The Library
…За да може да се разбере естеството на Краткия път, той може да се съпостави с Дългия път: Дългият път се състои от поредица усърдни упражнения, които постепенно развиват концентрация, характер и Знание. Но този път не води до целта. Той най-често се измерва с лични постижения. Това е един безкраен път, защото винаги се появяват нови обстоятелства, които създават нови изкушения и конфронтират търсещия с нови изпитания…
15.23.5.2,...В момента, в който тези негативни мисли и чувства се появят, Дългият път използва методи за концентрация върху противоположни мисли – като спокойствие вместо яд – докато Краткият път изхвърля такива мисли в Нищото и ги забравя!…
15.23.5.2,...Краткият път не е упражнение, а предизвикване на вътрешно състояние, което трансформира съзнанието и го доближава до състоянието на Мир на Висшия Аз. Все пак има две упражнения („Запаметяващо” упражнение и „Като че” упражнението). Те могат да бъдат въведение към Краткия път, но имат съвсем различен характер от упражненията на Дългия път...
15.23.5.2,...„Запаметяващото” упражнение има за цел да възпроизведе Просветлението на Висшия Аз не само по време на медитация, но и по всяко време на деня – както майката, загубила детето си, не може да се освободи от образа му и мислите за него, независимо от това с какво се занимава през деня. Или влюбеният, който пази живия образ на своята любима в съзнанието си. По същия начин ти пазиш спомена за Висшия Аз жив през време на упражнението и го оставяш да Грее на фона, докато ти вършиш ежедневната си работа. Но духът на упражнението не трябва да се изгубва. Не трябва да бъде студено и механично. Ще дойде денят, когато възпоменанието не ще бъде вече съзнателно и волево (предизвикано чрез упражнение), а ще се превърне от само себе си в състояние – без волевото усилие на Егото...
15.23.5.2,...Възпоменанието е нужна подготовка към второто упражнение, в което се опитвате да осъществите мигновено отъждествяване с Висшето Аз. Точно както актьорът се идентифицира с ролята, която играе на сцената – Вие действате, мислите и живеете, като че сте Висшият Аз. Това упражнение е не само интелектуално, но включва чувствата и интуитивно действие. То е акт на творческо въображение - при което при обръщане направо към пресъздаването на част от Висшето Аз – правите възможна Неговата Святост все повече и повече да навлезе във вашия Свят.
15.23.5.2,...Когато подготовката (по дългия Път) е достигнала известен размер, търсещият тръгва по Късия път, за да довърши работата си. Това изисква много по-малко време. И тъй като късият път може да даде пълно Посвещение, когато и да било, той завършва внезапно. Това, което човек се старае да постигне по дългия път, продължава от само себе си, в момента, в който поеме изцяло късия Път...
15.23.5.2,...По дългия път, човек е зает с личното его, което означава, че негативни мисли заемат неговото съзнание. По късия път, той отказва да се вслушва в тези мисли и вместо това се обръща към Висшия Аз. С това приключва битката...
15.23.5.2,Повечето хора, тръгнали по Късия път, обикновено са имали проблясък от Висшия Аз, иначе те трудно биха разбрали за какво се отнася Той. Дългият път, със своето учение и практикуване, е период на подготовка към по-напреднал стадий. Дългият път се нарича така, поради големия обем работа, предстояща да бъде свършена и поради огромното развитие, през което трябва да преминат характерът и емоциите.
15.23.5.2,Късият път означава, че ти се опитваш да живееш в извисената атмосфера на Висшия Аз, вместо да се безпокоиш за егото си и да „измерваш” неговото духовно развитие.
15.23.5.2,По дългия път ти се налага да се бориш срещу желания и пречки, идващи от нисшето Аз, както и срещу отрицателно влияние, идващо отвън. Но тези усилия имат положителния ефект, че допринасят за тази Благодат, изживяването на която отваря към Късия Път.
15.23.5.2,... Постоянното спомняне на Върховния Аз трябва да се прави непрекъснато през краткия път...
15.23.5.2,По дългия път, ти си зает с упражнения, включващи медитация и дисциплина. По краткия път ти си зает с Висшето си Аз, с проучванетона смисъла му, с възпоменанието на неговото присъствие и размишлението върху неговата природа и характерни черти.
