The Library
Когато мислите и желанията на личното его са премахнати, ние съзираме себеси така, както сме били в първото състояние и както ще бъдем в последното. Тогава ние сме Върховният Аз, сам в своето божествено уединение и спокойствие.
15.24.4.1Тази тишина е божествената част на човека. Ако престанеш да търсиш, не си използвал възможностите си докрай. Ако в стремежа си не намираш нищо, това е защото пространството е празно, чисто и просто няма нищо там. Никакви предмети, никакви умствени такива, тоест никакви мисли!
15.24.4.4Това прекрасно състояние на духа (Ума), който се осъзнава за това, което всъщност Е, докато всяка дръга активност е утихнала – с изключение на самото съзнание – самосъзнание, което от своя страна също е внимание без обект – това е сърцевината на опита.
15.24.4.6Върховният Аз най-напред и най-накрая се чувства или преживява като дълбок мир вътре в себе си. От там и по-широкият смисъл на поздрава, използван в Ориента и в ранните гръцки Мистерии, е ”Мир вам!”
15.24.4.12It is all the difference between living at the still centre and on the bustling circumference, at the mysterious core and on the prosaic surface.
15.24.4.17Ако той навлезе достатъчно в тишината, той ще свикне с пречките, които я възпрепятстват и ще се научи чрез практиката как да се справя с тях.
15.24.4.33В тази дълбока тишина, при която всички следи на личното его са изчезнали, става истинското развитие на егото. Това е реалното послание на Разпятието. То се случваше по време на Посвещението в миналите мистерийни храмове и което се случи и с Исус. Тази гибел, за която става въпрос е ментална (умствена), а не физическа.
15.24.4.39Касае се са развитие на емоционалния живот, изостряне както на конкретното, така и на абстрактното мислене, уравновесяване на различни страни на характера и т.н. Ако всички ние доброволно не поемем тази задача сега, бихме били задължени по-късно да го сторим и това е само въпрос на време.
15.24.4.41На търсещия трябва да се каже, че тишината винаги е. Всъщност тя е във всеки човек. Но той трябва да се научи, първо да я допусне и второ, как да стори това. Първото нещо, с което да се започне е възпоменанието. Второто: да се разпознае вътрешния подтик. А за останалото, тя самата ще го ръководи и доведе към себе си.
15.24.4.51Присъствието е винаги там, очакващо да бъде разпознато и почувствано, но е нужна вътрешна тишина, която да направи това възможно. Малко са хората, които я притежават или търсят.
15.24.4.52Има зона на мир, скрита във всеки човек. Нейното присъствие, е милостив дар от Бог и неговата задача е да я открие.
15.24.4.53Дълбоко във всеки човек се крие спокойствие, но той трябва да го намери сам, действие, което изисква търпение и смиреност.
15.24.4.54Мисията ще достигне до своя край, когато той се откаже от учители и учения и започне да получава инструкции отвътре в себе си. Преди, всичко, което е имал е билo идеята на някой друг, а сега той придобива знания от първа ръка.
15.24.4.69Нека личната воля се отпусне в този нежен мир.
15.24.4.73...Ha úgy folytatjuk életünket, mint a múltban tettük, akkor csak az egó uralmát erősítjük. Ám ha elutasítjuk ezt, és csendben maradunk, azzal egy olyan belső ürességet teremtünk, amely lehetővé teszi magasabb lényünk alászállását, és általunk történő munkálkodását. Ez az ihletett cselekvés.
15.24.4.74,Веднъж докоснал се до покоя за момент, научил пътя до него и разбрал природата му, следващата стъпка е да го развиеш. За това трябват време, упражнения и знания. Или по-скоро биваш променен, не се променяш сам. Трябва да се оставиш да бъдеш.
15.24.4.75Той не може и не създава тази вътрешна тишина, но допринася, създава условия за отпуснато, съсредоточено мислене, което позволява да бъде усетен като присъствие в самия него.
15.24.4.77Той не само трябва да се откаже от робството на страстта, но и от робството на интелекта.
15.24.4.79Да мислиш е мисловна дейност, също както да се движиш е физическа дейност. Поучението „Бъди в покой и знай, че аз съм Бог“ има предвид не само тялото, но и ума. И двете трябва да прекратят дейността си, ако искате да постигнете по-висше съзнание.
