The Library
Научи се да станеш свидетел на този живот, на работата и удоволствията, по същия начин както и участник! Упражнявай се да бъдеш зрител и участник едновременно. И нека участие и необвързаност вървят ръка за ръка или по-скоро – нека едното тайно да може да се „приюти“ зад другото.
15.24.3.1,Това, което е наричано прочистване на интелекта, паметта и волята всъщност се случва в състояние на дълбоко съзерцание. Способността да мисли временно престава да функционира, осъзнаването на личната идентичност изчезва за известно време и възможността да насочва мускулните движения на тялото спира както при парализирания човек. Тези промени траят само докато се практикува медитацията и са причината за голямо вътрешно израстване в изместването на съзнанието от нисшата природа към Висшия Аз…
15.24.3.2,Има два различни начина на откъсване: на аскета, който се дистанцира от света и се опитва да живее извън дейностите в света; и на философа, който приема тези дейности, но не и зависимостта, която обикновено идва с тях.
15.24.3.3Колко незначителни трябва да изглеждат земните му постижения на един умиращ човек! Това е състоянието на ума, което може да бъде наречено вътрешно отделяне и което ученикът трябва да развие.
15.24.3.5Само той е в състояние да потъне в собствените си мисли, неповлиян от другите, той, който се е обучил да навлезе в тишината, в която само той може да преодолее всички мисли.
15.24.3.6Самотата изчезва напълно в Спокойствието. Тогава той се слива със силата cтoящa зад цялата вселена, заедно с Ума cтoящ зад цялата човешка съзнателност...
15.24.3.14,… Една част от философа остава незасегната, като независим и безпристрастен наблюдател. Той отбелязва естеството на нещата, но не позволява да бъде пометен от отблъскването на неприятните неща или да се изгуби в привлекателността на приятните ... Същото е с опита му с хората. Той добре познава техните характеристики; но колкото и да са нежелани, дефектни или зли, той не прави опит да ги съди. Всъщност той ги приема такива, каквито са. Това е неизбежно, тъй като, осъзнавайки неговия и техния общ произход в Бога, той проявява непрестанно добронамереност към всички .
15.24.3.22,Идеята, че съдбите и нещастията на живота не са от значение за философа, не е правилна. Да се упражняваш спокойна откъснатост не означава да игнорираш светските ценности.
15.24.3.29Той ще открие с времето, че това нарастващо откъсване от собствената му личност ще се отрази в нарастващо откъсване от другите хора. Следователно, раздразнението от техните грешки, кавгите от техните възгледи и намесата в живота им ще се проявява все по-малко и по-малко …
15.24.3.30,Whoever comes close to this uncovered goodness within his heart--can he have any other feeling towards others than that of goodwill?
15.24.3.41Да обърнеш мигом своята мисъл към вътрешната си божественост, когато си в присъствието на нехармонични хора, е да заглушиш грубите мисли и да прогониш болезнените чуства. Честото обръщане навътре е необходимо не само за душевно израстване, но и за самозащита. Всичко и всички около нас влияят силно на нашите съзнания и това е най-добрият начин да се отделиш от непрестанния поток на внушения.
15.24.3.53Ако иска да задържи това прекрасно вътрешно спокойствие, той трябва да бъде бдителен и да не приема натиска, който другите хора ще се опитат да окажат върху него. Това означава да бъде верен на себе си, на своето по-висше Аз.
15.24.3.55Една форма на самообучение, която да помогне за придобиването на това вътрешно отчуждение, е да практикуваме да не виждаме и чуваме повече какво се случва около нас освен абсолютно необходимото за непосредствената цел, задължение или дейност.
15.24.3.56Гъделът на нашето любопитство, което иска да опознае личния живот на другите, желанието да се намесваме в техните дела или да подправяме живота им, трябва да бъде потушен, ако някога бъде намерен собствен мир.
15.24.3.65Човешката крехкост е това, което e, така че човешкото поведение не трябва никога да ни изненадва или учудва. Като не очакваме твърде много от него, ние си спестяваме излишни горчивини или разочарования.
15.24.3.73Исус не е отвърнал, когато е бил посипан с клевети и проклятия. Буда е замълчал, когато по негов адрес са били изговорени хули и злословия. Тези велики души не са живели в егото и затова не са считали за нужно да го защитават.
