The Library
Обикновената медитация все се заема със собственото его и затова все още е забранено да се изкачва до хималайските върхове, където единствено Бог трябва да бъде усетен и намерен. Медитиращият все още е твърде обгърнат от собственото си развитие, собствените си проблеми, собствените си стремежи. Разширената недуална медитация забравя всичко това, за да се припознава и идентифицира единствено с Бога.
15.23.6.2Святостта има две разновидности. Едната – по –добре позната и по-достъпна – е тази, която се достига по Дългия път. Тя прелива от Висшето Аз, в отговор на усилена вяра и отдаване, изразени в момент на нужда. Това е резултат на търсената помощ. По-рядка и по-висша форма се постига чрез Краткия път. Тя огрява от идентифициране с Висшия Аз или от постоянното му възприемане. Тук няма Его, което да търси помощ или да моли за Святост, която е непременно винаги присъстваща във Висшия Аз.
15.23.6.7Видението трябва да бъде приветствано като отдих от незадоволителните ограничения на обикновеното съществуване. Но защото то ни дарява с просветление само временно, то не е достатъчно. Необходимо е да се намери начин за постигане на постоянен резултат...
15.23.6.17,В чест на всички книжовни разговори и книги – те могат единствено да ни служат за пътеводители в нашето индивидуално, вътрешно търсене на Същинския Аз. В това търсене би трябвало да се включва развитие и подобрение както и безучастно наблюдение на личното его, което обикновено се възприема като нашата единствена и окончателна самоличност. Да се поддържа с нестихващо постоянство съзнанието за Същинския Аз – Свръх Аз-а – и това да стаме цел на нашето смирено умиление и най-дълбока любов – е основнополагащо условие за напредък.
15.23.6.18Великото просветление само по себе си е внезапно, но процесът за достигането му е толкова сложна задача, че може да бъде осъществена само на последователни етапи. Преградите, които трябва да бъдат остранени от пътя са тежки и многобройни.
15.23.6.20,Само посредством личното откриване на душата и впоследствие само като влезе „вътре“ в себе си, за да я разкрие, един човек може да познае себе си.
15.23.6.23Това освежава сърцето и подновява волята по най-необикновен начин, да седим с ръце, кръстосани в скута или отворени на коленете и с ум отдаден, тих, празен.
15.23.6.25Не позволявай на ума си да се занимава с каквито и да е мисли, когато няма същински въпрос, който да се нуждае от внимание.
15.23.6.26В усъвършенстваната практика на медитация се изисква не само тялото да бъде напълно отпуснато, но и да няма и най-малкото движение от главата до петите.
15.23.6.27Разширената форма на медитация се слива в съзерцание. Тук няма специална необходимост да възприемате някаква поза или да седите по някакъв начин. Така това е практика, която се извършва в по-вътрешно усвоено състояние; физическото тяло и обкръжението са по-малко присъстващи или почти игнорирани.
15.23.6.34Когато достигне по-напреднал етап, правилата, предписани за начинаещи и средно напреднали, не се отнасят непременно за него. Той вече може да медитира, независимо дали седи изправен, както обикновено съветват предписанията, или лежи отпуснат по гръб. Сега умът му не е толкова обвързан с тези външни условия.
15.23.6.37Когато Исус приканва мъжете хвърлете всички тежести върху мен и когато Кришна ги кани натоварете ме с всички дейности, се предполага, че ние трябва да си представим, че всички наши проблеми и всички наши действия се поемат от Висшия Аз, ако все още не сме го намерили, и трябва всъщност да му позволим да измести личното его в практическия живот, ако сме го намерили.
15.23.6.44Методът на медитация, подходящ за този клас търсещи е да прехвърлят себе cи на Върховния Аз, чрез непрестанно повтаряни заявявания на истината.
15.23.6.47Разчитането на собствените му усилия трябва да бъде балансирано с разчитане на Благословията. Ако разчита само на собствените си действия, за да подобри характера си и да развие интуиция, той може да се окаже изнервен и недоволен от резултата. Благословията трябва да бъде призована, като чрез молитва и медитация се установи контакт с Върховния Аз. Но медитацията трябва да бъде от специален тип, който може да бъде наречен практикуване на недуалност. По време на медитацията той трябва да се опитва да се разпознае във вселенската безкрайна сила, да забрави, че е индивид.
15.23.6.49Неоценимо упражнение по Краткия Път е ти да се опиташ да видиш себе си като вече постигнал целта, като притежател на този неоценим резултат. Това е упражнение на визуализация, при което ти виждаш своята сияеща усмивка., своето мирно отпуснато лице. Прави това упражнение колкото можеш по-често през деня.
15.23.6.50Чрез комбиниране на дълбоко дишане с нежна усмивка, като и двете действия се извършват доста бавно, и като вниманието се придържа единствено към състоянието на тялото, в полу-отпуснатост- се развива състояние на сънливост. Никакви други мисли не трябва да се допускат, цялото същество трябва да лежи напълно отпуснато в ритмичното дишане и щастливо хипнотизирано от ленивата усмивка. Всичко трябва да бъде леко и без усилие. Това е йогата на освобождаващата Усмивка.
15.23.6.51Йогата на освобождаващата усмивка трябва да се практикува в два специални момента - когато той заспива през нощта и когато се събужда от сън сутринта.
15.23.6.52Тъй като Краткият път е опит да се оттегли от сянката на егото и да застане под лъчите на Висшия Аз, той трябва да бъде съпроводен от съзнателното отглеждането на радостна нагласа. И тъй като това е в толкова голяма степен оттегляне от дисциплините на Дългия път, също така трябва да бъде съпроводен от чувството за свобода...
15.23.6.55,... Всички медитации, проведени по философския идеал, трябва да завършват с мислите на другите, с възпоменание на духовната им нужда и с изпращането на получената светлина и благодат, за да се благословят хората, които се нуждаят от такава помощ...
15.23.6.58,Практиката на даряване на всички живи същества с любов, носи екстатични състояния на космическа радост.
