The Library
Медитацията често води до умора, но съзерцанието никога. Едното отнема сили от него, а другото му ги дава.
15.23.7.7Има един основен принцип, който върви като нишка през всички тези упражнения за висше размишление. Той е следният: ако можем да изоставим мислите за определени неща, образите на дадени обекти, повдигнати от сетивата в полето на съзнанието, и ако можем да правим това с пълно и интелигентно разбиране за това какво правим и защо го правим, то едно такова изоставяне ще бъде последвано от появяването, на свой ред, на елемента на самата чиста неразграничена Мисъл. Същата ще бъде идентифицирана като най-дълбокия ни Аз.
15.23.7.9От голяма полза е да превърнеш Съзнанието в обект на вниманието си! Не само, защото то носи със себе си Мир и Яснота – те са негови качества и ни обгръщат изцяло! То държи също така настрани всички обезпокояващи мисли.
15.23.7.10… Умът се вглъбява толкова дълбоко навътре и става толкова погълнат от себе си, че външният свят напълно изчезва. Тогава той усеща силно, че е обграден от едно по-висше присъствие, едновременно защитно и доброжелателно. Усеща пълния мир на това успокояващо присъствие…
15.23.7.11,В третия етап, в съзерцанието, умът престава да мисли и просто, без думи, се покланя пред любовта и е в обожание на Божественото.
15.23.7.12В най-дълбоко състояние на съзерцателност, мисловният процес може изцяло да бъде преустановен. Но Вниманието не спира. Тук, проследяването на нескончаеми картини и мисли стихва и бива заместено от едно спокойно и радостно ликуващо съзнаване на Аза, отвъд интелекта (трансцендиращо интелекта) .
15.23.7.18Да седиш в ненакърнена тишина, бдително и все пак пасивно, е правилното изкуство на съзерцанието.
15.23.7.24По време на такива медитации мястото наоколо може да се чувства като изпълнено с усет за божествено присъствие.
15.23.7.26Това, което той намира толкова дълбоко в себе си, не е нито мисъл, нито емоция. Това е единно знание-чувство.
15.23.7.27В състояние, в което умът бива освободен от сетивния опит , когато се съсредоточи в себе си, когато стихне до максималност, тогава може да се каже, че медитиращият е усвоил съзерцанието ...
15.23.7.29Когато премине подготвителната инструкция и умът се освободи от мисли, предмети и егото, той опознава себе си, осъзнава себе си и се открива като Върховен Аз.
15.23.7.31В тази тишина, далеч от физическите дейности, емоционалните възбуди и умствените промени на ежедневието, „осъзнаването на съзнанието“ става възможно, самият Ум е изолиран. Истинската същност на човека най-накрая е открита и изложена.
15.23.7.32… Медитиращият, чийто ум е съсредоточен върху самата медитационната техника, е като ученика по карате, който иска да пресече една тухла с един удар с външния ръб на ръката и който съсредоточава ума си върху тухлата. Това е грешка. Но медитиращият, който насочва ума си към Висшия Аз, е като ученика, който концентрира мисълта си към земята под самата тухла и това води до успех. Очевидно такъв съвет не е подходящ за ранните или елементарни етапи на медитация, когато се изисква концентрация. Напротив, това се отнася към по-напредналия етап, когато успехът идва не от опитването, а от абстрахирането, отпускането.
15.23.7.33,Когато мислите му бъдат приведени в състояние на покой и съзнателността му бъде насочена изцяло навътре, ще настъпи състояние подобно на сън, но за разлика от съня, то ще бъде озарено от съзнателност.
15.23.7.40Той не е в сънливо или заспало състояние. Той е в по-ясно и жизнено съзнание от всякога.
15.23.7.44То не е просто спиране на мисленето, въпреки че то го изисква, а нещо повече: то е също тaкa позитивна бдителност към Божественото Присъствие.
15.23.7.45Последното ниво - съзерцанието, не е нито дълбоко размишление, нито себе-хипнотичен транс. То е силно съзнаване, без намесата на малкото его или големия свят.
15.23.7.46В това странно преживяване той сякаш не прави нищо, умствено е напълно бездействен, всичките му сили са достигнали пълна почивка. Свръхазът е интензивно активен.
