The Library
Тези проблясъци идват в най-неочакваните моменти и на най-неочакваните места... Получени свидетелства които разкриват, че те могат да се появят внезапно по време на напрежение и натиск от работа или професионална дейност, както и по време на почивка, в началото, средата и края на деня, по време на приятни периоди или сред голямо страдание.
14.22.6.1,Поемането на Висшето се променя с времето и повода, човека и мястото. Може да е нежно, тихо, почти немаркирано в началото, или може да е като огромна сила, повелителна и неустоима.
14.22.6.2Когато това съзнание завладее човека, то го изненадва. Безкрайността е толкова различна от това, което е преживял няколко минути по-рано, че неговото чудо, неговата истина, неговата красота, любовта му го изпълват внезапно, сякаш слиза от небето.
14.22.6.5За начинаещите обикновено е нужно да имат първо едно емоционално усещане, преди да получат мистично преживяване, но опитният ученик няма нужда от това.
14.22.6.22В този момент той се чувства на самия край на вечността, на път да се загуби в Нейните безлични дълбочини.
14.22.6.25Когато се приближи възможността да придобие прозрение за Свръх Аза си, това ще бъде предсказано от определени събития, или от вътрешно, или от външно естество, или и от двете.
14.22.6.26Могат да бъдат много внезапни, тези наситени с живот моменти на истинско просветление, тези спазмодични видения за истина и красота много над най-великата, която земният живот може да предложи. Умът след това си почива и има дупка в обикновените му действия, Празнина, от която оживяват тези божествени преживявания и превземат обикновените ни чувства.
14.22.6.28Висшият Аз поема самоличността си, не като я заличи, а като я приеме чрез отдаването й.
14.22.6.30Прозрението може да се превърне толкова нежно в осъзнатост, че в началото да бъде почти незабележимо. Или може да се превърне прибързано и да го превъзбуди. С него, знанието, разбирането, значението, благородността и божествеността изпълват аурата около човека в момента.
14.22.6.39Проблясъкът може да дойде от дълбочината на медитацията, според очакванията. Но може да дойде и в неочаквани моменти.
14.22.6.44Проблясъкът може да дойде само веднъж или два пъти в живота на ученика, но да се повтори двадесет пъти при друг човек.
14.22.6.49Проблясъкът показва нещо от висшата му идентичност...
14.22.6.56,Същността на това преживяване е трудността да се опише точно, радостта, която дарява и спокойствието, което носи и усещането за по-фино аз и чувството за по-висше присъствие, оценката на неговата ценност и изчезването на светските желания.
14.22.6.67Когато двете са едно, когато егото и Висшият Аз вече не остават на разстояние един от друг, човекът преживява първото си просветление. Какво ще се случи след това е обвито в мистерия.
14.22.6.69В този кратък момент, когато той се чувства в присъствието на Висшия си Аз, когато добрата воля, мирът и мъдростта стават живи вечни реалности, а не просто подигравателни думи, дребното изчезва от живота и едно свято величие го заменя.
14.22.6.70Тези прекрасни моменти, толкова изпълнени с проблясъци на красота и доброта, толкова огромни по значение и перспектива, са като надникване в Рая.
14.22.6.74Проблясъците се различават много по своята същност. Някои от тях са меки, леки и деликатни, тихи и сдържани; други са екстатични, възторжени и развълнувани. Всички придават някакъв подем, екзалтация, просветление или откровение, също така в различна степен.
14.22.6.79Спомням си първия път, когато имах това удивително преживяване ... Изглеждаше, че се разтварям и изчезвам от това място, но не от съзнанието. Имаше нещо, едно присъствие, със сигурност не аз, но бях напълно наясно с това. Изглеждаше като нещо изключително важно, единственото, което имаше значение. След няколко минути се върнах, открих себе си във времето и пространство; но един голям мир ме бе докоснал и едно много благосклонно усещане все още беше с мен. Погледнах дърветата, храстите, цветята и тревата и почувствах огромно съчувствие към тях. А после, когато мислех за другите хора, изпитвах огромно благоволение към тях.
14.22.6.80,В този мистериозен момент двете са едно. Той вече не отразява само образите на реалността. Сега той е в автентичния свят на самата реалност.