15.23.6.60Той ще помага повече на другите, ако ги държи в своя вътрешен психически мир, отколкото ако изпадне в състояние на нервна тревога за тях.
15.23.6.62Би ли искал приятелят ти да живее по-добре? Представи си само този по-добър живот в мислите за него.
15.23.6.63Ако в момента на заспиването покани висшето си Аз целенасочено, един ден може да открие, че в момента на събуждането вътрешен глас започва да му говори за висши и свети неща. И с него идва вдъхновението, силата и желанието да ги изживее.
15.23.6.71Ценно упражнение е да преглеждате през нощта събитията от изминалия ден или да преглеждате сутрин онези, които могат да се очакват през идващия ден .
15.23.6.72Има стих от Корана, който казва: „Стани посред нощ и общувай с твоя Бог. Твоето его ще бъде смазано и ще ти се разкрият неща, които не си знаел преди, и пътят ти в живота ще стане гладък.“
15.23.6.75В онези възхитителни моменти, когато сънят трепти в събуждане, има начален Проблясък, но уви, той изчезва, без да изпълни предназначението си, веднага щом светът на обектите влезе по-плътно в кръга на вниманието. И точно в това се крие ценността на такова състояние, както за обикновения човек, така и за бъдещия йогин. То няма обекти. То е ”аз” без свят. Това е осъзнаване само по себе си. Вярно, че е мимолетно и не трае дълго, но човек може да се научи да практикува, да се придържа към него.
15.23.6.77В първия момент, при събуждане от нощния сън, можем да влезем в небесно състояние без мисли. Или, ако не можем да достигнем толкова високо, можем да получим мисли, които дават насоки, казват какво да правим, предупреждават за грешни решения или предсказват бъдещето.
15.23.6.78Да играеш ролята на наблюдател на живота, на собствения си живот, означава да подпомогнеш процеса на вътрешно отделяне от него. А полето на наблюдение трябва да включва и мисловните събития, и действително случващите се също...
15.23.6.82,Ученикът трябва да стои настрана от формите на мисълта, което значи, че той трябва да стои настрана от личността и да я разглежда като нещо външно зa самия него; когато той успее да застане зад нея, той автоматично приема гледната точка на Върховния Аз. Той трябва да направи личността обект и Върховния Аз негов наблюдател...
15.23.6.83,Позицията на безличен наблюдател е само опитност, предположение, това е практическа помощ водеща до половината път към целта. Защото, когато опитността е добре установена като разбиране, перспектива и практика, нещо се случва от само себе си: наблюдателят и наблюдаваното его с тялото и светът му се поемат от Единния Дух.
15.23.6.84Това е преживяване, при което той открива, че осъзнава егото отвътре в себе си и също така, в същото време, го осъзнава като наблюдател. Това не трябва да се бърка с преживяване, при което той открива, че стои зад тялото си, не се идентифицира с него, а го наблюдава: въпреки това той все още остава в егото.
15.23.6.85Скот в търсене на Южния полюс сред антарктическите пустоши, обградени от лед, и Смит в стремежа си към връх Еверест сред ужасни лавини от камъни и сняг, съобщава в своите писмени архиви, че нe се е чувствувал сам, че е бил съпътстван от мистично невидимо присъствие, което му давало странно спокойствие… Какво мистично присъствие е стояло до тези хора…? Тази власт не е нищо друго освен Милостта на Висшия Аз…
15.23.6.86,… Който успешно практикува медитацията на Скрития Наблюдател, ще изпита усещането, че не е сам, че е придружен от мистично присъствие, което носи със себе си добро чувство за увереност и сигурност. Той обаче ще изпита много повече от това.
15.23.6.86,…Изгонването на мислите разкрива вътрешното Аз…
15.23.6.88,Когато човек е практикувал упражнението на свидетеля за известно време и до определена степен, той ще осъзнава отново и отново едно интересно преживяване. За няколко минути най-много, а често само за миг той ще има усещането, че е стъпил извън тялото си и се е изправил сам срещу себе си, гледайки собственото си лице, като че е нечие чуждо. Или ще изглежда като че стои зад собственото си тяло и вижда лицето си от страничен ъгъл. Това е важно и значимо преживяване.
15.23.6.91Той смята, че се взира надолу към себе си от високо, виждайки собственото си его като незначително нещо, каквото всъщност е.
15.23.6.93Едно специално упражнение на Късия Път се прави лесно от някои хора и дава отлични резултати за тях, въпреки че е трудно за други. То се състои в това да не позволите да остане каквото и да било умствено отчитане на заобикалящото ви място или хора или на каквото и да било физическо преживяване, през което преминавате. Вместо това менталният образ трябва да бъде твърдо отхвърлен с мисълта „Това също е като сън,“ и след това незабавно забравен. Упражнението може да се прави за по петнайсет до двайсет минути наведнъж. Практическата полза от него е, че ви дава по-добър себеконтрол; метафизичната полза е да отслаби влиянието на илюзиите; мистичната полза е да ви позволи да преминете в настроението-Свидетел по-лесно; и личната полза е, че ви прави по-свободни и щастливи хора.
15.23.6.95Той трябва да научи едно ново изкуство – u да бъде отпуснат и спокоен, почти пасивен наблюдател, докато неговото тяло или неговият интелект вършат своята работа в света, изпълняват предназначената за него роля.
15.23.6.96Неговата задача е да свидетелства за това, какво е поведението му, мислите му, така както би свидетелствал за някой друг…
15.23.6.97,... Той трябва да започне като постави егото, собственото си его, на преден план като обект на наблюдение... След време и с упражнение, учение и размишление, помощ и откровеност, някаква форма на безличие и неутралност може да бъде постигната. Когато е достигнат вътрешен покой, работата става много по-лесна до завършването ѝ с благословията на по-висшия Аз, Върховния Аз...
