The Library
Би било прекрасно, ако всички, без значение къде се намират, можеха толкова лесно да се впуснат в царството на рая и също толкова лесно да останат там завинаги. Но за жалост даденостите на човешката природа не го позволяват. Хората имат нужда от учение, тренировка, пречистване, дисциплина и подготовка, преди да могат да го направят. Тази работа трае цял живот, тя е много и разнообразна. Ето защо има нужда от Дългия Път.
15.23.4.1Докато отдава цялото си внимание на Върховния Аз или на възпоменанието му, или на неговите различни аспекти, или на идеята за него, той се самозабравя. Това прави възможно издигането над егото. И това е причината краткият път да трябва да се извърви, ако искаме подготвителните работи за другия Път да бъдат завършени.
15.23.4.2Пречистването на сърцето и успокоението на ума са необходими предпоставки за проникване във Висшето Себе.Те принадлежат към Дългия път.
15.23.4.4Дългият Път призовава човека да се откаже от всичко, което го държи в робство, което го задържа, и така освободен той ще бъде свободен да извърви пътя си към специфичната положителна работа на Краткия Път.
15.23.4.5Дългият Път се преподава на начинаещи и други в по-ранните и средни етапи от търсенето. Това е така, защото те са готови за идеята за самоусъвършенстване, но не и за по-висшата цел на достигане на нереалност. Така че последното се преподава на Краткия Път, когато вниманието се обръща от малкото его и идеята за неговото усъвършенстване към духовната същност, истинското същество.
15.23.4.6Природата не може да се ускори. Цъфтежът на цвете се отваря в свое време. Ако Кратката пътека дава незабавни или бързи резултати на някои кандидатстващи, това е само защото те са хора с висше развитие. Те вече са служили на чиракуването си по Дългия път, било то в този живот или в предишни животи.
15.23.4.9Дългият път обхваща всички подготвителни етапи, водещи до, но не включва решителните опити. Той се отнася до отстраняването на препятствията до идването на просветлението, като се има предвид, че тези опити, които принадлежат към Краткия път, са свързани с убедителните формули на просветлението.
15.23.4.10Ако Дългият Път зарежда човек с необходимата сила, чистота и концентрация, то Краткият път използва тази подготовка, за да свърже съзнанието директно с Върховния Аз.
15.23.4.11Много увлечения, създадени в миналото, трябва да бъдат отстранени, преди да можем наистина да живеем в настоящето. Това е работа на Дългия Път.
15.23.4.16Мигел де Молинос: „Безполезно е да се доверявате на вътрешния начин на съзерцание, ако препятствията, които възпрепятстват техния напредък и духовна мана, не бъдат премахнати от пътят на всички души, които са призовани.” С други думи, работата по Дългия път трябва да отвори път за работа по Краткия път.
15.23.4.18Пътят към целта не минава само през прочистване на егото: той минава също през изоставянето му. Първата част от пътя е необходима само защото прави възможна втората част.
15.23.4.19Човек трябва да пази мисълта за самата цел постоянно пред себе си, за да се получи мисловно съзнание за основното занимание медитация върху Върховния Аз. Това е в основата на работата по Краткия Път и това е причината, че преди да може да се надява на успех, човек трябва първо да си е поставил задачата на Дългият Път за някакъв контрол върху мислите си.
15.23.4.20Ако Благодатта на Висшия Аз трябва да завладее човека, никоя част от егото не трябва да оказва съпротива. Ето защо необходимa подготовка за това е процеса на изваждане от него на онези неща, които със сигурност ще предизвикат такава съпротива. С други думи, дейността на Дългия път е необходима за успешното стъпване по Краткия път.
15.23.4.21Дългият път е необходим, защото води до мярка за освобождаване от егоизма и анимализма. Но това не води директно до откриването на Висшия Аз, неговата истина и реалност. Това е работата на Краткия Път.
15.23.4.27Необходима е известна сила, за да бъде отклонена появата на негативни настроения и да се предотврати седенето в тъмнина. Нужно е малко търпение, да чакаш в тишина, докато почувстваш как влизаш в присъствието на Източника на своето същество. Само малцина се раждат готови с тези качества. Други трябва да ги постигат бавно, като преминават през етапи на обучение и самодисциплина.
