The Library

Не може да разказва на другите как се излиза от дълбините, ако той самият не го е направил, как да осъзнае душата, ако самият той не я е осъзнал. Но това е само първата му квалификация. Втората е, че е възпитавал специална добродетел на състрадание към другите по време на целия си мистичен живот ...
16.25.5.10,Господарят е намерил пътя към Висшия си Аз; той ежедневно се радва на благословията идваща от присъствието му; той е преминал от просто съществуване в съзнателен живот и знае, че в сърцето на Вселената има мир и любов. Сега той иска да помогне на другите да споделят плодовете на неговите открития.
16.25.5.22Писател, учител, проповедник или духовен водач, който представя високи идеали, трябва да бъде човек, който сам пръв ги следва.
16.25.5.35Да играеш ролята на духовен съветник на всеки човек означава да поемеш сериозна отговорност.
16.25.5.67Великият учител оставя отпечатък и упражнява влияние върху учениците си, без да им отнема възможността да се развиват според собствената си индивидуална свобода.
16.25.5.75Учителят обяснява обстоятелствата на ученика, напомняйки му за сетен път: „... ти си този, който наистина търси, напусни Егото и осъзнай това...!” Тази свещена вест звучи непрекъснато в съзнанието на ученика, докато той самият изживее нейната действителност.
16.25.5.83… Колкото по-скоро припише проблемите си на някакви грешки в собствения си характер, толкова по-скоро те вероятно ще приключат.
16.25.5.86,Той е пратеник, дошъл от далечно място, за да каже на хората, че има реалност и че истината ги очаква; той посочва насоката в която трябва да бъдат намерени и как.
16.25.5.90Когато настъпи първата среща със съдбовния майстор, търсещият ще изпита емоция, каквато не е изпитвал към никой друг човек. Вътрешното привличане ще бъде огромно, усещането за oтдаденост на гравитацията интензивно.
16.25.5.126Ако му е дадено да срещне някой, който е считан за мъдрец, той може бързо да усети тишината около него. Ако седнат заедно и той почувства нежелание да прекъсне мълчанието, би било по-добре да не го прави, а да го приеме като сигнал за отказ от конвенция и да остави инициативата да бъде поета от самия мъдрец.
16.25.5.142… Същността на този път е да се откажеш от аза от егото ... Когато бурята на ранени чувства отзвучи напълно, възниква велик мир.
16.25.5.160,Който иска да търси Истината, ще научи повече, ако си постави като мярка: Нищо освен най-доброто—защо да се задоволява с по-малко?
16.25.5.161Ние знаем, че Платон е смятал раждането си по времето на учението при господаря си - за по-добро от цялото щастие, което му е дало аристократичното раждане. И все пак самият Сократ заявил, че нямал редовни ученици и че всеки е свободен да го слуша.
16.25.5.170Всяко обстоятелство и среда, всяко ново преживяване и личен контакт е инструкция, изпратена от един невидим Безкраен разум, който трябва да се разглежда като истинския Учител.
16.25.5.185В крайна сметка друг човек не може да ни спаси, а единствено собствената ни душата. Духовен Водач може да посочи начина да я открием, той може дори да е полезен и в други случаи, но не може да направи това, което в крайна сметка е работата на божественото в нас.
16.25.5.188... правилно можете да кажете, че Учителят, Пророкът или Водачът е средство за Свръх Аза. Докато той все още е въплътен, все още използва интелект и тяло (его), той може да бъде само медиум, не повече. Той е Върховният Аз, но работи чрез и следователно e задължително ограничен от човешката индивидуалност ...
16.25.5.200,Привилегия е да влезем в компанията на велика душа, но още повече, да влезем в интуитивен афинитет с нея. Това е много по-съществено, отколкото да се стигне до непосредствена географска връзка. В такъв случай, връзката няма да бъде прекъсната от смъртта, a невидимото присъствие ще продължи да бъде жизненоважен фактор.
16.25.5.212Самата физическа близост на учителя и ученика не представлява тяхната близост. Освен ако по-малкият човек прихване чрез съпричастност и развие с усилие част от мислите и чувствата на по-големия, той въобще не се свързва с него, независимо от това, което прави тялото му. Не личността на учителя е важна, а идеите му.
16.25.5.221Лишен от физическото присъствие на учителя си, той е принуден да търси и намери психическото присъствие. Първоначално той прави това като заместител на това, което не може да получи, но по-късно се научава да го приема като реалност.
16.25.5.247Силата на Висшия Аз е такава, че този, който стане негов проводник, може да повлияе на другите - ако им бъде дадена Божия милост от тяхното собствено Висше Аз - само чрез самата мисъл. Няма да бъде необходимо той да бъде наблизо, да ги докосва или да говори с тях.
16.25.5.268… В момента на смъртта на ученик, учителят винаги ще е там духовно, за да му помогне да излезе от тялото в спокойно състояние на духа. Ако, както трябва да бъде, ученикът насочи последните си мисли и вяра към учителя, това ще призове учителя, където и да е, и той ще се появи в ума на умиращия ученик ...
16.25.5.274,… Ние се влияем от свързаните с нас хора; този, който има за компания престъпници, е склонен самият той да се принизи до извършването на престъпление; този, който търси одухотворени приятели, е склонен да се възвиси до духовността…
16.25.5.274,... В крайните етапи по Пътя, те го откриват изцяло в себе си като безкрайна реалност, неразличима от тях самите, и усещането за двойственост започва да изчезва. По-късно те се сливат в него и тогава може наистина да се изрече „аз и моят Отец сме едно.
16.25.5.275,Добрият учител е този, който е достатъчно освободен от егото си, за да разпознае, че работата му е приключила, а добър ученик е този, който ще приеме този факт и ще се освободи от него. Учителят знае, че колкото и да е бил полезен в миналото, присъствието му занапред ще бъде пречка. Ученикът знае, че сега ще бъде по-добре да разчита на собствената си интуиция и да работи върху собственото си спасение.
16.25.5.283Този последен етап, където присъствието и образът на Господаря биват изместени от без образното присъствие на собствения дух на поклонника, бива точно описан от Исус на неговите последователи: „За вас ще бъде добре аз да си отида, защото ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас. Когато той, Духът на истината, дойде, той ще ви напътства към всичката истина.”...
16.25.5.285,Когато човек най-сетне е намерил себе си, когато вече няма нужда от външен човешки Символ, а преминава директно в собствената си реалност, той може да застане рамо до рамо с учителя в най-старата, най-дълга и най-велика борба.
16.25.5.286Учителят определено е щастлив, когато ученикът осъзнае напълно Царството на Бог, защото този, който го открие, естествено иска да го сподели с други.
16.25.5.287
26 ю� 2020
14 н� 2017
3 м� 2022
9 д� 2024
7 я� 2018
15 ф� 2011
31 я� 2018
10 с� 2018
19 ф� 2018
4 н� 2018
10 о� 2017
13 д� 2024
7 м� 2021
19 м� 2021
12 ю� 2020
10 о� 2021
22 м� 2018
14 о� 2016
30 а� 2024
28 я� 2016
15 с� 2012
19 о� 2016
13 ф� 2022
3 ю� 2015
17 м� 2015
28 ю� 2015
11 о� 2014
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se