The Library
Разбирането, че трябва да чакаме и бавно да се развиваме от робство към освобождение, от безпросветеност към Знание, от настоящо ограничение към бъдещо Сливане със Свещеното, е факт, ако наистина оставим нещата така. Но не сме длъжни! Ние можем да променим нашата самоличност от Его към Висше Аз в ежедневното си мислене, в ежедневните реакции и поведение, в начина, по който откликваме на околния свят. Ние сме се „намислили” в това неблагоприятно състояние. Ние самите можем да се „измислим…” вън от него. Чрез непрекъснато възпоменание на истинската си същност, сега и тук – във всеки момент – ние се освобождаваме! Защо да чакаме нещо, което всъщност Е?
15.23.1.1Всички други подходи към целта зависят от дуалистичен принцип, което ги поставя на по-нисше ниво. Но Късият Път е недуалистичен: той започва и свършва със самата цел; неговата природа е директна и действието му е незабавно.
15.23.1.2Съзнанието се появява докато човек търси себе си. Това е неговото търсене. Но когато научи и схване, че самият той е обект на това търсене, човекът спира не само да търси извън себе си, а дори и да се занимава със самото търсене. Оттам нататък той се оставя да бъде увлечен от енергията на Върховния Аз.
15.23.1.3Нима трябва да отречем ясните послания на тези просветени хора – т.е. послания за Късия Път, че вие сте божествени? Дали знаем повече за божествените неща от тях? Защо не можем да приемем идеята, кoятo те описват не кaтo теория, а откритие?
15.23.1.5Това е крайната Истина, че нашата най-дълбока същност е божествена, неразделна от Бог и откриването на неговата небесна същност е същинската цел на Живота. Даже сега, веднага, днес ние сме толкова свещени, колкото можем да бъдем. Дългият еволюционен процес, през който сме длъжни да минем според профети и учители, гурута и водачи – бавно и болезнено – не е нужно да се премине – стига да съхраняваме тази истина непрекъснато, ако откажем да се оставим така и я усвоим в цялото си същество – в мислите, чувствата и делата.
15.23.1.6Защото, ако ние сме божествени и вечни същества сега (и кой може да отрече, че е имал усещане за това звездно състояние, което винаги ще помни?), то ние винаги сме били такива. Как можем да еволюираме, при положение, че вече сме самостоятелно съществуващи, перфектни същества? Не изглежда ли по-вероятно, че нещо извънземно се е събрало около нас, прикривайки божественото съзнание; че задачата на времето не е да ни развива, а да ни освободи, че нашето търсене не е за възвишено състояние, а за нашето първично състояние, за да се възстанови бившето ни величие? Това, което е нужно, е не да се расте, а да се знае. Еволюцията не може да ни помогне, но себепознанието може.
15.23.1.7Това е концепцията, която управлява Краткия път: той е в Спокойствието на основното съществуване през цялото време, независимо дали той го знае или не, че той никога не го е напуснал и никога не може да го напусне. И това е така, дори в условията на живот, прекаран в неуспех и отчаяние.
15.23.1.8Човек по Краткия път се движи напред, за да изпълни целта си. Вместо да работи бавно върху контрола на мислите си, той се стреми да осъзнае факта, че свещеният Върховен Аз е в неговия ум в този момент, че Той живее вътре в него точно сега, а не като цел, която да бъде постигната някъде в далечното бъдеще. Колкото повече разбира този факт и задържа вниманието си върху него, толкова повече усещa великото спокойствие, което следва осъзнаването му, толкова повече мислите му впоследствие oстават спокойни.
15.23.1.9Това, което то потвърждава е, че същинската истина вече съществува в жалкото ядро на човешкия ум, че може да бъде видяна от всеки, който премахне илюзиите, които я покриват толкова дебело, страстите, които я размиват толкова активно, и най-вече егоизма, който се страхува от нея толкова много. Това не предполага развитието на нови неща: това предполага премахването на стари. То се занимава с откриването на това какви сме наистина, не в какви ще се превърнем един ден.
15.23.1.10Паскал каза в Le Mystère de Jesus: ”Не бихте Ме търсили, ако не сте Ме притежавали. Затова не се безпокойте.”
