The Library
Когато научим каква е истинската стойност на човека и къде се крие истинското му спасение, ще научим най-практичното от всички неща. Това, повече от всичко друго, ще ни покаже как да живеем на земята мирно, проспериращо, здравословно и полезно.
16.26.4.3На този огромен космически фон можем да видим мъглявостта на човешката гордост, нелепостта на човешката самонадеяност.
16.26.4.12Въпреки че не могат да бъдат поднесени неопровержими научни доказателства за учението за духовната еволюция, може да се покаже, че то е не по-малко убедително, от които и да било от неговите съперници. За тези, които са имало мистично изживяване на божествено присъствие зад егото, провидение на божествената мъдрост зад Вселената – това е единственото приемливо учение.
16.26.4.13Представителите на животинския свят не познават друго освен заобикаляща среда и се грижат единствено за задоволяването на първичните си нужди. Те не осъзнават, че живеят в необятна и многообразна Вселена и не се интересуват от това. Тази безсъзнателност изчезва чак тогава, когато еволюцията ги доведе до ниво на развит човешки стадий. Тогава животът добива съвсем друго съдържание, живата сила се индивидуализира и осъзнава себе си. Едва тогава става възможно да има и да се прояви Висш смисъл.
16.26.4.26Никое животно няма капацитета да излезе от себе си и да възприеме себе си достатъчно нелично. Някои хора го имат и още повече ще го имат с развиването на възможностите им.
16.26.4.31Да, нека допуснем, че човекът се движи и действува с животинско тяло, но нека не се забравя, че той мисли с човешки мозък и чувства със сърце, способно да отговори на призивите на благодеятелността. Освен това, в него има нещо, което се стреми към духовност.
16.26.4.36Минералите, както растенията и животните съдържат в себе си безкрайната Жива мощ, но не знаят за нея. Човек единствено може да осъзнае собствената си божественост
16.26.4.38,…Най-голямата oпитност, която отделя човека от звяра, е постигането на прозрение в истината, контакт с божествения му източник.
16.26.4.40,Всички животни трябва да се превъплъщават, но хората могат да стигнат до пътя на Духовното търсене и с времето да спрат процеса.
16.26.4.41… В края на краищата всичко се разтваря, но единствено човекът съзнателно се разтваря във по Висша степен на Съзнание.
16.26.4.42,Ние не сме просто по-извисени животни, ние сме обсебени от нещо, което другите животни не са - самосъзнание, което може да бъде развито до момента, в който се превърне в мислеща сила, както и напълно различна форма на съзнателност – тази на Върховния Аз.
16.26.4.43Човешкият живот е единствената възможност да бъде постигната реализацията на Висшия Аз. Не трябва да се отнема от никой човек, колкото и лош да е той, и колкото и далеч да е от тази цел, бидейки наказуем за престъплението си.
16.26.4.44... човек може да използва своите човешки способности, за да надхвърли сегашното си ниво ...
16.26.4.46,Изборът между поддаване или не поддаване на неговите животински гени и хормони принадлежи на самия човек, но тенденцията да ги следва принадлежи към по-ранен етап; Той е много древен и идва под негов контрол много, много бавно.Той се осъществява като истински човек, само когато трансцендентирането на неговите предшественици е завършено.
16.26.4.47Човек ходи изправен, а повечето от животните не го правят. Това е така, защото тази изправена стойка е символ на постепенното му прогресиране в управлението на неговото животинско тяло и животинска природа.
16.26.4.48...Ние сме животни в една част от нашата природа, човешки същества във втората част и понякога ангелски в третата част. Всички те съвкупно правят едно същество. Научаваме какво представляват телата ни чрез физическите сетива. Научаваме част от това, което е умът чрез нашите мисли. Ние научаваме още повече за по-дълбоките фази на ума чрез липсата на мисли - т.е. интуицията.
16.26.4.54,Такава е тройната природа на човека – нисш Аз от животински инстинкти, среден Аз от човешки мисли, Върховен Аз от божествена природа.