15.23.7.48Има определени етапи, които бележат неговия прогрес. Първо той забравя по-големия свят, после това, което го заобикаля, после тялото си и най-накрая егото.
15.23.7.52Това оттегляне на вниманието от непосредствената среда, което се случва при дълбоко потапяне в мисълта, гледане в далечна част на пейзаж или слушане на вдъхновяваща музика, е „Азът“ който се доближава до своята най-съкровена природа. На най-дълбокото ниво на това преживяване его-мисълта изчезва и „Аз-себетосе обединява с универсалното Съзнание.“
15.23.7.57Третия етап--на съзерцанието--е успешно постигнат, когато той е забравил света наоколо, не вижда или не докосва нищо , няма слух или обоняние, когато памет и личност се разтварят като във вакуум , а вниманието е изцяло и единствено потопено в мисълта за и сливането с Висшия Аз.
15.23.7.58Колкото по-дълбоко вниква в собствената си природа - процедура, която не може да се извърши без практикуване на медитация - толкова по-вече ще се доближи до истината за нея. На първия етап на проникване неговата външна среда и целият свят с тях изчезват. Във втория и по-дълбок етап остава само чувството „аз съм вкоренен в Бога“. На третия етап „Аз“ - мисълта също си отива. В последния етап дори идеята „Бог“ изчезва. Тогава не остава идея от какъвто и да е вид - само мир отвъд разказа, съзнание в чистото си все още неподвижно състояние.
15.23.7.60,Линиите на лицето стават по-сурови, очите са почти или напълно затворени, човек се вглъбява в себе си и се оттегля от света като в абстракция. Това, което го извежда магнетично от шумните мисли до напълното им затихване е не друго, а душата.
15.23.7.62В този момент той може да загуби връзка с външния свят и да не го вижда или усеща по никакъв начин. Съзнанието потъва далеч от мястото и формата , от хода на времето и твърдостта на материята в своето собствено същество.
15.23.7.65Светът става все по-изключен с преместването на концентрираното му внимание навътре, докато не изчезне съвсем. Тогава той може да съзнае непознатата си „душа“ и нейния покой.
15.23.7.66Най-дълбоката медитация довежда медитиращия до напълно различно ниво на съзнание. Това го кара да отхвърли всички мисли за света и особено за себе си.
15.23.7.68Ако съзнанието не е подготвено предварително, чрез съответната инструкция или интуитивно разбиране да получи този опит, то преминаването извън тялото ще започне с приятно усещане за начално освобождение, но ще завърши с ужасяващо чувство за опасна катастрофа. Тук са необходими както знания, така и смелост, в противен случай ще има съпротива към процеса, последвана от рязко откъсване от него напълно.
15.23.7.77Има истории за Сократ в гръцките войни и за безименни Йоги в индийски бунт, абсорбирани в толкова дълбоко съзерцание, че нито шума и вълнението, нито насилието, борбите и битките са можели да го нарушат. Те оставали телесно спокойни и психически ведри с часове.
15.23.7.80В тази дълбока степен на медитация той едва ли ще осъзнава тялото. Това осъзнаване е като нещо, което той използва или носи, със сигурност не като себе си. Той ще се почувства, като чисто умствено същество.
15.23.7.82Тялото му е обездвижено като от външна сила, крайниците му не желаят да се движат и дишането му е намалено до мекота - това е най-доброто условие за висшето съзнание.
15.23.7.84... къде и кога всичко ще свърши? Когато Съзнанието е водено от Благодатта - към себе си, извън своите състояния, фази и условия, при което човек най-сетне става готов да се срещне с Бог.
15.23.7.85,Тялото изглежда далечно, но аз изглеждам по-близко от всякога. Защото усещам, че сега съм в ума си и вече не съм пленник на тялото. Има чувство на освобождение. Аз съм свободен колкото самия космос.
15.23.7.89При тази трета фаза, съзерцанието, имате усещането, че сте заобиколени от необятността на безкрайното пространство на собственото си същество и по някакъв начин сте свързани с него.
15.23.7.90Сцената на съзерцанието има свои определени знаци. Най-съществени сред тях са безмисловната му празнота, пълното му спокойствие, липсата на личен егоизъм.
