The Library
Красотата, която виждаме в едно цвете сочи към РАЗУМ, способен да измисли подобна красота. В крайна сметка Природата и Изкуството сочат към Бог.
3.3.6.1... Спокойствието на Залеза, Обещанието за надежда на Зората и удоволствието от присъствието на красотата са неща, които осмислят живота ни и ни изпълват с благодарност.
3.3.6.4,Той най-добре ще постигне тази възпитателна работа, ако се оттегли в спокойствието и съзерцанието на природата, в уединение сред природата, където може да бъде най-малко разсеян и най-възвисен. Тук е храмът, където стремежът към Висшия Аз може да намери най-добрия си отдушник; тук е манастирът, където възпитаването на низшия аз може да бъде осъществено най-лесно.
3.3.6.10Да гледаш с постоянство природните произведения на изкуството за известно време – било то планина, долина или движещи се вълни – с нарастващо дълбоко чувство, докато азът не бъде забравен, също е йога практика.
3.3.6.13В уединените места на природата, в нейните гори, планини и пасища, е по-лесно да се култивира триединството на философа – доброта, истина и красота, отколкото в пренаселените квартали на градовете.
3.3.6.20Имаме нужда от тихи места, където земята е оставена в естественото си състояние и където хората могат да се опитват да открият спокойствие и свобода, за да възстановят независимостта на мисълта си и съзнанието за вътрешните си Аз-ове, която толкова трудно се постига и толкова лесно се губи в този модерен свят.
3.3.6.21Успокояващо преживяване е да седиш в тревата високо на някои хълм, да гледаш разпростиращото се море и да позволиш на ума да се отърве от натрупалите се проблеми. С течение на минутите, спокойствието се възстановява и отмората обгръща човека.
3.3.6.35В красотата на розата, в очарованието на залеза човекът с чувство за естетика или поетичен темперамент може несъзнателно да открие намек за по-висшата красота на Върховния Аз.
3.3.6.38За чувствителния човек непокътнатата природа на едно езеро или гориста местност, морето или планината, го въвеждат чрез мълчаливо съзерцание в носталгичен копнеж за завръщане към истинския духовен дом.
3.3.6.39С прииждането на пролетта в годишния цикъл, човек усеща качествено нов прилив – това е надеждата.
3.3.6.42Опитът, споделен от мнозина, показва, че горските пътечки предлагат рядко спокойствие. Не ни учудва факта, че е по-лесно да се намери душевен мир сред подобна обстановка. Вярно е, че човек е влизал във връзка с Висшия си Аз при всякакви обстоятелства, но е значително по-лесно и с по-малко усложнения – в чистата и непокътната Природа!
3.3.6.44От хълма, на чиято страна живея, в самия край на Монтрьо, прозорецът ми гледа към полегати лозя. Има дълъг изглед. Това означава много, когато човек трябва да живее затворен в малък апартамент всеки ден, всяка година, с петдесет семейства в една и съща сграда. Харесвам свободата на самотата, гледката през безпрепятственото пространство. Да позволя на зелената природа да отведе мислите ми в приятната хармония с природата поне за няколко минути е ежедневна нужда, а не лукс. Да седя още по-дълго и да се отдалеча в съзнанието си, докато достигна неземен покой, е моя вечерен хляб.
3.3.6.51Градинарят, който с търпелива любов отглежда цветята си, получава обратно обич от тях. Това не е вид обич, подобна на човешката, но е точно съответстваща на тази, съществуваща в растителния свят – природата.
3.3.6.54Красотата на цветето е като показател, който ни напомня да мислим, говорим и действаме красиво!
3.3.6.55Търсейки красотата в природата, човек търси душата си. Боготворейки тази Красота, той я открива и разбира, че притежава животинско тяло, но не само това, той самият е притежаван от по-Висша Сила.
3.3.6.72Има моменти, когато човек може да остане насаме с природата, когато никакъв звук не се натрапва и е съвсем тихо, приятно, хармонично. Ако някога успее да навлезе в този покой с природата и ако навлезе достатъчно навътре, той ще открие, че е свързан с това, което повечето религии наричат Бог.
3.3.6.77Когато сме отвратени от дребнавостта на човечеството, можем да се обърнем с признателност към величието на природата.
3.3.6.85Красивата природа, пеенето на птиците, идването на пролетни цветове напомнят красивите настроения в нас, подобни на тези, които прозрението разкрива на душата.
3.3.6.99Чувствителният човек бива повлиян от деликатната красота на Природата; той си отдъхва, утихва за малка почивка, за да се наслади на гледката, докато тя го погълне напълно и той се забрави в нея. Егото и неговите дела се отдръпват. Така той естествено се доближава до сладкия и вълшебен Мир на Висшия Аз.
3.3.6.102Пътуващият Гьоте пише на приятелите си в Германия за една принцеса, която срещнал в Неапол - тя била млада, весела и повърхностна - тя го посъветвала да отиде до нейното голямо провинциално имение в Соренто, където „планинският въздух и прекрасната гледка скоро щели да го излекуват от всякаква философия!“ Някои от нас обаче така биха били още подтикнати още повече към философията.
3.3.6.103
10 а 2013
21 ю 2016
30 а 2016
2 м 2024
13 о 2022
25 ю 2015
6 с 2012
3 н 2013
31 м 2024
1 а 2011
21 ю 2011
2 с 2023
16 ю 2011
14 с 2011
26 м 2017
1 д 2013
10 м 2022
3 м 2018
20 а 2011
21 ю 2024
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se