The Library
Той е посланик от безкрая, пратеник на всички хора от по-високо ниво на собственото им съществуване.
16.25.3.12Такива мъже и жени наистина са духовният авангард на човешката раса.
16.25.3.30Интуициите ни говорят за това, че едно духовно същество дълбоко в нашата вътрешна същност е основа за нашето обикновено съзнание!
16.25.3.61Исус откри Мистериите пред хората на западния континент и даде на мнозина това, което досега е било дадено само на малцина избрани. Буда е направил точно същото за хората на азиатския континент.
16.25.3.86Постиженията му в менталната, етическата и философската сфера трябва да приемат конкретна форма на безкористна служба на човечеството, в противен случай той няма да бъде озарен.
16.25.3.133Който осъзнае това, се превръща в човешко слънце, което хвърля просветление, отделя сила и излъчва любов към всички същества.
16.25.3.146Това е въпрос на пълна сигурност и научно наблюдение от страна на Мъдреца, че Бог съществува, че човек има душа и е тук на Земята, за да се свърже с нея. Че може да получи истинско щастие, следвайки Доброто и избягвайки Злото.
16.25.3.155Такъв човек няма врагове, въпреки, че може да има такива, които го смятат за свой враг. Защото омразата не може да влезе в сърцето му; добрата воля към всички ароматизира атмосферата му.
16.25.3.159Когато напълно постигне това преминаване, всички частици от неговата по-нисша природа ще бъдат напълно изключени. Егото ще бъде унищожено. Вместо да бъде завладян от собствените си чувства и страсти, заслепен от собствените си мисли и невежество, умът му ще бъдат вдъхновен, просветен и освободен от Върховния Аз. И все пак животът в човешкия Аз няма да бъде унищожен, защото е влял живот на божествения Върховен Аз. Но няма да продължи по стария и по-нисш начин. Този Аз оттук нататък ще функционира като съвършено послушен инструмент на душата, а не подчинен на животинското тяло или на мисловната природа. Никаква зла умисъл или животинска страст не може вече да вземе превес на съзнанието. Поради тази причина, това, което остава от характера на човека е непокварената и безсмъртна част. Смъртта може да му отнеме малките неща, но не и това, което той пази най-много. След като вече се раздели в сърцето си с нетрайното, той може да го изчака, без вълнение и с върховно смирение.
16.25.3.168Факт е, че при такъв човек тези три страсти – ярост, похот и омраза – завинаги се потушават. Няма изкушение, което да има сила над него, няма страх, който да го надвие, няма раздразнение, което да го потисне.
16.25.3.237Той не работи за това поколение нито за тази страна, нито за едно хилядолетие, а за безкрайно дълъг период от време. Затова той е, той трябва да бъде безкрайно търпелив.
16.25.3.256Той ще свидетелства с мисъл и реч за радостта от това пробудено съзнание.
16.25.3.269… Единствената постижима свобода е дълбоко вътре. Тя е невидима и умствена. На нея се наслаждава мъдрецът. Той може да бъде обременен с бизнес отговорности и заобиколен от семейство, но в сърцето му нищо не го държи.
16.25.3.270,Когато дойде часът да напусне тялото, той ще бъде готов за предопределения случай, без отчаяната борба да се държи за формата, която е изпълнила целта си, което виждаме твърде често при невежите.
16.25.3.285Мъдрецът не може да съди никого, не може да се отнася към никого все едно е извън състраданието му, и може да намери място в сърцето си и за най-лошия грешник. Той знае, че дуалността е само един сън и се открива наново във всички съзнателни същества. Той знае, че неволите в света произтичат от неговото фалшиво и фиктивно чувство за изолираност.
16.25.3.288Получава прекалено много доверие,за да бъде изненадан, твърде много признания, които да могат някога да го шокират ... Тъй като неговото състрадание и проницателност, неговата толерантност и реализъм обхващат целия спектър от човешки чувства и човешко поведение.
16.25.3.289Във всяка афера той знае къде се намира, но по-скоро в смисъл, че слуша и се подчинява на по-висшето си ръководство, отколкото на всяко друго.