15.23.7.92Той навлиза в третия етап - съзерцанието, когато мисълта или нещата, върху които е съсредоточил ума си, остават, докато съзнанието, че той медитира, изчезва. На този този етап това, което остава не е нищо друго освен Висшия Аз, то ест личното Му Аз трансцендира и се губи във Висшия Аз.
15.23.7.93Когато този трети етап, съзерцанието, бъде достигнат, възниква усещането, понякога постепенно, но понякога внезапно, че неговите мисловни дейности са били отменени от върховна сила.
15.23.7.94Влизаме в рая, когато, размишлявайки, ние oсъзнаем Върховния Аз.
15.23.7.96Когато съзнателността бъде лишена от съдържанието си и остане в голата си простота, за да може да бъде видяна каквато е всъщност, ни спохожда невероятна тишина. Всички стремежи спират от само себе си.
15.23.7.98След като успее да се установи в тази вътрешна самоизолация и да се приспособи към нейното напълно различно ниво на съществуване, той ще изпита наслада и почувствува мир.
15.23.7.103Спокойствието на съзерцанието, когато бъде постигнато, се спуска върху нас като вечерна тишина. Натовареният труд на мозъка спира, неистовият натиск на света върху нервите свършва.
15.23.7.109В това състояние мисловната дейност притихва, самият интелект се всмуква в тихия център на битието и светещ мир се разгръща за човека
15.23.7.112В това състояние светът не е представен на съзнанието. Следователно нито един от свързаните с него проблеми не е налице. Никое его не е активно с личните си емоции и конкретни мисли. Никакви вътрешни конфликти не влиаят на неподвижния център на битието.
15.23.7.113Когато течащият поток от мисли най-накрая секне, се получава неописуемо удовлетворение.
15.23.7.118С усещането за изместване на егото всички чувства на предано поклонение или мистично общение също изчезват. Защото те предполагат двойственост, връзка, която изчезва там, където има само съзнанието на едно цяло - Висшият Аз .
15.23.7.128Когато ученикът достигне до състоянието на медитация, всичките усещания за външен свят изчезват, но идеята за собственото му абстрактно съществуване продължава да съществува. Следователно следващото му усилие трябва да бъде да потисне и тази идея и, ако успее това е последвано от чувство за безкрайност.
15.23.7.137Как може да се забрави първият ден, когато човек седи в дълбоко съзерцание, чувствайки, че върху него идва мистериозно влияние и го привлича все по-дълбоко и по-навътре, докато усещането за светлина го обгрърне? Все по-дълбоко и по-дълбоко докато човек забрави почти кой е и къде е. И затова без желание се връща бавно, тъй като играе в този свят и света на егото!
15.23.7.142Ако се вгледаме в най-съкровената си същност, ние ще достигнем накрая до бездна, в която нищо от външния свят не може да се отрази, до божествен покой, където никакъв образ и никаква форма не са активни. Това е смисълът на нашето съществуване. Това е истинският Дух.
15.23.7.149Умът се нарича чист не само когато страстите и желанията са престанали да протичат през него, но и когато мислите и картините са престанали да възникват, особено личната самомисъл.
15.23.7.152... Тъй като това, което Е, не може да бъде овладяно чрез мислене по какъвто и да е начин ... умът трябва да бъде изпразнен от цялото му съдържание, за да бъде разкрита истинската природа - осъзнаването...
15.23.7.154,Когато умът влезе в това състояние без образ и без мисъл, в него няма нищо, което да устои на съединението с божественото съзнание.
15.23.7.155Ако умишлено и успешно бъде предизвикано състояние на избистрен ум, тогава ще съществува едно от основните условия, необходими за временното осъзнаване на душата.
15.23.7.157Всичко, което той е познавал досега като себе си, всички онези мисли и чувства, действия и преживявания, които съставляват обикновения живот на егото, сега трябва да бъдат временно обезлюдени, за да успее да опознае универсалния елемент, скрит зад самото его.
15.23.7.158Мукти Упанишад казва: „Има само едно средство за контролиране на ума, това е да унищожиш мислите веднага щом се появят. Това е великата зора.”