15.23.4.30Всяка негативна мисъл и низка страст са препятствие за постигането на висшето съзнание. Именно поради това работата на Дългия Път е необходима, защото тя има за цел да отстрани всички подобни препятствия. Как може човек да покани това Съзнание да обитава тяло, поробено от страсти или ум, помрачен от омраза?
15.23.4.36Търсещите не попадат под властта на Благодатта, докато не са направили в достатъчна степен това, което се изисква от Дългия път. Само тогава те вероятно ще бъдат готови за краткия път и ще се възползват от благодатта, свързана с него.
15.23.4.44Каква е целта на тази вътрешна работа върху себе си по Дългия път? Тя е да разчисти пътя към притока на благодатта, дори до най-скритите части на неговия характер
15.23.4.46Макар че Дългият път не води директно до Просветлението, той намалява препятствията, подготвя търсещия и отваря пътя му за влизане в Краткия път, което от своя страна може впоследствие да доведе до просветление.
15.23.4.48... по-малко загриженост за собственото его и повече за Свръх Аза си, той наистина има нужда от точно това. Все едно е да се каже, че сега, работата по Дългия път се нуждае от балансиране с работата по Късия път.
15.23.4.52,Неговият стремеж към Бог достигна своя край, но търсенето му в Бога сега ще започне своя ход. Отсега нататък неговият живот, опит и съзнание са обвити в мистерия.
15.23.4.54Преминаването към Краткия път не зачерква напълно работата му за Дългия път, но се отразява по три начина. Първо, намалява съпътстващите усилия и наказания. Второ, по-малкото работа се извършва без тревожност и без напрежение. Трето, освобождава от прекомерното чувство за собствена отговорност за вътрешния и външния му живот - а именно от прекомерната зависимост от егото.
15.23.4.58Той трябва да извика нова сила, по-висша сила - Милостта. Той се нуждае от помощта й. Тъй като егото няма да се откаже доброволно от своя суверенитет, колкото и да се занимава с духовни въпроси и дори духовно израстване.
15.23.4.59Трудоемката, понякога отчаяна самодисциплина на Дългия Път си почива или дори изцяло спира. Безусилното, понякога възторжено предаване на благословията чрез вяра, любов, смиреност и спомняне я заменя...
15.23.4.63,Каквото и да правиш, за да пребориш егото, а било то и за да преодолееш слабости или да развиеш качества, винаги ангажираш егото. Съзнанието ти все още е заето в ограничената му сфера. Времето, което отдаваш за тази дейност, би могъл да оползотвориш с мисълта за свръх Аза и да пазиш тази мисъл жива в себе си, докато Светлината му проникне и те озари с миротворната си Радост!
15.23.4.64Той чувства, че по-ново и друго Себе предстои да се роди.
15.23.4.66Да скърбиш за предполагаемите грешки в миналото твърде дълго време, да се отдадеш на самосъжаляващо угризение до края на живота си, е друг трик на егото и просто го засилва. По-добре поемете към краткия път!
15.23.4.67Дългият Път развит в човек чрез йога – медитацията е възможност да се намери вътрешен Покой. Краткият Път е добавил към това (1) знанието, че Покоят е в самия него, и (2) практиката на непрекъснато напомняне да бъдеш в Покой.
15.23.4.68… За да привлече Благодатта на Висшия Аз, търсещият трябва да се отвърне от своята егоцентричност към онова, което е абсолютно противоположно - загриженост за Висшия Аз. Той трябва да мисли само за Божественото, за безкрайността и вечността на Висшата Сила и за известно време да забрави всичко за личния си растеж.
15.23.4.70,Ако той продължава да фиксира вниманието си върху борбата с лъкатушещия характер на мислите си, той може да след много опити да разбере, че задачата изглежда невъзможна. Защо е това? Това е така, защото в същото време той сам ограничава вниманието си върху егото. Нека да се движи в обратна посока и да се обърне към краткия път, нека мислите се фиксират върху Върховния Аз, върху Неговото велико спокойствие, тихата Му безпристрастност...