15.24.3.79Веднъж открил живота, освободен от егото и посветил се на живот, ръководен от Алтруизма, ще се убедиш, че нищо не ти липсва от това, което обикновено ръководи хорските постъпки. Тогава ти се дава това, което наистина ти трябва и когато ти трябва. Това важи не само за личните ти нужди, но и за постигането на задачите и целите, за които работиш. Както гласи Персийската мъдрост: - „Когато постигнеш този стадий (независимостта от тленното), всички твои най висши желания ще се сбъднат…”.
15.24.3.85От продължителното практикуване на това вътрешно отделяне от собствените си действия и резултатите им, в него се развива чувство за сила и господство, чувство за щастлив мир и съществуване в мир.
15.24.3.86Гита предписва незагриженост за резултатите от дейността – не само защото това води до спокойни и необвързани чувства като краен резултат, но и защото то води до по-добра способност за поддържане на непрекъсната медитация на фона на вниманието в частност.
15.24.3.90Тези, които успеят сами да се откажат от всичко, ще получат всичко. Онези, които могат да се осмелят да се освободят от емоционални трептения, ще намерят „спокойствие, което води до разбиране.“ Онези, които могат да възприемат, че са свои собствени препятствия по пътя, могат след съвсем кратко време да възприемат истината.
15.24.3.92Ако човек разбира, че животът е като сън и в дъното си е просто мисловен, и ако в резултат той упражнява определен вид разграниченост, тогава върху характера му ще се спуснат спокойствие и тишина, за които той дори няма да се налага да работи, стига да им даде достатъчно време.
15.24.3.103Ако той може да се издигне над себе си, може да стане независим от привързаността, желанията и емоциите на егото, тогава го очаква пълният мир.
15.24.3.104Съществуват материалистично спокойствие и душевно спокойствие. Първото се поражда от притежанието на пари, земя, власт или привързаност. Другото се поражда не от външни притежания, а от вътрешни такива. Първото може да бъде разрушено с един удар, другото скоро се възстановява.
15.24.3.106Може ли той да се абстрахира от личните аспекти на ситуацията? Или да се откаже да се ръководи от тях вместо да бъде повлиян от чувствата на момента? Това е неговият изпит.
15.24.3.113Не само той трябва да премахва замърсяванията, грешките и слабостите, които пречат преминаването на Божествена Святост или установяването й. но той трябва също, чрез постоянно възпоменание, да не се разсейва от вълнения или случайни събития, да пази мислите и сърцето винаги спокойни, за да може Светият гост да остане и се задържи постоянно.
15.24.3.135Ако внимавате да не се разстройвате твърде много, когато нещата се объркат, нито пък да се радвате твърде много, когато вървят добре, ще постигнете равновесие, което по-късно ще ви помогне да сте винаги в контакт с реалността.
15.24.3.138Имаме неприятни елементи в нашия житейски опит, както и приятни; но ако някога сме намерили душевно спокойствие, трябва да се научим да се отнасяме с резерв към тези чувства, да ги оставяме настрана и да ги наблюдаваме, дори в средата на събитията, които ги произвеждат.
15.24.3.146Човек не е непременно бездуховен, ако живее пълноценно в света, зает с това, което върши и ценящ своето удовлетворение. Само че трябва непрекъснато да си припомня какво наистина представлява и никога да не забравя своята крайна цел.
15.24.3.148Въпреки че трябва да даде всичко от себе си на външния живот, той не трябва да му се отдава напълно. Някъде в сърцето си той трябва да запази известен резерв, духовна независимост. Именно тук, на това тайно място, е върховната ценност на Свръх Аза която да бъде оценена, обичана и на която да се отдаде.
15.24.3.149Тези дейности, които принадлежат на човешкото съществуване в света, все още може да продължат, и не е необходимо да бъдат отхвърлени, въпреки че те могат да бъдат изменени или променени по определен начин, както му сочи интуицията. Не е необходимо да се отказва от бизнеса си, от професионалните, семейните и социалните си интереси. Неговата признателност или творенията на изкуството не е необходимо да бъдат изоставени. Интелектуалният и културният му живот може да останат. От него се иска само нито едно от тях да не бъде нещо самодостатъчно, съществуващо в пълно незачитане на Цялото, на крайната и по-висока цел, която стои зад прераждането.
15.24.3.150Колкото и да е натоварен и да е активен, изпълнявайки светските си задължения, вътрешно умът му ще почива в съвършено спокойствие. Това е идеално състояние, което позволява той да остане тайно откъснат от света и емоционално необвързан. Без това той ще бъде заловен от изкушения и премеждия и ще бъде засегнат от тях, както това се случва с повечето хора.