15.23.6.97,…Той осезава обикновеното си тяло; но той осъзнава и своя впечатляващ Свръх Аз. Той вижда първото като част от преминаващо шоу, себе си като страничен наблюдател и зад двете стоящия вечен Свръх Аз.
15.23.6.97,Първата важна необходимост е да разграничи себе си по мисъл и мироглед от животинското в неговата природа – не поради морални причини, а поради метафизични такива – и част от вътрешната работа, която това налага е да поеме ролята на наблюдател. Той трябва да погледне тялото (и неговите действия, желания и страсти) сякаш е отделно от него – накратко, да придобие откъснат поглед...
15.23.6.98,Той участва във всяко действие не само като изпълнителя, който го прави, но и като публиката която го гледа.
15.23.6.99Нека той стане свидетел на собственото си Его в различните му прояви и опити, в различни жизнени ситуации. Така той волево постига това, което просветленият може – естествено и спонтанно, в резултат на собственото си развитие.
15.23.6.100Неговата роля в ежедневния живот е двойна: той е и актьор на света, и зрител.
15.23.6.102Отношението на страничен и безпристрастен наблюдател му помага да се защити, да намали животинското в себе си и да коригира егоизма…
15.23.6.103,При медитация, настъпва постепенно и все по- дълбоко вникване и в хода на това апаратът за мислене постепенно отпада. Аз не съм този ум. Процесът продължава все по-навътре и така неговото Себе отхвърля едно по едно всичко, което някога е смятал за свое.
15.23.6.104Въпросът ”Кой съм аз?” се задава някъде в тази монументална древна книга ”Йога Васиста”. Той често е включен векове по-късно в молитвите на Свети Франциск. Но Шри Рамана Махарши му дава централно значение в съветите си към духовно търсещите и медитатори.
15.23.6.106Не само всички човешки тела, но и неговото собствено, трябва да се разглеждат като обекти на Съзнанието…
15.23.6.107,Каква е практическата полза от въпроса: „На кого се случва това?” – тази болка, радост, неприятност или късмет? Първо: Отговорът идва да ни напомни за духовното търсене, станало част от живота ни и затова, че всички тези промени се случват с Егото и ние не трябва да се идентифицираме с тях; Те ограничават възможностите ни,а ко ние наистина търсим Висшия Аз зад егото. Второ: Да не отвличаме вниманието си с това, което се случва с егото, да търсим зад корените му скритото ни Висше Аз.
15.23.6.108Бъди това, към което се стремиш да бъдеш! Мисли, говори и действай така, все едно имаш напълно овладян самоконтрол! Но запази тази актьорска игра за себе си, за да не могат околните да те обвинят във високомерие.
15.23.6.109,Той приема истината, предадена му от Просветените, че в най-съкровената си същност той е Реалност. Това води до логическото следствие, че той трябва да пренебрегне собствените си чувства, които са продължение на тенденции, навици, отношения и мисли от миналото и да постъпи като че ли той самият е просветен.
15.23.6.109,По този Кратък Път той търси значението на Битието, на себе си и на това да бъде в себе си, докато не намери своята крайност…
15.23.6.109,… Засега той знае чрез доказателства, проучване и размисъл, че Висшият Аз стои зад егото и е самият му източник, точно както той знае от опита на усещанията по време на кратките си Проблясъци. Привеждането на тази силна убеденост в мисъл и акт и поведение е упражнението Небесен път (или As If), основно за Краткия път…
15.23.6.109,... Чрез разбирането за Краткия Път, той търси съзнателно, не желае друго преживяване, тъй като както желанието, така и преживяването са го извадили от истинския Аз. Той мисли и действа така, сякаш е този Аз, което го поставя обратно в Него ...
15.23.6.110,Някои възразяват, защо въобще да търсим, ако човек е самия Върховен Аз? Да, настъпва момент, когато целенасоченото търсене на Върховния Аз трябва да бъде изоставено поради тази причина. Парадоксално, той се е отказвал много пъти, всеки път когато има Проблясък, защото в тези моменти той знае, че винаги е бил, е и ще бъде Истината, че няма нищо ново, което да се придобие или търси...
15.23.6.110,... фактът остава, че миналите тенденции на мисълта се въздигат след всеки проблясък и надделяват в ума, карайки го да изгуби прозрението си и го връщат отново към търсенето. Докато това се случва, той трябва да продължи търсенето, с тази разлика, че той вече не търси сляпо, както в предишни дни. То ест вярвайки, че е его, което се опитва да се трансформира в Свръх себе си, опитвайки се да достигне ново постижение във времето по еволюционни етапи ...
15.23.6.110,Практикуването на упражнението като че ли е като да се преродиш духовно и да намериш нов начин на живот. То дава кураж на тези, които се чувстват безсилни, надежда на тези, които се чувстват обременени от своите минали неуспехи.
15.23.6.111… Той трябва сам да види как прави успешно това, което иска да свърши и картината трябва да бъде съпроводена от силна вяра и здраво убеждение. Желаните качества на характера трябва се възприемат като вече притежавани, вече проявяващи се в действието и живота. Още повече те трябва да бъдат визуализирани жизнено и ясно, те трябва да бъдат разбирани без каквато и да било несигурност, неяснота или колебание.
15.23.6.112,Упражнението Сякаш не е просто преструвка или вярване. Изисква проникновено проучване и достатъчно разбиране на високия характер и духовното съзнание в ролята, която трябва да се играе, ролята, която трябва да бъде изпълнена, авто-внушението, което трябва да се реализира.
15.23.6.113Когато трябва да се справим с посегателствата на животинската природа на човека, инстинктите на тялото му, е необходимо бързо предположение за отношението ВСЕ ЕДНО ЧЕ.
15.23.6.114Част от практическата техника за достигане на вътрешната осъзнатост на тази безвременна реалност е практикуването на съществуване СЯКАШ БЕШЕ... Практикуващият вече не гледа на себе си от гледната точка на търсещ, а от тази на Осъзнат Човек. Той приема, в мислите и действията си, че вече няма какво друго да постигне...
