The Library
Човек е прозрял за кратко. Периодът, който следва е важен. Защото когато се върне към своя обикновен Аз и обикновените хора около него, му се предлага възможност да направи промяна, ново начало с оглед на това, какво му показа опитът.
14.22.7.3Едно голямо изживяване е приключило. Вътрешният проблясък продължава няколко минути или часа, но споменът остава за дълго. Той носи прекрасно усещане и топла надежда за това, което човек може да получи чрез продължително духовно развитие. Това го извисява над обикновеното му ниво на съзнание, давайки му острота на разбирането и създавайки дълбоко съпричастие.
14.22.7.4Той се завръща от първото си въведение в живота без его с богат товар. Той носи стабилността на смирението. Странно чувство на сигурност го завладява на този етап. Той не познава нито загриженост за несигурносто бъдеще, нито съжаление за неприятното минало. Той знае, че занапред животът на неговото същество е в ръцете на по-висш Аз и това го кара да се чувства доволен.
14.22.7.5След като постигне тази вътрешна реализация, yченикът трябва непрекъснато да се придържа към нея, защото многобройните сили на света ще го чуят и ще се опитват да го отклонят.
14.22.7.6Светите чувства, породени от Провидението, трябва да бъдат защитени от световната дезинтегрираща сила и да бъдат защитени от собствената ви склонност да ги разпръсквате чрез прибързани насилствени движения или ненужно и напразно бърборене.
14.22.7.12Той излиза от този опит, чувствувайки се заобиколен от мир и защитен от свръхестествени сили.
14.22.7.22A Felvillanás eltűnik – legtöbbünk esetében gyorsan, néhányaknál lassabban. Ám eredményeképpen felismerjük az életben rejlő nagyszerű, és a bennünk rejlő még hatalmasabb lehetőségeket.
14.22.7.23Ако проблясъкът не продължи, ако човек открие или по-скоро се върне, за да установи, че все още е човек, трябва да е доволен, че той изобщо е дошъл.
14.22.7.30В тези великолепни омагьосани моменти, които незабавно следват проблясъка, почти всичко изглежда възможно.
14.22.7.32Сиянието на този опит може да бъде усещане за лечебната му сила, лекуващо нервите и сърцето от тревожните им отрицателни състояния, или за пречистващата му сила, освобождаваща ума от желаните и нежеланите мисли.
14.22.7.35Колкото повече се приближава до Върховния Аз, толкова по- сдържан става по отношение на него.
14.22.7.39Само тези, които са я почувствали, могат да знаят напълно задоволяващата природа на любовта, която протича от и към егото и Върховния Аз в тези възпламеняващи моменти. Може и да си отидат в същия ден, но те ще се отразяват в последвалия стремеж, продължaващ цял живот.
14.22.7.61Чувството да бъде издигнат над всички земни грижи го държи известно време в сиянието си. Благодатното усещане се отдалечава, но не го изоставя. Той никога повече няма да бъде сам. Споменът за случилото се, само по себе си е достатъчно, за да го придружава през останалата част от живота му.
14.22.7.63Който е имал това прекрасно изживяване, усетил е славната му свобода и е познал невероятното му спокойствие, е получил нещо, което винаги ще помни… Знанието, че животът на истината, доброта и красота съществува някъде и когато е възможно ще продължи да го преследва.
14.22.7.66,Проблясъкът, когато най-сетне настъпи, компенсира за всичките мъки и трудности на годините, които го предшестват. Той може да погледне назад към тях напълно откъснат, може би дори и да им се усмихне. Дори и мъките вече не изглеждат като това, което са били, а се смаляват в маловажни малки инциденти.
14.22.7.67Изолираните прозрения ще имат този ефект, че не само ще засилят апетита му за нови такива, но също и за дълготрайно самоотcъждеcтяване с Върховния Аз.
14.22.7.71Ако красотата на опита проникне дълбоко в сърцето му, той няма да пропусне да промени живота си. Тя ще посочи и посоката, в която трябва да се направи промяната.
14.22.7.73Прозрението, веднъж уловено и колкото и да е за кратко, ще остави след себе си спокойно недоволство от тривиалността на обикновения живот, ясно признание за неговата жалка безполезност и празнота, както и тихо недоволство на човека от самия себе си.