15.23.1.11Не бихме могли да достигнем истината за Реалността, защото вече сме в нея. Но можем да я осъзнаем. Това се получава от само себе си, когато разберем, че представата ни за света и самите нас е само представа. Това знание може да бъде само моментен Проблясък, но той ще е достатъчен, за да ни разкрие истината преди стари мисловни навици отново да ни завладеят.
15.23.1.12Това е парадоксът на Краткия Път, че започва с края, за да пристигне накрая!
15.23.1.15Вътрешните преживявания са обречени на това да изчезнат с времето, но Съзнанието зад тях, зад съзнанието на егото, е извън времето, следователно то е безсмъртно.
15.23.1.16,Божественото присъствие е там и следователно силата му също е там. Той може да се възползва от нея чрез Благословията. Нека той се обръща към нея тогава. Но къде може да я види? Исус дава най-ясния отговор: „Царството на рая е вътре в теб.“ Неговата надежда за помощ може да намери своята реализация, идвайки само от една посока – от по-дълбоката част на собствения му аз.
15.23.1.17Ванг Янг Минг:Нашата истинска природа е чиста доброта. Не е възможно да се добави нищо към това първоначално състояние. Познанието за висшия човек служи само за премахване на мрака и по този начин да покаже блестящата добродетел. А също така: Умът на човека е небето, но поради затъмненията причинени от егоизма, това състояние не се проявява. Когато всички те биват разчистени, първоначалната природа е възстановена.”
15.23.1.18Това, което никога не е било загубено, не може да бъде намерено. Ако един ученик не успее да намери Върховния Аз, това не е поради грешки или слабост на егото, а защото той самият е това, което търси. Няма нищо друго за намиране освен този факт...
15.23.1.19,Моментът, в който промените отношението си, поемете мисията и поставите Върховния Аз като желана цел, в този момент егото и Върховният Аз се разделят като две отделни неща и не могат да бъдат събрани отново. Но като се освобождава се от подобни мисли и оставя всички мисли да затихнат, умът може да навлезе в Спокойствието и да познае себе си отново като Ум. Но дори и това е безсмислено, ако липсва разбирането, че търсещият е всъщност това, което се търси.
15.23.1.20Ако не приемете спасителната истина, че сега сте също толкова божествени, колкото някога ще бъдете ... тогава се класирате с онези хора, на които Исус каза: „обичайте тъмнината, а не светлината“, колкото и да протестирате срещу подобна класификация.
15.23.1.21Докато търсещият има настройка, че той иска да се свърже със Свръх Аз-а, докато той се стреми към постоянно духовно пробуждане – той само прибавя още едно желанине към всички останали желания. Той постоянно се върти в ограничения, затворен кръг на егото. Няма друг изход от тази дилема (от това противоречие), освен да се изостави егото там, където е и да се отправи мислено поглед към Висшия Аз.
15.23.1.24Идеята, че трябва да чакаме освобождение от егото и просветление от Върховния Аз, за да еволюираме за много време и много прераждания е вярна само ако продължаваме да бъдем пленени от нея, но грешна ако се позовем на реалността вместо на привидността: ние сега сме толкова божествени, колкото ще бъдем някога, но трябва да се събудим от илюзиите и да видим тази истина.
15.23.1.25Тъй като е невъзможно за търсещото Его да се превърне във Висш Аз, търсещият трябва да осъзнае, че Е Висшият Аз и да престане да мисли в егоистичен смисъл – тоест като за прогрес по пътя или като постигане на цел!
15.23.1.26Защото това, което търсим вече е наше, защото Върховният Аз е винаги тук и сега, всъщност няма никаква мисия за следване, никакъв път за извървяване и никаква цел за достигане.
15.23.1.28Йов отговаряше на собствения си въпрос: „О, да знаех къде да Го намеря“, бидейки в него през цялото време, без той да знае това.
15.23.1.29Ние страдаме от заблудата, че трябва да се борим, сантиметър по сантиметър, по целия дълъг път към небесното царство. Гледаме, учудени и скептични, когато Мъдрец – индийски, китайски, японски – ни казва, че вече сме там.
