The Library
Философията предлага като първа истина твърдението, че живеем във вселена с цел, която не е въпрос на случаен каприз.
16.26.1.2Живеем във вселена на реда, не на случайността. Движенията й са измерени, събитията й са замислени и създанията й се развиват към добре изяснена цел. Всичко това няма как да бъде възможно, ако вселената не се управляваше от неоспорими закони.
16.26.1.3Големите светове, които се движат толкова чудно и ритмично по нашето небе, обаче, трябва да оставят по-рефлективните умове с чудно усещане за възвишената интелигентност, която е обрисувала Вселената.
16.26.1.12В природата и човечеството има достатъчно доказателства за съществуването на Висша сила. Тези, които казват, че не могат да я намерят, са погледнали през цветни очила от предразсъдъци или пък в твърде ограничена област. Има много , за онези, които гледат правилно и които разширяват хоризонта си; това ще бъде окончателно.
16.26.1.14Космосът съществува в голяма хармония, тъй като се подчинява на закони, които са божествено съвършени.
16.26.1.16Можем ли да кажем, че нашата земя се върти около слънцето по чиста случайност и го прави в определен измерен ритъм? Няма ли доказателства за интелигентност тук?
16.26.1.20Ако Вселената очевидно се основаваше на обикновена случайност, ако беше в състояние на пълен безпорядък, ако луната, слънцето и Земята се скитаха наоколо по тяхна индивидуална воля и ако никъде в нея не се появи признак на организация, тогава бихме могли с основание да твърдим, че зад нея не е стоял Ум. Но тъй като виждаме точно обратното на тези неща навсякъде около нас... определено можем да твърдим че трябва да съществува световен ум.
16.26.1.28,Събитията може да изглеждат подвластни на случаен принцип, но всъщност не е така. Те са свързани с нашето собствено мислене и действие, с модела на Световната идея и с дейността на Световния разум.
16.26.1.29Всичко около нас и всяко събитие, което се случва с нас, е израз на Божията воля.
16.26.1.30Редът, който е установен в целия космос, е перфектен. Ако човешкият ум не успява да види този факт, това отчасти се дължи на човешките чувства , предразсъдъци, отвращения и привличания го повлияват и отчасти защото Световната идея се разкрива само пред тези, които са готови.
16.26.1.36Вселената е съвършена, както и Бог е съвършен! Но от всеки се иска сам да открие и види това съвършенство. В противен случай трагедии и трудности биха замъглили гледката и помрачили пътя му.
16.26.1.37Точно както откриваме борби, насилие и зло на повърхността на човешкото съществуване, но божественост, хармония и мир в основата му, така намираме жестокост, страдание и злоба на повърхността на съществуването на света, но интелигентна благотворна цел в основата му. В крайна сметка това е израз на Божията мъдрост, сила и любов.
16.26.1.43Болката и страданието принадлежат само на този физически свят и на неговите сенчести сфери. Съществува по-висш свят, където радостта и щастието са единствените преживявания на човека.
16.26.1.50Тъй като има божествен ум стоящ зад Вселената, във Вселената има Божествена Мъдрост и Доброта.
16.26.1.52Както и да го наричаме, повечето хора смятат - неопределено или силно - че трябва да има Бог и че трябва да има нещо, което Бог има предвид, за да позволи на Вселената да съществува. Тази цел наричам Световна идея, защото за мен Бог е Световният Ум. Това е вълнуващо схващане. Това е било древно откровение, което достигнало до първите култури, първите цивилизации, от всякаква величина, то стигнало до всички появили се, и днес стига до нашата. С това знание, дълбоко прието и правилно приложено, човекът влиза в хармонично съответствие със своя Източник.
16.26.1.64Както и да го наречем, повечето хора чувстват - смътно или силно - че трябва да има Бог и че Бог трябва да има нещо в предвид с позволяването на вселената да съществува. Тази цел аз наричам Световна идея, защото за мен Бог е Световният Разум... С това знание, дълбоко усвоено и правилно приложено, човек влиза в хармонично съответствие със своя Източник.
16.26.1.64,Световната идея съдържа в себе си законите, които управляват света, върховното намерение, което властва над него, и невидимия модел, който го формира.
16.26.1.67Световната идея държи в себе си законите, които управляват света, върховното намерение, което го доминира, и невидимия модел, който го формира.
16.26.1.67В еволюцията на човека и Вселената има безкраен брой възможности. Ако всъщност са реализирани само някои от тях, това е така, защото и двата следват модел - Мировата идея.
16.26.1.68Точно както Световната идея е едновременно израз на Световния разум и едно с него, така и Словото (Логос), споменато в Библията, бидейки с Бог, е друг начин да се каже същото нещо, светът с неговата форма и история е въплъщение на Словото, а Словото е Световната идея.
16.26.1.71Има вселенски ред, начин, по който Природата (Бог) подрежда нещата. Ето защо онова, което виждаме, изразява всичко – пронизващ смисъл, интелект и предназначение. Но ние долавяме само част от тези завоалирани качества – мистерията, която се криe зaд тях е несравнимо по-голяма.
16.26.1.82Имануел Кант посочискрития план на Природата. По този начин, без да се възползва от някакво мистично разкритие, но ръководен от остро и концентрирано дълбоко мислене, той усетил присъствието на Световната идея.
16.26.1.85Световната идея съдържа модела, намерението, посоката и целта на Космоса, като една единна мисъл в Световното Съзнание. Човешкото разбиране е твърде тясно и твърде ограничено, за да проумее как е възможна тази чудотворна едновременност.
16.26.1.87Световната идея включва не само всичко съществуващо, но и всичко, което тепърва ще съществува.