16.25.3.297Никакви грозни качества не са оставени в него, няма лоши останки от звяра, който е станал човек.
16.25.3.312Дори ако егото все още живее в него, то се проявява напълно пречистено и проверено. Основните му тенденции на мислене и поведение се развиват отвъд него.
16.25.3.316Въпреки че е засенчен непрекъснато от това божествено същество, което наистина е неговото друго аз, въпреки това, той си остава съвсем човек.
16.25.3.368Всички спекулации върху мотивите и методите на просветления човек ще бъдат безполезни. Светлината, с която работи, не е видима за обикновените хора ... Трябва да се доверим на това, което не можем да видим и да чакаме търпеливо деня на разкритието, когато всичко ще се изясни и всички загадки ще бъдат решени в наша полза…
16.25.3.387,Този, който е достигнал до това благословено състояние, не би бил верен на себе си, ако не го сподели щастливо с другите, ако никога не стане готов да им помогне те да го достигнат. И това желание се разпростира универсално за всички, без изключения. То не изключва никого…
16.25.3.480,Един такъв човек (Мъдрецът) служи най-много на другарите си и въпреки това най-малко получава признание за служенето си. Това е така, защото човечеството не може да разбере къде се намират истинските му интереси, каква е истинската му цел и защо изобщо я има.
16.25.3.493Такъв рядък мир се откроява в трогателен контраст срещу бремето и тревожността на обикновения ни живот. Такава рядка доброта е необходима на поколение, свикнало с насилие, жестокост, зверство и ужас, лудост и омраза.
16.25.3.525Тези велики души, които са се издигнали до друга равнина на битието ни, са ни изпратили сигнали от тази далечна сфера. Ние трябва да се вслушаме в тези сигнали, за да разберем значението им.
16.25.3.527Да познаваш някой много по-добър от себе си показва човешките възможности. Копнежът да станеш като него осигурява идеал за живот.
16.25.3.528Истинската потребност на човечеството в крайна сметка намира израз в плът и кръв. Точно както потискащата тирания в крайна сметка произвежда бунтовника, който я сваля, така нарастващият глад за духовно ръководство в крайна сметка поражда онези, които трябва да го предоставят.
16.25.3.531Тези, които ни вдъхновяват да подобрим себе си, със сигурност заслужават нашата благодарност и дори заслужават нашата любов.
16.25.3.540Това са тези, които създават начини и средства за другите да ги следват в търсенето на духовна реализация, учителите и будителите, които заслужават най-добрите ни почести.
16.25.3.543Сократ се опита да събуди гърците, Исус се опита да събуди израелтяните. Техният провал беше последван от последствия за техния народ, които могат да бъдат проследени в историята. Ако висшата сила си направи труда да изпрати пратеник, по-добре е да трепериш, да слушаш и да се подчиняваш, отколкото да се присмиваш, да отхвърляш и да страдаш.
16.25.3.549Няма такъв акт на еднопосочно себедаряване. Кармата ни връща обратно дареното. Този, който прекарва живота си в служба на философското просветление, може и да не приеме материалните блага, които му се дават... Но той не би могъл да отхвърли благотворните мисли, искреното благоговение, нежните спомени, изпратени му понякога от облагодетелстваните...!
16.25.3.552,Той със сигурност ще бъде непретенциозен и може дори да не бъде впечатляващ, но това ще бъде само за външното око. На тези, които могат да видят с ума, сърцето и интуицията, той ще бъде рядък пратеник на божествеността.
16.25.3.1392
17 н 2015
15 м 2024
28 ф 2011
15 д 2016
14 м 2015
15 с 2015
19 н 2010
21 м 2023
24 а 2015
12 ю 2015
10 ф 2018
1 с 2023
25 я 2019
11 м 2016
28 м 2016
26 а 2021
27 а 2023
14 н 2018
14 м 2017
12 с 2021
27 д 2018
24 я 2013
6 м 2017
3 м 2024
28 о 2020
16 м 2024
28 о 2021
22 о 2023
14 ф 2023
9 ф 2024
30 а 2011
13 д 2018
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se