15.23.1.30Всъщност няма какво да се постига тук; има само нещо, което трябва да се приеме – фактът на собствената ви божественост.
15.23.1.31Защо да продължаваме да се надяваме за далечен ден, когато мирът и истината ще бъдат постигнати? Защо да не съблечем всички илюзии на себeотъждествяването с егото и да не признаем, че истинската самоличност е вече достигната.
15.23.1.32Божественото всъщност е вътре в нас и е било там през цялото време...
15.23.1.33,Това сливане с Висшия Аз е всъщност истинската ни задача, истинското призвание на човешкия ни живот! Всичко останало е удобен начин на бягство, начин да сме в непрекъсната заетост, така че Съзнанието ни да не се притеснява от главния дълг, на който сме Призвани!
15.23.1.36Преминаването от сегашния етап, който и да е той, към по-висшия – късият Път – е огромна стъпка!
15.23.1.41Има надежда, стига само той да е решен да се събуди и да започне наново, да замени негативите с позитиви и да даде повече от себе си на Краткия Път.
15.23.1.44Ако в ранните си дни на Дългия Път, той ежедневно е практикувал проверяване на личните си чувства, когато са били негативни, враждебни или осъждащи в отношението му с другите или когато са прекъсвали вътрешния покой при връзката му със самия себе си, сега на Късия Път той изоcтавя тези упражнения. Това вече не би било истински важното нещо, защото е било само подготовка на егото за това, което тoй трябва да забрави и да задмине егото като прехвърли вниманието към спомена за божественото му същество – неговия Върховен Аз…
15.23.1.45Мислите на човек на Дългия Път твърде често са насочени към личния му аз, твърде рядко към Върховния Аз. Благословеният повратен момент ще настъпи, когато извърне поглед от себе с упорита вяра.
15.23.1.46Човекът на Дългия Път, който е загрижен за греховете си и доволен от своите добродетели, отстъпва пред човека на Късия Път, който не е притесняван от нито едно от двете – защото и двете са лица на егото – а търси да разбере, почете и размишлява върху Върховния Аз.
15.23.1.48Той се изправя срещу неизбежните ограничения на личното си его и, както при медитацията, така и в практическия живот, му обръща гръб, отваря очите си и разпознава присъствието на Върховния Аз и неговия вечно присъстващ ангел пазител. С акта на проглеждането той също получава и Благословията. Един след друг благодетелите лесно падат в ръцете му като узрели плодове.
15.23.1.49Този прогрес през редица положения води, в крайна сметка, до нещо, което се извисява над тях всичките – преместване на съзнателността от егото към Върховния Аз.
15.23.1.50Това е времето, в което той трябва да отиде направо до източника на божествената благодат, да прекъсне психичния си съюз с егото и да започне радостна зависимост от висшето..
15.23.1.52Докато умът на човек е зает само със себе си, той се изолира от Върховния Аз. Това остава също толкова вярно по време на медитация. Той трябва да се освободи от всички тези земни интереси, всички тези лични грижи и дори, в крайна сметка, всички тези егоистични душевни надежди като прехвърли своето внимание върху това, което е отвъд егото. Той трябва да мисли само за Върховния Аз – за природата му и характерните му качества, за знаците на неговото присъствие, за неговата реалност и вечност.
15.23.1.53Остави зад себе си човека, който си бил в миналото. Ти можеш да се освободиш от всички стари представи за себе си и да приемеш нови, да станеш нов човек! Обърни гръб на определеното от егото си поведение и предай мислите си на Висшия Аз, стани едно с него!…
15.23.1.54,Не е добре да се живее с безполезни (несъдържателни) спомени за това, което не е трябвало да направим, а сме направили. Такова непрекъснато самочувстване поддържа Егото потопено в собствения му малък кръг. Най-добре е да се отдалечим оттам и да живеем под Слънцегреенето на Висшия Аз.
15.23.1.55За да се вникне в самото Свръх себе е необходима вътрешна революция, психологическо погребение на цялото его- съзнание за да се стигне онова тайно място, откъдето то възниква.