15.23.7.160Този, който иска да влезе в съзерцание трябва да остави всички мисли незабавно след като се появят! Независимо колко възвишени или свещени са те, тъй като те носят със себе си нови асоциации. Колкото интересни и привлекателни при други обстоятелства, те са, в този случай точно това – смущаващи отклонения. Трябва да търсим Празнотата, нез отклонения.
15.23.7.162Само в съвършената тишина на ума, когато всички дискурсивни и нахлуващи мисли са изгонени, може да се постигне истинската чистота и егото да бъде изгонено с тях.
15.23.7.163Всяко състояние на съзнанието, по-различно от съвършената тишина е проява на Егото, дори и когато става дума за вътрешно, мистично изживяване. За да можем да бъдем в състояние на Висше съзнание – трябва да сме напуснали Егото с неговите изживявания, мисли, фантазии или картинни гледки. Всичко това има своето значение и място в по-други случаи. Но не и когато съзнанието се издига на нивото на Висшето Съзнание.
15.23.7.164Най-добрата форма на медитация е, когато не се мисли нещо. Когато душата по този начин се опази Чиста, в Нея се проявява Бог. (Шанкара от Канши)
15.23.7.165… Тук е първата тайна на медитацията - Мълчете! Втората тайна е - Зная, че съм Бог! Покоят ще има релаксиращ и донякъде лечебен ефект, но не повече, освен ако има вяра, освен ако съзнателно се стреми към общение с Бога.
15.23.7.167,L.C. Soper: ”Умът трябва да бъде тих а не обездвижен. Усилието води само до скован ум. Когато осъзнае безсмислието на усилието – за проникване в реалността, умът затихва. Има само забравящо себе си внимание.”
15.23.7.168След като нишката на съзерцание се скъса, е почти невъзможно да се възобнови отново достатъчно бързо в същия този момент. Ето защо е важно да не позволявате нищо друго, дори промяна в телесната стойка, да не прекъсва съзерцанието.
15.23.7.169Когато Егото затихне, Висшият Аз може да проговори!
15.23.7.170”Замълчи и знай, че аз съм Господ” пее библейският псалмиcт ; тoва означава единствено, че мислите и чувствата cтихват при навлизане в най-дълбока степен на съзерцаване
15.23.7.176Няма друг начин за откриване на чистото съзнание от отказа от мислене, а след това желанието да отиде отвъд него.
15.23.7.180Първата и последна работа на един начинаещ философ е да отдели съзнателността от собствените ѝ проекции, нейните мисли от всеки вид. Съзнателността тогава остава в чистата си неподправена форма.
15.23.7.181Тъй като човек може да очисти себе си от себе си, той осъзнава, че Висшият Аз е действителен. По същия начин когато искаме да напълним една чаша, трябва първо да я изпразним.
15.23.7.182Факт е, че когато умът стане напълно контролиран и мислите се доведат до определен етап и бъдат усмирени, възниква ясно интуитивно усещане, което му съобщава за съзнанието.
15.23.7.183Да се сложи край на тази постоянна работа на ума, това производство на мисли без видимо спиране, е целта на йогата. Но чрез практиката на философията, при пълно спокойствие мислите свършват сами.
15.23.7.186Когато самовглъбеността е малко по-напреднала и концентрацията е относително постоянна, ние сме готови за третия етап, съзерцанието. Тук личните усилия следва да се прекратят. Интуицията кротко ще се прояви и когато това стане трябва да я оставим да ни въздейства, като бъдем колкото е възможно вътрешно покорни. Ако можем да я последваме, тя ще увеличи силата и яснотата си ... С развитието й ни обзема неземно присъствие, един по-божествен, щастлив, благороден Аз от обикновения. Един неземно усещане ще отекне в цялото ви същество. Ще изглежда, че идва от някакъв далечен свят, и все пак ще бъде като някаква тайнствена, полупозната музика в своята парадоксална смесица от странност и познаване. След това сме на прага на онова в нас, което ни свързва с Бог.
15.23.7.197,Вглъбявайки се все по-навътре в индивидуалното си съзнание и фокусирайки върху това духовно упражнение чрез пълна мобилизация на волята и вниманието той получава чувството, че е воден и направляван от нещо дълбоко вътре в себе си.
15.23.7.201При достигане на определена дълбочина и непоколебимо съсредоточаване, егото започва да потъва обратно в източника си, да се разтваря в и да се обединява с този свят източник. Тогава наистина е възможно най-близо до Божието присъствие.