16.26.1.91В космоса има математически ред, има божествен интелект oтвъд живота, идея за човек, животно, растение и минерални съществувания.
16.26.1.104Светът-Идея съдържа в себе си, като семе, всички елементи и всички качества на вселена, които се появяват впоследствие. В този смисъл те са предопределени да възникват повторно вечно, дори когато се стопят и изчезнат...
16.26.1.114,Световната идея е това, което е определено за Вселената, нейното божествено предписание.
16.26.1.124Ако речем, че вселената няма вътрешна цел за Световния ум, тя има такава за всяко живо същество в нея и особено за всяко самосъзнателно същество каквото е човек…
16.26.1.159,Не е възможно да се даде отговор на въпроса „Какъв е смисълът на сътворението ?”. Но това няма да разколебае практичния човек и истински търсач , от опитите да изпълни целта, която предстои – да се пробуди и да усети съзнанието на божествената душа.
16.26.1.161Вселената никога не е била създадена за първи път, защото тя винаги и непрестанно се появява и изчезва, активира се и минава в покой, явява се, еволюира и се връща към латентност.
16.26.1.171Вселената никога не е имала начало и не може да има край, но нейните форми и състояния могат да се променят и следователно трябва да има начало и край.
16.26.1.176Космосът не е нито фантом, който трябва да се пренебрегва, нито илюзия, която трябва да бъде отхвърлена. Той е отдалечен израз във времето и пространството и индивидуализация на това, което е безвремево безпространствено и безкрайно. Ако не е Реалността в нейния краен смисъл, той е еманация на Реалността. Следователно споделя по някакъв начин живота на своя източник. Да се намери тази точка на споделяне е истинският обект на въплъщение за всички същества в космоса.
16.26.1.179Нашият свят е само краткотраен символ, но въпреки това не бива да го пренебрегваме. Защото той е арката–вход към безкрайния живот.
16.26.1.188Какво е Вселената, освен гигантски символ на Бог? Неговото безкрайно разнообразие загатва за безкрайната безкрайност на самия Абсолют.
16.26.1.190Всичко във вселената свидетелства за една супер-интелигентна енергия, която стои зад нея.
16.26.1.211В центъра на всеки човек, всяко животно, всяко растение, всяка клетка, и всеки атом, има пълен покой. На пръв поглед празен покой, но той притежава божествените енергии и божествената идея за това нещо.
16.26.1.213Най-малкото едноклетъчно същество е живо и притежава енергия, която идва от универсалната енергия, израз на Световния Разум.
16.26.1.216Няма момент, в който невидимата божествена дейност да не присъства във Вселената. Всичко се извършва от Божествената Сила и Божествената Мъдрост.
16.26.1.218...Светът-съзнание е скрит в дълбините на нашето индивидуално съзнание. Светът-идея ражда цялото ни знание. Който търси по правилния начин, открива светия вътрешен покой и светото вселенско действие.
16.26.1.220,Той вижда целия космос като проява на Върховното Същество. От това следва, че неволно, спонтанно, той става - ум и тяло, сърце и воля - в хармония с тази гледка.
16.26.1.222Броят на обектите и съществата, звездите и слънцето е с естествена необходимост безкрайно. Безкрайното същество може само да се изразява безкрайно. Светът не може да се брои; пространството, което го съдържа, не може да бъде измерено.
16.26.1.230Ние живеем във вселена, която е само една сред безкрайността на други вселени, чиито модели, както установяваме при отделните живи същества, показват безкрайни разлики в подробностите, но споделят някои основни общи форми.
16.26.1.231Някъде в писанията си Блаватска казва, че Вселената, колкото и обширна да е, е крайна. Но Епикур, в остро изразена логика, се опитва да демонстрира че вселената е безкрайна, „Това, което е крайно, има край; отново това, което има край, се вижда от някаква точка извън самия себе си; но вселената не може да се види отвън; следователно, тъй като тя няма край, вселената трябва да бъде безкрайна.
16.26.1.239Всяка вселена, колкото и обширна да е, е крайна. Но възможният брой вселени не е. Безкрайното същество, по някаква странна необходимост (от човешката гледна точка, съзерцавайки една безкрайна мистерия), завинаги спонсорира нови вселени, докато старите се разпадат и изчезват. По този начин изглежда (отново от човешка гледна точка), като дава израз на безкраен брой вселени, изразява собствената си безкрайна природа.
16.26.1.240Когато гледаме наблюдателно и вглъбено даден обект - независимо дали това е разглеждана под микроскоп клетка или разглеждана с телескоп звезда - това неизбежно ни налага разбирането, че един безкраен интелект управлява този прекрасен космос. Целенасоченият начин, по който Вселената се организира разкрива, че това е дело на Ум, който разбира.
16.26.1.1207
27 м 2024
12 с 2013
20 ю 2020
30 я 2022
27 ю 2024
14 м 2024
24 я 2022
10 м 2023
19 н 2017
5 ю 2023
10 с 2011
17 ю 2022
25 о 2013
28 я 2020
1 м 2020
2 м 2023
3 м 2020
24 м 2022
4 я 2020
13 ю 2024
2 ю 2012
6 м 2020
2 м 2020
17 я 2022
18 с 2013
13 м 2012
5 м 2020
6 ю 2018
26 ф 2013
7 м 2015
21 с 2022
19 ф 2022
31 ю 2012
22 д 2020
20 д 2016
21 я 2016
27 м 2018
9 ю 2018
10 а 2012
20 ю 2016
18 м 2018
30 ю 2020
25 д 2024
10 д 2021
6 а 2016
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se