The Library

Ако той се въздържа от окончателното сливане с Нирвана, това е не само защото иска да бъде на разположение за просветлението на своите по-нещастни събратя, но също защото знае, че наистина е бил в Нирвана от самото начало и никога не я е напускал.
16.25.4.3Мъдрецът прави най-високата мислима жертва в желанието си да се върне към земния живот за безкрайни времена, единствено и само в полза на всички същества.
16.25.4.8Когато човек е достигнал този етап на съвършенство, той може наистина да си почине, тъй като природата е постигнала задачата си за него. И все пак, ако избере пътя на мъдростта, той трябва отсега нататък да работи по-усилено от всякога! Тъй като сега той трябва да работи непрекъснато чрез многократни прераждания за просветлението на другите.
16.25.4.10Помагането на другите да постигнат това, което той е постигнал, насочването на търсещите да достигнат безопасно до славната среща на върха където той е сега, не са определени от личния му темперамент или избор, но от непреодолимото чувство за основен и първостепенен дълг
16.25.4.13Книгите, които живеят, са онези, написани в дълбоко единение с истинския Аз, когато човек е преодолял фалшивия си Аз. Една такава книга струва повече от хиляда, написани чрез интелекта или само от фалшивото его. Тя ще направи повече добро за хората в продължение на много повече години. По този начин студентът може да използва тази работа като основа на упражнение за медитация. Изявленията и идеите му взети едно по едно, трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието му, което да работи над тях.
16.25.4.16,”… Живеем в свят, който е пълен с мизерия и невежество, и обикновеният дълг на всеки един от нас е да се опита да направи малко кътче, на което може да повлияе, то да стане малко по-малко нещастно и малко по-малко невежо, отколкото преди той да влезе в него.” Томас Хъксли
16.25.4.17,Мъдрецът не иска услуга от другите, а само да му бъде позволено да им служи. Той не се стреми да ги прикачи към себе си, но само към Бог.
16.25.4.24...Не е възможно за един материалист да проумее, че ние живеем, движим се и съществуваме в едно универсално съзнание. Но просветеният, който знае съответстивето на не щата, съзнава, че универсалният живот се грижи за неговия личен живот според това, токолко той е отворен за него и съответно на това, колко великодушие и щедрост проявява той в отношенията си с всеки друг индивидуален живот.
16.25.4.27,Докато има други, които остро осъзнават своята духовна нужда, то той трябва да бъде сред тях. Той не прави това под външна команда, а само с вътрешна - заповедта на състраданието…
16.25.4.29,Fo Sho hing tsan: „Не търся никаква награда, дори да се прераждам в рая. Търся благополучието на човека. стремете се да просветите тези, които таят погрешни мисли.”
16.25.4.32Той не притежава желанието да изтъква егото си и няма чувството, че е по-велик от останалите. Но той иска да допринесе за това хората да достигнат убеждението, че просвещение е възможно, че си заслужава усилието и че то води до несравнимо чувство на щастие.
16.25.4.37Когато намери истината, той няма какво да решава. Той ще осъзнае, че ВСИЧКОТО, цялата тази гъмжаща вселена, е самият той, че всички са едно цяло. Следователно и техните интереси и благополучие са и негови. Така автоматично ще се връща на земята, за да помогне на всички същества да постигнат истината и щастието-Блаженство или безкористно служене не идват на ум на тези, които са осъзнали истината …
16.25.4.41Ако мъдрецът трябва постоянно да се превъплъщава поради съчувствието си към страдащия свят, ако не може да се освободи от този страдащ цикъл на прераждания, каква е ползата на Търсенето и неговите усилия? Отговор: Вярно е, че не може да получи външна свобода, но получава вътрешна свобода, тази на ума и сърцето.
16.25.4.47Нито едно светско предимство не може да изкуши мъдреца да изостави свещената си задача да служи на човечеството, нито някакъв егоизъм може да го доведе до предателство към тези, които му вярват.
16.25.4.48Съзнанието, че той е съществувал на тази планета, прави неговия тежък и неспокоен живот по-поносим, придава значение на това, което иначе е изглеждало доста хаотично. Защото собственото му висше развитие ни напомня, ако не уверява, че има някаква еволюция, че зад всичко това има цел и намерение ...