15.23.7.205В този трети етап - съзерцанието - мисленето е отхвърлено настрани. Той просто поглежда право към Върховния Аз, остава вътрешно спокоен докато се почувства притеглен във Върховния Аз.
15.23.7.206Проследете съзнателността обратно до самата нея, непреплетена с усещанията на тялото, емоционални настроения, или мисли. Това може да бъде постигнато успешно, само ако се обърнете навътре в процеса на анализа. Процесът се превръща в медитация. В последния етап не съзнавате нищо друго, т.е. нищо освен да съзнавате. Но в този момент няма как да го разпознаете като второстепенно нещо, като предмет, а само като това да бъдете самия процес.
15.23.7.208Отклонете вниманието си далеч от ежедневната егоистична личност и можете да отворите вратата към Висшия Аз. Това е едят метод - по-трудният. Оставете вниманието да се задържи на проблясъка, така че ежедневният Аз да излезе извън фокус. Това е друг метод - по-лесен…
15.23.7.209,Следвай невидимата нишка на крехкото божествено чувство, съсредоточи вниманието си върху него, не позволявай други неща да те разсейват и да те отклоняват. Защото си на прагa на Съзнанието.
15.23.7.210Cъзepцаението се постига, когато мисленето за една душевна или духовна истина изведнъж спре от само себе си. След това умът изпада в състояние на пълен покой.
15.23.7.212Той насочва вниманието си навътре, търсейки самия Ум, а не неговото въплъщение в мисловно тяло.
15.23.7.213Вниманието е обърнато навътре – към теб самия!
15.23.7.216Последвайте Аз-ът обратно към неговото свещено начало.
15.23.7.220Той трябва да преследва това слабо чувство, защото то го отвежда в най-вътрешните дълбини на неговото същество. Колкото по-далече стигне с него в тази посока, толкова по-силно ще стане то.
15.23.7.222Нито един от тези други начини за концентрация не е абсолютна предпоставка; основното е да уловиш деликатното чувство на вглъбяване и да се примириш с него .
15.23.7.223Забрави всички мисли – за егото, за света и да! – дори и за Бог, докато всички мисли изчезнат от съзнанието ти. Това не е толкова лесно!
15.23.7.226Ако той е достатъчно напреднал, той не трябва да прави никаква словесна формулировка или изображение, за да подготви точка на концентрация, но може да започне веднага с абстрактен бездумен порив към сърцето.
15.23.7.227Едно от най-възвишените неща, възможни за човек, е да стане съзнателен за съзнанието, да „даде внимание” на вниманието.
15.23.7.228... тук няма опит за самоусъвършенстване, самопречистване или упражняване на ума; няма стремеж, нито копнеж. Спокойно движение към безмълвния универсален ум, без лични цели.
15.23.7.231,Мисленето е дейност, която има своето място при различни видове медитация – видът, който търси себе-подобрение, морално подобрение или метафизично прояснение. Това е дейност, която обсебва множеството от практикуващите я в ранните етапи. В по-напредналите етапи и определено при Късия Път отношението към нея трябва да се промени. Практикуващият трябва да търси да се възнесе над мисленето, за да може да влезе в покоя, където всяко движение на мисълта престава, но съзнателността остава.
15.23.7.232Когато успееш да притихнеш физически, умствено и емоционално, си разбрал основната идея да медитацията. В мига, в който се опиташ да направиш нещо, се явява обратно Егото. Чрез вътрешна и външна тишина се въздържаш от действия и показваш воля да отдадеш ограниченото си Его на Свръх Аза. Показваш, че си готов да се отдръпнеш настрана, за да оставиш Висшия Аз да вземе управлението да те води и работи с теб и чрез теб!
15.23.7.238В този критичен момент съзнанието се измества от наложеното чрез волята внимание, а именно концентрацията, към пасивното възприемчиво внимание или съзерцание. Това се случва от само себе си, с Благодатта.
15.23.7.240Периодът на активни усилия е към своя край; сега следва периодът на пасивно изчакване. Без каквото и да било действие от своя страна и без собствено мисловно движение, Благословията го издига на следващото, по-високо ниво и като по чудо го поставя там, където той толкова дълго и толкова много е искал да бъде. Добре обърнете внимание на липсата на усилия на този етап, как цялата задача е извън неговите ръце.