16.26.4.55Може да се чудим как животинската страст, човешката лукавост и ангелската доблест могат да се вплетат в едно същество. Наистина, това е мистерията на човека.
16.26.4.56... Вселената се променя и унищожава, но творческата идея за нея остава и живее в световното Съзнание. Така е и с човешкото тяло, което умира и се разлага. Но творческата идея на човека продължава да е жива в Световното Съзнание като негова душа. Тя не умира. Това е неговото истинско Аз, съвършеното Аз. Това е дълбока идея за Него, която винаги зове да се реализира. Това е непроявения образ на Бог във всеки човек и който трябва да се прояви чрез ежедневната му будна съзнателност.
16.26.4.63,Човекът е това, което е. Нищо не може да промени това. От безсмъртния, доброкачествен, вечен Разум, от който е дошъл, и при Него ще се върне. Междувременно това е самата му същност ...
16.26.4.68,Човекът, който, според Библията, е направен по образа на Бог не е земен човек, видим за всички и говорещ с глас, звучащ във физическите уши. Той може да бъде намерен в дълбокия център на съзнанието, където има само Небитие, и говори в тишина на внимаващия ум, не на други хора.
16.26.4.73Човекът, създаден по Божии образ не е физическият човек, нито човекът изпълнен с желания, нито мислещият човек, а този който се таи зад всички тях – тих, спокоен и незабелязан.
16.26.4.74Ако не знаем защо светът съществува, знаем поне защо човек съществува. Той натрупва необходимия опит за откриването на Божествена си душевност. Духовният му стремеж, кулминиращ в Просветлението е най-великото и най-важното дело, на което човек може да се отдаде!
16.26.4.82... има нещо, което той може и трябва да знае, за да осъществи себе си, но това не е натрупване на количество факти; това не е нищо друго освен връзката му с източника на космоса.
16.26.4.83,Опитът на човека е толкова ограничен и умственото му оборудване е толкова малко, че неговият стремеж да разбере Вселената, би изглеждал неадекватен без убедеността на великите пророци и ясновидци. Според тях интуицията успява там където интелектът и сетивата грешат.
16.26.4.84Ако човешкият живот има по-висше предназначение, то човешкото его би трябвало да намери своя път обратно към хармонията със Свръх себе си, която е нарушена, но никога не се прекъсва.
16.26.4.86... Всички ние трябва да дадем на живота това, което той иска от човека-да се стреми да надхвърли сегашното си състояние ...
16.26.4.87,... най-висшата работа, в която интелектуалната сила може да се ангажира, е да търси причината за човешкото съществуване ...
16.26.4.88,Целта на живота е да бъдем съзнателно обединени с Живота.
16.26.4.90Нуждата на човек е двустранна: да възвърне божествената си природа и да се изцели от земната.
16.26.4.91Ако бъдем попитани дали има някаква цел в живота, отговорът трябва да бъдеДа! - да се усъвършенстваме и да се опознаем; да открием щастието, което идва като плод на това изпълнение.”
16.26.4.92Постигането на нашата мъжественост е нещо добро, тъй като ни дава шанс през следващите години да постигнем по-висше самочувствие.
16.26.4.93Висшата цел на живота е да развие човека до степен, в която той може да живее със съзнанието за божествената си същност.
16.26.4.94Животът на създанията във Вселената има стройна структура и подреден модел. Ако всичко останало се управлява от закони, защо не и растежът на духовността на човека?
16.26.4.98Вие сте част от Световната идея на World-Mind. Следователно и вие сте част от нейната цел. Потърсете да ви бъде показано каква е тя и как може да я осъзнаете, вместо да се измъчвате в мизерия, разочарование или страх. Вижте ситуацията си - лична, домашна, кариерна, умствена, емоционална, духовна - като имаща значение за тази цел, която ви дава някои конкретни уроци или ви казва какво да правите или да не правите.
16.26.4.101Глупост е да се казва, че всеки човек е сам в своята беда. Той е във великата Световна Идея, част от нея, принадлежаща към нея , поддържан от нея.