15.23.1.56... Цялата дължина на Дългия Път е опит за себеподобрение и себепречистване, планиранo, управляванo и преживянo от самото его. Възможно ли е егото да работи за собственото си унищожение? Не! – то никога на би направило това, колкото и да се преструва...
15.23.1.57,… Дори когато егото се бунтува срещу себе си, то просто играе роля. То е играло много различни роли в миналото. Изявяването като бунтовник е просто още едно прикритие в цялата поредица.
15.23.1.57,Всяко съкращаване на егото е от малка полза, тъй като когато една грешка бъде премахната, нова възниква от латентността. Защо? Защото егото е. Краткият път е единственият истински подход към истината, единственият, който предлага реална възможност за освобождение …
15.23.1.57,Късият път зове към окончателна промяна на съзнанието, към качествено нов начин на мислене, към приковаване на вниманието към целта – вместо към пътя към нея. Назовава се като революция, премахваща Аз-а от центъра на вниманието и заместваща го с Висшия Аз
15.23.1.58В основата на практиките на Краткия Път стои това, че умът е като прозрачен кристал, който приема цвета на това, което е до него. Извеждането на разума далеч от егото, дори и от неговото усъвършенстване, към Върховният Аз, повдига резултатите.
15.23.1.59Краткият път ни предлага най-бързия път до благословиите на душевната радост, истина и сила. Защото тъй като тези неща са налице у Върховния Аз и защото Върховният Аз е налице у всички нас, всеки от нас може да ги присвои посредством директното обявяване на истинската си самоличност. Този прост акт изисква от него да се обърне, да изостави зависимостта от личния Аз и да погледне към оригиналния Извор, откъдето извира истинския му живот и същност, неговото истинско щастие. Без да обръща внимание на всички противоположни идеи, които светът разкрива пред него, без да обръща внимание на емоциите и желанията на егото, той „се моли без да спира“ на този Извор. Той стои концентриран пред него, докато не усети освобождаващите му качества и не се разтвори в неговото слънчево величие.
15.23.1.60По Краткия път той не трябва да хвърля поглед назад към егото си, не трябва повече да се унижава, като се идентифицира с това измамно аз. Той трябва да се придържа към новото си отношение с жар на новопокръстен.
15.23.1.61Нека той се опита да погледне отвъд собствените си дефекти към съвършенството, което е във Висшия Аз, истинският образ на самия себе си, сътворен от Бог.
15.23.1.62Краткият път го освобождава от всички дразнещи съжаления за миналото, с неговите грехове на извършване и пропускане, неговите прегрешения и глупости, неговите грешки и недостатъци. Вместо това той кара ума си да работи върху техните противоположности - това, което е красиво и достойно, истинно и спокойно, чисто и благородно...
15.23.1.63,Идва етап, независимо дали в медитацията или в обикновения ежедневен опит от живота, в който той трябва да премине от това да прави, да опитва и сам да управлява нещата. Когато може да се отпусне и отвори към висшата сила - когато той може да предаде егото си на наредбите, командването или шепота й.
15.23.1.64Свети Йоан Кръстител даде следния съвет: „Влезте в сърцето и делото си в присъствието на Бог, който винаги е там, за да ви помогне. Фиксирайте своето любящо внимание върху Него, без да желаете да чувствате или чувате нещо от Бога…”
15.23.1.66,Саморазрушенията на Дългия път трябва да бъдат изоставени: очите му трябва да гледат нагоре към този друг и по-висок Аз.
15.23.1.69Той е помолен да обърне гръб на това, на което е отдал толкова много от времето, мислите и чувствата си за толкова дълго, и от сега нататък да ги отдаде напълно на трансцендентно ниво - краткият път.
15.23.1.72На Дългия път той стои с гръб към Висшия Аз и се опитва да превъзпитава егото. На краткия път той се обръща от тази позиция и се изправя пред Висшия си Аз.
15.23.1.74Ще дойде времето, когато ще трябва да обърнете гръб на Дългия Път, за да отдадете пълно внимание, цялата си енергия и всичкото си време на Късия Път. Защото с това идва нова ера, когато вниманието не е съсредоточено върху егото, върху подобряването или развиването му, а само върху самото божествено...