15.23.5.6Главната характеристика на Дългия Път е моралното усъвършенстване и изграждането на характера, чрез молитвата, медитирането, kakтo и постоянното упорстване да се постигне самоконтрол чрез физически, емоционални и умствени упражнения. Най-важното за Краткия Път е, че стремежът към Просвещение се извършва чрез интуитивно чувство и метафизично мислене. Някои се задоволяват с краткотрайно проясняване на действителността, други се стремят към дълготрайно Пробуждане.
15.23.5.7Ако Дългият Път носи спасение главно чрез изграждане на характера и концентрация на мислите – то Късият Път се състои в смирена медитация непосредствено върху Висшия Аз.
15.23.5.19Трудоемките усилия и болезнената дисциплина на Дългия път го довеждат до определена степен на духовност, но по-лесният, приятен и по-бърз начин на Краткия Пътят го води към по-висока такава.
15.23.5.25На краткия път той разбира обстоятелството на опрощаването. Той изоставя постоянната самокритика и себеомаловажаването, трудните практики за самоусъвършенстване на другия път и започва да взема изцяло под внимание това спасително обстоятелство.
15.23.5.29Ако непосредствената цел на Дългия път е да тренира, дисциплинира и подготви егото, непосредствената цел на Краткия път е да го превъзмогне.
15.23.5.30Докато човекът по Дългия път е зает с това да се тревожи за злото в себе си и в света, човекът по Краткия път е зает с това да се усмихва на доброто в Аза и в Света-идея.
15.23.5.33Заповедта на Конфуций за придобиване на конкретни добродетели е Дългия път. Докато съветът на Лао Дзъ е да оставим ума да се изпразни, за да може Тао да влезе в него, това е Краткия път .
15.23.5.36Можеш да се идентифицираш или чрез Егото или чрез Свръх Аза.
15.23.5.37Докато е на Дългата пътека, усилията му са насочени към подобряване на егото и очистване на неговата природа, докато на Краткия път, те са дадени за да забрави егото и да наблюдава отвъд неговото естество
15.23.5.38При Дългия път - вниманието е насочено върху егото. При Краткия път - върху Висшия Аз. Това е основната разлика между тях.
15.23.5.39Дългият Път иска да изчисти и усъвършенства Егото. Краткият Път го води към Бога...
15.23.5.40,Пътят на духовното търсене се състои от два етапа. По дългия Път – който е първият етап, аспирантът се превръща в нова личност. На втория етап – по Късия път, той се превръща в осветена такава.
15.23.5.41Дългият път предлага негативен процес, чийто краен резултат е да отдели човека от тялото му. Краткият път предлага положителен процес, чийто резултат е да го идентифицира с неговия Аз.
15.23.5.47Краткият път отхвърля дуалността, признава само идентичността със Съвършеното Същество и се опитва да постигне целта си чрез разпознаване на тази идентичност. Дългият път приема дуалността и се опитва да постигне същата цел чрез овладяване на егото.
15.23.5.50Краткият път прави живота значително по-приятен, защото трябва да направиш завой на 180 градуса, оставяйки миналото зад гърба си, гледайки първо откъм хубавата страна, слънчевата страна на твоя духовен живот. Много често бива даден бегъл намек, който да те упъти към Късия път.
15.23.5.56,... Дългият път е просто това, което обикновено се свързва с йога: упражненията за подобряване на концентрацията, вниманието, релаксацията на тялото и ума, аскетична самодисциплина, самоконтрол. Те се изучават в повечето школи, но въпреки това, няма набор от правила, които да се изучават. По същество това включва слагане на мислите под контрол и налагане на контрол върху тялото, мислите, чувствата и волята ...
15.23.5.56,… Реализацията не може да бъде постигната по Дългия път. Не може. Това е дар, а това означава благодат, Краткият път. Но вие трябва да работите за това. Трябва да има Дълъг път и Кратък път, но не трябва да правите грешката да мислите, че трябва механично да се придържате към Дългия път. Можете да започнете и с двете, да работите по двете заедно и това се превръща в нещо като баланс …
15.23.5.56,Дългият път е свързан с човешката борба за приближаване към божественото, Краткият път с интуицията за божественото присъствие в човека.
