The Library
Застъпниците на Краткия път, отхвърлят изцяло необходимостта от Дългия път: Бидейки божествени по същество, ние трябва само да осъзнаем кои сме, заблудени от собствената си полуистина. Това, което всъщност откриваме в човешката ситуация е, че ние сме само потенциално божествени. Работата по извличането и развитието на този потенциал тепърва трябва да бъде свършена. Това изисква време, дисциплина и обучение, тъй както работата по превръщането на едно семе в дърво - отнема време.
15.23.2.12... Ако истинска същност бъде намерена, всички качества и атрибути, които се отнасят до нея също така ще бъдат установени, естествено и автоматично, по едно и също време. Как може качествата и атрибутите на нисшата природа да процъфтяват или дори да съществуват в разредения въздух…?
15.23.2.41,Краткият път се опитва да заобиколи егото, като го игнорира напълно!
15.23.2.58…Ученикът, който иска нещо за нищо, който се надява да стигне до целта, без да продължава дългото пътуване до самия край, няма да го получи. Той трябва да премине от една гледна точка към по-висша, от дълга борба със слабостите към тяхното овладяване. Тогава само, когато направи сам това, което трябва да свърши, той може да прекрати усилията си, да бъде неподвижен и да чака притока на Благодат. След това идва светлината и второто раждане.
15.23.2.65,...”Нищо за нищо” е природен закон.Човек трябва да иска да даде, за да получи – да се откаже от някои прегради към просветлението, които съществуват в собственото му его и с които е свързан.
15.23.2.79,Вярно е, че просветлението може да премахне натрупаните ни морални недостатъци изведнъж, в едно внезапно и единствено радостно преживяване. Но също така е малко вероятно да получим каквото и да било от първия етап, ако преди това не сме работили върху себе си, за да се подготвим правилно за него.
15.23.2.85Никъде във физическата природа не наблюдаваме скок през пропаст, но навсякъде всичко преминава постепенно и малко по малко от едно състояние към следващото. Защо трябва преходът от егото към Висшия Аз да противоречи на този универсален факт?
15.23.2.98Тази постоянна загриженост за егото му придава фина сила и важност и го отдалечава от истинското му същество - Свръх Аза: това, което той поема в съзнанието си, което го засяга в характера и тялото, в мислите и поведението.
15.23.2.101Дългият път, въпреки великолепните си идеали за самоусъвършенстване и самоконтрол, все още е егоистичен. Защото тази решимост да се издигнем духовно се ръководи от волева амбиция - воля от висшата част на егото.
15.23.2.105Със сигурност е по-добре да премахнете грешките и да отстраните слабостите, отколкото да ги оставите такива, каквито са. Но това не е достатъчно, за да се подобри, усъвършенства, облагороди и дори одухотвори егото. Защото цялата тази дейност се извършва под илюзията, че егото притежава реалност. Тази илюзия трябва да бъде премахната ...
15.23.2.119,Дългият път създава условия, благоприятни за просветлението, но тъй като е свързан с егото, той не може директно да доведе до просветление. Заради работата си по пречистване на егото, колкото и необходимо и благородно да е, все още лицето на кандидата е обърнато към егото.
15.23.2.120Знание за небесния Свръх Аз не може да бъде получено чрез изучаване, подобряване или развиване на мрачното и фиктивно его. Единственият начин, по който може да бъде получено е чрез прякото изживяване. Тази аксиома е в основата на Краткия път.
15.23.2.122Егото не може да доведе до резултат без его. Ето защо Дългият Път е само подготвителен и не може да бъде достатъчно средство за успешен край.
15.23.2.125… Защо да не опитаме обратния курс - Краткият път, който заглушава егото, без да се стреми към това а го пренебрегва придържайки внимание към Висшия Аз?
15.23.2.131,Духовността се нуждае от време, за да се развие; искрата има нужда от разпалване; но това не трябва да се превръща в извинение за пълно отдаване на Дългия път и неговите ограничения.
15.23.2.134По ”Дългата пътека” аспирантът може най-вероятно да проследи някои от недостатъците си твърде песимистично, да се осъди заради тях, но да бъде напълно сляп за най-сериозния недостатък от всички - за вкопчването в личното си его при всички обстоятелства.
15.23.2.137Времето продължава от само себе си и съзнанието, свързано с времето също. Дългият път не освобождава човек от него, а само го усъвършенства, най-добре го подготвя. За какво? За краткия път, който сам предлага свобода.
15.23.2.141Коренът на всичките му усилия за самоусъвършенстване и самопречистване все още се намира в егоистичното съзнание. Тъй като това е самото съзнание, което трябва пропусне егоистичния Дух, той трябва да изостави тези усилия и да се обърне рано или късно към Краткия път.
15.23.2.142Не е достатъчно да осъзнаеш грешките си и да изповядаш слабостите си. Не е достатъчно да поправиш едното и да подобриш другото, тъй като все още става дума за Егото и това ниво на развитие, на което се намираш!
15.23.2.147Трудът по Дългия път е добър и необходим. Той отслабва егото и води частично към целта. Но това ще свърши в отчаяние, ако той научи, че не може да доведе до самия край на пътя.
15.23.2.149Моралните учения имат определено място в живота – да ни накарат да бъдем по-добри човешки същества, но те не ни издигат до нивото на Върховния Аз. Дългият Път, към който те принадлежат, има хуманитарна стойност, но не и магическа трансцедентална такава ...
15.23.2.150If he takes an excessive clinical interest in his own moral and spiritual state, continually observing his conduct and analysing his feelings to find the flaws in them, he loses his balance and becomes inwardly unhealthy. In putting too much emphasis upon his failings, he is giving too much attention to his own ego.
15.23.2.152Идеята, че собствената добродетел на човека може да го доведе до целта, принадлежи на Дългия път.
15.23.2.153Дългият път дава много предимства и дарява много добродетели, но не дава визия за истината, осъзнаването на Висшия Аз, нито дарява благодат. За тези неща трябва да се обърнем към Краткия Път.
15.23.2.156
2 м 2023
13 а 2013
19 о 2020
15 я 2020
20 а 2015
26 м 2023
8 я 2024
6 м 2022
7 м 2022
6 н 2021
23 я 2023
16 я 2024
20 м 2022
24 а 2017
19 я 2024
9 ф 2018
28 а 2019
7 я 2021
11 я 2012
9 о 2023
19 о 2013
22 ф 2020
13 ю 2020
2 а 2019
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se