15.23.1.76,... На този етап търсете само Висшия Аз, живейте само с позитивна мисъл, стойте само колкото можете със святата вътрешна тишина, чувствайте само този вътрешен покой, който принадлежи на същността на съзнанието. От тук насетне вие не трябва да ставате това или онова, не трябва да отглеждате различни добродетели, а просто да бъдете...
15.23.1.76,Ако истинската светлина може да дойде само от човека, всеки външен метод за довеждане до нея трябва да бъде в действителност метод, който го заблуждава.
15.23.1.78Той вижда истината с неприятна изненада. Ето я, в рамките на неговото собствено същество, лежи дълбоко надолу, но все още в самия него. Никога не е имало нужда да пътува някъде, за да я намери; няма нужда да посети някой, който би трябвало да я е открил вече, и да седне в краката му, дори няма нужда да чете някоя книга, колкото и да е свещена или вдъхновена. Нито пък може друго лице, място или писание да му я даде - той ще трябва да я открие за себе си в себе си. Другите могат да го насочат към вътрешното, като по този начин му спестяват всички усилия да търси другаде. Но самият той ще трябва да отдаде необходимото внимание на себе си. Откритието трябва да е негово, направено в рамките на спокойния център на неговото същество.
15.23.1.79Тук, на този Кратък Път, той трябва да насочва желанията и търсенията си, своите надежди и мисли, само към Върховния Аз. Нищо и никой, дори да е някой гуру, не бива да ги разделят.
15.23.1.85Най препоръчително е да бъдеш водач на самия себе си, да изучаваш мъдрите книги, да бъдеш в постоянно състояние на молитва и вглъбение и да следваш интуитивното напътствие на Висшия си Аз.
15.23.1.87Има три ключови момента при Късия път. Първо: Престани да търсиш Висшия аз, той е с теб през цялото време, където и да си. Второ” довери се на неговото присъствие вътре в теб и около теб. Трето: Опитвай се постоянно да разбереш неговото естество, докато вече не е нужно да мислиш за него. Не можеш да получиш това, което вече имаш! Забрави въображаемото Его и кажи „да” на действителността.
15.23.1.92В основата на Късия път е постоянното възпоменание на вътрешната тишина, в чиято глъбина е нашата същност и което ни слива с Висшето съзнание.
15.23.1.97Късият път използва (а) мислене: метафизично изучаване на Естеството на Реалността; (б) упражнение: постоянно спомняне на Реалността по време на ежедневния живот; (в) медитация: предаване на мисълта за Реалността в спокойствие. Ще забележите, че и в трите дейности няма споменаване на личното его. Няма мислене за, спомняне или медитация върху Аз-а, каквито има при Дългия път.
15.23.1.98Част от работата по Краткия път е интелектуалнотo изучаване на метафизиката на Истината. Това е нужно, за да се разобличи илюзорността на егото, като подготовка за преодоляването му и за да се разграничат неговите идеи от реалността, колкото и духовни да са тe.
15.23.1.99В първите и вторите етапи на Късия Път, неговата цел е да се освободи от егоизма, в който е ограничено неговото съзнание.
15.23.1.100Късият Път е истинския път! Всичко друго е просто подготовка на екипировката за него. Защото с него той вече няма да насочва медитацията си към несполуките и премеждията на личния аз, а към Върховния Аз, към неговото присъствие и сила. Защото съзнанието на Истинското, на Вярното, на Благотворното и Спокойното идва само с неговата Благословия и посредством това действие той привлича навестяването.
15.23.1.102Този човек на Краткия път развива по-щастлив мироглед, който му напомня за Върховния Аз, и упражнявайки ce пocтoяннo, възпомeнaвa славата на Върховния Аз.
15.23.1.106Не е достатъчно да се научи да има търпение с другите, да ги извинява и да приема недостатъците им. Той също трябва да се научи да има търпение със себе си, да приеме собствените си недостатъци.
15.23.1.108Подходът към Краткия Път е да се избягват критични упреци и осъдителни слова — като част от по-висшето отхвърляне от негова страна на негативизма и предпочитанието му към позитивизма.
15.23.1.112Отхвърлете всяка негативна мисъл с непреклонна строгост – това е един от важните практични изводи на Късия Път.