15.24.3.151Той всъщност не е помолен да изостави социалните си стремежи, в полза на духовните си стремежи, но да ги балансира с уважение…
15.24.3.159,Няма нищо лошо в ежедневния контакт със Света, вършейки задълженията си, бидейки практичен, ефективен, дори и успяващ в професията си, бизнеса или друга работа и гледайки семейството си – всичко това едновременно с постоянна мисъл за Висшата сила.
15.24.3.163Трябва да използваме материалните неща, да, а не да ги изоставяме; но трябва да го правим без привързаност. Може да обичаме хубавите неща от живота като другите хора, но не бива да робуваме на тази любов. Трябва да бъдем готови да ги оставим в един момент, ако е необходимо. Не нещата ни обвързват, не брака, богатството, или дома, а нашето ненаситно желание за брак, богатство или дом. И какво е това желание в края на краищата, ако не начин на мислене, серия от съзнателни образи?
15.24.3.164Докато други са хванати в този водовъртеж и изразходват себе си, енергията си и годините си в натрупване на земни притежания или в изтощение от земни удоволствия, той казва на инстинктите си: Дотук и не по-нататък. За него има задоволство в умереното удоволствие от този свят, с достатъчно време и мисъл и сила за изучаване на великите евангелия и практиката на навлизане в Мълчанието.
15.24.3.165Когато Христос учил хората, че този, който ще намери живота си, трябва първо да го загуби, той е имал предвид просто, че трябва да се лишим от привързаностите си.
15.24.3.183Казaното от Исус „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” означава: „Оставете настрана своето бреме от привързаности, желания, мисли; тогава ще остане само истинската аз-природа и вие ще имате същински мир, почивка от тежестта на егото.”
15.24.3.185Той става безпристрастен когато се освободи от всеобщо разпространената тенденция всяка опитност да се свърже с личното его. Безпристрастието го извежда от самия него и го спасява от емоционалното обвързване със средата му.
15.24.3.189Онези, които се опитват да намерят Тао, го губят, обяснил Лао Дзъ. Защо? Защото те използват воля, лична воля, вместо да останат пасивни и дадат на Тао да ползува техните умове и тела, сякаш са негови инструменти. Това елиминиране на собствената воля е това, което има предвид Исус, когато съветва последователите си да загубят живота си, за да намерят живот.
15.24.3.199Да присъства на това, което се случва около него, без да се влияе от него, или това, което се случва с него, без да се интересува от него - това е част от практиката за вътрешно безпристрастие.
15.24.3.205Той става не само наблюдател на другите, но и на самия себе си. Ако такова абстрахиране се наблюдава рядко, то може да се дължи на това, че рядко се търси.
15.24.3.206Задачата да живееш в света, без да бъдеш част от него, се състои в това да бъдеш наблюдател не само на света, но и на себе си. Когато се вглъбиш в света, ти се „самозабравяш”, тоест намалява съзнанието за Висшето.
15.24.3.207Този човек е стигнал много надалеч, когато бидейки заедно с други, може умствено да застане на страна и да наблюдава всички, включително Себе си.
15.24.3.212Дисоциирайте се от човека, който трябва да преживее този сън-драма на живота. Той е принуден да действа, но той може вътрешно да практикува тази дисоциация.
15.24.3.213Постепенно ще погледне на живота си като на изпълнение на сцена, с известен хумор!
15.24.3.215Той вижда личността си, която играе своята роля на световната сцена и, въпреки че признава връзката й с него, той я чувства като предмет, като друго”.
15.24.3.216Отново и отново той ще има невероятното чувство, че гледа отгоре на играта на човешкия живот, като от върхово мислено възвишение. Той ще вижда играчите – милиони от тях – които яростно се мъчат да постигнат тривиални цели и болезнено се стремят към безсмислени неща. Той вижда колко нищожен е резултатът от всяко едно действие в живота, колко съществуванието е лишено от духовно величие и морална висота. И виждайки това, стремежът ще се пренасочи към непоколебима отдаденост на Мисията в собствения му ум.
15.24.3.217Без значение дали извиква миналото или мечтае за бъдещето, той ще стои встрани от собственото си его и ще съди едното или ще планира другото с безлична, безпристрастна мъдрост.
15.24.3.218Поемайки ролята на свидетел, се дистанцира от това, което се случва около него. По този начин има контрол върху събитията и същевременно поддържа в действие духовното си търсене. Това му поведение на свидетел му помага да запази дозата вътрешен Мир, който е постигнал.
