The Library
Досега обмисляхме състоянието на човека, който търси просветление. Но какво е състоянието на човека, който го е постигнал? Това също заслужава най-близкото ни проучване. Защото в крайна сметка това е типът, който един ден сме предопределени да станем, типът, в който се оформяме от самия живот.
16.25.2.1Всички проблеми изчезват от съзнанието му, сякаш никога не ги е имало. Не му е необходимо да се тревожи за нищо или никого. „Бог е в неговия рай и всичко е наред със света. Няма измъчваща ситуация, която да бъде изяснявана, нито трудно решение, което да бъде взето, нито търсене, което да бъде следвано през проточени борби и лична самодисциплина или неизбежни разочарования. Сега той знае тайната на всичко това-блаженото състояние на просветлението.
16.25.2.13Досега той е бил себе си само частично. Сега, с това лъчезарно влизане във вечното, той е напълно себе си. Така той може да говори с другите , да се движи по света и създава взаимоотношения, единствено от центъра си, направо от сърцевината си: без изкривявания, без лицемерие, без неискреност.
16.25.2.14Когато познанието на душата не е просто интелектуално, но е и убедително, не само е въпрос на вяра, но е твърдо, когато има неизменна осъзнатост за нейното вечно съществуване това е истинско знание, автентично откровение и блажено спасение.
16.25.2.17Мимолетни просветления е имало по-често, отколкото повечето хора смятат, но просветлението, което е непрекъснато и винаги присъства, е рядко.
16.25.2.20Докато човешкият ум се развива, той формира все по-високи концепции за божественото, докато накрая не бъде издигнат над себе си в едно огромно преживяване. Губи себе си в самото божество и когато се върне към нормалния живот, няма нужда да търси по-нататък. Тук нямам предвид преживяването, което няколко мистици са нарекли „проблясък“, а нещо, което веднъж завинаги важи за неговата природа и което по своята същност никога не го напуска.
16.25.2.26Разликата между междинното и финалното състояние е разликата между това да чувстваш Върховния Аз като определено и далечно същество и да го чувстват като самата твоя същност, между временното му преживяване и силната връзка с него.
16.25.2.42... пълното и постоянно постижение не може да възникне само чрез медитация ... пътят към този възвишен резултат трябва да премине през трите области, йога, метафизика, и самоотричане.
16.25.2.49,... Внезапно, неочаквано и посред нощ, ще се появи огромното Осъзнаване на състоянието без его, огромно чувство на освобождаване от себе си такова, каквото то се е познавало, огромно oсъзнаване на безкрайността, универсалността и интелигентността на живота...
16.25.2.55,Това е подготвянето на човека, подготовката на ума и сърцето му, които отнемат толкова време, в много случаи твърде много години; но самото просветление е кратък момент: ефектът остава завинаги.
16.25.2.56Когато просветлението идва чрез философска подготовка за него, преживяването е внезапно, директно, неочаквано и спонтанно.
16.25.2.64Просветлението може да дойде бавно или внезапно, но при втория случай то има ефекта на слънчева светлина, пробиваща си път през небето.
16.25.2.66Спокойствието, което той носи в себе си и което личи в цялата му осанка, не е възникнало от нищото. То е резултат на дълга борба и различни страдания.
16.25.2.69Не всички хора стигат до това желано състояние чрез формални методи на медитация и редовното им практикуване. Някои го постигат чрез възприемане на по-висше ниво на случващото се , на ситуации, впечатления и емоции, които ежедневието предоставя.
16.25.2.70Лао Дзу беше библиотекар по професия. Янака-цар, а Брат Лорънс - кухненски управител. И все пак всички те са имали еднакво, прекрасно преживяване на мирно общуване с Висшия Аз. Което доказва, че заслугите, работата или позицията не са нито помощ, нито недостатък.
16.25.2.71Святата радост може да ви посети, но не може да се задържи, ако и животинското и егото останат във вас. Пречистете себе си от едното и празнете себе си от другото, така евентуално бихте превърнали проблясъка в постоянно единение.