16.26.4.102Всеки човек несъзнателно се опитва да изпълни по-висша цел, определена за него от Висшия…
16.26.4.105,На колко години са поредните преживявания, през които ние несъзнателно се придвижваме към настоящата си еволюционна позиция! Колко високо е нивото, което трябва да достигнем…
16.26.4.109,Всеки човек получава шанс да живее отново. Не само веднъж, а колкото пъти са необходими, за да го отведат до висшата му форма на съществуване и да я затвърдят.
16.26.4.112,Краят на Световната идея е предопределен от самото начало. Затова няма окончателен личен избор. Но има една мярка на свободна воля в една единствена посока - колко рано или късно ще бъде постигнат този божествен край. Елементът време не е поръчан, но посоката я има.
16.26.4.115Когато на някого му бъде дадено да зърне Световната Идея, той има чувството, че най-после разбира защо е дошъл тук, какво трябва да направи и къде е неговото място. Това е като огромно увеличаване на ума, бягство от нищожността на егото и разкриване на дълго пазена тайна.
16.26.4.121... Ето каква полза трябва да извлечете от живота си на тази земя: личният ви живот, семейните ви отношения, професионалната ви кариера – всички те трябва да бъдат подчинени на висшата цел. Постигнатият резултат, въпросът за успеха или провала вече не са спешни, защото всяко последвало съществуване ще сочи в тази посока. Философията учи човека за нереалността на времето и разкрива неразрушимата му връзка с Висшия Аз...
16.26.4.123,Той осъзнава смисъла на Всемирната Идея за него: да използва човешкия Аз, да издигне своята природа над животинската и да се постави в служба на своя ангел, на Висшия си Аз, сам да издигне природата си над обикновения човек. По този начин той си сътрудничи с Всемирната Идея.
16.26.4.123,Само когато обедини малката си цел с вселенската цел, той ще можа да намери хармония и щастие. Силата му здраво ще го подкрепя при нещастия и лош късмет, издигайки го тържествено над мизерията и враждебността.
16.26.4.140Колкото повече човек научава за Световната идея, толкова повече й се чуди. Да отидеш по-далеч и да си сътрудничиш с нея, означава да намериш мир.
16.26.4.142Можем да бъдем сътрудници на Световната Мисъл само дотолкова, доколкото се откъснем от егото си. Само тогава можем да достигнем прекрасното разкритие на смисъла на живота и законите му, за да можем да участваме интелигентно и с любов.
16.26.4.146Трябва да се помни, че тези висши закони са установени в целия космос, а не само в нашата част от него...
16.26.4.164,Научаването какви са тези космически закони и опитът да живеем в подчинение с тях е единственият начин, по който човечеството може да направи най-доброто за себе си. То ще трябва да достигне до такова подчинение чрез уроците на опита и това не може да се избегне.
16.26.4.167… Няма по-вярно послание от това: ”Търси божественото вътре в себе си, връщай се към него всеки ден, научи се как да го следваш и в крайна сметка да го постигнеш.”
16.26.4.170,… Той все още е човешко същество, той не е бог. И все пак има нещо божествено в него и той трябва да го намери и да се слее с него заради нистинското си спасение, единственото си изкупление. Ако направи това, той ще изпълни предназначението си на земята и само тогава ще намери истински мир на ума и ще сложи край на цялото това неспокойно, развълнувано, несигурно психическо състояние...
16.26.4.170,Силите, които движат хората и предизвикват събития, не винаги могат да бъдат открити чрез рационален анализ. Съществува друг фактор, който се изплъзва от такъв анализ. може да се нарече еволюционно намерение на Световния разум.
16.26.4.171Всички неща и същества произтичат от безграничната Сила, всички извличат съзнанието си от Нея. Не можем да спрем дотук с това твърдение. Защото те извличат също интелигентността от Нея. Не е ли велика мисъл, пълна с обещание и надежда, че при постепенното развитие на този интелект от най дребните клетки до небесните същества, той прониква нагоре през човека, позволявайки му след време да постигне и опознае собствената си божественост?
