The Library
Вярно е, че просветлението само по себе си издига характера и облагородява чувствата, пречиства мисълта и одухотворява действието. Но ако не са положени достатъчно усилия в тази насока, тогава просветлението ще бъде само временно.
14.22.8.5Много скоро ни се дава да разберем, че прераждането не е траен духовен опит, а временно преживяване – с начало и край. Тази представа трябва занапред да се приеме сериозно. Едно доказателство, проява, свидетелство за един проблясък.
14.22.8.6… Пълното и постоянно просветление, което остава с човека и никога не го напуска, може да дойде само ако той има ясно прозрение за природата на Висшия Аз.
14.22.8.11,Тези проблясъци на светлина, мир, блаженство и разбиране са кратки, но имат предвидения ефект. Те насърчават желаещия да продължи търсенето си и внедряват в него дълбок копнеж да влезе в света, към който принадлежат. Те ще бъдат кратки, защото обичайното състояние на мисълта и чувството е все още далеч под възвишеното състояние, разкрито по време на тези проблясъци. С други думи, той все още трябва да се старае да се усъвършенства, за да заслужи съкровищата, които за момент са му показани.
14.22.8.13Между търсещия и Висшия Аз, между неговия ум и Истината има дебел слой от желания, егоизми, страсти, мнения и въображения. Докато не ги пресече – което означава, докато не ги отрече и не им се съпротивлява – той може да очаква само Проблясъци, които избледняват.
14.22.8.14Убеждението, че той не може да направи нищо, за да задържи този проблясък или да поддържа това настроение, се установява в него чрез повтарящи се преживявания. Но не е съвсем правилно. Философията посочва, че той може да намали или да премахне напълно причините за такова изчезване.
14.22.8.15Ако трябва да бъде непрекъсната светлина, която остава в него, а не kолеблива светкавица, той ще трябва първо, да изхвърли напълно всички негативни тенденции, мисли и чувства от характера си; второ, да оправи недостатъците в своето развитие; трето, да постигне равновесие между способностите си.
14.22.8.16Ако той не може да запази това висше съзнание, то е защото неговата по-низка и по-земна природа е достатъчно силна, за да възкръсне и да блокира пътя. Когато пречистващите уроци са научени, тогава за него ще бъде възможно, чрез собствените му усилия и самостоятелно развитие, да си възвърне тази опитност - най-напред временно и от време на време, но ако работи правилно и Благодатта позволи, постоянно.
14.22.8.19Във всяко едно от тези прозрения неговата мисия достига до малък климакс, защото всяка стъпка е стъпка към пълното просветление.
14.22.8.20Това е един вид провидение, в което той вижда, както Мойсей видя Ханаанската земя, Обетованата земя, към която той пътува.
14.22.8.21Трябва да се помни, че проблясъкът не е целта на живота. Това е събитие, нещо, което започва и свършва, нещо, което е с огромна стойност в приноса към философския живот, неговото ежедневно съзнание, неговата обикновена здрава природа. Философският живот се установява непрекъснато и постоянно в божественото присъствие; проблясъкът идва и си отива в това присъствие …
14.22.8.23,Не би било разумно да се очаква някой да се откаже от светските си привързаности, докато не види нещо по-полезно. Следователно душата му дава вкус, чрез тези екстатични моменти и кратки просветления за собствените си по-високи ценности.
14.22.8.25Това просветление е неговото посвещение в духовния живот и следователно в жертвения живот. Това е само първата стъпка към един дълъг процес, в който той ще трябва да се раздели с по-нисшите си тенденции, да се откаже от нечистите си страсти, да превъзмогне най-слабите си наклонности и да се отрече от егоистичните си възгледи.
14.22.8.26... Според ислямските мистици, наречени суфи, има три основни прага по пътя – първият е унищожаване на егото; вторият е прераждане във Висшия Аз; и третият е напълно израснало единение с Висшия Аз. Суфите твърдят, че това крайно състояние никога не може да бъде достигнато без Благодатта на Висшата Сила и че то е пълно, трайно и непроменимо.
14.22.8.28,Ако просветлението не остане за постоянно, ако не остане с приемника, това е защото то не намира подходящо място вътре в него за подобен продължителен престой. Неговото сърце все още не е чисто, характерът му все още е несъвършен, за бъде съзнанието на Върховния Аз постоянно с него.
14.22.8.29Той трябва да довърши това, което е започнал. Той трябва да продължава, докато спокойствието, разбирането, силата и доброжелателността на тези редки приповдигнати настроения не се превърнат в продължително присъствие вътре в него.
14.22.8.30Ние не можем да видим Истината и все още да сме това, което сме били преди да сме я видели. Ето защо Истината идва на проблясъци, защото не можем да издържим да стоим далеч от себе си прекалено дълго, тоест от нашето его.
14.22.8.31Когато той е решен да остави егоцентричния си Аз и Светата благост се прояви, може да се осъществи сливане с висшата му природата, с Висшия Аз. Това обикновено не е траен опит, но може винаги да се превърне в постоянен такъв! Тогава новото виждане става нещо съвсем естествено.