15.24.4.86Чрез процеса на мисленето се създават всякакви теории, спекулации или открития. Но когато всичко това стихне и стигне до пълна тишина в самата сърцевина на съзнанието, когато се уталожи в тебе, в природата и в света, тогава се установява онова дълбоко чувство наречено благодат.
15.24.4.87Процесът действа със сигурността на химическа комбинация; ако успокоите егото, Висшият Аз става отзивчиво активен.
15.24.4.89Там, където отиде сърцето, там, рано или късно, ще последват и другите части. Затова е толкова важно да позволим на Върховния Аз да поеме контрол над сърцето, като го предадем напълно в и към Спокойствието.
15.24.4.90До степента, до която човек се държи вътрешно спокоен, до тази степен разгръща себе си и позволява на все по-съвършения Върховен Аз да блесне.
15.24.4.94Отделянето от собствения вътрешен и личен натиск е предпоставка, която рано или късно води до мира на Върховния Аз.
15.24.4.100Колкото и да е тъмно и тревожно миналото, колкото и ужасна бъркотия да е сътворил човек от живота си, този неизразим покой заличава всичко. В тази ангелска прегръдка не може да бъде направена грешка, нещастието не може да бъде усетено, грехът не може да бъде припомнен. Сърцето и умът претърпяват велико пречистване.
15.24.4.102Ще има зона на спокойствие около него, която някои могат да почувстват, а други не. Тя изглежда го успокоява и го освобождава и няма и помен от нервност у него.
15.24.4.105Този красив мир е както награда за усилията му, така и атмосферата, обкръжаваща неговата по-висша природа.
15.24.4.109Има ситуации, които могат да изглеждат отвъд всяка издръжливост и обстоятелства отвъд всяко страдание. Тогава онези, които са се научили как да се оттеглят в своето вътрешно същество, как да се върнат към източника си, могат да намерят известна помощ и сила.
15.24.4.112От този дълбок източник той подхранва непрекъснатото спокойствие на атмосферата, която носи със себе си; от него той получава твърдата увереност, че мисията си струва и целта му е много реална.
15.24.4.113Когато волево сте се научили да изпразните съзнанието си от мислите, вашите безпокойства също така автоматично ще изчезнат. Това е и един от реално оценимите плодове на йогата.
15.24.4.114В тази атмосфера на невероятно интензивен вътрешен мир, изчезва целия отрицателен заряд от миналото, не остава нищо от него!
15.24.4.116Дори и да нямаше радост в осъществяването на Свръх Аза, това би си струвало защото то е богато заредено с други съкровища. Но радостта също присъствува и винаги е там.
15.24.4.117Висшият Аз не се променя, той остава винаги такъв какъвто е. Жаждата за това качество на Съзнанието, мисълта за този “душевен мир” кара човека да се стреми към Висшия си Аз, в различните етапи и преживявания.
15.24.4.123Ако не се случва нищо и не получаваш отговор, когато се вглъбиш в тишината, има две причини: Едната е, че не си отишъл достатъчно далеч, за да достигнеш интуитивното ниво. Втората е, че не изчакваш достатъчно дълго време, за да може то да ти подейства.
15.24.4.124Тишината не се преживява по същия начин като обикновен бездеен и празен реверанс: тя е динамична, творческа и лечебна. Присъствието на човек, който е в състояние да я постигне, е дар, благословия за всички останали хора , макар че те не го познават.
15.24.4.130Светлината която търси, ръководството от което се нуждае и силата която му е необходима ще дойдат вследствие от тишината.
15.24.4.137Първият начин за намиране на мир, когато е затормозен от труден проблем или ситуация, е да се обърне от бъркотията на мислите и да потърси тихия център в себе си. Когато той е намерен и преди да го напусне или ако това е необходимо, да се попита за необходимите наставления…
15.24.4.138,От тази вътрешна тишина са произлезли най-висшите истини и са преминали в човешкото познание.
15.24.4.139Като сериозен квакер, Джон Уулман беше, както самият той пише, ”човек, научен да чака в мълчание, понякога много седмици наред докато чуе Божия глас.”