14.22.6.81Има три етапа при всяко видение. Първият носи със себе си мекото чувство на нежното му задаване. Вторият отвежда човека до върховно възнесение, просветление и мир. Последният го сваля до отминаващо сияние, което заема дълбочините на ума и впоследствие остава само като спомен.
14.22.6.82Чувство на изключителна нежност и любов прелива от вътрешния център и блести във всички посоки. Ако хора или животни се намираха в негова близост докато трае сиянието, всички без изключение биха поделили тази любов. Няма никакви врагове. Не е възможно някой да бъде мразен или възприет като неприятен!
14.22.6.83След проблясъка чувство на благосклонност към всички живи същества преизпълва сърцето му - не само към човешките, но и към животните и не само животните, но дори и към растенията. Той не би могъл съзнателно да навреди на никой. Християните наричат това любов, будистите - състрадание, индусите- единство. Моят собствен термин е добра воля, но всички са прави…
14.22.6.94,Има изящни моменти, когато цялото съществуване изглежда издигнато на по-високо ниво, когато едно индивидуално същество е пропито в хармония с всички неща.
14.22.6.97Ще почувства спонтанен мир, който идва незнайно откъде, интелектуална убеденост, че е намерен правилния път, тайнствена откъснатост, която го завладява по време на светски изкушения и жизнени неволи.
14.22.6.108Когато се намирате в това по-широко осъзнаване, вие сте у дома. Външно може да нямате покрив за да подслоните главата си, но въпреки това ще се чувствате защитени, сигурни и обгрижени. Вашето усещане и доверието ви не са безпочвени. Защото външната изява на тези вътрешни грижи ще последва.
14.22.6.109Ще разбереш, че докато Върховният Аз те е обгърнал, не можеш никога пак да се почувстваш самотен, никога пак няма да намираш небето мрачно, защото някоя човешка любов ти е била отказана или е била отнета от теб.
14.22.6.110Чувство за лекота и свобода, за песенно благоденствие и съвършена хармония, идва с това абстрахиране от тялото.
14.22.6.113Това е първото му впечатляващо разбиране, че Висшият Аз съществува, първото истинско доказателство за неговата мощ. Никое следващо изживяване не може да се сравни с такава емоционалната наситеност. Едно от върховите изживявания в живота му.
14.22.6.119Тези прозрения са срещи с божествеността. Те са качествено различни от всички други контакти и срещи в живота.
14.22.6.125Това прекрасно и изискано чувство наистина е в него, само че той го прехвърля несъзнателно вън на сцените и хората извън себе си и по този начин възприема доброта и красота навсякъде.
14.22.6.132Ако сношението на мъж и жена е най-съкровеният акт в живота и на двамата, съзнателният контакт на човек със Свръх себе си е нещо дори още по-интимно.
14.22.6.134Неговото съзнание е издигнато в друг свят на съществуване; неговото малко Аз е в комуникация с Висшия Аз; неговото възприемане на истината се превръща моментално в сила да изживее тази истина.
14.22.6.135Както с краткото Прозрение, така и с трайното Реализиране, идва силно чувство на освобождаване. Това се отнася до оттърсването от всички видове ограничения и пречки, които са го възпирали и подтискали досега.
14.22.6.142… Той ще почувства непреодолимо чувство на облекчение, когато прозрението се задълбочава и всички грижи, всички тежести избледняват.
14.22.6.143,Това е като усещането да се върнеш в любим дом след дълго отсъствие, това е радост, чието възникване е спонтанно и неизбежно.
14.22.6.145В тези омагьосващи моменти целият живот придобива сенчестото качество на сън.
14.22.6.151Внезапното олимпийско въодушевление, което ни дава просветлението, непознатото усещане, че това е като да гледаш през прозореца един съвсем различен и славен свят на съществуването, вътрешното знание, че това е реалността - тези неща го правят блаженство.
14.22.6.153Проблясъците не са напълно еднакви в детайлите си. Във всеки от тях има различен акцент върху определен аспект, като неговата красота, сила, безличност, или празнота.
14.22.6.160Проблясъкътще засегне всеки индивид по различен начин, въпреки че усещането за излизане от тъмнината към светлината ще бъде общо за всички.
