The Library
Преживяванията след много раждания са го научили да не държи отчаяно на нищо, да не се придържа упорито, когато ясна индикация на живота е да се откаже, и да не се обвързва с хора или предмети така, че цялото му щастие да почива само върху тях.
15.24.1.8Когато някой получи ужасен удар - като например загубата на много скъп човек - той ще разбере по-добре защо Буда учи, че всички живи страдат. В по-приятни времена тази истина остава неразпозната. Едва чрез сърдечна скръб мнозина най-накрая стигат до портите на Търсенето, понеже най-сетне са научили, че само в търсенето на някои знания за Висшата сила могат да получат трайна мярка за вътрешен мир. В спокойното сърце на вътрешния живот - в силата и разбирането му - може да се намери компенсация за нашите външни трудности, скърби и загуби.
15.24.1.15Ако е вярно, както казва песимистът, че животът ни води от една неприятност към друга, то е също вярно, че ни води от една радост към друга. Но подлежи на въпрос дали притесненията и нещастията на живота са достатъчно компенсирани от удоволствията и удовлетворенията.
15.24.1.20Твърдението на Гаутама, че „животът е страдание“, може да съвпадне с твърдението на Сократ, че „животът е ужасен.“ Но както индийският, така и гръцкият мъдрец се позовават единствено на живота в егото. Справедливо ли е да се подчертава мизерията на човешкото съществуване, без да се посочва неговата мистерия? Защото това е също там, дори ако вниманието рядко се насочва към него. Човекът, за да завърши и реализира себе си, ще трябва да възкръсне за живот във Висшия Аз и Егото, поставено на място, омаловажено и пречупено.
15.24.1.30Критиката към живота, която песимистите като Гаутама и Шопенхауер отправят, е твърде негативна. Това не е защото тя не е истина, а защото е незавършена и следователно е едностранна.
15.24.1.33Обичам живота и се опитвам да го живея в мир, радост и веселие , пише Spinoza на свой кореспондент.
15.24.1.41Когато човек намери постоянно щастие в себе си, удоволствията на сетивата няма да му липсват ако ги няма. Вече не е необходимо да го стимулират, въпреки че все пак биха били оценени, ако ги имаше.
15.24.1.72Ако проучите въпроса достатъчно дълбоко, ще откриете, че щастието избягва почти на всички хора, въпреки факта, че те вечно го търсят. Малцината успешни късметлии са тези, които са спрели да търсят само с егото и позволяват на търсенето да бъде насочена навътре от по-висшия Аз. Само те могат да намерят щастие, непокътнато от дефектите и дефицитите, едно Върховно Добро, което не е източник на болка и нещастие, а безкраен извор на задоволение и мир.
15.24.1.74Ако умът може да достигне до състояние, при което да се освободи от идеи, проекции и желания, той може да достигне до истинското щастие.
15.24.1.77В тези моменти, когато той се докосне до спокойния център на своето същество, той забравя за нещастията си и се наслаждава на щастието. Това му дава следа към правилния начин да намери истинско щастие, което толкова много хора търсят и толкова малко намират. To e вътре в нас.
15.24.1.79Изкуствените удоволствия не са както трайното щастие. Те идват отвън, от стимулирани сетива, докато щастието идва отвътре .
15.24.1.85Никоя среда не е идеална. Не във външното търсене, а в по-дълбокото себепроникване ще намерим истинско трайно щастие.
15.24.1.88Този, който се е научил как да влиза на воля в този мълчалив вътрешен свят, ще се връща към него отново и отново. По никакъв друг начин не може да се усети такава спокойна и свята радост, да се опознае толкова дълбок смисъл, да се осигури освобождаване от лични проблеми.
15.24.1.90Ние смятаме, че това или онова ще ни донесе голямо щастие. Но малцината щастливци знаят, че по време на медитация умът е най-блажен когато е най-свободен.
15.24.1.91Той е щастлив, въпреки че няма благословено осъзнаване на Висшия Аз, няма трансцендентално познание за него, а само известия за него. Защо тогава той е щастлив? Защото той знае, че е намерил пътя към съзнанието, и към знанието. Той е доволен да чака, и все пак работи, докато чака; защото, oставайки верен на търсенето, какъв друг резултат може да има освен постигането? Дори ако трябва да чака петдесет години или петдесет живота, той ще трябва и ще може да го спечели.
15.24.1.93Когато открием тихия център на нашето същество, откриваме, че това е цяло щастие. Когато останем на повърхността на нашето същество, копнеем за щастие, но никога не го намираме. Защото там умът винаги се движи, неспокоен, разпръснат.
15.24.1.98Висшият Аз присъствува в човека и животът всъщност не е нищо повече, отколкото търсенето на това присъствие. Той се занимава с тази дейност съвсем несъзнателно с убеждението, че търси щастие.
15.24.1.99Животът поднася невъобразимо щастие, скрито зад страх и страдание, но само за онзи, който се постарае да го постигне.
15.24.1.100… Под повърхностните страдания, които никой не избягва, далеч по-дълбоко от противоположността им, има огромна хармония, огромна любов, невероятен мир и универсална подкрепа.
15.24.1.102,Ако божественото присъствие живее в сърцевината на неговия ум, тогава божественото блаженство, мирът и силата живеят също в сърцевината му. Защо тогава трябва да позволи на външните неприятности да го лишат от шанса да ги сподели? …
15.24.1.106,Винаги е трудно да наблюдава как други страдат, близки и скъпи хора, но не трябва да напуска собствената си вътрешна вяра и мир, колкото и скромни да са те, след като става свидетел на такова страдание. Не бива да се изненадва, като си спомня, че земният живот обикновено е смесица от удоволствие и болка а само в Свръх Аза има трайно щастие.
15.24.1.108Изкушението да се търси щастие винаги съществува, докато сме несъзнателни за Висшето си Аз. Но когато го открием, престава това изкушение. Тогава сме обектът на търсенето. Търсещият, обектът и процесът на търсенето стават едно.
15.24.1.109
8 н 2018
4 о 2018
31 м 2014
11 ф 2024
12 ф 2024
5 н 2018
14 о 2019
27 м 2014
14 а 2013
25 а 2013
9 н 2019
13 ф 2024
21 м 2020
28 н 2015
2 а 2019
8 м 2020
26 а 2019
29 ю 2011
13 ф 2019
28 ф 2024
12 ю 2020
9 ю 2011
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se