The Library
Лесно е да постигне един вид изкуствено спокойствие, докато седи в уюта на креслото и докато чете философска книга, но изпитанието е да запази спокойствие поставен в ситуация на провокация или опасност. Така бъдещият философ ще се опита да запази стабилен разум по всяко време, да успокоява страстите си и да контролира своите вълнения.
15.24.2.16Търсете центъра на вътрешната гравитация и се опитайте да останете в него. Не се оставяйте да ви изтръгнат емоции и страсти, независимо дали са вашите собствени или на други хора, тревоги и неприятности – накратко, егото.
15.24.2.21Той създава идеала за посрещане на събитията с хладнокръвие, били те благоприятни или неблагоприятни.
15.24.2.36Той трябва да се научи да развива чувството на мир, когато присъствието му е осезаемо. Той трябва да му се отдаде напълно, да остави настрана всичко останало. Защото то ще му донесе нещо скрито вътре в нeгo, което е още по-ценно.
15.24.2.38Ако по някое време той почувства допира на покоя, той трябва да остане там, където е, да забрави всичко друго и да му се отдаде.
15.24.2.39Ако ежедневието му го кара да чувства, че се отдалечава от този мир, тази вътрешна хармония, той може и трябва да преразгледа положението си, своята среда и дейности.
15.24.2.51Никое удоволствие, което е кратко, сетивно и преходно не си струва да се замени за спокойствие и мир, дори и да бъде умножено хиляди пъти в продължение на цял живот.
15.24.2.52Най-лошата последица от цялото ни бързане, врява и прекалена загриженост за второстепенните неща е, че те не ни оставят време за интуитивен начин на живот.
15.24.2.56Той трябва да намери и да запази в себе си един център, който да бъде решен да предпази от промените, притесненията и смущенията на външния свят. Познавайки същността на човешкия живот, той знае, че неприятности могат да се появят по всяко време, но той е решен да не им позволи да навлязат във вътрешния му свят и те ще бъдат държани на разстояние.
15.24.2.60Но такъв покой, такова задоволяващо самообладание може да бъде запазено само ако той не очаква твърде много от другите, не отправя твърде много искания към живота и не се задълбочава в дреболиите.
15.24.2.63Ако светът те уморява, ако злодеянията на другите те измъчват, можеш да откриеш свят мир и изцеляваща закрила като се вгледаш вътре в себе си.
15.24.2.69В присъствието на други хора можеш винаги да се вглъбиш в центъра на съзнанието си. Тогава изчезват моментално нервност и само-заетост
15.24.2.74Когато е изправен пред предизвикателство, той ще остане спокоен. Когато е изправен пред грозота, ще си мисли за красота. Когато другите проявяват животинското и бруталното в себе си, той ще демонстрира душевната си възвишеност и нежност. Най-вече когато всичко изглежда тъмно и безнадеждно, той ще си спомни, че нищо не може да изгаси светлината на Висшия Аз, че тя ще продължи да свети и това е толкова сигурно , колкото и идването на пролетта след зимата.
15.24.2.78Когато злините, тревогите или разочарованията на живота станат твърде голяма тежест, ако той е постигнал напредък в учението си, той трябва само да спре за момент, да обърне поглед навътре и там той ще може да намери душевен мир, който ще уравновеси мрачните моменти и ще бъде противотежест на депресиите.
15.24.2.80Този, който постигне това красиво спокойствие, бива освободен от мизерията на дразнещите желания, бива излекуван от раните на горчивите спомени, бива освободен от бремето на земните мъчения. Той е създал таен, неуязвим център вътре в себе си, градина на духа, която нито болежките на света, нито радостите на света могат да докоснат...
15.24.2.97,Колкото повече се променя и задълбочава съзнанието, толкова нашият вътрешен мир нараства и става наш постоянен придружител. Това повлиява на начина, по който се справяме с делата, които ни предстоят. Изчезват нетърпение и неразумност, утихва гневът, разбуден от човешка мерзост. Отчаянието, поради препятствия на пътя не се разсейва и стресът в резултат на голямо натоварване изчезва!
15.24.2.98Депресията не може да съществува съвместно с осъзнаването на Присъствието.
15.24.2.100Плодовете на Духа са няколко, но списъкът започва с вътрешен мир. Възбудата и безпокойството, желанията и страстите са зачеркнати или погасени.