15.23.5.58Краткият път се задоволява с упражнения, направени заради самите тях, а не заради резултатите, които носят. Обратно на дългия път, при който усилието е прикрепено към тези резултати.
15.23.5.59Дългият Път дава на егото чувството, че расте и крепне! Късият път носи със себе си нарастващо разбиране за това, че Егото е недействително. Тази по-висша перспектива довежда неминуемо до един обрат, когато енергиите започват да се използват за сливането с едното безгранично Съзнание. Колкото по-често се случва това, толкова повече Благодат се спуска над самия теб!
15.23.5.61Отдадените на Дългия път са загрижени за това как да концентрират мислите си при медитация... Отдадените на Късия път – не. Те се интересуват от директно единение с предмета на всичките тези усилия – Висшия Аз.
15.23.5.64,Краткият Път предлага по-бързо разгръщане на интуитивното съзнание. Това не е толкова свързано с ограничение във времето, както е при Дългия Път. Стреми се да познае човека сега с неговото Висше Аз.
15.23.5.67По дългия Път търсим истината, реалността, Висшия Аз. Това означава, че използваме силите и способностите на егото. На Краткия път ние държим себе си настрана и нека истината, реалността, Милосърдието на Свръх Азът да търсят вместо нас .Тогава егото остава извън кадър.
15.23.5.78По Дългия Път, той се отъждествява с личното его, въпреки че това е по-висшата част на егото, докато по Късия Път той е само наблюдател на егото...
15.23.5.81,Дори и да е вярно твърдението, че израстваме с опита си, че страданието ни дава ценни уроци – трябва да не забравяме, че това е само част от истината. Да станеш едно с Висшия Аз по така наречения Къс път, може така да промени мирогледа ти, че негативният опит вече да не е нужен!
15.23.5.85Дългият Път задължава постоянно усилие на волята. Краткият – насочено с обич, постоянно внимание!
15.23.5.88Практикуващият дългия път гледа на просвещението като нещо, което трябва да бъде постигнато в бъдеще, когато всички изисквания са изпълнени изцяло, докато привърженикът на краткия път гледа на него като на достижим тук и сега.
15.23.5.90Основната идея на избрания Дълъг път е, че целта трябва да бъде достигната на етапи, като постоянно се стреми през много животи да очисти характера си и да усъвършенства своята мъдрост. Основната идея на Краткия път е, че това може да се достигне внезапно само чрез постоянна медитация.
15.23.5.94Само по Дългия път човек толкова отчаяно търси истина и прозрение. Цялата тази трескава амбиция изчезва по Краткия път, където той се научава да се държи в мир и търпение.
15.23.5.96Стремежът да се отърсим от грешки, слабости и от злото с помощта на концентрация и медитация е метод на Дългия път. Тък егото все още се намира в центъра на вниманието. Но за този, който странства по Късия път, медитацията има съвсем друго предназначение. Тук тя няма за задача да очисти и подобри егото, а се обръща към виспето съзнание. Мисълта за егото и споменът за него биват изоставени назад.
15.23.5.102... Чистата философска медитация, която в крайна сметка е търсена и достигана по Краткия Път, е да се съсредоточи вниманието директно върху Върховния Аз и нищо друго.
15.23.5.104,Дългият път изисква от претендента да работи върху себе си, да направи различни промени, да практикува определени упражнения и да допринася с личните си усилия по различни начини. Но Краткият път е по-малко загрижен за това, което претендентът прави, отколкото за това, което му се случва. Защо? Защото това е пътят на Благодатта. Тук той трябва да бъде пасивен, да получава.
15.23.5.107Докато краткият път трябва да се практикува по всяко време и навсякъде , чрез постоянно възпоменание и самосъзнание, дългият път трябва да се практикува в определено време и на определени места, чрез дадени упражнения.
15.23.5.109Човекът на дългия път е наясно с много или повечето от своите слабости и грешки и е измъчван от това знание. Човекът на късия път блажено ги игнорира или, ако не успее да постигне тази формулирана цел, е сигурен, че те ще избледнеят и ще се разтворят под властта на висшия Аз -благодатта.