14.22.8.33Продължително прозрение, присъстващо по всяко време е целта – не само кратък проблясък!
14.22.8.35Прозрението е нещо ценно, но само то не е достатъчно. Човекът, който го е имал вече има нов проблем: как да го открие отново и как да го превърне в перманентно състояние на ума, продължаващо по време на всякакви обстоятелства и преживявания. И как може да приведе ежедневния си живот в хармония с него?
14.22.8.41Едно прозрение не е никога напълно и завършено. Ако това беше така, нямаше този, който веднъж го е изпитал, да може да изпадне отново в духовен запáд. От това можем да разберем, че колкото и да е прекрасно миммолетното прозрение за Висшето Аз – то е едва само сянка от действителността.
14.22.8.48На тези проблясъци може да се гледа като на кратки, малки цветни проблясъци, водещи до окончателното главно просвещение, което завинаги ще сложи край на господстващото его.
14.22.8.53Независимо от себе си, егото се привлича все повече и повече към духовното величие, разкрито от тези проблясъци. Неговите връзки с егоизма, животинската същност и материализма са разхлабени. Най-накрая се вижда, че то самото пречи на себе си и на светлината и се оставя да се саморазпадне.
14.22.8.55Пробуждането, плод на постепенно идващи проблясъци – е един етап по Пътя. Но търсещият не би се задоволил с това. Неговата цел е изцяло просвещение, което не прекъсва и е винаги присъстващо.
14.22.8.58В тези прозрения той гледа само на Безкрайната Красота, но в крайната си реализация той става единен с нея.
14.22.8.62Веднага щом се преживее Проблясък на мисълта, се разбира защо целта е да се живее постоянно в това състояние.
14.22.8.63Тъй като в Свръх себето няма отрицателни емоции, как може то да се съдържа в същите гърди с егото, изпълнено с тях? Това би било само като проблясък , който може да стане постоянен само като първо се изчисти естеството на всички негативи.
14.22.8.67… Ако е свършил своята работа изцяло и с вяра, идва времето, когато властта да удължи прозрението остава в ръцете на ученика…
14.22.8.72,Висшата осъзнатост пада като цветен прашец за няколко кратки часа, може би само за да бъде отнесена от вятъра на далеч за години. И все пак този период на намеса не бива да бъде похабяван. Той трябва да бъде използван, за да се намалят пречките в характера и да се попълнят дефицитите в подготовката му. Веднъж свършено, той ще израства все повече и повече в душевното си същество с всяко завръщане към временната осъзнатост за него.
14.22.8.73Проблясъкът ще бъде удължен, когато самият той се развие: това вече няма да е ненормално или свръхестествено, а постоянно преживяване.
14.22.8.78Колкото повече се предава на Върховния Аз , знаeйки кaкво се очаква от него, толкова по-скоро мимолетносттa ще бъде превърната в постоянство.
14.22.8.83... Търсещият философски дух неспирно се връща към спомена за прозрението, използва го, за да работи продължително върху трансформацията си и никога не губи видението.
14.22.8.88,Възможно е да бъдеш отворен за най-добрия си вътрешен Аз, осъзнаващ присъствието му, красотата и спокойствието му. И тази възможност може не само да се реализира но и натурализира. Това може да се превърне в нормално състояние.
14.22.8.90... Все повече и повече светлината му ще влиза в съзнанието му ...
14.22.8.91,Since it is a glimpse only, and not a completed experience, he ought not to expect his own person and personal life to be completely transformed.
14.22.8.94,Това е по-нататъшната му задача, да внесе красотата и спокойствието, неземността и нематериалността на проблясъка в обикновеното си ежедневие.
14.22.8.95Този, който преживява това само периодично, може да предположи колко прекрасно би било съществуването му, ако можеше да го преживява постоянно.
14.22.8.98Тези проблясъци са редки а също и хората , при които Светлината идва и остава, ден след ден, година след година. Повечето от тях трябва да работят и сами за да превръщат това моментно преживяване в постоянно присъстващо чувство на живот във Върховния Аз.
14.22.8.100Най-висшето щастие на човека е да остане през цялото време на това небе на Съзнанието, а не просто да го зърне, макар и това да е прекрасно.
14.22.8.101Радостното съзнание, предизвикано за кратък период от време, е предвкусване на това, което един ден ще се проявява непрекъснато.
14.22.8.103Тогава той може да каже истината, знаейки за какво говори: „Божествен елемент живее в мен!“ Въпреки че това го е отдалечило доста от обикновения добър човек или обикновения благочестив човек, това не е достатъчно. Той трябва да отиде по-далеч, да може да достигне мястото, където, послушен, пречистен, съзнателен за Световната идея, той може да добави: „Този елемент сега работи в мен.“ така тиранията на егото отпада.
14.22.8.104Да видиш истинския Аз за момент, не е върховното преживяване. Има друго, по-прекрасно, което предстои. Чрез него ти ще бъдеш свързан с невидим обръч от безкористно съчувствие към всички живи същества.
