The Library
Когато търговията му с Бог стане най-важната му дейност и възпоменаването на Бога най-обичайната, самотата расте дълбоко в човека. Неговата нужда от приятели намалява.
3.3.5.6Когато човек навлезе в тази фаза, той започва да изпитва голяма умора от живота. Той губи интереса си към много неща, които може би са го завладявали преди ... Когато тази умора към цялото съществуване се спусне над него, той става все по-готов и по-склонен да претопи личното си его в универсалния океан на съществуване.
3.3.5.31,В днешни дни усамотението е голяма привилегия, почти лукс. Да можеш да живееш без да бъдеш притесняван от другите, да можеш да посветиш всичките си мисли, без да бъдеш обезпокояван, на най-висшата от всички мисли, откриването на Върховния Аз, е наистина удовлетворение!
3.3.5.51Принудителното спиране на външната дейност, до което може да доведе лишаването от свобода, може да бъде помощ за духовно пробуждане. Няколко месеца преди да умре, Оскар Уайлд каза: ”Аз изживях всичко, което трябваше да живея. Намерих сладкото горчиво, а горчивото сладко. Бях щастлив в затвора, защото там намерих душата си.”
3.3.5.60Необходимостта да се оттегли в определени моменти от външен контакт с други човешки същества ще бъде почувствана и ако е така, трябва да се подчини. Ако той пренебрегне това, пропуска възможност да премине към по-висок етап.
3.3.5.89Гледам на последните осем месеца в затвора като на най-щастливия период в живота ми. Тогава бях поканен в нов свят... който позволи на душата ми... да установи контакт с Бога на цялото Съществуване. Това нямаше никога да се случи, ако нямах такава усамотеност, че да успея да намеря самия себе си... - Anwar el Sadat
3.3.5.117,
19 м 2018
11 д 2017
12 н 2013
17 д 2023
10 а 2021
27 м 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se