16.26.4.172… Развитието на всички същества от примитивна амеба до съвършено духовно съзнание е гарантирано.
16.26.4.174,Можем да го наречем еволюция, ако желаем, но действителността не е съвсем такава. Вселената е ръководена да следва Световната идея - това е същността на случващото се.
16.26.4.175Може да го наречем еволюция, ако желаем, но в действителност не е същото. Вселената е ръководена да следва Световната идея - това е същността на случващото се.
16.26.4.175Тъй като умът е основната реалност, цялата тази величествена прогресия не е нищо друго освен еволюция от по-ниски към по-висши форми на интелигентност и съзнание.
16.26.4.177Трябва да започнем с осъзнаването на това , че тази планета съществува с конкретна цел и че еволюцията на всички същества на нея е част от тази цел.
16.26.4.180Тази земя, даваща възможност да се изживее добро и зло, радост и страдание, мир и пагубност – е школа за посвещение, водеща примитивния човек-животно към (развитие, водещо до) пробуждане – то е осъзнаване на Висшия Аз.
16.26.4.181Светът съществува за обучението на все по-възходящи живи същества - от ранния им стадий като протоплазмени клетки до тяхното по-късно развитие като човешки същества.
16.26.4.182… Светът не съществува единствено за благото на човешкия вид. Той е средство за развитие и изразяване на всички видове същества, развитие, в което хората участват в значителна степен.
16.26.4.183,Различията в съзнанието между амеба, насекомо, животно и човек представляват линия на израстване.
16.26.4.185Всичко, което има чувство или съзнание, независимо колко слабо, е способно да се развива към все по-висши форми на съществуване. Но осъществява своите възможности само когато е индивидуализирано и достигне човешката форма.
16.26.4.188Природата и функциите на човека са отразени в миниатюра в клетките, които изграждат тялото му, докато самият той отразява тези на Вселенския разум, в който той е подобен на клетката.
16.26.4.191Няма нито една клетка в целия организъм на човека, която да не отразява в миниатюра модела, пропорциите и функциите на самия необятен космос.
16.26.4.192Съществуват различни етапи в развитието на хората: някои стоят на по-ниско ниво, други на по-високо а трети - в пространството между тях. Няма равенство между човешките същества, по характер или поведение, по интелигентност или интуитивност…
16.26.4.201,Забележително е, че животните са склонни да живеят на стада. С напредването на възрастта човек достига все повече и повече индивидуалност.
16.26.4.205Бавно, понякога приятно и понякога болезнено, човешкото същество изгражда своето съзнание и способности през вековете.
16.26.4.206TВ по-дългата перспектива няма избор по този въпрос, но го има в късата. Всеки трябва да извърви пътя, писан за човечеството.
16.26.4.214Човек ще бъде освободен от греховете си и спасен. Това не е просто набожно замечтаване, а неизбежна съдба. Божествената Идея-Свят не би могла да бъде реализирана, ако изкупление и спасение не сaмo бяха възможни нo и все по-сигурни с времето.
16.26.4.215It is easier to transform a wilderness into a garden flourishing with plants and flowers than to transform humanity into a spiritual race. But time and life, evolution and experience will all combine to do it. The movement up to higher levels will be slow and painful, the maturation of human character retarded and halting, but they will be sure because they are written in the fate of man.
16.26.4.216Светът-Идея оперира на всяко ниво. Той приканва дивите хора да надхитрят другите животни като започнат да ползват умствена сила чрез стрели, прашки и примитивни капани; на по-високо ниво, за да се съревновават с другите хора и да израснат икономически и социално като използват същата сила; на още по-високо ниво, да намалят мъченията и самопричинени нещастия, като практикуват контрол над Аза и избягват нараняването на другите; и на още по-високо ниво, да открият и развият своята духовна природа.