16.25.2.75Когато преглеждате за Истината – такава, каквато е в действителност – не ще стане чрез окултно провидение, астрално изживяване или пленителен екстаз. Вие се пробуждате към състояние на изключителна тишина и откривате, че Истината винаги е съществувала и че тази реалност е била винаги около Вас. Истината не е нещо постигнато и развито с лични умения. Не е нещо, което сте достигнали или извършили в резултат на тези усилия. Не е нещо, което трябва да бъде направено по-добре и по-ефективно всяка година. Веднъж, когато вашите умствени очи бъдат отворени за истината, те никога повече няма да се затворят.
16.25.2.77Откриването на истинската му същност не е драматично на външен вид и може дълго време никой да не знае за това, освен той самият. Светът може да не го уважава за постигнатото, той може да умре толкова незнайно, както е живял. Но целта на неговия живот ще е постигната и божията воля изпълнена.
16.25.2.78Никой наистина не знае как това просветление го осени за първи път. В един момент го нямаше, в следващия момент той беше някак в него.
16.25.2.82Нищо тържествено не провъзгласява на света, че той е станал просветен, че е постигнал най-голямата Си победа – победата над самия себе си. Това е всъщност най-тихият и спокоен миг в живота му.
16.25.2.83На този етап няма борба за по-нататъшен растеж; той идва толкова меко и естествено като цвете. Няма жертване на нещо, его-желания или хватки за себе си, тъй като има такова прозрение за тяхната стойност или безполезност, че те остават или отпадат от само себе си.
16.25.2.86Действията на един човек, който е постигнал тази степен са вдъхновени директно от неговия Върховен Аз, и следователно не са продиктувани от лични желания, цели, страсти или искания. Те не са инициирани от желанието на неговото Его, а от воля по-голяма от неговата собствена...
16.25.2.88,Плотинус дори казва, че е по-добре човек да не осъзнава, че действа добродетелно, смело, мъдро или практикува съзерцанието красиво, без намесата на умствени образи или мисли. Защото когато той не знае, че той самият – прави това, никакъв егоизъм няма да опетни съзнанието му …
16.25.2.89,Вярно е не само нова, че има разнообразие в типовете просветление, но също така е вярно, че има скала от нива в самото просветление.
16.25.2.95... Вътрешната – ментална тишина е плод на първото и най-ниско ниво на Просветлението. Мислите му не продължават да текат леко и ще продължава да бъде активно мисленето в разговорна форма. Но чрез достатъчно силна концентрация, той ще съумее да се отдели от света и ще усети щастието, съпровождащо това уединение...
16.25.2.97,… Само съзнанието само по себе си е истинското преживяване.
16.25.2.100,Всички човешки същества на тази планета са несъвършени. Съвършеността не е напълно достижима тук. Но когато човек се стреми и напредва към нея, той ще я постигне автоматично веднага щом се освободи от тялото си..
16.25.2.110Освобождаването от по-нататъшни прераждания може да бъде постигнато, докато все още е тук в плътта, но пълното завършване на последващия вътрешен мир може да дойде само след окончателното излизане от тялото.
16.25.2.112Просветеният има съзнание както за висшето единство, така и за непосредственото многообразие на света. Това е парадокс. Но той има постоянно място за почивка, докато се занимава с другите. То е в точката на свързване на дуалността и единството, така той е готов във всеки момент да съсредоточи вниманието си към всяка от фазите.
16.25.2.115В това възвишено състояние собственият му ум е съзнателно свързан с божествения Ум…
16.25.2.119,Когато умът му се намести изцяло в Едното Безкрайно Присъствие и, когато остане перманентно там, разделеното съществуване на прозрение и мрак, на Дух и материя, на Върховен Аз и его, на рай и земя ще изчезне. Преминаването в обединено съществуване ще се осъществи.