14.22.7.74Вратата на вътрешното му съзнание е отворена; Регенерирането на неговата морална природа е започнало. Истината ще се прояви в най-вътрешните кътчета на съзнанието му, понякога рязко, но понякога съвсем леко. И тъй като идва по този начин, защото идва от доброто в него, тя ще бъде динамична, творческа, мощна. Осъзнавайки този възвишен приток, скоро ще разбере, че характерът му се променя, а и други ще видят как поведението му показва повече благородство;
14.22.7.77Когато човек открие, че самият той е носител на божествените сили, той престава да бяга тук и там в търсене на други хора.
14.22.7.78След като душата му разкрие прекрасното си аз, той не може да не я обожава, не може да устои на чувството, че е увлечен в преследването й през целия си живот. Привличането не е по негов избор. То е толкова естествено и неизбежно, колкото движението на слънчогледа към слънцето.
14.22.7.79Ако успеем да придобием силата да влезем в Присъствието, то ще работи тихо върху промяната и обновлението на нашия характер. Всяко такова влизане ще добавя към промяната или ще затвърждава това, което вече е било сторено.
14.22.7.80Той започва да гледа на света с нови очи, сякаш за пръв път. Но сега той вижда красотите, хармониите, вътрешния смисъл и висшите цели. Той става по-внимателен към привлекателността на природата, наблюдава нейните цветове и форми с ново удоволствие.
14.22.7.81Тези преживявания, ако бъдат приети правилно, ще го доведат не до духовна гордост, а до духовно смирение.
14.22.7.87Тъй като веднъж е бил осветен, тъмнината никога повече не може да бъде пълна тъмнина. Той ще знае, че възможността светлината да проблясва през нея винаги съществува.
14.22.7.88Никой не може да знае предварително колко време ще остане с него. То е тук, от нищото и от никога, а след това през следващия час си е отишло. Посещението може или не може да се повтори, но тъй като то не е нещо, което е постигнал, не може да контролира повторението. Така започва натрапчиво преследване през целия живот на това, което става най-скъпото му желание - да повтори, и най-вече да продължи в тази магическа трансформация.
14.22.7.89Прозрението е непостоянно, удовлeтворениетo oт него - краткотрайно, но то оставя след себе си следи от надежда и откровение, нещо, което преходните и краткотрайни удоволствия на света никога не могат да постигнат.
14.22.7.90Човекът, който години наред напразно се опитва да надхвърли човешката си природа, е освободен от това преживяване. Той вече не се измъчва практикувайки прекомерен аскетизъм.
14.22.7.94Проблясъкът е душевно чудо, защото то не само трансформира характера му, но също освобождава някои заспали сили.
14.22.7.99Защото дава нова надежда, свежа подкрепа и шанс за евентуално облекчение, проблясъкът е като дъга в небето. Той му напомня, че една чудотворна любов все още стои зад света и собственото му съществуване.
14.22.7.100Тук има доброта и красота, които светските предмети и светските същества не притежават. Поради това човек, който веднъж ги е зърнал, никога не може отново да бъде напълно доволен от това, което предлага светът, но отново и отново ще бъде преследван и привличан от видението за тази по-висша възможност за човека.
14.22.7.116Проблясъкът има няколко резултата: събужда спящите съзнания, насърчава търсещите умове, вдъхновява сериозните умове и ускорява развиващите се умове.
14.22.7.118Дори ако се случва само веднъж или два пъти в живота, такъв проблясък действа като катализатор, който тласка човека да прави промени.
14.22.7.123Прозрението завинаги оставя горещ спомен в живота на човек, знак на благодатта, и като доказателство, че реалността обитава някъде зад привидното безсмислие и илюзорност в живота на този свят.
14.22.7.124Копнежът към Проблясък може да ни доведе до сълзи. Ако вече сме имали такъв, ще преживеем втори и тогава просълзяването не е далеч. Благодарение на Проблясъка, това живо доказателство за присъствието на Душата и нейното реализиране при откриването на Висшия Аз, се убеждаваме за истинската си цел тук на земята.
