The Library
Всичките знания и преживявания са неща от този свят на петте сетива. Върховният Аз не е в тяхната сфера на действие и затова не следва да бъде преживян по същия начин ...
15.23.8.1,Ha már sikerül valamennyire lecsendesíteni és üresen tartani az elmédet, akkor a következő lépés, hogy megtaláld a középpontját.
15.23.8.6Когато личното съзнание бива освободено от спомените, както и от очакванията за в бъдеще, когато впечатления и мисли стихнат напълно, се навлиза в нищото. Това е вид себенаблюдение. Но този Висш Аз не е ограничен в личното – той е универсален и безграничен!
15.23.8.8,Онези, които могат да преминат в Празнотата с нетърпеливо очакване и радостно приемане са малко. Тези, които витаят на ръба му, ужасени, отказващи да направят крачка, неизбежно са повече.
15.23.8.33Първият контакт на ученика с Бездната вероятно ще го изплаши. Чувството, че е сам – безплътен дух – в една огромна пропаст от безкрайно пространство шокира, освен ако не дойде добре подготвен чрез свръхестествено познание и духовно подкрепен с решимост да достигне върховната реалност. Неговият ужас, обаче, е необоснован...
15.23.8.35,В нихилистичната опитност на празнотата, мистикът намира чувството за памет и мисъл напълно затворени, той не разпознава нищо и никого конкретно ... това е просто съзнанието, освободено и от приятните, и от неприятните обременености на земното съществуване.
0.23.8.36,В нихилистичното познание за празнота, мистиката счита, че усещането за памет и мислене трябва да бъде напълно затворено… да бъде просто съзнание, освободено от приятното и неприятното бреме на земното съществуване.
15.23.8.36,Пределът на това вътрешно същество не може да бъде преминат, без да бъде преодолян страхът, който се поражда при достигането му. Това е страх от непознатото, фантастичното и илюзорното. Егото се свива от това, което е толкова странно в миналото си преживяване. Страх го е да не загуби себе си в празнотата която му се противопоставя и с това да загуби връзка със здравата основа на физическия живот. Само призовавайки всичката си вътрешна смелост и сила могат да бъдат победени тези врагове.
15.23.8.49Той стои на самата ивица на несъществуването. Дали ще се потопи? Храбрият кандидат не трябва да се колебае в този решаващ момент. Той трябва да събере всичките си сили и да отхвърли воала, който крие лицето на Изида. Още миг - и той застава в присъствието на Неизвестния Бог!
15.23.8.51Толкова много мистици са напълно излишно уплашени от тази концепция за Празнотата, че е нужно да се уверят отново. Те спират на самия праг на своите високи достижения и не отиват по-далеч, защото се страхуват да не бъдат заличени, унищожени. Истината е, че това ще се случи само на тяхната по-нисша душа. Самите те ще останат напълно живи ...
15.23.8.57,Страхът от загуба на индивидуалност и разтваряне в масовото съзнание, или загуба на идентичност и изчезване като лично аз, възниква като пречка в определен дълбок етап на медитация - но не и най-дълбокия. Той трябва да бъде преодолян, трансцендиран.
15.23.8.58Няма нужда да се поддавате на страха от празнотата, който настъпва при най-дълбока медитация. Това е просто личното его, което се предава на Върховния Аз. Същият този страх, че никога няма да може да се върне, трябва да бъде преодолян от всеки напреднал мистик, когато достигне до този етап на медитация, но той е напълно безпричинен и е по-скоро изпитание за вярата им в това, че Бог ще ги закриля по време на това похвално преживяване: да се доближат до него и да се отдалечат повече от тяхната нисша същност...
15.23.8.62,Когато преживява това възможно най-дълбоко състояние, всички умствени действия са прекратени, всички умствени дейности са стихнали. Това включва и актът на идентифициране на себе си с егото. Нищо вече не може да предотврати идването на просветлението .
15.23.8.76Светът внезапно изчезва от неговото полезрение. Човек остава за няколко минути в Нищото, същата голяма Празнота, в която Бог балансира вечно. Съзерцанието му е постигнато и го е превело от егото към Върховният Аз.
15.23.8.94Това състояние, това влизане в Празнотата е един вид смърт. Всичко се отнема от човека; той е нищо и не притежава нищо; но въпреки това все още усеща едно нещо, което напълно компенсира тази загуба. Усеща присъствието на Върховния Аз.