16.25.2.122…Това е едно пробуждане, което осветява човека, така че никога повече да не се връща към невежеството. Той се е събужда за божествената си същност, източник на Разума, даващи му целодневна и ежедневна самоидентификация. Това идва от само себе си без усилие.
16.25.2.141,Когато чувството за това присъствие е продължително, когато знанието за менталността на този свят-преживяване е постоянно и когато спокойствието, което идва като резултат е непоклатимо може да се каже че той е установен в Истината и в Истинското.
16.25.2.149Той не трябва да влиза във формална медитация, за да намери душата си. Тя е вечно присъстваща реалност за него, а не просто интелектуална концепция или емоционално убеждение.
16.25.2.150В света ще откриете само два вида хора - несъзнаващи и съзнаващи. Първият вид познават само собственото си дребно его и собствените си големи желания. Вторият тип осъзнават с времето, че са в присъствието на Върховният Аз и се наслаждават на невероятен мир.
16.25.2.152Будистите наричат трайното просветление с името Нирвана.
16.25.2.162Постигането на този напреднал етап означава да се развие способността за навлизане директно и незабавно в медитация, а не просто в специално време или на определено място- но винаги и навсякъде.
16.25.2.164След като този етап бъде постигнат, няма да го напуснат вече нито познанието за реалността, нито усещането за спокойствие. Той ги е открил не само за няколко часа, а завинаги.
16.25.2.165Ученикът осъзнава Висшия Аз в някои моменти, но не и в други. Адептът обаче винаги пази това съзнание в непрекъснат поток.
16.25.2.168Вътрешна сила, божествена радост, дълбоко разбиране и неописуемо спокойствие винаги ще го проникват и не ще се ограничат само до часовете на самотна медитация. Това е така, защото Висшият Аз, от който идват тези неща, присъства винаги със всеки. Това не се знае обаче, докато човек не се събуди за неговото присъствие.
16.25.2.169Когато това осъзнаване е толкова стабилизирано, че се поддържа постоянно по време на сън или в будност той е в края на търсенето.
16.25.2.174Божественото присъствие не напуска просветления човек когато той отива да спи и се връща към него когато той се събужда, нито пък го оставя когато се унася за сън и след това се връща; това е наистина нещо, което винаги присъства...
16.25.2.175,Само това е последното постижение, което може да остане с него през всичките три състояния – будност, сънуване и дълбок сън – и през всички дейности през деня.
16.25.2.179Това, което обикновено се знае по време на дълбок сън, е воалът на невежеството, който покрива Истинското ... Мъдрецът обаче занася в съня си осъзнаването, което е имал в будността си. Той може да го остави да избледнее до проблясък, но винаги е там.
16.25.2.180,След това преминаване към управлението на Висшия аз, той носи ли загуба на идентичност? Той вече не осъзнава ли, че е посоченото лице от миналото? Ако беше така, той не би могъл да съществува в човешкото общество или да изпълнява задълженията си. Не! – външно той е повече или по-малко същият, въпреки че моделът му на поведение издава разпознаваеми признаци на превъзходство над предишния човек, който е бил. Вътрешно , има пълна революция.
16.25.2.186Разликите между човешките същества все още остават след осветяването. Вариациите, които го правят уникален екземпляр и индивида, който е той, все още продължават да съществуват. Но Единството зад човешките същества е мощен противовес.
16.25.2.189Когато се казва, че губим нашата индивидуалност при достигане на Нирвана, думите се използват свободно и погрешно. Докато един човек, бил той Буда или Хитлер, ходи, яде, работи, той трябва да използва своята индивидуалност. Това, което мъдрият човек губи е своята привързаност към индивидуалността с нейните желания, омрази, гняв и страсти.
16.25.2.190Най-накрая, освободен от това вечно въртящо се колело на раждане и смърт, към което е бил привързан от собственото си желание-природа, онова, което се случва с него може да е само отваряне към ново, по-добро и неописуемо състояние, и в действителност е така. Той, такъв, какъвто е бил, изчезва, но не напълно и определено не в рая на безкрайното его, а в по-висша форма на живот, забулена в мистерия.
