The Library
Двете велики дневни паузи на Природата предлагат прекрасни минути, когато ние, нейните деца трябва да се спрем също. Изгревът е шанс и време да се приготвим вътрешно за активност; залезът го уравновесява. Ние не се възползваме правилно от даровете на Природата, а се оставяме да бъдем победени от условията, при които живеем в нашето време и цивилизация.
3.3.7.1По време на залеза, когато дневната светлина отстъпва мястото си на сянката – тъмнината - е по-лесно да отдадем вниманието си на Висшия Аз, то е да се вглъбим и обърнем навътре.
3.3.7.14Да предвидим часа на залеза или да изчакаме зазоряването, с неподвижно тяло и абсорбиран ум, е момент при това упражнение, с което се обединяваме с полезния ритъм на природата.
3.3.7.17Богати са онези възможни преживявания, когато човек седи и се вглежда в западния хоризонт преди залез, слънцето изчезва, сърцето е отворено за красота и изящество, копнеейки за Върховния Аз.
3.3.7.23Когато настъпването на нощта донася покой над природата и тишина в пейзажните сцени, ние изпитваме тишина извън себе си, сравнима с тишината, която съзерцанието носи навътре в нас.
3.3.7.48Аскетизмът има своето място, точно както Дългият път, от който той е компонент, но когато е подчертан до неестествена степен, се ражда фанатизъм, равновесието се губи и толерантността се разрушава.
3.3.7.59Най-щастливите ми часове настъпват, когато слънцето се готви да се сбогува с нас. Тези прекрасни моменти са докоснати от магия. Те карат активните ми тяло и ум да се спрат за момент. Приканват ме да се насладя на греещите цветове на небето и накрая ме карат да изпадна в дълбокия вътрешен покой, така че, когато всичко се смрачи, с настъпването на нощта, всичко е озарено вътре в съзнанието.
3.3.7.63Слънцето е лицето на Бог във физическия свят.
3.3.7.74… Точно както видимото слънце е от съществено значение за човешкия телесен живот и съществуване, така невидимото слънце в съзнанието е от съществено значение за неговия психически, емоционален и духовен живот. Това е неговия Висш Аз и Бог: дай му почит.
3.3.7.78,Когато слънцето се снижи и залезе, когато сенките паднат и цветовете потъмнели се слеят, умът може да последва природата в тази й пауза. Човек, чийто темперамент е чувствителен, естетически, религиозен, психически или природолюбив, може да се възползва от този преход от деня към ноща и да проникне по- съзнателно в душата си.
3.3.7.107
21 д� 2014
4 о� 2011
21 ю� 2019
21 ю� 2013
22 ю� 2024
29 о� 2020
4 я� 2013
16 м� 2013
21 д� 2017
21 ю� 2018
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se