15.23.5.110Ако Дългият път създава отчаяние от самия себе си, разочарование от собствените духовни надежди. Краткият път създава радост от близките отношения на човека със Свръх себе си и усещането за приемането му.
15.23.5.111Личното его е това, което управлява волята и се опитва да постигне резултат. Това е доста правилно и уместно за практиката по Дългия път. Но когато вниманието се отклони от него към Краткия път, вече не волята, а висшата сила трябва да бъде причина за резултата.
15.23.5.113Постижението чрез метода Long Path е принудително, резултат от правене на някои упражнения, работа върху характера, следване на някаква техника. Но Всичко е изфабрикувано от егото. ,,Краткия път” води до обратното, до ново раждане, нов трансформиран човек, до самото спасение. Но това се случва съвсем естествено, без участието на егото, защото се случва според благодатта на Висшия Аз.
15.23.5.116Буда намира пътя си към Просветлението в рамките на шест години и без гуру. Трябва да се отбележи, че дълбочината на концентрацията, която е използвал е била такава, че тя не го напуска, докато не изпълни клетвата си и не достигне до Нирвана. Това означава не само решителност, но и вяра, че има такава истина като Нирвана.
15.23.5.125На богословски език Дългият път означава покаяние от греха, Краткият път - вяра в Свръх Аза си.
15.23.5.130Исус е поставил по-голям акцент върху Краткия път, отколкото върху Дългия, върху небесното царство вътре в човека, отколкото върху анималистичните пориви и земните недостатъци, които го измъчват.
15.23.5.139Когато Исус посъветвал „Отхвърли своята тежест...“, той е формулирал перфектна покана за Късия Път.
15.23.5.144Дългият път изразява частична истина. Краткият път изразява друга — макар и по-висша— частична истина. Съберете двете части заедно и резултатът ще бъде онази цяла истина, която човек трябва да има, за да ръководи правилно живота си.
15.23.5.153Действайте, както изисква Дългият път, като работите върху Аза и го усъвършенствате, но мислете, както приляга на Късия път като поддържате нагласата: „Няма какво да бъде постигнато. Реализацията е вече тук и сега !”
15.23.5.154,Когато Върховният Аз присъства в съзнанието на един човек, Той присъства във всичките му мисли и действия. Тогава те са под негова власт, те произлизат от него. Човекът не трябва да търси някакви конкретни добродетели, защото всички те могат и ще се проявят от самосебе си, когато е необходимо...
15.23.5.155,… Факт е, че Дългият Път е непълен без Краткия.
15.23.5.156,Краткият-дългият път, веднъж разбрани, се превръщат в ключ за решаването на много проблеми и за отговора на много въпроси на Търсещите.
15.23.5.158Тези, които зависят единствено от Краткия път, без да са напълно готови за него, приемат твърде много неща за даденост и имат прекалено големи желания. Това е арогантност. Вместо да отворят вратата, с това отношение може само да я затворят по-плътно. Тези, които зависят единствено от Дългия път, поемат твърде много на собствените си рамена и се натоварват с пречистваща работа, която дори и цял живот не могат да доведат до край. Това е безполезно. Това ги кара да се развиват с по-бавни темпове ...
15.23.5.159,И в двата случая опасността е от ограничаване на усилията на човека до един от пътищата. Може да бъде катастрофално да се откаже от опитите да подобри характера си, само защото човек е поел по Късия Път. Все пак може да бъде изнервящо човек да ограничи усилията си до подобно подобрение. Мъдрият баланс, който философията предлага, е да не се спира нито Късия, нито Дългия Път, а да се използват двата заедно.
15.23.5.160... Размишленията върху личните слабости и недостатъци нa егото трябва да се компенсират с възпоменание на силата и хармонията нa Върховния Аз. Също толкова необходимо за ученика е да практикува дезидентифициране с егото, колкото е необходимо, и да практикува идентифициране с Върховния Аз.
15.23.5.161,Такава двойна практика на Късия и Дългия Път не само ще доведе до по-пълен и по-балансиран напредък, но и до по-бърз такъв. Тези две противоположни дейности ще работят върху него по взаимно реципрочен начин. Така недостатъците му ще бъдат разбити на прах , като между камъни.