15.23.1.113... В моменти на щастие, приповдигнатост, възхищение или задоволство – извиращи от музика, изкуство, поезия, природата или друго – хиляди хора са получавали прозрение, но само тези, поели по Късия път осъзнават какво е това всъщност.
15.23.1.114,Краткият път концентрира мисълта върху Реалното, умишлено забравяйки всичко и всички в света на илюзията.
15.23.1.116Всеки поклонник на Късия Път трябва да има неограничена вяра в силата на Върховния Аз да му помогне – т.е. вяра както в съществуването му, така и в ефикасността на Благословията му.
15.23.1.121Състоянието на преследване на цел, търсене на истината, колкото и възхитително да е било в ранните етапи, се превръща в пречка в този последния етап.
15.23.1.123Когато се намира по някакъв начин на Късия Път, той може не само да очаква очакваното, както повечето хора, но също да очаква и неочакваното.
15.23.1.124На Краткия Път той концентрира ума си върху божествените качества, като навсякъде проникващата, вечно присъстваща безначална и безкрайна природа на Едната Сила – Живот, докато не бъде напълно изваден от своето малко его.
15.23.1.127Когато той твърдо се вкорени по Краткия път, ако никога не си позволява да забрави, че истинското му същество е Висшият Аз, тогава той престава да приема онези мисли, които толкова често притесняват пътника по Дългата пътека - мисли на безпокойство, разочарование или колебание за неговия напредък. Той остава над тях.
15.23.1.129По Краткия път, вместо да атакува по-низшето си Аз, той се издига до присъствието на по-висшето. Злото в него може след това да се стопи от само себе си.
15.23.1.132Уникалният принос на Краткия Път е, че се възползва от наличиeтo нa вечно предлагана Благословия от страна на Върховния Аз.
15.23.1.134Когато тялото и чувство са изчистени от дисциплинарните режими, когато интелектът е вдъхновен от медитативни упражнения, човекът е готов за краткия път.
15.23.1.135В мистериите от миналото са се нуждаели известна подготовка и пречистване преди кандидатите да бъдат приети. Също тaкa преди да се поеме Краткия Път, има нужда от известна подготвителна работа по Дългия Път, но не винаги и не сега.
15.23.1.138Краткият път може да бъде изминат само ако вярата във Висшия Аз е фундаментална и пълна и ако доверието в ефективността на неговата власт е силно и непоколебимо.
15.23.1.140То е изкуството да бъдеш безкористен, духовен, без да го правиш съзнателно. То е достигане на умствен покой без усилие. То е обикновено съществуване плюс необикновено продължителна съзнателност.
15.23.1.142Това е чудото на Краткия Път – че ни научава да отречем наведнъж всяка мисъл, която има за цел да ни идентифицира със слабия и незаслужил Аз. Това е благодарността на Краткия Път – че ни подтиква да приемем и да задържим само тези мисли, които ни идентифицират директно със силния и божествен Върховен Аз, или които отразяват неговата доброта и мъдрост.
15.23.1.143По Късия път човек изплува в качествено различна атмосфера от тази на Дългия път. Подобно на слънчев проблясък между облаци.
15.23.1.144… Ако той гледа само към малкото его за нуждите си, той трябва да приеме всичките му ограничения, неговата зависимост изцяло от личните усилия. Но ако погледне по-далеч и разпознае своя истински източник на просперитет – Върховния Аз, със своята чудотворна Благословия, той ще знае, че всичко е възможно за него. Надежда, оптимизъм и високи очаквания правят живота му по-пълноценен, по-щедър.
15.23.1.146,В резултат на това самообучение по Краткия път, при всички въпроси, проблеми, ситуации и практики първата му мисъл ще бъде да пренесе въпроса към Висшия Аз, да се идентифицира с Висшия. Така че по-късно, когато се върне към самата мисъл, въпросът да бъде разгледан под тази свещена светлина.
15.23.1.149... може да се каже, че Краткият път развива вдъхновение и предизвиква интуиция.
15.23.1.151,Краткият път ще му донесе плодове чрез няколко добродетели, които ще дойдат от само себе си, без да се опитва да ги спечели. По този начин те ще му помогнат да успокои страстите си и да дисциплинира егото си, въпреки че неговите мисли и медитации не се отнасят до тях.