15.24.4.142Идва момент, когато чрез мълчаливо вглъбяване в себе си идва духовно ръководство, нужно за по-нататъшното му развитие. То идва понякога като деликатно а понякога като силно чувство. В ясно формулирано послание, а понякога и чрез самите обстоятелства и събития…
15.24.4.146,В тази изпълнена с мир забрава на по-низшия аз има обновяване на живота и прераждане на доброто от и във Висшия Аз.
15.24.4.148Когато излезеш на чист въздух, след като си бил задушен в пламъците на опожарена къща, си невероятно успокоен и благодарен, че си на сигурно място. По същия начин – освободеният от желания и алчност, гняв, себелюбие и погрешни представи, се наслаждава на вътрешен мир и ярко, нестихващо състояние на истинско проникновение!
15.24.4.150Аз, бездомният, имам Свой дом в сърцето на всеки човек. Това ми каза Голямото Мълчание.
15.24.4.159В дълбините на медитацията, когато човек седи неподвижен и омагьосан, целият егоизъм е изчезнал за момента и всяка грижа е спряна, е възможно да се разбере какво всъщност означава думата „рай“.
15.24.4.166Усилието е да се намери вътрешен покой чрез обично търсене из дебрите на сърцето на това, което може да бъде наречено „душа“, което аз съм нарекъл „Свръх Аза“ … То е Светият Дух на Християнската вяра, божествената част нa човека, която е във вечността…
15.24.4.174,Човек може да потъне надълбоко до степен да бъде здраво хванат от възхитителната Тишина, неспособен за известно време да придвижи крайник или тялото си към активност.
15.24.4.182Човекът, който е намерил своята божествена душа, освен ако му е божествено заповядано да го направи като част от специална благотворна мисия, не ще обявява факта публично.
15.24.4.199Колкото по-дълбоко прониква във вътрешното си същество, толкова повече ще се чувства склонен да пази развитието си в тайна. То става вече твърде свято, за да бъде говорено за него.
15.24.4.208Не е ли странно, че най-висшето преживяване на вътрешната природа, отворена за човека, е напълно тайно, напълно премълчано и почти неопределимо? Поглеждайки назад след това, знаейки колко дълбоко, красиво и съприкосновено вълнуващо е било това време, ще му бъде твърде трудно да говори за това на другите.
15.24.4.213Мислите могат да бъдат поставени в думи, казани и написани; но истината за Действителността трябва да остане неназована, неизречена, и неписана. Всички твърдения за нея, които интелектът може да схване, са просто символични - само представи, загатвания. Тя може да бъде позната, разбрана, само в Голямата Тишина.
15.24.4.214Колко необикновена е тази тишина, тя може да предаде смисъл, без да използва думи! Защото комуникацията се осъществява чрез чувство, а не чрез интелект. Но неизбежно , когато тишината свърши, умът започва да работи, а интелектът започва да работи върху преживяването и го превръща в думи.
15.24.4.217Истината може да бъде написана или изговорена, проповядвана или отпечатана, но най-трайният й израз и комуникация се предава чрез най-дълбокото мълчание към най-дълбоката природа на човека.
15.24.4.220
6 м 2016
3 м 2011
19 а 2011
8 ю 2016
18 ф 2020
18 ф 2024
9 ф 2012
24 м 2011
11 ю 2018
17 ю 2016
2 а 2022
18 о 2012
2 а 2013
24 а 2022
7 н 2014
27 м 2012
12 м 2011
14 ю 2018
26 а 2013
28 ф 2012
11 а 2022
13 а 2013
28 а 2015
20 а 2018
12 д 2012
24 ю 2015
13 о 2018
6 м 2024
2 о 2022
27 а 2017
24 ю 2011
27 м 2021
17 ф 2012
28 с 2011
21 д 2019
6 а 2017
17 н 2019
26 д 2023
24 а 2023
30 а 2019
2 а 2023
19 н 2011
22 ф 2018
24 а 2024
23 о 2012
30 я 2024
25 ю 2016
24 н 2014
6 я 2023
27 а 2016
23 ф 2021
8 ф 2020
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se