15.23.6.115,Себеидентификацията с Върховния Аз трябва да бъде възможно най-перфектна. Той трябва да бъде него, а не само ученик, медитиращ върху него.
15.23.6.116”Като че ли” упражнение. Той трябва да потъне във въображаемия характер на идеала с толкова интензивно чувство, като че ли се превръща в самия образ.
15.23.6.117Това усъвършенстване на Краткия Път към самоопределението с Висшия Аз трябва да бъде на моменти случайно, но също така и нарочно чрез ежедневни медитации. Именно чрез тях, когато това самоопределение е ефективно, Благоволението има възможност да го трансформира.
15.23.6.118Каквото и име да се даде на този ритуал, дали Като че ли или друго, неговото значение е да се разгледа целта, когато е вече достигната, и да се превърне краят на Търсенето в начало...
15.23.6.120,Дори и да няма какъвто и да бил духовен опит, а само пълна вяра в него, дори и ако не можа да изживее ролята на просветен, доволен човек, то нека я изиграе. Това е упражнение, което трябва да се провежда. Нека се опита да мисли и да се държи все едно неговата мисия е била успешна, нека копира успешния философ …
15.23.6.121Тази практика – човек да си се представя такъв, какъвто би трябвало да бъде, да визуализира себе си без отрицателни качества и сияещ с положителни такива, които са част от идеала на Мисията, дава почти магически резултати.
15.23.6.123Упражнението Като че ли: Сякаш Висшият Аз го хипнотизира навън от по-ниската му природа.
15.23.6.124Нека той си представи себе си, все едно, че е на края на своята мисия. Нека се види възседнал трона на високия връх на силата и провеждащ спокойна медитация за собствено удоволствие и за доброто на човечеството.
15.23.6.125Практиката ”Като че съм просветен” има за цел да насити ума с тази идея за истинската идентичност.
15.23.6.127Той научава, че може да определи собствените си граници, че докато си мисли по цял ден, че е просто един човек, който говори и прави по обичайния начин онова, което хората обикновено правят, тогава той със сигурност не е нищо повече. Но ако той започнe деня на по-високо ниво, като мисли, че той е божествен в най-дълбокото си същество и се задържи на това ниво с течението на часове, тогава той ще се чувства по-близо до него. Това е практическа процедура, която има ефект върху съзнанието, върху характера и събитията.
15.23.6.128Методът на Краткия път е да се потвърди, че в небесното съзнание на Върховния Аз не съществува зло, няма злодеяние, греховност и погрешност; и тъй като истинската същност на човека е там, ученикът трябва да се идентифицира с него...
15.23.6.129,... той вижда себе си да живее и да действа в Свръх себе си и следователно без конкретните си грехове и грешки. Счита ги за несъществуващи и няма безпокойство или загриженост за тях. Той прави това, доколкото може, от сутрин до вечер и с това изпълнява заповедта на Исус „моли се без прекъсване” в по-дълбок и философски смисъл.
15.23.6.129,Не е нужно да се бориш по дългия път. Усилия, които те измарят, не са повече нужни. Ако ти от началото си убеден, че твоят копнеж е изпълнен сега и тук, а не в някое далечно и незнайно бъдеще – ти си вече Посветен сега и ще можеш с радост да се наслаждаваш на това положително състояние на съзнанието. Такава настройка поражда не само по-приятни чувства на надежда и извисяване, но тя придава и несъзнателна мощ.
15.23.6.131Сега, а не в някакво бъдещо време, в това упражнение той трябва да разглежда само най-доброто от себе си като своя Идентитет.
15.23.6.132Старите нагласи които създават проблеми и саморазрушаващи се форми, са начини на егото. При появата на дразнещи обстоятелства преминете обратно къмсебе си, като практикувате упражнението „Сякаш“ и по този начин повдигнете съзнанието си тук и сега.
15.23.6.133Ако човек има актьорски талант, нека го пробва в това упражнение за визуализация: нека копира характеристиките на просветлението. Ще бъде много по-печелившо за него, отколкото да копира тези на някаква светска роля на сцена. Последното може да му осигури препитание; първото ще му спечели ЖИВОТ.
15.23.6.134…Божествеността е там, вътре във вас; имайте вяра, че това е така и ѝ се доверете.
15.23.6.138,…Божествеността е там, във вас; имайте вяра, че е така и се доверете на нея.
15.23.6.138,Той не може да бъде философ част от времето и непробуден неосветен човек през останалото време (или в повечето време): но може, като упражнение, въображаемо да мисли, че е такъв. В светлината на неговата предишна лична история този опит може да бъде дързък; но ако настоящият му копнеж, решителност и самодисциплина са достатъчно силни, това може да се окаже магически преобразяващо.
15.23.6.141... Упражнението Сякаш съм просветлен е преминаване от смирено-стремящо се към по-високо ниво - към творческо вижданe на себе си като вече стигнал там ...
15.23.6.142,He shapes himself into another person in imagination, in faith, and in will. For a while he creates the illusion of a new destiny accompanying this new person. Is this not a veritable rebirth? Does he not get away from the old everyday person and forget him utterly through this miraculous transformation? He lives so completely in this visualized ideal self that there is no space left for the old faults, the old weaknesses to creep in.
15.23.6.144Вижте себе си такъв, какъвто трябва да бъдете. Опитайте се да действате така.
15.23.6.145Дори да е само поза, която се култивира, тя все още остава ценна дисциплина и упражнения, които дават добри резултати. Защото той има много внушаваща сила, този метод Като че ли и е съществена част от Краткия път.
15.23.6.147Отношението Сякаш съм просветен се оценява добре, при условие че се поддържа твърдо, след като е било прието.
15.23.6.148Защо Късият Път би бил по-добър начин за получаване на Благословия от Дългия Път? Има я не само причината, че не се занимава с егото, но също и че постоянно ни припомня за Върховния Аз през целия ден. Той прави това със сърце, което дава и е готово да получи любов. Той мисли за Върховния Аз през деня. Следователно, той не само се приближава до източника, от който Благословията се излъчва, но също постоянно кани Благословията със всяко любящо спомняне.