15.23.1.152Дори без да полага специални усилия да се справи с нежелани черти, някои ще отпаднат поради това, че не им се оказва внимание. Това е едно от последствията при следването на Краткия Път.
15.23.1.155Висшият Аз винаги е там; никога не ни е напускал, но трябва да бъде жадно, любящо и деликатно търсен.
15.23.1.159Само краткия Път може да превърне въжделението в постижение, тъй като привежда Благодатта.
15.23.1.163Едно предимство на Късия Път е, че който и да поеме по него, напълно се прочиства от комплекси за вина, от скръб по миналото, от грешките си, от греховете си.
15.23.1.167По краткия път той не прави много, за да се освободи от слабост, желание или страст. Всичко това си отива, отпада от само себе си , ако той гледа към Висшия Аз, а не към управлението на собственото си его за спасение. И по този спонтанен начин отношението на откъснатост започва да се проявява в неговия характер и малко по малко - и понякога бързо - се установява ...
15.23.1.168,Това е парадоксът на Краткия път, от една страна той се упражнява, практикувайки просветление а от друга страна, изповядва своите недостатъци, ограничения и слабости, приемайки ги свободно. По този начин в него се установява любознателен мир, по естествен път. Но това не е фалшив мир. Той отхвърля тревогата или безпокойството и отрича страха .
15.23.1.169Той е навлязъл в нова и по-щастлива фаза от живота си. Проблемите от миналото са изчезнали. Вратата към вътрешната светлина е винаги готова да се отвори при самото му натискане.
15.23.1.172Краткият път дава възможност на най-обикновения човек - макар и неподготвен, необучен - да намери духовно удовлетворение.
15.23.1.176Само когато стане естествена и следователно лесна, непрекъсната и следователно утвърдена, медитацията е напълно плодотворна. Но това е възможно само по краткия Път.
15.23.1.178Късият Път му предоставя възможност за получаване на ново начало, за получаване на ново вдъхновение, повече радост.
15.23.1.180
29 н� 2010
7 я� 2015
4 а� 2016
8 м� 2013
1 д� 2010
29 ю� 2013
20 ю� 2013
10 ю� 2013
3 д� 2013
24 н� 2021
17 ю� 2011
26 н� 2015
29 я� 2013
5 м� 2015
12 а� 2019
15 я� 2014
17 д� 2014
21 н� 2021
9 ф� 2011
23 д� 2014
21 м� 2011
6 м� 2014
19 а� 2019
1 а� 2023
25 м� 2014
20 д� 2013
9 а� 2016
30 н� 2010
18 ю� 2011
8 ф� 2014
6 а� 2014
8 я� 2016
27 д� 2014
5 д� 2014
29 а� 2014
13 ф� 2023
5 ф� 2014
13 я� 2012
18 н� 2010
22 с� 2019
26 с� 2013
10 с� 2019
6 с� 2022
16 м� 2011
12 н� 2015
23 ю� 2013
12 а� 2022
15 м� 2017
17 м� 2022
7 м� 2020
2 м� 2020
14 я� 2022
3 а� 2020
11 о� 2018
26 ю� 2014
27 ю� 2014
28 д� 2019
12 ю� 2013
15 о� 2013
6 н� 2017
23 я� 2011
15 с� 2011
17 ю� 2013
13 ю� 2013
13 я� 2015
15 ю� 2014
27 ю� 2013
3 ю� 2017
7 о� 2013
20 ф� 2014
14 ю� 2013
10 я� 2024
10 ф� 2014
10 а� 2021
19 м� 2015
18 м� 2013
16 ф� 2018
29 м� 2016
23 о� 2013
1 м� 2016
15 ф� 2012
5 о� 2017
4 ю� 2015
24 а� 2013
7 м� 2011
19 м� 2013
23 о� 2017
15 ю� 2021
23 а� 2017
31 я� 2019
12 я� 2019
11 н� 2017
26 д� 2014
2 ю� 2021
25 а� 2017
22 о� 2020
15 я� 2024
18 н� 2021
9 а� 2013
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se