15.23.4.72,Остави го да се радва на това, че е намерил Късия Път с всичките му свободи и на това, че се е освободил от Дългия Път и всичките му трудности и напрежения.
15.23.4.77Какво облекчение изпитва той, когато напрежението и усилието на Дългия път отстъпят място на сладостта и непривързаността на Краткия!
15.23.4.78Не е необходимо да се преминава през борбите и мъките на Дългия Път, след като сме го изминали достатъчно надалече, за да развием някакъв обем от необходимите квалификации за Краткия. След това можем да го напуснем и чрез Благодатта да преминем бързо през промяната на мирогледа, гледната точка и съзнанието, необходими за пътуването по Краткия път.
15.23.4.79Същата Милост, която ни повежда към Духовното търсене ни довежда до края му. Фазата на краткия път започва, когато осъзнаем източника на извора на Милостта.
15.23.4.80Те биха искали промяната да настъпи драматично, за миг. Вятърът духа, накъдето пожелае, казва Исус и Благодатта идва тук или там в непредвидим час.
15.23.4.92Не по собствената воля на егото той може да овладее това бижу, а само чрез Благодатта, заместваща неговото его с това друго съзнание .
15.23.4.93… В по-късните, по-напредналите етапи, когато Краткият път влиза в действие, търсещият трябва да започне да забравя себе си и усилията си... трябва да се идентифицира с Висшия си Аз, като се отдаде изцяло на идеята за проявяването му във вътрешния и външния му живот…
15.23.4.94,На прехода между Дългия и Късия път стои във фокус отъждествяването с Висшето Аз. Това е огромна крачка в сравнение с това да бъдеш отъждествен с Егото си. Но тук все още има известен егоцентризъм. По-нататък това се изяснява, когато навлезеш в Късия път. Тук вече няма отъждествяване с никакъв Аз. Мисълта е насочена единствено към Висшето съзнание, което е – само по себе си – без никакво отъждествяване.
15.23.4.96Може да дойде време, когато неговата собствена личност му е неприятна, когато той започне да не харесва собствените си черти на инстинктивна отрицателна реакция и вроден отрицателен характер. Това е естествено разбираемо на Дългия път, но може да бъде сведено до минимум по Краткия път.
15.23.4.99За да станеш техен господар, може да се бориш с желания. Това е по-трудният начин. Или можеш да ги забравиш. Това е по-лесният начин. За да го следваш, трябва да се упражняваш да помниш Върховния Аз непрестанно.
15.23.4.100Велика скромност прониква в него, когато най-сетне се отдалечи от егото си достатъчно, за да допусне разбирането, че не е по собствените му сили да проникне във върховното Просветление. Благословията е арбитърът.
15.23.4.101Краят на Дългия път е разочарование. Това може да е емоционално разочароващо благословение, тъй като принуждава човека в крайна сметка да се обърне към Краткия път, чийто край е реализацията
15.23.4.112Обикновеният човек е жертва на собственото си минало, роб на личната си история. Той е зависим от мисленето си, моделиран от ученията си и контролиран от традициите си. Влиянието на миналото избледнява твърде бавно. Ето защо преходът от дългия до краткия път толкова често е следствие от някакъв необичаен катаклизъм или някакъв хипнотичен контакт.
15.23.4.114Това не е въпрос на избор между двата пътя. За начинаещите трудно може да стане ясно какво означава късият път, да не говорим за практикуването му. Така че им се налага да се преместят към Дългия Път . Но средно напредналият, уморен от труда и пораженията си, се обръща с облекчение към късия път, за който са го подготвили неговите изследвания и преживявания.
15.23.4.115... Дисциплинирането на аза може да продължава непрекъснато. Няма да има край. Тъй като егото винаги ще може да намира начини да поддържа стремящия се зает в самоусъвършенстване, като това го заслепява за факта, че азът все още е там, зад всичките му подобрения. Защо егото да убие себе си? Но просветлението, което е целта, която той се стреми да достигне, никога не може да се получи, освен ако егото престане да препречва пътя към него. Откривайки това той няма да има алтернатива и ще бъде съвсем готов за Краткия път.