15.23.5.163По Дългия път той използва различни видове практики. Сега в портала на Краткия път той може да ги прекъсва и временно да ги отхвърли, но след това също така временно и периодично да ги практикува. По този начин той може да обедини двата пътя.
15.23.5.164A Hosszú Ösvény hívei szerint az elmét meg kell fegyelmezni, és a szívet meg kell tisztítani – enélkül a megvilágosodás lehetetlen. A Rövid Ösvény hívei azt állítják, hogy elegendő az egót megtagadni, és a magasabb énbe vetni minden bizalmunkat. A filozófus a megfigyelés és kutatás által feltárt tényeket vizsgálja, és megállapítja, hogy a két iskolát egyesíteni kell, ha azt akarjuk, hogy a megvilágosodás tartós, és a legteljesebb legyen.
15.23.5.166Вярно е, че Дългият път е само предварителен и че Краткият път със сигурност е по-усъвършенстван. Но също така е вярно, че всеки от тях е непълен без другия. Най-добрият план е ученикът да възприеме колкото може повече и от двата пътя.
15.23.5.168Дългият път е изпълнен с обезсърчения. Само онези, които са се опитвали да се променят, да възпроизведат характера си, да се отрекат от слабостите си, знаят какво е да плачеш от неудовлетвореност за своите неуспехи. Ето защо е необходим Краткия Път на възпоменанието на Бога. Защото по този втори Път може да се изпълни и завърши първото. Благодатта може да се спусне всеки момент и с нея победата изведнъж ще сложи край на многогодишни борби, Прошката ще изтрие внезапно грешките му.
15.23.5.170Без това завладяване на низшата природа никое просветление не може да остане трайно, нито цялостно. А без подходящи дисциплини такова завладяване не е възможно. Това е една от причините, поради които не е достатъчно да сте по Краткия път.
15.23.5.171Пътят за справяне със собствените недостатъци един по един е не само твърде дълъг, твърде бавен, но е непълен и отрицателен. Той се занимава с това, което не трябва да бъде и да не прави. Това е добре, но не е достатъчно. Това се отнася до малкото Его. Той трябва да добави към него пътя на възпоменаване на Висшето си Аз. Това е положително нещо. Още, то носи благодатта, която завършва работата, която вече е започнала. Тя го пренася от миналото на егото във Вечното Настояще на Висшия Аз.
15.23.5.173Мъдростта ни съветва да започнем търсенето с Дългия път. Когато сме изминали известно разстояние от него, може да добавим Краткия път, сменяйки последователно акцента от единия към другия. Този периодичен подход създава един вид реципрочен ритъм. Подобряването на характера отваря малко по-широко вратата на чувствителността към интуицията и подобрената интуиция помага да се издигне характерът.
15.23.5.174На всички, които идват при такъв учител за уроци по философия, той пояснява, че ако не са готови да се дисциплинират и на трите нива - физическо, емоционално , ментално - той не може да ги научи; освен ако те същевременно желаят да следват Дългия път.
15.23.5.175Дългият път е парадоксално допълнение и подготовка за Краткия Път. Първо трябва да се практикува самостоятелно. Едва след като бъде постигнат известен напредък, може да дойде време да бъдат практикувани едновременно .
15.23.5.176Човек не може да гледа едновременно в две посоки. Той може да гледа себе си, егото си или може да обърне поглед нагоре към своя Свръх Аз. В последния случай, ако е отстранил достатъчно препятствия към него, може да се спусне благодат и да издигне неговото его, така че да се съедини със Свръх Аза. Тогава и само тогава той ще може да живее и в двете.
15.23.5.177… Съсредоточаваме се върху основното нещо - изкореняване на егото…
15.23.5.183,Има една разлика между започването само на Дългия Път и започването му заедно с Късия Път, тя е че при втория вариант се добавя светлината на напътствието, закрилата на мира, ускорението на прогреса и хармонията на равновесието.
15.23.5.185Те всъщност не са противопоставени един на друг, но всъщност се допълват. Ако Дългият път е стръмното изкачване нагоре, Късата пътека е слънчевата му страна.