15.23.6.149Всяко действие трябва да бъде правилно извършено във времето, ако трябва да се възнагради най-добре, но упражняването на спомнянето е единственият вид, който може да се направи по всяко време - сега - и на всяко място - тук. Това просто движение на ума при спомнянето е достатъчно лесно да бъде изпълнено от всеки, на всеки етап от еволюцията, и все пак достатъчно важно за най-мъдрите от нас.
15.23.6.150Да се признае това присъствие и тази сила в него, непрекъснато или толкова често, колкото може, е практика, чиито резултати са по-големи отколкото предполага простотата ѝ.
15.23.6.151Основата на това упражнение е, че възспоменанието на Висшия Аз води след време до забравянето на егото…
15.23.6.152,Пазейки Висшия Аз, нестихващ в нашата мисъл, е най-лесният начин да бъдем удостоени от неговата висота.
15.23.6.153… Аз се грижа за интересите и безопасността на онези, които непрекъснато действуват в моя служба и чиито мисли са винаги за Мен и само Мен.” Висшият Аз говори чрез Кришна в Багавад Гита…
15.23.6.154,Колко дълго трябва да се упражнявам при възпоменаването на Висшия си Аз? Толкова, колкото е необходимо, за да се преборя с Егото си.
15.23.6.155Никакво преувеличено почитане на гуру не може да заеме мястото на възспоменаването на Реалния.
15.23.6.156Емерсън познаваше тази практика.Чрез Неговото възспоменаване животът бива пропит от нектариново блаженство, казал той.
15.23.6.157Ако миналото не може да се върне, а бъдещето е непредвидимо, какъв по-практически курс има, от това да се запази настоящето чрез постоянно припомняне на божественото?
15.23.6.158Практиката на възпоменанието е била, и все още е използвана от суфите, мохамеданските мистици, тя е да привличат чувствата все повече и повече от земните неща към божественото.
15.23.6.159… Вратата, на която може би напразно сте почуквали дълго време, ще се отвори от вашите зачестяващи милостиви възспоменания.
15.23.6.160,Според Ведите, с колкото повече постоянство си припомняме и мислим за себе си като за чист Дух, толкова по-вече побеждаваме илюзията и откриваме Истината.
15.23.6.162Постоянното възпоменание на присъствието на Висшия Аз се превръща в начин за противопоставяне на по-явното наличие на тялото и света - а именно илюзията на материята.
15.23.6.163Неговото осъзнаване е все още като малко бебе; тo трябва да расте и призовава за подхранване. Той трябва да му го даде чрез простия акт на възпоменание и вниманието.
15.23.6.164Концентрирай своето нераздвоено внимание върху Висшия Аз, чийто пристан е сърцето. Тогава всичко, което извършваш в ежедневието си, ще бъде божествено вдъхновено действие и истинска служба. Висшето Аз е истинският ти източник на сила. Обърни се към него и приемай неговото конструктивно ръководене в ежедневните дела.
15.23.6.165Като се преориентира мисълта към Висшето себе, забравата се залага на малкото аз: мярката на едното е мярката на другото.
15.23.6.166Необходимо е да запазим част от своето същество, съзнание или мисъл за този уникален спомен, който има стойност, отделена от всички други.
15.23.6.167Придържайки се близо да Върховния Аз, той може да придобие неговото закрилящо напътствие или благотворно влияние. Няма да мине и ден без спомена за него, никое начинание не бива да бъде започнато без призоваването му.
15.23.6.169Шамс Тебриз:Пази Бог в спомена докато Азът бъде забравен. Ето целия йогийски път в едно кратко, просто изречение.
15.23.6.171Най-добрият начин на почит към тази истински присъстваща реалност на Висшия Аз е - възможно най-честото, най-продължителното и най-последователното му Възпоменание. Това е най-добрият и възнаграждаващ начин – да се превърне спасителната му милост в истинска Благословия.
15.23.6.172Да бъдеш редовно в практиката на това възпоменание помага да влезеш в приветливата топлина на тези висши истини.
15.23.6.174По-добре от която и да е продължителна йога дисциплина- е тoвa човек да се стреми да засили връзката с божествеността в дадения момент.
15.23.6.175Постоянното възпоменаване на Висшия Аз – това упражнение се практикува навсякъде, по всяко време и независимо от физическото ни състояние. Състои се в постоянно и вглъбено напомняне с любов за съществуването на същинската идентичност – Висшият Аз; в смирено му съзнаване, в живата му топлота. Това продължава докато успеем да съхраним мисълта за Висшето Аз като централна и доминираща в съзнанието си.
15.23.6.176,Ако си преживял момент на висше, свръхестествено усещане, което ти е направило неотразимо впечатление и те е довело по пътя на духовното търсене – то ти по време на медитация, се опитай по възможно най-жив начин, отново да пресъздадеш това чувство на възвишен мир.
15.23.6.176,Когато възпоменанието се превърне в безспирен поток, Свръх Азът ще му донесе невероятна реколта от благодат. Когато по навик той се обърне към Свръх Аза, божията благодат може да въздейства по-продуктивно във всички аспекти. Когато благодатта започне да работи, това най-вероятно ще премахне редица вътрешни и външни препятствия по пътя му — понякога по действително чудноват начин — и постепенно ще го доведе до по-истинско себеосъзнаване.
15.23.6.176,Въпреки че предният план на съзнателността му е зает с делата на ежедневния живот, неговият фон живее във вид на свещена празнота, в която никоя друга мисъл не може да се натрапи, освен тази за Върховния Аз...
15.23.6.176,... Паметта за Върховния Аз трябва да се пази дълбоко в съзнанието, въпреки че може да изглежда като много внимаващ към външните въпроси...
15.23.6.176,... Упражнението за паметта за Върховния Аз само по себе си има особена потентност въпреки своя неформален и непланиран характер...