15.23.7.242На този етап неговата задача е да чака търпеливо, вглъбявайки се възможно най-дълбоко в себе си. Всеки опит да задържи Върховния Аз сега би бил оборен, защото желаното усилие на егото може само да върне самото его. Но желанието да седне с ръце, метафорично протегнати като просяк, и за достатъчно време, може да доведе един ден до момент, в който Висшият Аз ще го изненада, като изведнъж се установи в ума му. Тогава много търсеният и запомнящ се Проблясък ще бъде негов. Той е кандидатствал за ученичество и това е знак за неговото приемане.
15.23.7.244Мисленето трябва да бъде намалявано все повече и повече, докато не отпадне. Но умишлено волево действие не може да доведе до съзерцание. Това, което може да направи, е да бъде пасивен и да чака с търпение. Да поддържа правилното отношение - амбициозно, любящо, наблюдаващо, но лишено от всякакво напрежение.
15.23.7.245Отбележи момента на благодат. Не го оставяй да отмине неусетно и изгубен поради невежество. Има чувство на мистерия в този миг и ако добре се усети, той се превръща в святост. Това е сигналът. Опитай се да бъдеш сам, остави всичко друго и прекрати дейностите. Започни не медитация а съзерцание, състояние на безмисловност.
15.23.7.246Той трябва да се остави да бъде напълно погълнат от това красиво чувство и да остане в него възможно най-дълго. Работа, семейство, приятели или обществото може да го призове, но отказвайки да се вслуша в тях, той отрича собствената си воля и я оставя на Бог.
15.23.7.247Неговите собствени усилия на този етап ще се състоят в премахване от областта на концентрация на всяка умствена асоциация и емоционално влияние, които му пречат да постигне покой. След като успее да ги отстрани, той вече не трябва да прави нищо, само да се отпусне.
15.23.7.250Макар че е задължение на начинаещия, който търси да овладее концентрацията да устоява на разсейването от мислите и на склонността да се движи безкрайно в кръг от тема на тема, напредналият, който търси да овладее размишлението има съвсем различна задача. Той би могъл да не взима твърде сериозно потока на мисли и да не се притеснява много за него, а би могъл да се остави с настроението, че се предава на Върховния Аз. Той предава резултата от усилията си в ръцете на Бог.
15.23.7.251Изваден от шумотевицата на света в този спокоен център на най-вътрешното си същество, очаквайки в пълно търпение Присъствието, което може да се появи, а може и да не се появи, той изпълнява дневно задължение, което придобивa висока важност и приоритет.
15.23.7.252Колкото по-инертно може да бъде егото по време на упражнението и колкото по-пасивно то почива пред Върховния Аз, толкова по-пълно ще бъде навлизането на последния. Очевидно това състояние не може да бъде постигнато по време на първия етап, този на съзнателно усилие и борба с разсеяността.
15.23.7.253Собствената му власт ще го доведе до определен момент, но няма да може да го отведе по-нататък. Когато това се постигне, той няма друга алтернатива освен да се отдаде търпеливо, примирено и да изчака. Така отдавайки се, той показва смирението си и прави една стъпка към това да стане достоен за благодатта.
15.23.7.254Почти невъзможно е да се изхвърлят всички мисли и всички картини от ума. Но това, което ние не можем да направим за себе си, може да бъде направено за нас от по-висша сила.
15.23.7.256Става дума за това, че ние трябва да се научим на изкуството на правене на нищо! Може да изглежда, че всеки може да го практикува без ни най-малка подготовка или обучение, но е факт, че едва ли някой може да го направи. Тъй като израза правене на нищо трябва да се тълкува в абсолютен смисъл. Ние трябва да се научим да бъдем напълно без действие, без мисъл - без никакво напрежение или проява на егото. Библейският израз Стойте неподвижни! казва точно същото нещо, но го казва в положителен смисъл, докато другият го казва в отрицателен смисъл. Ако наистина успеем в изучаването на това изкуство, и останем абсолютно неподвижни дълго време, ще получим най-добрата от всички награди, тази, обещана от Библията: ще ”науча, че аз съм Бог.”