15.24.2.106Човек, който е установен във Върховния Аз, не може да бъде отклонен от спокойствието, което той изпитва по отношение на страсти, ярост, омраза и подобни неща. Спокойствието се е превърнало в естественото му отношение.
15.24.2.113Ако той има истински вътрешен мир, той никога няма да познае умствения шок и нервния колапс, които настъпват при редица хора, когато дойде тежка загуба или загуба на богатство. Подобно бедствие може да не бъде предотвратено, но емоционалното страдание, което причинява, може да бъде прекъснато в самото начало чрез философско отношение към живота като цяло.
15.24.2.128С напредването на вътрешния мир, външните проблеми се отдръпват...
15.24.2.131,Не е вярно да вярваме, че потърпевшото тяло на мъдрец не страда от болка. Тя е там и се усеща, но е ограничена от по-голямо, изпълнено с мир съзнание. Единото е свидетел на другото. Така че на болката се противодейства, но не се отстранява.
15.24.2.150Колкото повече практикува това вътрешно спокойствие, толкова по-малко проявява загриженост за външни ситуации. Ако това изглежда като някакъв вид непринуденост, всъщност то води до вътрешен мир.
15.24.2.154Вкопчването в бъдещето с притеснения и лоши предчувствия трябва да бъде изоставено. То трябва да бъде изпълнено с вяра и оставено изцяло на висшата сила. Спокойствието идва лесно при човека, който се доверява напълно на висшата сила. Това е неоспоримо.
15.24.2.158Мислете за Свръх Аза като за задълбочаващо се спокойствие. То идва на пръв поглед спонтанно, но е резултат на дълга и оказала се полезна практика .
15.24.2.160С достатъчно интелигентност, благоговейна преданост и лично пречистване е възможно един ден да усети това преживяване на обгръщане от божествената тайна, облагороденост от божествения мир
15.24.2.161Това преминаване на съзнанието на по-висшe ниво ще дойде от само себе си, ако на покоя бъде позволено да се устанoви и ако са налични подготовка за учение, стремеж и пречистване.
15.24.2.162Преди Върховният Аз да може да остане с вас, чувствата трябва да бъдат доведени до състояние на спокойствие, мислите трябва да бъдат обърнати навътре и центрирани там. Иначе външните затруднения няма да освободят вашето внимание ...
15.24.2.164,… Тази вътрешна работа довежда практикуващия - ако той е готов да стигне дотам - дълбоко в себе си. Какво открива там, ако усилията са успешни? Красива тишина, необичайно чувство, че се е преместил в друго измерение на битието, до все по-близко общуване с духовността…
15.24.2.164,Той е донесъл от по-ранни раждания редица подсъзнателни спомени, склонности и комплекси, неизпълнени желания и неизразени стремежи. С тях трябва да се справим, или чрез увеличаване на изкореняването, или чрез намаляване на удовлетворението, така че вече да не прекъсват спокойния тон на ума.
15.24.2.167Когато човек знае, че Истинното винаги съществува и че всичко изчезва обратно в него, защото няма къде другаде да отиде, тогава човек престава със своето ужасно бързане. Търпението идва с аромата на вечното. Човек все пак работи за самоусъвършенстване, но няма нужда да се притеснява за задачата. Винаги може да направи и утре това които трябва да направи днес.
15.24.2.188Ако искате да станете философ на практика, тогава първата стъпка е да култивирате спокойствие.
15.24.2.193С изтичането на добре прекарано време и идването на заслужената благодат, той най-накрая ще достигне спокойствието и майсторството, които характеризират последните етапи по Пътя.
15.24.2.197
14 я 2017
10 а 2024
27 а 2024
21 а 2013
25 я 2017
27 о 2023
19 ю 2013
3 а 2015
12 о 2012
5 ю 2014
16 м 2012
26 ф 2012
24 с 2012
2 н 2012
20 о 2014
13 ф 2011
10 ю 2022
2 ю 2018
7 а 2013
21 с 2024
16 ф 2014
14 ю 2017
26 ю 2021
8 я 2014
29 с 2019
26 н 2019
20 д 2012
17 о 2013
2 с 2017
24 с 2024
4 а 2024
9 я 2021
27 о 2022
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se