15.23.4.119,След като осъзнае, че не може да се изправи срещу два пътя едновременно, той ще се принуди да направи избор между тях. Егото или Висшия Аз?
15.23.4.123Хопкинс, йезуитският свещеник-поет, изостави медитацията поради постоянно повтарящи се настроения на отвращение и безнадеждност. Това звучи точно като точката, в коят Работата по Дългия път трябва да бъде прекратена, като бъде заменена от работа по Късия път.
15.23.4.126Ако дисциплините на Дългия Път увеличават неговите притеснения и неспокойство до непоносима степен, то най-вероятно това е признак, че той има нужда да премине към Късия Път – с неговото усилие да се идентифицира с Върховния Аз и да се установи там.
15.23.4.129Чрез унижение и отчаяние, провал и грешки егото може да бъде смачкано на земята. Но последствиeто от тази очевидно безнадеждна ситуация може да бъде краят на дългия път, с последващото прехвърляне на краткия път с неговата нова надежда, прошка и мир.
15.23.4.130Когато достигне този етап, той ще започне да разбира, че по-нататъшният му духовен напредък не налага специални действия като дисциплинарни режими и упражнения за медитация - отлични и необходими, макар че те са били на място като подготвителна работа, но изисква той просто да стои настрана и да бъде наблюдаващ свидетел на живота, включително собствения си живот.
15.23.4.140Процесите и практиките на Дългия Път изискват време. Но Върховният Аз е извън времето. Да идентифицирате себе си с тях, означава да изключите себе си от него. Поради това е необходимо, когато бъде достигнато определено ниво – било то в опита, в подготовката или в разбирането – да изоставите Дългия Път и да поемете по Късия Път, с неговото съсредоточаване върху живота във Вечното Настояще.
15.23.4.144Когато е прекарано твърде дълго време по Дългия път с твърде бавен напредък, възниква желанието да се намери друг път. Именно тогава Short Path - Краткият Път става подходящ.
15.23.4.153Дори тези, които се задоволяват с това да продължат постоянно подготвителните дисциплини на Дългия Път, един ден спонтанно ще намерят вътрешен импулс надигащ се в тях, който да ги поведе по Краткия Път.
15.23.4.158Когато работата по Дългия Път е била вършена до такава степен, че да започне да ни отегчава, депресира или втръсва, тогава трябва да признаем, че е време да я прекратим за известно време. Това е повратен момент, в който трябва да пристъпим към Късия Път, както за отдих, така и за нов поглед.
15.23.4.162Друг знак, че може да е дошло времето за промяна към краткия път, е когато медитацията вече не дава задоволителни резултати, но става досадна и трудна.
15.23.4.164Когато човек дойде до края нa този пределен обсег, изсъхнал от всякаква надежда за постигане на целта си чрез самостоятелно усилие, той е узрял за усилието, извикващо Благодатта на Краткия Път.
15.23.4.166
31 ю 2015
17 ю 2013
19 ю 2017
11 д 2015
30 о 2015
9 н 2020
12 м 2020
7 о 2015
3 ю 2015
19 а 2024
26 о 2015
20 н 2015
3 м 2022
12 ю 2019
26 м 2024
15 ю 2015
12 ю 2017
1 ю 2021
17 м 2017
1 с 2020
31 я 2022
3 н 2016
29 а 2016
7 м 2014
11 ю 2011
4 ю 2020
21 о 2019
2 н 2015
6 ю 2017
13 м 2016
25 д 2014
10 ю 2022
15 я 2021
1 а 2019
18 ф 2022
9 м 2024
30 н 2017
4 н 2011
19 я 2023
3 я 2016
4 а 2014
30 о 2022
1 а 2016
4 с 2017
12 м 2016
29 с 2024
28 я 2023
7 м 2013
20 а 2019
7 с 2020
20 ю 2015
27 с 2022
16 а 2013
23 а 2015
5 ю 2019
19 а 2019
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se