16.25.4.71,Такъв пророк е като камбана, призоваваща слушателите си да посещават истинската църква в себе си.
16.25.4.83Той ще се задоволи да засажда семена-мисли и ще очаква и работи с търпение. Ще знае и вярва в присъщата сила на истинските идеи, които постепенно ще добиват собствено плодотворно съществуване.
16.25.4.86Най последното нещо, което би искал да направи, е да остави секта зад себе си. Подобно на Буда, той иска хората да зависят от Истината, а не от човек.
16.25.4.92Мъдрецът с радост отваря за всички посветени и нетърпеливи търсачи тайните и съкровищата на своя вътрешен опит, от който те могат да почерпят чрез миналите му борби и настоящи успехи.
16.25.4.114Достатъчно е. Той е посял семето. Не е нужно да чака корените да се образуват, стъблата да растат, да се появят плодовете. Работата е свършена.
16.25.4.127В този значителен период истинският мъдрец трябва да свърши специална работа, опитвайки се да защити човешката раса от собствената й глупост ...
16.25.4.128,Учителят, който оставя пример за собственото си изкачване, или свидетелство за съществуването на целта, или пионерски път за тези, които биха го следвали, или инструктиран ученик тук-там, оставя нещо от себе си.
16.25.4.133Дори и само да отвори човешкия ум за по-високите му възможности, той е направил достатъчно.
16.25.4.149Когато той е придобил способността и е получил Благословията да бъде в ненарушеното спокойствие на перфектното съзерцание, той ще почувства любящата сладост, неописуема с човешки думи и несравнима с човешките радости.
15.25.4.151Такова е прекрасната безконечност на душата, че човекът, който успява да идентифицира ежедневното си съзнание с нея, успява да направи своето влияние и вдъхновение усещани във всяка част на света, където има някой, който вярва в него и му отдава преданост. Неговото физическо присъствие или посещение не е от съществено значение. Душата е истинското Аз и действа на подсъзнателни нива. Който разпознава тази истина и смирено, хармонично се поставя в пасивно възприемчиво отношение към тази духовна същност, намира източник на благословена помощ извън собствените ограничени сили.
16.25.4.249Those whom he never even meets but who direct their thought and faith towards him, receive inspiration automatically. The impact of his personality helps those whom he does meet, if they are sympathetic, but often without his even being aware of it.
16.25.4.253Просто като бъде себе си, без да проповядва, без да се поставя на изпитание, мъдрецът може да пробуди у другите, чиито животи се докоснат до неговия, копнеж за възвишен живот.
16.25.4.255Просветеният упражнява своето влияние върху другите спонтанно и без усилия, а не нарочно и преднамерено. Той не трябва да прави никакви усилия, добрата сила и светлина ще се излъчват естествено от него и без пречки ще достигнат до онези, които влизат в непосредствената му орбита. Достатъчно е те да знаят с вяра и преданост, че е той, и ще получават помощ и изцеление. Висшият Аз работи директно чрез него и действува безпрепятствено върху всички, които са предани.
16.25.4.257Благодатта блика от Мъдреца, също така както светлината се излъчва от слънцето…
16.25.4.267,Откъде произлизат тези явления? Не винаги от самия него, а по-често отвън, от мистериозния и непознат ум, който е душата на вселената и земята, в който са вкоренени всички индивидуални умове.
16.25.4.270Той е тихият фонов съветник за неколцина, които имат възможността и капацитета да служат на човечеството.
16.25.4.288
5 ф� 2022
11 я� 2019
20 с� 2016
25 н� 2020
24 м� 2017
4 н� 2024
16 н� 2020
24 ф� 2011
8 ю� 2019
15 с� 2022
28 м� 2011
23 д� 2024
3 д� 2018
13 м� 2022
23 м� 2021
12 ю� 2021
17 я� 2018
17 ю� 2021
14 н� 2015
2 д� 2020
10 н� 2020
16 д� 2020
24 д� 2020
10 ю� 2015
23 а� 2018
11 ф� 2020
14 ю� 2015
5 ю� 2020
29 д� 2017
5 а� 2022
3 ю� 2023
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se