15.24.3.222Колкото до старите грешки, забравете ги и започнете наново, сякаш е първият ви ден в това тяло; но що се отнася до настоящите ви контакти, бъдете учтиви с тях, сякаш е последният ви ден в това тяло.
15.24.3.226Личната история, която е отминала - нека наистина да си отиде и да бъде освободна от миналото, което може да стане умствен затвор за непредпазливи хора; научете се да пребивавате в безвремието, като излизате от него когато здължението ви призове, но го задържите като фон.
15.24.3.227Не поглеждайте изобщо назад към миналото, изпълнено с грешки, тъй като познанието, предадено от него и страданието като следствие от него, са довели до силата и мъдростта на Настоящето.
15.24.3.228Миналото ни е дало своите уроци. Защо да съжаляваме за него? Алкохол, секс, амбиции, пари, пътувания – всичко това са били етапи по пътя на търсенето на мъдрост. Ако те са ни взели, то те са ни и дали! Ако са ни разочаровали, то те са ни дали опит. Ако миналото ни е разкрило слабости и недостатъци, то е показало, че можем и да ги превъзмогнем…
15.24.3.229Как може да има страхове за бъдещето си, тоз който знае, че е роднина на Бога и че Бог е същият вчера, и днес, и завинаги?
15.24.3.232Както безпокойството за бъдещето, така и съжалението за миналото са несъвместими със състоянието на спокойното издигане над нещата. То се е над тях и е освободено дори от това да бъде засегнато от промените и натиска на деня.
15.24.3.233Минало, настояще, бъдеще се превръщат просто в сънища, когато ги сравним с НЕГО. Ако човек успее да пренасочи мислите за себе си към Висшия Аз и да продължи да се идентифицира с него, съзнанието му ще се трансформира.
15.24.3.240Той чувства, че времето е стихнало напълно, че целият свят и неговото движение са се превърнали в обикновена сянка на мисълта, че той е влязъл в неописуемо и неразрушаемо мълчание.
15.24.3.248Да живее в измеримо време, както го прави, е последица от живот в мисълта. Но когато това изчезне в недвижимия център на неговото същество, той открива свойството безвремие. Ако има някаква изненада, тя е само светкавична, защото в новото съзнание той се чувства у дома.
15.24.3.252Когато вглъбението достигне своята кулминация, когато мисловният процес престава и дъхът е утихнал – времето спира! Настоящето става осезаемо и безкрайно. Стихналото съзнание е в пълна хармония с успокоеното тяло.
15.24.3.255В този момент тук и сега, отърсвайки се от миналото и бъдещето, търсейки чистото съзнание, а не идентификацията, с която често бива бъркано и от която трябва да се освободи – в този момент той може да затвърди истинския си Аз и да затвърди истинското си просветление, без да го отнася към някоя бъдеща дата.
15.24.3.256Ако успее да проникне достатъчно дълбоко в покоя, той достига до състояние на съзнанието, което всъщност е безвременно. Това е най-вероятно смисълът на казаното в Новия завет, че вече няма да има време.
15.24.3.257... ако имате доверие на Свръх Aза си днес, той ще ви осигури утре. Ако се доверите на Свръх Аза си, той никога няма да ви изостави и може да вървите напред със сигурност. Наистина „Отецът ни дава всекидневния ни хляб“.
15.24.3.261,Той може да открие Висшия си Аз, дори когато е зает с работа за изкарване на прехраната. Но участието му в света и светските удоволствия ще трябва да бъде ограничено. Не гласовете на други хора, а вътрешният му глас трябва да каже до къде трябва да се простира в света.
15.24.3.263… Съдбата му предоставя трудности, от които често е невъзможно да се измъкне. Но това, което трябва да бъде направено, може да бъде разбрано по един от двата начина. Той може да настрои отношението си така, че уроците от преживяването да бъдат добре научени. Или може да се отърве от него, защото няма нужда той да носи тежестта на притеснението и да си спомни историята с човека във влака, който държал багажа си на раменете си вместо да го остави на пода и да даде на влака да го носи. Затова нека той остави своя „куфар“ с тревоги и нека Върховният Аз да го носи.
15.24.3.264,Той трябва да се освободи от всякакви страхове и притеснения, свързани с настоящото си състояние или бъдещата съдба на тези, които обича. Нека направи това, което е разумно, което може, за да защити любимите си, но след това трябва да ги остави на любвеобилните грижи на Висшата сила.