15.23.7.258Това, което следва не изисква каквото и да било усилие от негова страна и не зависи от нищо, което той прави. Той просто трябва да запази покой, както на тялото, така и на ума. Тогава отгоре, от Свръх Аза, се спуска благословията и той започва да чувства радостта от божественото присъствие.
15.23.7.260Сега, след като е влязъл в пълното мълчание, трябва да бъде готов да изтърпи търпеливо това, което ще се развие. Това следващо развитие не може да бъде принудено или избързано; Всъщност такъв опит би предотвратил неговото проявление.
15.23.7.261Ако е вярно да се каже, че в по-ранните етапи от търсенето си той се придържа към етап Без Мисъл, то в по-късните и по-установени етапи той се държи от нея.
15.23.7.262Важният момент в медитацията започва, когато човекът престане да се старае сам и когато умът започне да го превзема, да се оттегля от само себе си. Това е невероятно преживяване, защото той не знае как е дошъл дотук, как е престанал да прави това, което вече е правил преди ,ползвайки усилия. По някакъв начин той е допуснат да остави всичко, да се поддаде на настроението на пасивност, което нежно, незабележимо се прикрадва над него.
15.23.7.266Колкото по-дълбоко се остави да потъне в това състояние на възприемчивост - независимо дали в медитация върху Бог или възхищение от изкуството - толкова по-фин е резултатът.
15.23.7.269Повече от всеки друг автор Лао Дзъ е изложил по най-изразителен и най-прост начин значението, смисъла, и резултата от практиката да се седи неподвижно, човекът чака вътрешната му същност да се разкрие, смирено да остави интуицията да се усети и приеме.
15.23.7.270Няма какво повече да се прави, никаква особена техника, която да прилагате, когато вече сте в Светлината.
15.23.7.271В крайната фаза на медитация той е овладял изкуството, завършил работата си и се e отпуснал напълно. Той е доста неактивен, все още е и в тяло и ум, без да прави нищо. Засега той е на най-доброто си ниво на съзнание - най-святото, най-спокойно и широко.
15.23.7.273Ако след като достигнете най-дълбоко съзерцание, насочите вниманието към конкретен проблем, по който търсите решение, знание, което нито сетивата, нито интелектът досега не са били в състояние да осигурят, тогава може да възприемете като проблясък, правилното решение на този проблем .
15.23.7.276Наблюдавайте как цялото ни същество спонтанно се успокоява, когато искаме да бъдем напълно възприемчиви точно преди някое важно съобщение. Ако то е от възможно най-голямо значение, ние почти затаяваме дъх; това е силният покой, необходим в най-голяма степен, за да не бъде пропуснато нищо. Колко повече трябва да сме спокойни във всяка частица на тялото и ума, когато чакаме да чуем безмълвните решения на Върховния Аз!
15.23.7.277Умът, изчистен, съсредоточен, успокоен и изпразнен, е това, което той сам трябва да предложи; откровението и благословението са това, което му се дава.
15.23.7.286В безмълвната тишина на Ума е възможно да се намери или ясно разбиране или абсолютно нищо. Това зависи от подготовката на човека, от неговото знание, характер и опит.
15.23.7.289Там, в най-дълбоко състояние на съзерцание, той осъзнава друго нещо - че както светът на предметите извън така и светът на мислите вътре - те изчезват. Но тогава не следва безсъзнанието.Това, което остава, е непрекъснатото статично безличностно и непроменящо се съзнание. Това е най истинската и дълбока същност на човека...
15.23.7.293,В началните фази на просветление Търсещият е преизпълнен от това, че е открил Бог в самия себе си. Това възбужда най-силните му чувства и буди най-съкровените му мисли. Но той все още не знае, че тези мисли и чувства са част от Егото му, макар и висша част. Т.е. той все още разделя своето същество на две – Аз и Висше Аз. Едва в по-късен стадий открива, че Бог е не само в него, но че Е самият него!
15.23.7.300Шри Рамакришна... ”Умът обикновено се движи в трите долни чакри. Но ако се издигне над тях и достигне до сърцето, човек получава видение на Светлина... Дори когато достигне гърлото, Умът може да слезе надолу отново (от съвършено неземно съзнание - ПБ). Човек трябва да бъде винаги нащрек. Само ако умът му достигне до мястото между веждите, няма повече страх от падане. Върховният Аз е толкова близо.”