15.23.5.186Той трябва да запази тази вътрешна стабилност и мир през времена на обществено бедствие или лично бедствие. Практиките на дългия път ще му помогнат да го постигне, но само временно. Това е краткият път, който единствен може да го установи трайно.
15.23.5.187Двуетапният път е абсолютно необходим. На едното ниво се прави усилие да се преодолее егото. На другото – пътят на света благодат – се възпоменава с постоянство Висшият Аз – истинският ти идентитет.
15.23.5.193Двата пътя не трябва да се държат разделени на практика, каквито и да са на теория. Начинаещият естествено ще наблегне на Дългия път, опитният- на Краткия път, но нито един от тях не може да си позволи да пренебрегне единия или другия път без рискове и опасности или безполезност и разочарования, които да маркират пътя му.
15.23.5.195На теория Дългият Път би трябвало да предшества Краткия Път, но в действителност такова предшестване просъществува само ограничено време и след това двата пътя следва да бъдат следвани едновременно.
15.23.5.196Притихни и осъзнай, че „аз съм Бог”. Това е ключът към Тайната и Истината, защото обобщава всичко, в което се състои Късия път. Това изглежда като парадокс. Защото нищо не трябва да се прави. Да се оставят нещата, без да се употребява лично егоистично усилие. Нека стихне всяко мисловно безпокойство и напрегнатост!
15.23.5.202След като осъзнаем тази истина, ограниченията изчезват от очите ни. Ние се отказваме от робството на погрешното убеждение в ограничеността. Отказваме да се занимаваме с фалшивата мисъл, че има някаква възвишено състояние, което трябва да постигнем в по-далечно бъдеще. Непоколебими сме, че Аз-ът ще познае себе си сега. За какво да чакаме? Нека подредим всичките си мисли върху Реалността и да ги държим там като с острие; тя няма да ни се изплъзне, а мислите ще се разтварят и изчезват във въздуха, оставяйки ни сами с красотата и възвишеността на Аз-а.
15.23.5.204Също както детето бавно и продължително се учи да пише, така и ученикът трябва да освободи ума си от погрешните възгледи и да тренира обичайната си мисъл малко по малко да се придържа към спомена за Вярното и Истинското. Но също както едно кратко щракване върху ключа на лампата веднага разкрива всичките предмети в стаята, така внезапно и съзряването на прозрението разкрива тук и сега действителността на Вярното и на Истинското.
15.23.5.205Така може да се обобщи цялата процес. Дългият път води към късия и късият път води към безкрайно и лишено от Его съзнание. Това е света благодат.
15.23.5.206,Ограничението на Дългия път е, че той се занимава само с отслабване и намаляване на силата на егото. Той не се занимава с пълното свиване на егото...
15.23.5.206,... Необходима е трета фаза, фазата на пълното премахване на егото; Това може да стане само чрез последната разтваряща операция на Благодатта, която човекът трябва да поиска и на която трябва да даде своето съгласие…
15.23.5.206,Топлината и красотата на слънцето извеждат наяве растежа на цветето. То не се стреми, бори или блъска. Това е добро сравнение с последната фаза на краткия път, преподавана и в китайската доктрина за у-уей (бездействие) и индийската доктрина за аспарса йога (метод без усилие).
15.23.5.207Не се оплаквайте от трудността с която предизвиквате основна промяна в мисленето. Висшият Аз е там. Вярвайте в него.
15.23.5.212Гласът на върховния Аз е толкова ясен, колкото и гласът на Исус: „Не бъдете грешни вече, вашите грехове са опростени“. Не се натоварвайте с постоянна самокритика и връщащи се чувства за вина.
15.23.5.213С оттеглянето от всички насочени навън привързаности, той осъзнава собственото си вътрешно Аз. Със осъзнаването на собственото си истинско Аз, всички изходящи привързаностите отпадат от него. Така по който и от тези два пътя той да се приближи до целта, тя накрая се слива с другия.
15.23.5.215Идеята, че истината ще бъде придобита, че щастието ще бъде постигнато, че Върховният Аз ще бъде осъзнат на края, след дълги опити, трябва да бъде разглеждана като илюзорна. Истината, щастието и Върховният Аз трябва да бъдат видяни в настоящето, не в бъдещето, в самото начало на мисията, не в края ѝ, тук и сега...