15.24.3.270Той не може да разчита само на външни обстоятелства за своята сигурност, въпреки че няма да пропусне да им даде подходящата стойност и място. Той знае, че като цяло той също трябва да има сигурност, или най-малкото, да има сигурността от защитното присъствие на Висшия си Аз.
15.24.3.273С увеличаване на интереса му в дълбочина към Върховния Аз, привързаността му към нещата от този свят силно намалява и интересът му към тях затихва.
15.24.3.274Вярата, че съвършена сигурност съществува, е със сигурност напразна, що се отнася до светския живот. Но когато става дума за вътрешния живот, тя е напълно основана.
15.24.3.276… Този, който разчита на външни фактори, играе на зар с щастието си. Този, който разчита на собствения си Върховен Аз, постига безотказно спокойствие.
15.24.3.279,От момента, в който човек започне да гледа по-малко на външните си променливи притежания и повече на своите контролируеми вътрешни, той започва да има възможност за истинско щастие ...
15.24.3.279,Желанията умират от само себе си без борба, кармата достига своя край, покоят обзема Върховния Аз.
15.24.3.288Когато всякакво действие бъде прекратено, когато тялото е неподвижно и съзнанието е успокоено, се постига това, което китайците наричат У Вей, което означава съзерцателна пасивност, не-деяние. Това носи прекрасен мир, защото с него идва и не-желанието и не-стремежът. Ученикът тогава се е доближил до края, но докато този мир не бъде напълно и перманентно установен в него, мисията трябва да продължи...
15.24.3.289,... Освободете се от всички негативни мисли, особено тези, които засягат другите. Прекратете осъждането и критицизма...
15.24.3.289,… Оставете егото да бъде пасивно спрямо интуитивните влияния, така че действията да бъдат насочвани от тях без неговата намеса, вместо от агресивни желания и така се освободете от кармата си...
15.24.3.290,… Изкуството на умствената тишина може да бъде тласнато към дълбока вътрешна тишина и чрез практика може да бъде вътрешно поддържано и сред самата външна дейност. Ето защо стойността, която се придава на запазването на спокойствие е много висока както в йогата, така и във философията.
15.24.3.309,Когато всичко вътре, мислите, емоциите и желанията са заглушени, неизбежно е и личната воля да бъде премълчана. Каквото тогава трябва да стане, ще стане, но ще стане чрез него.
15.24.3.313Ученикът винаги трябва да помни, че точно както Световният ум не губи и не променя собствената си природа дори в разгара на създаването на света, така той също трябва благоговейно и неизменно да се придържа към мисълта за собствената си истинска мистична идентичност дори в разгара на светската дейност...
15.24.3.314,Когато той живее в това богоподобно същество на фона на своя ум и в световната дейност на преден план, той живее в най-пълния смисъл на думата.
15.24.3.320Не е достатъчно да се откъснеш от света, не е достатъчно дори да медитираш от време на време върху Висшия Аз. Човек трябва да се задържи всеки час, всеки ден , установен в състоянието създадено от тези две.
15.24.3.322
5 я 2012
8 я 2017
10 а 2016
3 ф 2014
2 я 2017
22 я 2014
3 о 2019
26 ю 2018
17 а 2022
15 ф 2020
5 а 2012
24 ю 2016
11 м 2018
13 м 2020
9 ф 2020
6 а 2012
14 а 2011
19 ю 2015
16 н 2023
1 н 2019
14 а 2013
17 а 2019
22 о 2014
15 с 2019
15 д 2010
26 м 2013
28 м 2019
15 о 2015
25 м 2020
17 д 2016
3 ю 2022
16 с 2018
10 а 2011
15 д 2015
15 о 2018
14 м 2015
5 а 2023
3 м 2017
10 а 2018
11 а 2016
18 ю 2019
12 о 2011
4 я 2011
11 а 2019
6 я 2011
3 а 2016
24 а 2015
21 я 2022
5 я 2011
31 м 2012
5 м 2019
24 м 2017
1 о 2011
22 я 2023
19 ю 2018
21 м 2012
9 н 2017
12 о 2018
5 о 2011
18 ю 2013
9 д 2012
1 н 2020
18 ф 2018
7 а 2015
14 д 2012
8 я 2022
7 н 2015
26 н 2023
4 а 2015
1 ф 2021
24 ф 2013
12 а 2014
18 а 2014
2 а 2015
6 д 2023
14 м 2022
28 я 2022
11 я 2025
18 д 2023
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se