14.22.8.107,…Нов живот се заражда вътре в него самия, макар и бидейки все още в ембрионално състояние. Тези проблясъци го карат да осъзнае присъствието на духовния му аз , но все още не го свързват с него. Тяхната основна цел е осъществена, ако го събудят от съня на сетивата и измамата на интелекта…
14.22.8.107,…Идеята, че той има Висше Аз убеждението, че има душа, влива в неговото малко съществуване голяма сила на откровение и чувства, като появявата нагоре в славна светлина след мрачно пътуване през дълъг тъмен тунел…
14.22.8.107,… Това щастливо преживяване на Висшия Аз може да дойде за кратковреме по време на медитация. Това идва внезапно. В един момент студентът е в обикновения си егоистичен аз, борещ се с неспокойни мисли и неспокойни чувства; В следващия момент, егото внезапно стихва и всяка активност е преустановена. Ученикът трябва само да може да се остави на божествеността която го завладява и да не оказва противодействие…
14.22.8.107,… Никой не може да бъде постоянно доволен, ако зърне само проблясък от реалността; той също иска да я живее. Това не е реално и той не трябва да се задоволява с тези преходни вдъхновения. Постоянното духовно съзнание трябва да бъде неговата далечна, но и постижима цел…
14.22.8.107,… Към разкриването на това божествено аз, той трябва отсега нататък да обърне всичките си молитви; в постоянното му възпоменаване трябва да търси помощ; с доверие към него, той трябва да насочи всичките си усилия; с неговата светлина трябва да се моли за благодат…
14.22.8.107,… Проблясъкът е мимолетен, защото студентът все още е твърде неподготвен, за да стане абитуриент в такъв възвишен ред на битието ... Но онзи, който веднъж е видял целта, почувствал нейната възвишеност, разпознал нейната реалност, се радва на нейната красота и познава нейната сигурност, може да черпи от опита на онази сила, необходима за трудното изкачване нагоре.
14.22.8.107,…Висшият Аз няма да се прояви напълно, преди човек да се е откъснал изцяло от нисшата си природа…
14.22.8.107,... Целта на този кратък проблясък е да го призове към по-сериозни, по-чести и по-строги усилия и да събуди у него увеличен плам за морално самоусъвършенстване. Разкриха му се най-добрите възможности за добродетел; сега той трябва да ги осъзнае ...
14.22.8.107,... положението на тялото, в което го улавя проблясъка, не трябва да бъде променено по никакъв начин. Идват всякакви оправдания за такава промяна от все по-неспокойния нисш ум, но на тях трябва да им се съпротивлява и да им се отказва. Дори предлогът, че е по-добре да се отиде на обичайното място за медитация, би трябвало да бъде неприемлив. Съзерцанието трябва да започне и да продължи докрай точно на мястото, където светлината за първи път проблясва ...
14.22.8.107,... Дълбоко спокойствие, непознато преди, го завладява и изящен мир се настанява над него. В тези моменти на радостна красота, най-горчивото минало е заличено...
14.22.8.107,… Отдаването на висшия Аз изцяло и вечно на човека е рядко и прекрасно събитие. Най-често то се дава само за кратко време. Това служи за засилване и разширяване на неговата любов и привличане на красиви спомени, които да го подкрепят с вяра в търсенето и в умората след дълги години борба и тъмнина ...
14.22.8.107,… В своя ентусиазъм и екстаз ученикът може да повярва, че е получил неизразимото космическо съзнание и ще му се наслаждава до края на живота си. Но такова събитие е изключително рядко. Вместо това той ще открие, че му е било дадено само кратко предвкусване на запомнящата му се сладост, моментно докосване на пробуждащата му се ръка...
14.22.8.107,Когато за първи път достигне състояние без Его, то ще бъде в дълбока медитация. Когато това се постигне временно в активния живот, това ще бъде втория етап от неговото развитие, а третият и последен етап, когато това състояние се установи трайно.
14.22.8.111Когато неговата висота го е довела до там, че той отчетливо да осъзнае вътрешно присъствие, то ще мисли за него, чувства заради него. Това е началото на най-вероятно вече получения живот без Его.
14.22.8.112
2 а 2023
27 с 2011
2 м 2025
5 м 2020
12 о 2022
10 м 2024
12 м 2020
22 ф 2017
25 я 2013
19 о 2024
24 о 2022
21 ю 2019
8 ю 2019
20 ю 2022
17 ю 2015
10 я 2016
16 н 2016
26 а 2011
17 а 2011
16 ю 2014
26 ю 2011
2 а 2016
16 а 2019
27 ю 2011
8 о 2018
14 ю 2011
12 а 2020
29 м 2018
26 н 2014
6 с 2024
30 я 2014
28 н 2013
10 а 2020
31 м 2021
28 ю 2019
30 с 2022
6 с 2021
15 м 2019
11 я 2021
31 а 2022
13 я 2024
2 ю 2012
4 м 2017
5 ю 2017
10 а 2017
10 м 2018
30 н 2018
4 с 2019
27 с 2019
10 ю 2020
2 м 2021
21 м 2022
28 я 2024
3 ф 2024
30 ю 2017
5 а 2011
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se