15.23.5.216,Колкото повече той практикува да се идентифицира с вечното Сега (не с преминаващото „сега“), толкова повече той работи за истинска свобода от обсебващи страсти и влачещи привързаности. Това е Краткият път, може би по-героичен, но в крайна сметка много по-приятен от Дългия път.
15.23.5.217Ще постигнеш най-голям напредък, когато спреш да се опитваш да направиш какъвто и да е напредък, спреш постоянно да се вглеждаш в себе си и вместо това намериш тих покой в простия факт, че Бог съществува. Това ще прехвърли вниманието ти от Аза към Свръх Аза и ще започнеш да виждаш присъствието му в живота на всеки и въздействието му върху всяка случка...
15.23.5.222,Истинският Кратък път е да се открие, че въобще няма такъв: има само стоене в покой и позволяване на Свръх Аза да свърши нужната работа. Това е смисълът на благословията.
15.23.5.223„Царството на Бог е вътре в теб.” С право можем да приемем простото значение на това изречение, неговото напътствие към мястото и начина на медитация. Но има и друго, рядко разбирано значение – тази мисъл ни насочва към времето и незабавността; царството е тук и сега.
15.23.5.230Защо да създаваме ненужни пречки, плод на нетърпелив характер, като прекаляваме с духовната активност? Вие сте в ръцете на Свръх Аза дори и сега и ако основният стремеж е наличен, вашето развитие ще продължи, без да трябва да се притеснявате за това. Освободете се от тежестта...
15.23.5.232,Никой от нас не може да направи повече за душевния си растеж от това да не си пречи! Тази работа с опитите да се направи нещо с ума или да се изпълнява някакво упражнение с тялото с цел да се доближим до Върховния Аз е основана на вярването на Дългия Път, че ние сме тези, които имаме силата да достигнем това желание и желаното състояние. Но вместо да се опитваме да стигнем до Върховния Аз, защо да не го оставим той да достигне до нас? Това може да стане единствено ако не му пречим.x
15.23.5.235Може да се каже, че никой не стига до края на този процес на Търсене. Но това е така, защото един ден става ясно, че търсещата нагласа сама по себе си е едно от последните препятствия и трябва да бъде преодоляно.
15.23.5.239
9 д 2010
10 д 2010
11 д 2010
12 д 2010
13 д 2010
22 я 2011
25 ф 2011
1 м 2011
30 ю 2011
3 н 2011
14 а 2016
16 д 2011
6 а 2011
29 о 2011
15 о 2020
10 м 2016
1 с 2019
7 м 2021
23 м 2021
12 м 2012
23 ф 2018
19 ф 2012
21 ф 2012
2 ю 2011
10 с 2021
17 ю 2022
19 а 2012
15 ю 2013
27 а 2022
19 м 2022
22 м 2023
21 с 2011
23 м 2012
20 с 2015
16 я 2019
17 н 2012
19 ю 2011
30 д 2011
5 а 2016
10 ю 2017
11 ю 2022
21 м 2011
9 д 2013
11 м 2021
23 м 2019
24 я 2025
29 я 2021
3 а 2022
14 д 2022
16 а 2022
24 м 2021
29 о 2016
24 д 2014
8 а 2023
16 а 2012
3 о 2013
15 ю 2019
24 н 2018
5 ю 2020
20 м 2015
3 ю 2013
27 м 2017
7 ф 2020
13 н 2014
6 я 2017
28 с 2017
12 д 2023
6 ю 2018
11 о 2016
14 а 2020
29 а 2023
5 ю 2012
30 с 2017
3 м 2014
2 о 2019
23 с 2022
17 ю 2011
10 а 2024
8 д 2013
26 н 2011
8 д 2015
29 а 2015
26 м 2011
4 с 2016
9 с 2017
18 м 2023
4 ф 2022
1 ю 2013
23 ф 2022
8 м 2014
5 ф 2023
3 м 2012
5 д 2012
15 м 2012
26 н 2012
30 м 2015
7 с 2017
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se