The Library
Какво е Божеството, ние не знаем. Естеството и структурата на Голямата мистерия са извън всяко човешко изследване. Не можем да го опишем правилно или да го назовем точно. Можем само да наблюдаваме някои от неговите действия и ефекти в нашата индивидуална същност и във Вселената.
16.28.2.6В древно Мексико Висшето Божество е било „Идеята, която не може да бъде възпроизведена” и никаква нейна персонификация или представяне от какъвто и да било вид не са били разрешени. Но това е доктрина само за висшите класи и интелектуално култивираните. На масите е даден Бог, който е видим и разбираем.
16.28.2.11Защото няма нищо подобно в човешкото преживяване и защото няма противоположност в целия космос, от която да може да бъде разграничено, Абсолютното Същество остава напълно неразбираемо за човешкия интелект.
16.28.2.42Това е темата, за която най-много си заслужава да се пише и която е най-малко разбрана. Който я е разбрал частично - би било твърде много да се изисква повече, носи някаква отговорност. Той трябва да общува със събратята си.
16.28.2.60Загадъчният Бог е оставил свидетел на свещеното си съществуване, наместник като доказателство за тайното си властване. И този наместник може да бъде открит, защото той стои неотлъчно в самото сърце на човека. Той е наистина неговата истинска същност, неговата безсмъртна душа, неговата Същност…
16.28.2.79,… Можем уместно да сравним Висшия Аз с всеки каталитичен агент на химията, който, самият той непроменлив, активира други вещества чрез присъствието си …
16.28.2.81,Неспособността на обикновения човек да установи връзка с Бог не го обрича на невежество. Защото Бог, съществувайки във всяко нещо, съществува и в него. Пламъкът е още искра. Това е неговият шанс, неговата надежда. Също както познава собствената си самоличност, така Бог познава Бог вътре в него като Върховен Аз. Божественото знание е вечно налично, независимо дали е буден или спи, дали е атеист или светец…
16.28.2.89,Божествената същност е непознаваема за безкрайния интелект, но в известен смисъл познаваема от най-дълбоката интуиция. И това чувство може да възникне в човека, предварително подготвен от инструкции и пречистване, или чрез научени знания и пречистване, ако той премахне мислите, дори и тези за същността, или позволи да изчезнат от само себе си, и очаква то да се разкрие само търпеливо, с благоговение, любов - три изключително важни условия.
16.28.2.90Философската медитация му показва, че корените на собственото му съществувание се крият в по-Висша сила. Докато философското учение обяснява някои от законите, управляващи жизнения му опит между раждането и смъртта. Но в основата на съществуването лежи тайна, неподлежаща на обяснение.
16.28.2.96Нито сетивата, нито интелектът не могат да ни кажат нищо за истинската природа на този Безкраен Ум. Независимо от това, ние не сме оставени в пълно неведение за него. От неговото проявление, caмaтa вселена, ние можем да уловим намек за неговия Интелект. От еманациятa нa coбcтвeнaтa cи душа, ние можем да доловим повече от намек за неговата благотворителност. Казвам повече от, тъй като еманацията може да се почувства вътре в нас, като самият ни Аз, докато проявата е извън нас, тя е отделена.
16.28.2.97Мистерията на ума е тема за аспиранта, която никога не може да бъде изчерпана. Първо заради нейната значимост. И второ, заради качествата му да развива по-нататък латентна духовност.
16.28.2.100,Това e принципът, валиден винаги, който е бил и ще бъде. Той е във вселената и вселената е в него. Той не се развива, тъй като е извън времето. Той няма форма, тъй като е извън пространството. Той е отвъд човешкото съзнание, тъй като той е извън неговите мисли и възприятия. Но всяка форма на съзнание произлиза от него.
16.28.2.100,Има само един Разум. Всичко друго е просто представление на повърхността му. Да забравим егото и да мислим за тази безкрайна и неспираща реалност е най-висшата форма на медитация.
16.28.2.102Първо помнете, че То се появява като Его, след това не преставайте да помните, че вие сте То, накрая престанете да мислите ЗА То, за да можете да бъдете свободни да бъдете То!
16.28.2.103В един свят на постоянно променящи се сцени, съдби, здравословно състояние и взаимоотношения, осъзнаването за съществуването на една Непроменяща се Реалност е безценно. Още по-ценно е човек да осъзнае вътре в себе си Неговото постоянно присъствие.
16.28.2.105В мига, в който той осъзнае, че Съзнанието е без начало и край, че то нито се ражда, нито умира – става второто пробуждане. Първото пробуждане е, когато разбере, че егото е преходно и недействително.
16.28.2.106Той ще стигне далеч интелектуално, когато разбере твърдението, че умът е търсещият, но умът е и търсеният.
16.28.2.108Този, който се съсредоточава върху Неограниченото, а не върху отделните части, който не се занимава с фракции, а с Общопоемащото цяло, придобива част от силата му.
16.28.2.109Въпреки, че действителността ни се разкрива постепенно, трябва да се опитаме да разберем, че присъства за нас във всеки момент, в своята цялостност. Модерните науки са ни научили да приемаме, че действителността е в еволюция, но всъщност това е нашето разбиране за нея, което всъщност еволюира.
