насочи в една посока и да се задържи там, но също и да навлезе все по-дълбоко в съзнанието. Този процес стихва едва когато се навлезе в прехода към третия стадий. Тогава става изцяло спиране на волевото участие и пасивно отдаване на Висшия Аз, за което не е нужно никакво усилие.
4.4.1.247Когато медитацията се задълбочи в съзерцанието, човекът прониква в неподвижния център на своето същество и там намира най-добрата част от себе си - Свръх Аза.
4.4.1.262Медитацията има полезна, потребна или градивна цел. Но тя не достига крайното си предназначение преди да се е превърнала в съзерцание. То е: получава се не волева активност, а едно пасивно съзерцание, става едно излизане от себе си. Индивидуалната воля не може да направи това, Благодатта може!
4.4.1.264Вглъбяването върху този ”Друг” трябва да бъде толкова пълно, че да може да отрази думите на Тереза Нойман: ”Аз съм толкова сама с милия спасител, че не бих могла да имам време да мисля за себе си.”
4.4.1.265Блуждаенето на мисли спира и съзнанието остава стабилно, следващата фаза е да го включи - ако вече не е започнал с тази идея - към по-божествената част от себе си в стремеж, преданост и любов. Като продължава това вглеждане навътре в себе си, волевото усилие става по-лесно и по-лесно, докато накрая не е необходимо повече: в този момент то се заменя от нещо, което идва дълбоко от вътре към повърхността и го води ОТВЪД. Трябва да остане напълно неподвижен, застинал, обгърнат.
4.4.1.274Медитацията, ако е успешна, постига две основни цели: привлича ума навътре, освобождавайки го от физическия затвор, и издига ума до райско състояние на единение с Висшия Аз.
4.4.1.312Практиката на медитацията намира своята кулминация в едно преживяване, при което медитиращият преживява своята истинска същност и се наслаждава на нейната чиста любов.
4.4.1.315Първата проява на тази благодат в медитацията се усеща по същия начин, по който се усеща настъпването на съня; тя е трудно забележима. В един момент тя изобщо не е там, но в следващия тя е започнала да се проявява.
4.4.1.318Човек знае, че само слабостта на собствената му концентрация му пречи да достигне до по-дълбоката си същност; редките пъти, когато e успял да направи този преход, той навлиза в свят на истина, реалност и безкористност. Той знае, че медитацията, за един подготвен ум, води не до илюзии или сън, а до собствения му Свръх Аз.
4.4.1.327Когато човек се връща всеки ден в Центъра на своето същество, запазва достъпа до него чрез медитация, той се оттегля все повече и повече от господството на тялото и едностранчивостта на интелекта. Тоест той става все по-вече себе си, все по-малко ограничен от инструментите си.
4.4.1.328Ако той може да развие способността да поддържа медитацията си и да се предпази от разсейващи мисли, той може да придобие по-хладно виждане за светските и по-ясно проникване в духовните въпроси.
4.4.1.331Медитацията доказва своята полза, показва най-добрата си стойност и се слива със съзерцанието, когато е най-дълбока. Защото тогава мислите спират да трептят, егото е приспано, светът изчезва и бремето на плътта с него.
4.4.1.341Да се размишлява върху Това, което ние сме, един ден ще Го направи осъзнато. Да се размишлява върху Него търсейки тишината, в която пребивава, един ден ще го направи осезаемо присъствие.
4.4.1.342Чувството за свещено присъствие по време на медитация е важно във всяко отношение. То предоставя канал, по който може да бъде дадена Благословия, да бъдат предадени идеи и характерът да може да се извиси.
4.4.1.348Точно както романът създава развлечение за читателя и променя неговия свят за известно време, така успешният период на медитация прехвърля съзнанието в друга зона.
4.4.1.356Това се превръща в общение между човешкото и божественото в нас, приключение в търсенето и намирането на единство с Висшия Аз.
4.4.1.365Едно нещо, което той вероятно ще извлече от редовна практика на медитация, когато постигне известно умение, е усещането за вътрешен растеж, определено осъзнаване, че се постига напредък.
4.4.1.375Качеството на една медитативна сесия не трябва да се измерва с нейната времева продължителност, а с нейния ефективен контакт с Реалността.
4.4.1.385Първоначално практиката е била предприета поради ползата, която се е надявал да получи от нея. Но с известно умение сега тя продължава поради удоволствието, което му доставя.
4.4.1.386Липсата на удовлетворяващ резултат след практиката не означава, че тя е протекла напразно. Вярата, че той седи в присъствието на Свръх Аза си, и постоянствува въпреки сухотата на медитацията, че тя един ден ще му донесе поне прозрение . Но той трябва да устоява с вяра всеки ден.
4.4.1.391След като успее да бутне вратата, той се озовава на място, където светлината е небесна, мирът неописуем, усещането за божественост неизмерима подкрепа..
4.4.1.394Ако актът на медитация се използва правилно от интелекта, волята и въображението, той може да се превърне в средство за вдъхновение и екстаз отвъд себе си. Може да се използва като стимул за творчески постижения във всяка област, включително в духовните и артистични сфери. Просто трябва да се практикува преди започване на работа. Техниката е да се придържаме към вдъхновеното отношението или радостното чувство след като свърши медитацията и да не позволим на чувството да се изпари. След това да се заемем с работата, която имаме да свършим като пренесем отношението към нея. Тя ще се свърши с много повече енергия, по-голяма ефективност и особено с по-голяма креативност...
4.4.1.416,Подобряването на характера е едновременно необходима прелюдия и съществен съпровод на всеки курс в тези практики на медитация. Без него самоукоряването за прегрешения или слабости ще проникнат в спокойствието на тихия час и ще го нарушат.
4.4.1.488
16 ф 2016
24 ф 2016
12 а 2016
24 м 2023
24 ф 2024
17 а 2013
12 я 2024
29 ю 2019
4 я 2024
15 а 2014
9 а 2014
25 я 2024
17 м 2023
1 а 2024
26 я 2024
15 д 2021
17 о 2011
2 а 2014
10 м 2016
6 я 2024
16 ф 2022
14 ю 2023
14 м 2023
13 ю 2016
25 а 2019
20 я 2020
12 с 2024
20 ю 2011
14 я 2012
24 н 2012
23 а 2023
22 н 2022
28 о 2024
5 д 2024
22 д 2023
18 я 2024
25 я 2023
30 м 2024
8 а 2022
6 н 2024
24 м 2022
7 о 2024
12 ф 2025
15 о 2022
3 а 2024
5 д 2022
6 д 2022
18 ю 2023
29 ф 2012
2 а 2022
1 н 2015
6 ф 2018
25 н 2015
1 я 2024
12 д 2015
7 м 2024
4 ю 2012
30 с 2018
22 м 2024
5 д 2023
14 ф 2017
11 ю 2015
10 с 2022
22 о 2022
8 а 2024
6 ф 2025
25 ю 2024
3 я 2020
28 я 2025
6 д 2015
13 ф 2021
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se