14.22.7.130Проблясъкът дава на човека усещането за новост, сякаш започва нов живот с ново отношение и нов етичен кодекс.
14.22.7.138Самото откриване на това, което той всъщност е, води до големи последици. Тогава той вижда своите задачи в живота, своите цели и амбиции, своите желания и нагласи , под различна светлина ...
14.22.7.148,Проблясък оставя красив спомен, но най-вече божествено вдъхновение.
14.22.7.150В най-добрите си моменти откриваме, че всъщност не сме сами, защото с тях идва най-доброто ни аз. То е нашият водач и утешител.
14.22.7.151Тази Опитност може да дойде случайно, продължителността й може да е малко повече от мигновенна, но впечатлението, което остава може да продължи цял живот.
14.22.7.152Когато Висшият Аз го завладее напълно, това ще промени напълно неговата личност и мироглед.
14.22.7.156Животът ще бъде много различен за човека, когато най-накрая той възстанови усещането за собствената си божественост.
14.22.7.158Няколко минути проблясък компенсира напълно дългите години на скучна посредственост и тривиалност, примирява го със страданията от миналото.
14.22.7.168От вътрешната душевна тишина са идвали великите решения, чудотворните изцеления, запомнящите се пробуждания и краят на скърбите.
14.22.7.170То е реално, то присъства и действа в самата ни среда, неговата сила и напътствията му могат да бъдат усетени и разпознати.
14.22.7.172Проблясъкът му дава увереността, че върви по правилния път и го насърчава да върви напред.
14.22.7.179Дори ако проблясъкът не засилва усещането, че тук има признак за нещо реално, негово собствено по-нататъшно или по-задълбочено изследване и свидетелствата на историческите личности ще му покаже, че е на прав път.
14.22.7.191Проблясъкът е като истинска магия, хвърлена върху него, така той вече нито чувства, нито реагира, както преди. За кратко време той се чувства като прероден, като нов човек.
14.22.7.197Кои са признаците, по които Човек може да познае проявите на реалност? Първо – То е и винаги ще бъде настоящо, няма минало и бъдеще. Второ – Чистият духовен опит идва без пристъпи на възбуда. Минава без преувеличение и няма нужда от външни авторитети за доказването на неговата автентичност.
14.22.7.199Проблясъкът също прави за човек отчасти това, което посвещението е правело в някои древни мистични институции. Поставя го на пътя на един нов живот, живот по-усърдно и по-съзнателно посветен на търсенето на Висшия Аз. Той мълчаливо му нарежда да посвети или да посвети отново останалата част от живота си на земята на това начинание. Това е кръщение с вътрешна светлина, което е с много по-голяма сила, отколкото кръщението с физическа вода.
14.22.7.200Предишната същност, която е оставил зад себе си и която някого е била превзела интересът му, сега му се струва, грозна, лоша и притъпена. Толкова голяма е неговата промяната, че тя му се струва чужда, недостойна да носи името му.
14.22.7.208Макар цинизмът и пресищането да са били в стила му в по-ранни дни, те ще се поддадат и стопят в слънчевата светлина на това второ раждане.
14.22.7.209Тези, които са зърнали тази благословена Реалност или още по-добре, които са се установили в нея, могат да споделят нейната атмосфера с останалите в тихо общение. Но на по-ниско ниво, те също така могат да споделят с другите чрез формулирана реч мислите, които тя провокира.
14.22.7.210Зърнали сте целта. Сега трябва да се стремите да постигнете тази цел...
14.22.7.215,Само насладата от такъв проблясък не е достатъчна. Той трябва да бъде оползотворен, да се превърне в мярка на мислене и живот, прилаган във всяка дадена ситуация. Той трябва да позволи на благотворната си памет да внесе мир, добра воля и любезност към всички.
14.22.7.216Просветлителното изживяване може да споходи човек, който няма предварителна подготовка, който не го търси, не полага усилия и не е дисциплиниран. Но ако се появи толкова неочаквано, то си заминава също толкова неочаквано. Посетителят е преходен. Ефектът е перманентен. Ако бъде попитано защо би се появило при такъв човек, който нито е искал, нито се е стремил към него, когато други не са способни да го достигнат въпреки годините си усилия, отговорът трябва да бъде, че е работил за това в предишни животи. Той е забравил себе си за определено време, но просветлението го вика обратно към мисията, въпреки че отминава: от тук следва перманентността на моралните и мистичните му резултати.