15.23.6.176,Той трябва да практикува упражнението на паметта за Върховния Аз (1) докато започне да го прави лесно и без усилие, (2) докато тази вътрешна концентрация се задейства, (3) докато паметта продължи от само себе си и (4) докато практиката му стане стабилна и успешна като несекващ поток...
15.23.6.176,…Упражнението за възпоменание трябва да е топло, усетено, живо, докато духът на упражняването трябва да се запази и да не се губи.
15.23.6.176,... Възспоменаванвто трябва да се превърне в неподвижна ост, върху която махалото на външната активност се люлее постоянно напред-назад ...
15.23.6.176,Човекът, който години наред напразно се опитва да надхвърли човешката си природа, е освободен от това преживяване. Той вече не се измъчва практикувайки прекомерен аскетизъм.
15.23.6.176,Висшият Аз е понятие, което предишните ти преживявания, може би, не могат да ти помогнат да разбереш. Но, може би, си имал странно красиви моменти, когато всичко сякаш спира, когато сякаш много близо до теб има един безкраен свят. В тези моменти си бил издигнат от Висшия Аз.
15.23.6.177,Уловете тези странни моменти за практика на Възспоменаването, така избягвате от мрежата на мислите за себе си в Празнотата на битието.
15.23.6.178Практиката на постоянно напомняне за Върховния Аз е ценна част от подготовката на ученика. Всеки спомен има двойна стойност: на първо място, като мистично упражнение за развиване на концентрация, и второ, като повтарящо се отхвърляне на приемането на материалните мисли за духовни мисли.
15.23.6.179Има моменти от свободното време или незаети минути през деня, които биха могли да бъдат изгодно използвани за упражнението Възпоменание на себето си.
15.23.6.180Ако той може с любов да си припомни онези моменти, когато мисълта става нажежено ярка и чувството се издига високо над обикновеното му аз, медитацията върху тях ще бъде особено плодотворна и печеливша.
15.23.6.181В странни моменти в самия разгар на светската дейност той трябва да си припомни какво е било неговото умствено и емоционално състояние, когато е достигнал върхови висоти по време на самата медитация в уединение. И за краткото времетраене на ртези моменти той трябва да се опита чрез творческо въображение да почувства, че се е върнал на тези висини.
15.23.6.182В тази медитация той възпроизвежда условията, които го заобикалят по времето на Проблясъка. Той попълва всички малки детайли на картината - обзавеждането на стаята например, лицата и гласовете на други присъстващи лица и особено как той разбра за първоначалното настъпване на Проблясъка.
15.23.6.183Не бихме сгрешили, ако кажем, че най-важното по краткия път е да възпоменаваме неспирно кои сме и какво сме и да се връщаме възможно най-често към този спомен.
15.23.6.184Концентрирайте се, за да преживеете интензивно запаметения детайл от бивши моменти на без- Егово просветление.
15.23.6.185... Ако усилието да си спомним Върховния Аз бъде поддържано отново и отново, то отслабва материалистичните ментални тенденции, наследени от предишните животи и спира естественото неспокойство на вниманието. То постепенно достига мистична концентрация на мислите, подобна по характер на тази, достигана по време на периоди на медитация, но с допълнителното предимство да не се прекратява взаимодействието със земните дела...
15.23.6.186,... Моменти на пълна вътрешна тишина могат да му дойдат. Обикновеното познато его ще ги изостави светкавично и внезапно и също така бързо. Нека той фиксира тези моменти здраво в паметта си. Те трябва да се използват през следващите години като теми за медитация и цели за стремеж.
15.23.6.186,Един добър начин да преустановиш вършена работа е да направиш кратка почивка, да затихнеш изцяло и да оставиш мислите изцяло да прелетят обратно към Висшия Аз. Повтори това няколко пъти на ден, колкото по-често – толкова по-добре . започни два-три пъти дневно и след това нека постепенно увеличиш броя на упражненията в течения на два-три месеца.
15.23.6.187Онези моменти, при които усеща нещо отвъд сегашното си съществуване, са наистина ценни. Те трябва да бъдат посрещани с трепет и постоянно да се подхранват, обитавайки ги отново и отново, както в спомен, така и в медитация. Любящото възспоменаване на тези красиви вдъхновени моменти и интензивната концентрация върху тях е само по себе си мистично упражнение от особено значение. Това упражнение е предназначено да помогне на ученика да преодолее привързаността си към външността, неговата склонност да живее в сетивата, сякаш само те съобщават за реалността.
15.23.6.188Необходимо е не само да се практикува това възспоменаване толкова често, колкото е удобно или дори възможно, но и толкова дълго, колкото е удобно или възможно.
15.23.6.189Има един метод, чрез който съкровищата, открити при медитация, могат да бъдат приведени, малко по малко, в активно състояние. То ест да се опитаме да си припомним, в особено време на деня, спокойствието, блаженството, силата или истината или всякакви съобщения, извлечени по време на най-добрите моменти от предшестващата медитация. Колкото по-често го правим, толкова по-рано ще се преодолее пропастта между медитацията и активността.
15.23.6.191Този, когото Конфуций нарича по-висш човек постоянно задържа съзнанието си на по-висши въпроси и не пропилява енергията си за дреболии. И най-добрият от всички тези въпроси е Върховният Аз - зърването на естеството му, помненето, че той е основната индивидуалност.
15.23.6.192Оставете го да се потопи в това чувство и малко по-малко това силно усещане за благополучие ще проникне в сърцето му.
15.23.6.196Усилието на това по-високо ниво (Краткият път) е да не се следва график за душевен покой, а винаги да се помни Висшия Аз.
15.23.6.198,… Когато усети тишината в себе си, стремящият се трябва да остави всичко друго и да се вслушва в нея толкова дълго, колкото може или докато тя е там…
15.23.6.200,Той трябва да се опита да си спомни вътрешните и външните условия, при които прозрението е дошло при него и временно да се опита да ги направи отново част от себе си и от околностите си. Той трябва да направи това, сякаш е актьор, който се появява в тази част на сцената. За момента той трябва да мисли, да чувства и живее, сякаш това наистина се случва, прозрението наистина се повтаря…
15.23.6.201,Припомнете си проблясъка възможно най-ярко...