16.26.4.218С взаимодействието на двете – човешкото предназначение и Световната идея, всеки човек бавно разгръща своя интелект, който е съчетание между интелект и интуиция и по това се издига до Просветление – върховното и разкриващо познание.
16.26.4.220Движението нагоре от Егото - Аза към истинското Аз съзнание е толкова сигурно, колкото и движението на самите планети.
16.26.4.221Човечеството в рамките на определено време — не в нашето време — смирено ще се подчини, както някога в праисторически времена, на владетели, ръководени от истински мъдреци, и ще приеме Тогава висшите форми на управление, вдъхновени от истинските факти на живота, ще бъдат не само свидетели на своята епоха, но и нейни активатори, въпреки че собствената му морална природа ще се нуждае от много повече растеж . С това признание самата природа ще стане по-благосклонна и площта на другите форми на човешкото страдание ще намалее значително.
16.26.4.231Въпреки че един ден ще достигнем по-висок вид цивилизация, човешките различия ще продължат да се изразяват.
16.26.4.232По-благородни и по-мъдри видове човечност, стоящи на по-високи нива на съзнанието, ще започнат да се появяват от масите. Дори и да са твърде малко днес, ще бъдат повече утре.
16.26.4.233Вълните на живота са преминали през други планети, преди да стигнат до тази земя, и когато те превъзмогнат своята полезност, ще се задвижат нататък.
16.26.4.235Жителите на всяка планета са на различни етапи на еволюция: някои на по-висок други на по-нисък. Това се отнася не само за хората, но и за животните и дори за растенията. В определен период от развитието си те преливат на големи вълни от една планета на друга отивайки там, където могат да намерят най добри условия за развитие, според сегашното си състояние или най близкото бъдещо състояние. Поради това по-изостаналите и назадничави отпадат на планета където условията са на по-ниско ниво, тъй като те там се чувсвуват у дома си. От друга страна пионерите, отличили се от масите, не можейки да продължават в същите условия, преминават към планета с по-висок стадий на развитие.
16.26.4.236… Човек носи божественото в гърдите си.
16.26.4.237,... идеята, че животът първо постига индивидуално самосъзнание у човека, е оправдана във философията и чрез опита. Какво е това, което е самосъзнателно? Това е да бъдеш себе си, твоето его. Във всички по-ранни етапи на еволюцията съзнанието е изцяло забулено под своите форми и никога не се самоосъзнава ...
16.26.4.237,Човекът преувеличава своето значение и е прекалено зает със себе си! Защо да няма други форми на живот във вселената, които да са постигнали повече от нас? Съзнателни, интелигентни същества, които превишават нашите умствени възможности, характер и духовно прозрение, които разполагат с по-добра енергия и техника.
16.26.4.238Има живот на същества на нива и във времена и пространства, различни от нашите. Нивото, което познаваме, и хората, които виждаме, само частично проявяват Света -Идея.
16.26.4.240Има същества, които не са подвластни на същите закони, които управляват физическото съществуване на човечеството. Те обикновено не са видими за човека. Те са богове.
16.26.4.242Човешкото същество е пътувало през радост и страдание, преживяло е раждане и смърт, експериментирало е с доброто и злото със цел да стане напълно съзнателно същество . Как тогава унищожението – ведантско или друг вид – може да бъде крайната му вяра?
16.26.4.245Ние не идваме от „нищото”, защото цялото ни минало определя характера, нашите качества и стремежи. Затова няма и да преминем в „нищото”, защото смъртта не съществува, а има само преминаване от едно състояние на съзнание в друго!
16.26.4.247Твоята цел е и твой произход. Но, ако кажем, че ти се раждаш в „безвремието” – в Божественото Съзнание – то следният въпрос става актуален: „Как е възможно времето, което е извън вечността, да те върне обратно там?” Отговорът е: Не е възможно. Но е важно да търсиш тясната врата, водеща към свобода и да се подготвиш да минеш през нея. Нужно ли е да се каже, че вратата е мигът, когато Егото се отдаде безусловно на Висшия Аз?!