16.25.2.194… Ако нисшият Аз бъде изместен, той не бива унищожен. Той продължава да живее, но в строго подчинение на висшия, на Върховния Аз, божествената душа на човека...
16.25.2.198,Умът като единица се диференцира и претърпява дългата си еволюция чрез многобройни промени на състоянието си, за да се слее отново така напълно със своя източник, че да бъде на практика не унищожен, а съзнателно хармонизиран с източника си като същевременно запази своята индивидуалност.
16.25.2.204Той живее всеки момент в осъзнаването на своето висше Аз. Но това не се противопоставя и не пречи на осъзнаването на неговото нисше Аз.
16.25.2.208Няма причина той да не запази индивидуалността си, дори ако трябва да я предаде на Бога.
16.25.2.217Целта се постига, когато висшият Аз затвори и поеме егото.
16.25.2.218Въпреки, че се е включил в нещо изключително по-голямо от себе си, той все още остава физическо лице ...
16.25.2.219,Просветеният човек има същия вид тяло и същите пет сетива като непросветените хора. Неговият опит от света също трябва да бъде същият. Но - и това е огромна разлика - той го преживява заедно със Свръх Аза си.
16.25.2.234Човекът, който постоянно владее тази висша осъзнатост, ще вижда и ще преживява света като другите хора, но ще разбира връзката между това, което вижда и Истинския свят зад него.
16.25.2.242,Това е духовният апогей на живота, този драматичен момент, когато съзнанието успее да разпознае себе си и да се разбере.
16.25.2.247Ако той е станал просветлен, проницателното око може да забележи този факт-по тялото и действията му, по мълчанието и изказванията му. Но окото на невежия може да не забележи нищо.
16.25.2.254Ефектите на просвещението включват: невъзмутимо откъсване от външни притежания, ранг, отличия и хора; завладяваща увереност в истината; безгрижен, небесен мир, надмогващ всички смущения и превратности; приемане на общата справедливост на световното положение, всяко лице и всяко събитие, играещо своята роля, както и безупречна искреност, която казва това, което мисли, и мисли това, което казва.
16.25.2.255Тогава той разбира какво означава да не правиш нищо от себе си, защото той чувства ясно, че висшата сила прави чрез него всичко, което трябва да се направи, прави го правилно, докато самият той просто наблюдава какво се случва.
16.25.2.257Точно както Просветленото състояние не му пречи да получава физически впечатления от света, така и не му пречи да получава психически впечатления от хората около него. Но той не се вкопчва нито в едно от тези впечатления, нито позволява на емоциите си да му се преплитат с тях.
16.25.2.260Във всеобщия универсален ум, в който е сега, не може да намери човек, който да нарече свой враг, някой, който да намрази или презре. Той е приятелски настроен към всички хора, не като умишлено култивирано отношение, а като природна принуда, на която не може да устои.
16.25.2.266Той вече не е в състояние да има собствена воля по простата причина, че една друга същност е започнала да го направлява. Егоизмът в човешкия смисъл, чувствеността в животинския смисъл: и двете са елиминирани от сърцето му.
16.25.2.270Осъзнатият човек не се обръща постоянно за спомени от миналото и не ги смята за рекапитулиране, тъй като те принадлежат на егото ... Единственото изключение би било, когато той трябва да се позове на тях, за да инструктира другите, да им помогне да се възползват от неговия опит.
16.25.2.285,Това, което се е случило през всичките тези години, сега е забулена история за просветения човек; това, което се случва сега, във Вечното Сега, е най-важният въпрос. Така умът му е свободен от старото бреме и грешки. И все пак, ако е необходимо, мъртвите събития могат да бъдат възстановени чрез интензивна концентрация.