14.22.7.217Това, което той вижда в този внезапен проблясък, трябва бавно да се отработи в неговия характер и поведение през часовете и месеците на следващите години. Наистина, всяка минута предлага шанс да се трансформира в най-малка степен.
14.22.7.218Това, за което по принцип си даваме сметка, са мислите и чувствата на егото, но ние сме мнoгo повече от нeго. Има я истинската същност, на която егото е само мизерна карикатура. Ако успеем да пробием до фундаменталната част на нашето Аз, никога повече няма да сме задоволени с изцяло егоистичен живот...
14.22.7.221,…В следствие на такива редки проблясъци, такива възвишени моменти, когато те осъзнават присъствие, по-високо и по-благословено от обикновеното състояние, хората са привлечени към духовното търсене в усилията си да възвърнат тези моменти и тези настроения…
14.22.7.221,Друга задача на тези проблясъци е да му покажат колко невеж за истината е той в действителност и след това, да стимулират усилията му да се отърве от това невежество. Защото те ще унищожат илюзията или мнението за много от това, което той е приемал за истина.
14.22.7.222Получаването на проблясък не е само за негово удоволствие и удовлетворение: с него следват някои задължения за самоочистване и самоусъвършенстване. Светлината, която се хвърля в него, пада и върху греховете и слабостите му. Той ги вижда по-ясно какви са, както и изменението, което трябва да направи. Но той вижда и опрощението, което благодатта дава.
14.22.7.223Прoникновениeто е единственото доказателство, нужно на човешкия разум и преценка за това, че съществува божествено царство, най-прекрасното нещо, което може да бъде търсено.
14.22.7.225По време на прозрението той напусна себе си и откри същество вътре, което го възнесе. След прозрението той има шанс да създаде съзнателна връзка между тях. Външният му живот трябва да носи белега на това невероятно събитие.
14.22.7.229A Felvillanás emlékezetes tapasztalat, de nem elég. Megmutat egy lehetséges jövőt, egy új világlátást, ám ezután szükségessé válik, hogy ezt mindennapi életünk és személyiségünk részévé tegyük. Ehhez pedig időre, gyakorlásra, türelemre, kitartó figyelemre, önkontrollra és sokkal több érzékenységre van szükség.
14.22.7.232Понякога прозрението може да остане неразпознато, но в по-късни години това обикновено се поправя.
14.22.7.237Провиденията идват внезапно. Те се появяват неочаквано и изчезват съвсем непредвидено. Но радостта, която даряват и проникновението, което носят, ни карат постоянно да бленуваме за това живо, никога нестихващо състояние на съзнанието.
14.22.7.244
24 с 2015
7 а 2011
10 а 2014
28 д 2018
4 а 2019
21 о 2018
6 н 2014
3 о 2020
3 с 2023
16 а 2016
20 м 2024
22 д 2013
31 д 2017
9 м 2019
5 я 2016
25 м 2013
3 м 2018
14 м 2022
13 м 2017
5 ю 2018
26 я 2023
7 н 2013
23 ю 2018
16 я 2021
31 ю 2020
8 м 2016
4 ю 2013
21 с 2023
12 д 2013
21 н 2013
21 ф 2017
10 ю 2018
26 ф 2022
2 д 2015
10 ю 2011
1 д 2022
5 м 2021
30 ю 2024
3 я 2024
16 а 2018
27 н 2022
1 а 2020
12 ю 2022
11 ф 2019
22 а 2020
16 м 2023
12 ю 2022
8 ю 2023
18 о 2010
14 а 2016
31 м 2012
18 о 2022
14 д 2015
28 ю 2014
11 а 2019
25 м 2015
25 с 2022
12 ю 2012
3 ю 2019
14 с 2019
4 а 2021
16 ю 2012
5 а 2014
15 н 2014
8 с 2013
8 ф 2012
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se