15.23.6.202,В това отношение думите в Кораната трябва да се приемат буквално: Вярващите са устремени към възпоменаването на Аллах и така оставят всякаква друга заетост.”
15.23.6.203Когато стигне на този етап, работата, която трябва да върши, за да преориентира вниманието си към мисълта за Висшия Аз - е не само при конкретните сесии на медитативната практика, то трябва да бъде поддържано по време на дневната дейност. Вниманието трябва да бъде насочвано отново и отново…
15.23.6.204,Дейността на постоянно вътрешно възпоменание не бива да спира. Тя би трябвало да започне от ставането от сън и да продължи чак до вечерта, когато затворим очи.
15.23.6.205Възможно е той да остане с погрешното убеждение, че, тъй като самият той е освободен от задълженията на Дългия Път, той няма какво друго да направи, освен да се предаде в бездействено сънуване и мързелив оптимизъм. Не - Той се е нагърбил с нови задължения и други трудности, въпреки че те са от различен вид. Той трябва да се научи на истинското значение на молете се без да спирате, както и да го практикува. Той трябва да медитира двадесет пъти на ден, въпреки че всяка сесия няма да бъде по-дълга от една или две минути. Той трябва да съзнава себе си, да се докосва до божествеността на своето същество по сто пъти на ден ...
15.23.6.206,Постоянното припомняне е резултат от много самоподготовка. Навиците и природата са научили ума да стои в егото. Той трябва да бъде изваден, да бъде поставен в мислите на Върховния Аз и да бъде задържан там.
15.23.6.208Трябва въображаемо да го уловите отново, все едно божественото му присъствие ви обгръща, благословията му прониква във вас, напътствието му ви помага и мирът му ви обгръща.
15.23.6.209Постоянното вслушване във вътрешната тишина и честото връщане към нея е най-важното по късия път, ключът към напредъка. Винаги и при всякакви обстоятелства я възпоменавай, нека това стане част от ежедневието ти. Когато забележиш, че си забравил, върни се бързо към този важен вътрешен процес и така докато той започне да тече от само себе си
15.23.6.210Същността на въпроса е, че той трябва да бъде постоянно внимателен към интуитивното чувство в сърцето си и да не се оставя да бъде отклонен от него чрез егоизъм, емоция, хитрост или страст.
15.23.6.211Една от най-ценните форми на йога е йогата на постоянното възспомeнaние. Неин субект може да бъде мистично преживяване, интуиция или идея. Всъщност тя е опит да се вмъкне трансцедентната атмосфера в ежедневния живот.
15.23.6.212Методът на това упражнение е да запазим без прекъсване спомена за близостта на душата, нейната реалност, нейната трансцеденталност. Целта на това упражнение е да станем напълно обладани от самата душа.
15.23.6.213Постоянното възпоменаване на Висшия Аз се превръща в свето тайнство.
15.23.6.214Придържайте се с упоритост към спомнянето за Върховния Аз, където и да сте и каквото и да правите. Това е един от най-лесните, прости и безопасни пътища на йогата за ефективно достигане на целите...
15.23.6.216,Нека мислим толкова често и със същата нежност за Висшия Аз, както влюбена девойка мисли за идната среща с любимия си. Нека цялото му сърце бъде изпълнено от този копнеж и не само по време на медитация, но непрестанно от сутрин до вечер. Постоянното възпоменание за Висшия Аз, където и да се намира, се превръща в начин нан живот, а не в случайно упражнение. Непрекъснатата мисъл за Висшия Аз пречиства съзнанието му и го прави себевглъбен и съсредоточен – и на края – просветен!
15.23.6.217Вземете го със себе си, където и да отидете - първо, в паметта си като Идея, и по- нататък, колкото по-вече се развивате, в действително Присъствие.
15.23.6.218Независимо дали е в спокойствие или при активна работа, практиката на Възпоменание продължава- единствената разлика между двете състояния е разликата в неговата интензивност и яркост.
15.23.6.220Практиката на Възпоменанието започва с акт на избор, тъй като изхвърля от съзнанието всичко което може, без да се намесва в работата или материята под ръка.
15.23.6.221Той трябва да поддържа ума концентриран вътрешно върху истинското си аз всеки буден момент, докато остане само и единствено в истинското аз. Целта не е да се забавляваме с мимолетна идея, но да се отдадем на навик, който остава.
15.23.6.222Жената в напреднала бременност може да се занимава с домакински задължения – може да готви, шие или пере през по-голямата част от деня – но в нито един момент умът й не ще бъде напълно освободен от бебето, което носи в себе си.
15.23.6.223With his mind constantly reverting to the Overself (like a silent mantram) as the Reality to which he aspires, the inner work goes on.
15.23.6.224С времето идва и практиката, тази способност да преминаваш по желание от дейност към медитация, от работа или ходене към тишина или преклонение.
15.23.6.225Как може да приспособи визията си за вечността, за да живее прозаично тук и сега? Трудно е и както много други, той ще се провали. Но многократните усилия, неустрашимата практика, разбирането на Краткия път може най-накрая да му помогнат да го направи.
15.23.6.226Когато ти, по време на медитация, се слееш с вътрешния тон на собственото си същество, опитай се да се придържаш към онова чувствително „вслушване”, което го е уловило.
15.23.6.228Спомнянето на собствената му самоличност – е само по себе си равно на медитация.
15.23.6.232Всеки път, когато се отклони от спокойствието, той има нужда от съзнателно пpeдупреждениe. Тo не идва лесно, нито идва от само себе си, а от себеобучение, себенаблюдение - Буда го нарича „бдителност нa душaтa“...
15.23.6.234,Краткият път не само изисква той да насочи вниманието си в посока на Свръх Аза си, но и да го задържа там.