16.25.2.289Един ден, споменатото от Исус, прераждано ще се случи. Той ще бъде благодатно преместване от Нисшето към Висшето Аз. Ще покълне от глъбината на сърцето на последователя с преливаща сила, при която интелектът, Егото, животинското в него ще се съпротивят, но напразно…
16.25.2.296,... естествено, и както е неизбежно този, който е влязъл в по-висшия живот на Свръх Себето си, да покаже някои от неговите висши сили ...
16.25.2.296,... това, което преди е било случаен проблясък, сега ще се превърне в постоянно виждане. Прекъсващата интуиция на присъствието на пазителя сега ще се превърне в постоянно установеното преживяване. Божественото присъствие сега става за него непосредствено и интимно. Неговата реалност и жизненост вече не са въпроси на спорове или дискусия, а въпроси на учреден опит ...
16.25.2.296,Външно погледнато той действа толкова интензивно и толкова енергично, колкото другите. Но вътрешно той наистина е в покой в Свръх Аза си, което го води като дете да извършва необходимите действия. Умът му е неподвижен, въпреки че тялото му е твърде заето. И поради това напътсвуване, действията му ще бъдат правилни и дори вдъхновени, личната му воля ще бъде израз на Висшата
16.25.2.297Най-накрая, когато единението на себето със Свръх Аза е изцяло и пълно, част от неговото съзнание ще остане неподвижно в безкрайността, безкрайно във вечността. Там, в тази свещена слава, той ще бъде зает със своята божествена идентичност, придържан към нея от неустоим магнетизъм, радост и любов.
16.25.2.299Мъдрецът е човек, който живее като постоянно си спомня истината. Той е осъзнал съществуването на Върховния Аз, той знае, че той взема участие в живота му, безсмъртен и безкраен. Той се е посветил на основното съществуване и се е завърнал, за да ходи отново сред хората, за да говори техния език и за да бъде свидетел, с живота си сред тях, на Истината.
16.25.2.300Отношенията на човек с неговия Върховен Аз са едно неизменно осъзнаване за неговото присъствие - не като отделно съществуване, а като собствена същност.
16.25.2.301Совата, която вижда ясно в полунощ, е стар и добър символ на мъдреца, чийто ум е винаги в покой и осветен от безкрайният ум.
16.25.2.307На това ниво той вече не се вслушва в несъгласието на състезаващите секти и култове: той не се интересува от твърденията за различните учения. Той има само една грижа: директно общуване с Бога в него като усещащо, благодатно присъствие.
16.25.2.309Неговият живот мълчаливо става свидетел на факта за непрекъснатото присъствие на Висшия Аз.
16.25.2.328
30 а 2020
25 ф 2024
12 а 2020
7 м 2020
20 м 2016
10 д 2024
6 я 2016
22 ю 2021
25 а 2014
3 ф 2021
31 я 2024
23 ю 2015
11 н 2024
11 я 2024
3 о 2017
7 с 2018
28 д 2010
10 д 2012
16 о 2024
26 а 2011
25 о 2023
28 с 2015
7 д 2023
17 д 2022
9 а 2011
15 м 2025
27 а 2012
25 с 2023
2 ю 2019
15 н 2019
25 ф 2013
16 о 2017
5 я 2015
21 ю 2021
8 н 2015
31 ю 2018
23 ю 2023
19 о 2017
4 я 2025
17 ю 2018
26 ф 2021
21 н 2015
20 ф 2024
21 ф 2022
21 ф 2024
4 с 2024
28 о 2015
17 ю 2015
16 ю 2015
1 м 2023
9 ю 2022
13 я 2016
31 о 2020
30 ю 2021
24 о 2020
7 н 2012
21 ю 2012
12 а 2024
16 а 2012
24 с 2023
10 н 2022
15 ф 2018
3 с 2021
12 о 2020
20 ю 2018
13 м 2011
25 о 2020
16 а 2021
5 с 2021
16 ю 2022
16 с 2014
5 с 2015
20 м 2023
23 с 2018
18 а 2024
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se