15.23.8.98Да влезеш в това странно състояние, тази праисторическа бездна - прaзнoтaтa, където егото, интелектът, емоционалните желания и тялото не си пречат, означава да се преродиш.
15.23.8.109Чрез постоянно повтарящо се вникване в празнотата, умът се изчиства от илюзиите за време, материя, пространство и личност и в крайна сметка достига до Истината.
15.23.8.114Неблагоприятната сила, присъстваща в неговото его, непрекъснато ще се опитва да го отклони от позитивната концентрация върху чистото заради отрицателно разглеждане на по-ниските теми. Всеки път той трябва да осъзнае какво се случва, да види промяната в тенденцията и да се съпротивлява веднага. От този уморителен конфликт в крайна сметка ще се роди свежа вътрешна сила, ако успее, но само повече умствена слабост, ако не успее. Защото медитацията е силно творческа.
15.23.8.117...Изведнъж ще открие, че това не е просто мисловна абстракция, а нещо истинско, не е мечта, а най-реалното нещо в неговия житейски път. Тогава и само тогава може да заяви положително „Това е То“. Защото е открил Върховния Аз.
15.23.8.118,Мистичната опитност има своите ограничения. Тя все още остава в сферата на дуалността. Това е така, защото връзката субект-обект все още съществува. Как трябва да бъде отстранено това ограничение? Отговорът е единствено като бъдеш Същество, само като се издигнеш над тази връзка.
15.23.8.119Познанието и дълбоката медитация върху разбирането за Празнотата водят в крайна сметка по-бързо, отколкото уморителните методи на йогата, до разпадане на мисловния процес.
15.23.8.123Най-добрата медитация за да забравим личните ни нещастия е медитацията на Празнотата. Защото, ако я постигнем само частично, ние в същата степен успяваме да забравим егото, което също страда и нещастията му изчезват с него.
15.23.8.124На предметите на съзнателно внимание не трябва да бъде позволявано да поставят ума в капан завинаги и да отклоняват човека от висшия му дълг. Съзнанието трябва да завладее интереса му и да задържи най-силното му съсредоточаване.
15.23.8.129Когато разберем, че чистата същност на ума е реалност, тогава можем да разберем и обосновката на по-висшата йога, която би могла да обърне вниманието върху чистата мисъл, а не върху крайните мисли. Когато това се направи, умът става свободен, мирен и крайно необезпокоен...
15.23.8.130,В това упражнение той първо се опитва да разбере, че има нематериален и безкраен Разум зад него и, второ, той се опитва да се идентифицира с него. Това може да се постигне успешно само с вътрешно оттегляне в единия случай и чрез забравяне на личността в другия.
15.23.8.132Той чувства, че е докоснал нещо, което винаги е било дори преди появата на собственото му тяло на земята, нещо първично и безгранично.
15.23.8.134Защото когато осъзнаването се прибере в своя източник, всички мисли отпадат и нищо друго освен самия разум не ни е известно.
15.23.8.139Трябва да търсим съзнателността-в-самата-нея, не в онези сенчести частични и много ограничени нейни проявления, каквито са идеите. Никоя колекция от мисли или комбинация от думи не може да направи друго, освен да я представи неправилно.
15.23.8.143Най-добрата форма на медитация е тази, която ни извисява над времето и ни вкарва във Вечното Настояще.
15.23.8.149Когато всички мисли бъдат погасени, когато дори мисълта за Мисията изчезне, когато дори и последната мисъл за търсене на контрол също се изпари, тогава може да се състои великата битка с егото. Но последната сцена на тази невидима драма винаги се играе от Върховния Аз. Защото, едва когато неговата Благословия се изстреля и покоси последната мисъл, настъпва успехът.
15.23.8.152Всичко, което пречи на спокойствието на ума в този силно критичен етап трябва да бъде отхвърлено, без значение колко добродетелен или духовен е неговият облик. Само посредством освобождаването от всяка мисъл, загубата на всички мисловни процеси, човек може да поддържа това непреклонно спокойствие, което трябва да се поддържа. Тук ще се води последната голяма битка и ще се достигне до първото голямо удовлетворение. Само тук последната голяма битка ще се води, а първото голямо постижение ще бъде изпълнено. Именно тази битка ще нанесе окончателен смъртоносен удар на егото; удовлетворението е съюзът с неговия Върховен Аз след смъртта на егото...