15.23.6.235Присъствай в процеса на дишането, в мислите си, в чувствата и делата си. Това е, което Буда нарича „mindfilness” – душевно присъствие в настоящето. Но най-висшата степен на „mindfilness” – е да „присъстваш” в Свръх Аза. Останалите гореспоменати състояние се отнасят само за Егото – дори и когато целта е да се освободиш от егото. Но тук става дума за нещо съвсем друго, което трансцендира (стига много по-далеч).
15.23.6.236Любящото, обожаващо възспоменаване на Висшия Аз, постоянното връщане към мисълта за него, сред разочарованията от околния свят, повтарянето на тази божествена мисъл като фон на всяка друга мисъл е в действителност пътя на йогата. Подобно е казаното от Свети Павел, в писанието си Моли се непрестанно и Влагай всяка мисъл в служба на Исус Христос.”
15.23.6.237Най-неотложната задача е човек да стане все по-наясно с присъствието на Върховния Аз...
15.23.6.238,Когато естествеността на пълноценен живот в Божественото присъствие, работейки в света, се превърне в ежедневно преживяване, човек ще живее и съществува по едно и също време на различни нива.
15.23.6.240Успелият философ не е мечтател: той запазва практичността си, интереса си към световните дела, готовността си да поема отговорност, като по този начин остава ефективен слуга на човечеството. Но всичко това се прави в рамките на Възпоменанието.
15.23.6.242Когато дейности от всякакво естество, било то по време на работа или при бездействие, се случват в тази атмосфера на припомняне, тя става свещена, независимо от това, че обикновеният наблюдател може и да не го съзнава.
15.23.6.243Непрекъснатото възпоменание на Висшия Аз като невидим фон, върху който се разгръща личната панорама, ни позволява да запазим правилната перспектива за събитията и ни дава окончателно излекуване от неприятни болести.
15.23.6.248Медитацията трябва да се развива така, че да се превърне в постоянна нагласа за възспоменаване. Заложените упражнения за концентрация за кратки периоди принадлежат към по-ранните етапи и са предназначени просто за получаване на умствен контрол.
15.23.6.249Целта е да възпоменаваме Висшия Аз непрекъснато и по всяко време.
15.23.6.251Той се е научил да насочва мислите от Егото към Върховния Аз. Колкото се може по-често се връща към спомена за Висшия Аз, с неговото нестихващо присъствие, той живее с мисли за спокойствие, убеденост, хармония, свобода, които идват с упражненията.
15.23.6.254Този акт на спомняне не изисква никакво усилие, никакво упражняване на силата на волята. Това е акт на предаване, чрез силата на любовта към източника на съществуването. Любовта пренасочва вниманието, а любовта го държи концентрирано, постоянно, послушно.
15.23.6.255
19 м 2020
14 д 2010
7 м 2012
22 ф 2011
28 м 2012
28 ф 2014
25 я 2021
18 я 2016
3 м 2020
10 м 2020
4 м 2023
30 а 2016
28 а 2014
13 а 2014
4 я 2012
29 н 2022
30 н 2022
19 с 2016
16 а 2016
24 а 2013
26 я 2021
23 а 2019
7 ф 2018
8 а 2020
28 д 2022
3 о 2022
15 ю 2017
4 м 2013
31 м 2013
1 ю 2018
9 м 2025
8 а 2019
25 м 2019
16 ю 2018
30 ю 2015
22 а 2016
10 ф 2015
22 м 2013
11 м 2011
17 м 2014
27 м 2020
29 м 2014
9 о 2019
7 с 2011
29 ю 2018
22 а 2018
5 д 2018
23 н 2017
7 ю 2018
24 с 2011
20 с 2011
8 м 2012
1 д 2018
4 я 2019
26 а 2013
7 ф 2014
16 а 2020
3 а 2013
11 с 2013
27 я 2020
6 м 2020
18 ю 2014
29 о 2014
28 ф 2022
22 м 2012
17 а 2015
30 о 2013
2 с 2013
11 ф 2022
2 о 2013
12 я 2022
3 ю 2013
14 м 2016
16 ю 2021
3 ф 2011
13 с 2023
25 о 2019
27 с 2023
11 м 2015
23 м 2018
10 я 2020
16 а 2021
13 ф 2020
1 ю 2021
17 я 2020
21 д 2021
9 ю 2014
12 н 2016
22 ю 2016
26 о 2017
6 м 2011
6 о 2019
18 я 2012
26 м 2020
3 а 2020
13 м 2016
14 ю 2019
1 о 2017
3 м 2017
2 с 2016
30 ю 2019
4 ф 2012
1 д 2019
25 а 2020
14 ю 2015
30 м 2020
13 н 2010
13 м 2018
1 ю 2013
15 ю 2011
3 я 2012
13 о 2012
24 м 2014
19 м 2016
23 м 2016
31 ю 2016
20 м 2020
12 м 2021
22 с 2023
28 м 2012
1 а 2022
14 с 2015
4 д 2021
13 а 2024
11 с 2023
2 я 2021
16 я 2012
23 а 2020
12 я 2015
11 а 2020
18 я 2011
8 а 2020
16 а 2020
28 ю 2020
28 а 2016
12 ю 2024
27 а 2012
24 ю 2019
12 н 2017
25 я 2022
8 м 2017
3 ю 2018
30 а 2011
20 а 2013
26 ю 2013
27 с 2013
10 м 2011
19 о 2019
15 ю 2013
15 ф 2014
1 я 2012
17 ф 2014
1 м 2011
18 я 2019
22 а 2021
24 с 2021
8 о 2021
13 м 2024
4 о 2016
23 ю 2022
14 м 2024
30 н 2011
17 ю 2014
2 ю 2013
11 ю 2020
23 я 2012
26 д 2017
5 н 2015
10 я 2022
11 м 2024
16 ю 2015
31 м 2021
16 я 2022
25 м 2011
24 я 2011
17 я 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se