The Library
…Наистина е настъпило времето да се издигнем, да медитираме върху върховния Ум. Той е изворът на всички явления, обяснението на всички съществувания. Той е единствената реалност, единственото нещо, което е, е било и ще бъде неизменно същото. Самият ум е неизразимо велик и неразрушим. Никога не го виждаме като самия него, а само като нещата, които са отминалите му фази.
16.28.1.3,С всяка мисъл ние нарушаваме божествената тишина. Но зад всички мисли стои Умът. Зад всички неща, които пораждат мисли, стои Умът.
16.28.1.10Tова, което е в основата на всяко съществуване - вашeто и на света - трябва да е реално, ако изобщо може да бъде. Светът може да е илюзия, твоето его, измислица, но истинската същност не може. Реалността трябва да е тук или никъде.
16.28.1.15Никой не може да види Истинското, но всички виждаме нещата, които произлизат от него. Въпреки че то самото е недосегаемо, всичко, което докоснем, свидетелства за неговото присъствие.
16.28.1.22... И това е да се разбере, че няма два отделни обекта – едно нещо и мисълта за него. Нещото е в ума, то е проекция на ума като мисъл. Това е недвойнственост, защото умът не е разделен от това, което влиза и излиза от него. Както с нещата, така и с телата и световете. Всичките се появяват с, в крайна сметка, космическата, но непосредствено индивидуална, мисъл за тях.
16.28.1.25,Също както умът на сънуващия сякаш се разделя на различни фигури и хора в съня му, така и Единственият никога не се е разделял на части, но изглежда все едно че го прави.
16.28.1.40Светата троица е истина, доброта и красота. Защото те са водещи качества на божествената душа в човека.
16.28.1.56Умът, който е вечен, не може да претърпи промяна в себе си и не може да се умножи. Ако можеше, нямаше да е това, което е— Крайният, Абсолютният, Безусловният и Уникалният. Тъй като е съвършен, завършен, той не би могъл да има желание, цел, направление или мотив за себе си. Следователно не би могъл да проектира вселената поради каквато и да е търсена полза или печалба. Няма отговор на въпроса защо Вселената е създадена.
16.28.1.65”Преди да бъде Авраам, Аз съм!” Тези думи са израз на висш ментализъм. Забележете внимателно, че Исус не е казал ”Аз бях.” Това означава, че той, като неиндивидуализирано съзнание, е съществувал преди раждането на Авраам. ”Аз съм” сочи към Вечния, където нито едно отделно същество не е било, не е, и няма да бъде.
16.28.1.87Това, което остава същото, което никога не се променя, това е Реалността.
16.28.1.103... Всичко във вселената подлежи на промяна, защото всяко нещо е родено и трябва да умре. Ние почитаме Бог, защото Той не подлежи на промяна, съществува завинаги и самостоятелно, Бог е нероден и безсмъртен.
16.28.1.108,… В крайна сметка ще трябва да запазим най-доброто си преклонение не за конкретна проява във времето, а за самата Безвременност, не за дадено историческо лице, а за безличната Безкрайност.
16.28.1.116,Би било напълно погрешно Празнотата да се счита за нищо и за съдържаща нищо. Самата тя е Съществувание и съдържа реалността отвъд всички неща. Нито пък е вид инерция, или парализа. Всички действия произхождат от нея, всички сили на света произтичат от нея.
16.28.1.118Има едно Съзнание без начало или край, което е винаги подобно на себе си, отвъд и зад което няма нищо друго.
16.28.1.125Съзнанието може да съществува отделно от света, отделно от предметите и създанията в него и дори отделно от егото, но светът съществува само като проекция на съзнанието. В този ред на мисли, светът няма трайна реалност, но, обратно на него, съзнанието има.
16.28.1.130
7 м 2015
20 а 2022
13 ю 2018
24 м 2013
10 д 2013
14 м 2012
29 я 2024
4 ю 2022
21 ю 2016
11 ю 2016
1 с 2016
15 я 2019
25 а 2012
25 а 2018
13 м 2012
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se