15.23.8.153,Коренната мисъл, която стои в основата на егото, което трябва да бъде убито, не е, че е то е отделено от всички други същества, а че е отделено от безкрайната жизнена сила.
15.23.8.156Зад всяка конкретна мисъл стои един скрит божествен елемент, който прави възможно осъзнаването на тази мисъл. Ако, поради тази причина, потърсим този елемент, трябва да го направим първо посредством разширяване на пропастта между нашите мисли и след това да се освободим напълно от тях и да се замислим от къде са възникнали.
15.23.8.159В паузата между две мисли, колкото и кратка да е тя – изчезва Егото. Може да се каже, че със всяка нова мисъл, егото се ражда отново. Не е нужно да се изчакват прераждания в различни физически форми и за да се стигне до Пробуждането! Поредица от кратки умствени прераждания дава същата възможност, само трябва да знаем как да ги използваме.
15.23.8.162Последователността на мислите се появява с времето, но празнотата между отделните мисли е извън времето. Обикновено остава незабелязана. Шансът за просветление е пропуснат.
15.23.8.163Внимателно да се вслушаш в новодошла в съзнанието ти мисъл и проследиш нейното озвучаване. И да се опиташ да удължиш тишината – интервала преди следващата мисъл да се е появила; това е трудно упражнение и са нужни месеци или години търпеливо усърдие – но наградата е неизмерима!
15.23.8.168Когато написах в Мъдростта на Висшия Аз упражнението за концентриране върху разликата между две мисли, аз не знаех, че Буда е заявил, че Нирвана съществува между два мисловни момента. Използвам това твърдение за да потвърдя ползата от това упражнение - едно наистина много трудно упражнение.
15.23.8.169Колкото и да изглежда парадоксално – огромни сили се крият там. Колкото по-дълбоко се приниква в Нищото (Празнотата) и колкото по-дълго се задържа там, толкова по-голяма е Силата, с която се излиза от там!
15.23.8.175Това е опитът, чиято мистерия и мир са отвъд всякакво разбиране. Тя не може да бъде комуникирана от или към интелекта. Защото с нея постигаме единство и губим личността , но запазваме самоличността.
15.23.8.180… Това повдига интересния въпрос: какво тогава е Празнотата? Обикновено терминът се използва за онова състояние, при което личните, физическите и умствените преживявания спират, но с оставено отслабено съзнание. Няма нищо, което трябва да се знае и никой който да го знае, със сигурност няма личен спомен…
15.23.8.183,Често ме питат какво мисля за тайната усмивка на Буда. Това е - и само може да е - той се усмихна на себе си, защото през всичките тези години е търсел това, което вече притежава.
15.23.8.189… Когато Буда приключил с медитацията, завършваща с финално просветление, зората току-що изгрявала...
15.23.8.203,…Истинската природа на човешкото съществуване е затъмнена от непрекъснатите промени на човешката мисъл. Докато оставаме въвлечени в множеството мисли, които все преминават и пак преминават, не можем да открием чистата единица на съзнанието, която съществува под всички тях. Тези мисли трябва първо да бъдат задържани а впоследствие да бъдат заглушени. Всеки човек има вътре в себе си извор. Той трябва сам да го открие и отиде при него. Там може да намери всичко, от което наистина се нуждае.
15.23.8.204,
23 м 2013
1 н 2014
14 н 2011
15 н 2023
29 а 2015
31 м 2016
25 ю 2016
5 о 2014
22 ю 2018
8 о 2015
22 ф 2019
5 о 2013
10 м 2017
10 о 2015
30 н 2015
25 д 2012
3 ю 2016
10 а 2019
1 а 2015
15 м 2017
20 м 2023
21 м 2016
25 м 2016
16 ю 2023
26 д 2019
25 а 2019
30 д 2021
17 я 2014
8 н 2013
15 с 2013
8 ю 2016
6 а 2020
2 ю 2016
28 о 2011
14 ю 2016
17 с 2011
25 м 2017
27 м 2011
29 ю 2017
13 д 2019
25 м 2017
1 ю 2015
20 я 2018
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se