16.26.4.249Целта, към която човек бавно пътува с последователни стъпки, е тройна: напълно развита среда, напълно развита интелигентност и реализирана душа. Последната е най-добра, а другите две са нейни служители, защото тук той първо стига до разбиране и после до осъзнаване на себе си. Да, той е на път към голямото събуждане в пълно самосъзнание.
16.26.4.250Процесът на човешката еволюция служи за две неща. Първото е да развие физическите, емоционални и интелектуални качества. Второъо е да води индивида км разбирането и пълното осъзнаване на Божествения му произход.
16.26.4.253Престоят на земята е както приключение, така и пилигримство. Преминаваме от тяло в тяло, за да се придобием опит. Плодът на този опит е Посвещението. Познанието за Висшето Аз, установяване на съзнателност за неговото присъствие и знание за невидимата Мощ на Вселената, установяване на връзка с Нея.
16.26.4.254Имаме по-висша цел в този живот от добрата грижа за физическото си тяло. Но дори и това допринася при еволюиране на съзнанието за Висшия Аз, което е висшата ни духовна цел. Всеки опит в областта на физическия свят е поредната стъпка в това ни развитие.
16.26.4.255Егото се заражда бавно в ограничено съзнание от пълно безсъзнание и по-късно то бива разпознато от безкрайния си източник и постига единение с него. Този източник, от който е излъчено, остава недокоснат, незасегнат, вечно знаещ и спокойно наблюдаващ случващото се. Целта при тази еволюция е собственото развитие на егото. Когато пътят е извървян, Свръх Азът разкрива присъствието си постепенно, както подобава отначало, но по-късно тази игра на криеница завършва с изпълнено с любов единение.
16.26.4.256,Вярното разбиране за прераждането не се състои в това, че Божествената душа влиза за пореден път в сковано от невежество тяло. Става дума за нещо ново, еволюирало от по-нисша степен на живот, чиито корени лежат в душевното, което е довело до сложното индивидуално Его.
16.26.4.257,На Висшият Аз се бори и страда по пътя на дълга еволюция, а Егото – неговото дете. Не Висшият Аз е този, който бавно изгражда интелекта и разширява съзнанието си, а Егото! Не е висшият Аз този, който бива заблуден от некадърността, страстите, себелюбието и показността – а Егото!
16.26.4.257,.Висшето Аз не се променя, то не губи своето Възвишено съзнание. Това, което се променя и развива, е нещо друго - то произлиза от Висшето Аз и в последствие запазва в латентност част от неговата интелигентност и сила. Тази част произлиза от безконечния Свръх Аз и се проявява първо като една отделна жива единица и по-късно като сложно човешко Его.
16.26.4.257,… Свръх Азът съдържа в себе си това възраждащо се его, но самият той не се възражда. Той е родителят, егото е само негов потомък...
16.26.4.257,… Може ясно да се потвърди, че индивидуалността на човека оцелява дори в най-божественото състояние, което може да има …
16.26.4.257,… Единицата на живота, излъчена от Висшия Аз, започва с най-простия проблясък на съзнанието, появяващ се на нашия план като протозойна клетка. В крайна сметка то се развива в най-пълно човешко съзнание, включително интелектуално и духовно. Не завършва както е започнало; напротив, има велика цел зад всичките му мъки. Следователно има голяма пропаст между първоначалното му състояние и окончателното …
16.26.4.257,… „Аз“ът се е обособил от безкрайния океан на Ума в отделна индивидуалност след дълго развитие през разнообразните царства на Природата. След като така се е стигнало до същността на това - какво е съзнанието, след като е пропътувана спиралата на растеж от зародиша до самия човек, резултатът от цялото това усилие със сигурност не е получен само за да бъде изхвърлен...