15.23.7.306Всички тези методи за установяване на контакт с висшия Аз могат да бъдат отказани в по-напреднал етап, когато е достатъчно само да се обърне вниманието към него или просто възпоменание.
15.23.7.316Може да знаем кога сме влезли в осъзнаването на Аз-а, защото в този момент сме излезли от съзнанието на света. Духовните записи, оставени от великите мистици и които свидетелстват за това по-рядко преживяване говорят за това.
15.23.7.318На тоси стадий би трябвало да се насочи вниманието изцяло към скритата душевност, към нищо друго, било то и символично такова. Когато вглъбяването достигне такава дълбочина, че цялото му същество – цялата психика, включваща мислите, чувствата, волята и интуицията – биват проникнати от нея – изведнъж и неочаквано се извършва промяна на съзнанието – Той преминава извън това съзнание, обикновено считано за самия него – в друго измерение – превръща се в друг човек!
15.23.7.321,Всеки може да държи ума си напълно освободен от всякакви мисли и абсолютно изчистен от всички образи което е необичайно постижение. Дори когато са успешни, усилията рядко продължават повече от няколко минути. Но след този кратък период от време тези конкретни мисли и тези конкретни изображения, които първо се появяват, са важни, ценни или внушаващи. Те трябва да бъдат внимателно отбелязани или запомнени.
15.23.7.326Колкото по-дълбоко се потопи в медитацията, толкова по-малко светският живот го привлича след като излезе от нея; Старите стимули вече престават да му действуват както преди.
15.23.7.327Ако иска да бъде продължителна светлина, която да остане с него, а не непостоянен проблясък, той ще трябва, първо, да изхвърли изцяло от характера си всички негативни наклонности, мисли и чувства; второ, да поправи недостатъците на развитието си; трето, да постигне състояние на баланс между способностите си.
15.23.7.328
21 н 2018
4 а 2014
6 н 2011
16 ю 2017
3 ф 2019
13 ф 2012
15 о 2019
16 ю 2020
13 ф 2025
2 я 2018
5 с 2013
3 я 2023
29 ю 2018
3 м 2015
23 м 2023
25 а 2014
14 ф 2014
26 н 2024
23 ф 2013
15 а 2020
25 а 2017
8 м 2020
4 н 2015
27 с 2021
13 ю 2014
18 ю 2018
29 н 2015
11 а 2018
15 м 2019
15 ф 2025
1 а 2021
7 м 2014
5 м 2023
19 с 2017
25 ю 2017
19 ю 2023
13 м 2014
28 я 2014
11 д 2022
24 я 2024
24 ю 2020
7 н 2017
25 ф 2022
27 ю 2017
15 д 2012
20 д 2018
12 а 2015
28 ю 2020
8 м 2022
18 а 2021
19 м 2023
20 я 2021
11 а 2023
20 ф 2011
28 д 2024
31 я 2011
22 д 2010
31 м 2017
18 а 2023
5 д 2019
17 я 2011
21 а 2012
30 ю 2016
26 ф 2014
20 ф 2012
7 а 2016
29 а 2022
26 м 2016
16 а 2011
17 я 2017
3 а 2016
16 о 2013
15 я 2017
5 н 2012
22 я 2013
6 ф 2021
23 ю 2011
9 о 2015
25 ю 2014
20 я 2025
9 ю 2011
14 с 2018
18 м 2011
9 ю 2020
16 д 2014
31 о 2011
24 ф 2017
20 н 2012
8 я 2019
23 ю 2017
7 а 2017
23 н 2020
30 я 2016
6 д 2014
30 я 2013
10 ю 2014
31 я 2017
10 м 2017
20 м 2016
14 н 2012
5 м 2018
13 о 2023
2 ф 2019
11 н 2022
23 м 2016
25 с 2018
23 д 2020
2 с 2018
12 я 2016
18 о 2021
5 а 2019
6 а 2017
28 н 2010
20 с 2021
10 я 2021
13 ю 2021
30 ю 2011
13 я 2021
30 м 2017
8 м 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se