16.28.2.110Процесът на мислене сам по себе си произвежда само нови мисли. Дори и мисли за истината, за действителността, колкото и обосновани да са те, остават в рамките на това ограничение. Но, ако мисленето се школува достатъчно, то „то е на място”, помага за разбирането на определена ситуация. В дадения момент вместо мисловно усилие се извършва медитативно вглъбение. Когато това вглъбение е пълно, Свята тишина изпълва съзнанието, което все още е будно. Истината тогава се явява от само себе си.
16.28.2.111Празнотата означава изпразване от всички умствени дейности и продуктивност. Това означава, че понятията и образите на ума са изпразнени, че всички възприятия на тялото и на мозъка са си отишли.
16.28.2.115Учителят Хуанг По: „Този ум е тук, сега. Но веднага щом възникне някаква мисъл, той липсва. Той е като пространството... немислим.”
16.28.2.116Ментализмът изучава съзнанието (и по-скоро) неговия продукт – мислите. Да се отдели ума от мислите, да се разглеждат като две различни неща е да се проумее самото внимание. Но мисленето, не идва като резултат от интелектуална активност – а точно обратното – когато стихнат всички мисли. Toe- Отговорът не идва като мисъл, по-скоро като наситено и живо, безспорно и убедителни Проникновение.
16.28.2.119Умът в най-неограничения смисъл е реалност. Човек може да го разбере само чрез интуитивен процес. По същия начин, той познава името си, което не е интелектуален процес, а непосредствена даденост.
16.28.2.121Онези, които гледат на Бог като на лечител, като на майка, или като на баща, или учител, все още търсят Бог в своето его. Те мислят за Бог само във връзка със себе си, защото техният първи интерес е към себе си. Но онези, които гледат към Бог в Празнотата, а не в някаква връзка или под някакъв образ или идея, наистина намират Бог. Следователно те наистина намират „мирът, който надминава разбирането.”
16.28.2.125Осъзнаването е самата природа на човешкото същество: то е Азът.
16.28.2.130Съзнанието е най-добрият свидетел за собственото си съществуване.
16.28.2.133Когато мисълта за малкия Аз изчезне... и Това, което е зад и отвъд него в абсолютен покой бъде почувствано и познато, тогава казват, че той ще почувства „докосването на Недостижимото“, както са го наричали древните мъдреци.
16.28.2.137,Ако мислиш, че си имал висше Духовно изживяване, най-вероятно си преживял емоционален, умствен или мистичен опит. Най-висшето изживяване не се регистрира от съзнанието, ти не разбираш, че то се е случило. То се открива единствено чрез сравняване на това, което си бил преди и сега. Или пък другите забелязват промяната и насочват вниманието ти към нея. Или някое обстоятелство предизвиква и разкрива за теб истинското ти състояние. Окончателното Пробуждане е постоянно, не само кратък „Проблясък.”.
16.28.2.139Това е, което съм установил: Егото е преборено. Ежедневното Аз, което светът познава и което опознава света, вече не съществува. Но нова и най-свещена индивидуалност идва на негово място, съзнателност, която може да каже аз съм и която Аз-ът познава като своя истински Аз. То не е изгубено, претопено или разтворено: То е напълно и ясно съзнаващо, че е било точка в Универсалния Ум, тоест не отделено от самия Ум. Само низшият Аз, фалшивият Аз си е отишъл, но това е загуба, за която съм безкрайно признателен.
16.28.2.142,Когато говорите за преживяване, вие казвате, че първо има преживяващ и второ, има обект, за който той има опит. Това означава, че говорите за царството на дуалността. То може да бъде възвишено, вдъхновяващо, необичайно, но е събитие с начало и край; то е вътре във времето, независимо колко се променя чувството за време. Не трябва да се идентифицира с истинското.
16.28.2.143,В крайния случай на вътрешно (медитативно) изживяване, на най-дълбоко съзерцателно ниво, избледнява самият медитиращ. Нямо го обекта, който да изживява – дори и Висшето Аз. Тогава дуализмът е изчезнал! Този стадий е извън пределите на несравнимото „светлинно” изживяване, при което Висшият Аз визуално показва своето присъствие като горяща маса, лъч, кълбо или искра с извънземно светещ блясък – независимо, дали физическите очи са отворени или не – е наречен „божествената тъмнина”.
16.28.2.147В това удивително откровение той осъзнава, че самият той е търсещият, учителят и търсената цел.
16.28.2.153
3 м 2025
29 м 2025
21 м 2014
4 ф 2016
28 ф 2013
22 я 2024
28 д 2012
16 м 2016
16 ю 2011
6 ю 2013
18 а 2011
10 о 2011
15 а 2013
26 о 2012
6 ю 2016
16 н 2011
6 а 2024
29 о 2017
1 а 2011
31 а 2011
6 ю 2016
17 н 2022
4 а 2011
9 о 2017
21 ю 2022
13 м 2025
5 м 2022
17 а 2014
28 ю 2011
14 м 2011
9 м 2016
28 я 2011
13 ю 2022
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se