16.26.4.257,… Така развитото самосъзнание няма да бъде отново разтворено, изчезнало или повторно погълнато в Цялото , без да остави следа след себе си. По-скоро ще започне нова спирала на еволюция към по-високи височини на съзнанието и божествени нива на съществуване …
16.26.4.257,... Самото Безкрайно Същество, чието съзнание и мощ е отвъд вселената на историята, може да няма история, защото е извън времето, еволюцията, промяната, развитието, може да няма цел, която да е изгодна за него, не може да стане предмет на правилното човешко мислеше, защото напълно преминава отвъд ограниченията на такова мислене...
16.26.4.258,Въпреки че, възможността за това откриване и осъзнаване на Свръх себето и установяването в него винаги съществува при всеки човек и във всеки момент, вероятността - не . Защото той сам трябва да разработи механизма за съзряване от животно - чрез натрупания човешки опит до това състояние - в пълен съюз с най-висшата си същност ...
16.26.4.258,Оплакваме се от пречките, които светът поставя пред нашите надежди: тялото е нещото, което ни спъва. И все пак, ако трябваше да живеем вечно като обезтелени духове нашето духовно развитие би имало нужда от неизмеримо по-дълго време. По-голямата концентрация на физическа осъзнатост увеличава темпото.
16.26.4.263В минали епохи човекът е бил свързан с Висшия си Аз. Той е бил съзнателен за това, но не е имал никакъв контрол. За да се осъществи целта на еволюцията е трябвало постепенно това единство да се наруши. С това се изгубва и съзнанието за него. Задачата днес е, по пътя на свободната воля със собствени усилия и лична вътрешна активност да възстановим единството си с Висшия Аз и отново да дадем живот на изгубеното Висше съзнание. Какво е спечелил човек, с което да компенсира тази загуба? Да, съзнанието е станало по-бистро и с по-ясен фокус.
16.26.4.264Нашият източник е Висшето Аз. Нашият растеж е само връщане към него, със ясно съзнание, което не сме имали преди.
16.26.4.265Най-пряката същност на човешкото прераждане и еволюция е изграждането на истинско самосъзнание на всички нива – от най-нисшето до най-възвишеното. Човек, който не познава себе си зад физическото – интелектуално Его е все още полусъзнателен!
16.26.4.266
25 м 2023
29 я 2019
29 я 2012
4 ю 2011
13 д 2013
24 д 2017
11 ю 2011
24 ю 2018
20 м 2017
20 ю 2018
21 м 2013
4 ю 2019
2 а 2021
6 м 2017
22 ю 2021
7 ю 2017
8 м 2013
12 м 2013
6 ф 2012
9 н 2021
27 а 2013
8 а 2012
2 я 2012
10 м 2022
13 а 2018
29 н 2019
18 с 2021
19 я 2021
28 н 2017
25 м 2012
2 о 2021
29 ю 2021
7 а 2012
28 ю 2017
10 д 2020
1 о 2021
4 н 2017
24 ю 2019
29 м 2012
31 ю 2019
8 а 2013
13 ю 2012
15 о 2017
18 н 2012
25 м 2022
5 о 2012
2 м 2022
28 н 2022
14 ю 2012
12 ф 2023
20 а 2024
5 м 2024
31 о 2017
25 ф 2021
4 м 2020
30 о 2024
24 ю 2012
30 д 2010
10 м 2018
29 д 2024
20 ю 2019
3 д 2016
19 м 2024
6 м 2021
15 а 2017
6 а 2023
1 о 2020
23 м 2011
10 о 2013
26 ф 2020
5 м 2015
9 а 2012
23 я 2018
1 о 2024
28 с 2023
1 н 2013
28 ф 2025
17 а 2017
25 о 2016
5 м 2021
12 я 2012
23 с 2024
26 ю 2018
6 н 2023
25 н 2011
27 д 2011
19 с 2018
14 д 2011
24 м 2011
24 а 2011
7 ю 2012
18 а 2011
21 д 2011
21 я 2012
4 н 2012
2 о 2016
1 я 2023
1 ф 2023
3 д 2023
23 а 2016
11 м 2021
16 я 2013
17 я 2012
5 д 2017
3 д 2011
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se