14.22.6.163Най-вече като резултат от медитацията, но понякога и по време на неочакван проблясък, може да се развие мистично и необикновено преживяване. Той се чувства прозрачен за Върховния Аз; светлината му преминава в и през него. След това открива, че обикновеното му състояние е било като заобиколено от дебела стена, лишена от прозорци и покрита с дебел покрив, състояние на затвореност и ограничение, и обикновеност. Но сега стените се превръщат в стъкло, плътността им по чудо е изчезнала, той не само е отворен за светлината, която сияе и влиза вътре, но и я оставя да премине нататък, озарявайки заобикалящия свят.
14.22.6.166Той докосва Нетленното, чувства, че истинската му същност е част от вечността и това другото Aз е нещо глупаво, от което се радва да се отърве.
14.22.6.171Има нещо в човека, което не принадлежи на този свят, нещо мистериозно, свято и спокойно. То е това, което го докосва и държи в определени незабравими мигове.
14.22.6.176Откриването на безвремието, на неговата реалност и фактология е едновременно радостно преживяване и нещо удивително.
14.22.6.189Просвещението идва като благословия и като благодат. Сърцето трябва да бъде благодарно, безкрайно признателно за неговото посещение. Просвещението носи красота, която не е от този свят, която дава радост на сърцето.
14.22.6.206Тъй като това прекрасно чувство го завладява, има ясен и несъмнен смисъл, че Висшият Аз измества егото. Досега той се е подчинявал на управлението на плътта и мозъка и следователно е споделял техните жалки ограничения. Сега той ясно осъзнава, че един нов регент поема мястото си на трона .
14.22.6.212Когато той се приближава по-близо до осъзнаването на Висшия Аз, той се приближава по-близо до манастирска вътрешна тишина.
14.22.6.213Има уникално блаженство в тази новооткрита свобода на второто Аз, един възвишен мир в това разпадане на старите задръжки.
14.22.6.218Егото се плъзга от раменете му като тежко палто и той се чувства възхитително свободен.
14.22.6.222Това е славният момент, когато Адам отново влиза в Paя, въпреки че е само гост, а не постоянен обитател в него.
14.22.6.226По време на тези прекрасни проблясъци обикновеното съществуване изглежда спряло.
14.22.6.234Той намира нова радост дълбоко в себе си, нов и по-висш смисъл дълбоко в живота.
14.22.6.235Срещата с Висшия Аз може да бъде приглушена и нежна или вълнуваща и драматична. Но със сигурност ще бъде поглъщаща.
14.22.6.237Колко неадекватни и конструирани са изреченията, които биха описали чудото на Проблясъка, заминаването на Егото и пристигането на Свръх Аза
14.22.6.240Това е неговият истински Аз. Той го търси, моли се за него и общува с него в миналото сякаш е нещо различно и отделно от самия него. Сега той знае, че това е бил самият той, че няма нужда да прави което и да било от тези неща. Единствено трябва да разпознае какво е той всъщност и да го съзнава във всеки момент.
14.22.6.264Той навлиза в състояние, което със сигурност не е изчезване на егото, а по-скоро вид божествено общение на егото с неговия източник.
14.22.6.265Нито егото мисли за Висшия Аз, нито Висшият Аз мисли за себе си. Всички мисли отсъстват от това преживяване. По-скоро Висшият Аз съзерцава и познава себе си в момента, в който егото е оттеглено в него.
14.22.6.269За краткия период, в който се проявява, проблясъкът унищожава господството на егото.
14.22.6.271Старото му съсредоточаване в егото мистериозно е изчезнало. Новото му съсредоточаване във Висшия Аз е заело мястото му.
14.22.6.272В този момент човек се е приютил в себе си. Преди това е обитавал чужди места, в сферата на своите страсти, мисли, емоции и желания.
14.22.6.276В тази екстатична умствена тишина, личната воля се отказва, на безличния Висш Аз се дава власт.
14.22.6.277Неговата лична идентичност е отнета за известно време, за да бъде заменена с по-висша.
14.22.6.278Да се преродим отново, в смисъла който Исус употребява, говорейки за Никодимус, се разбира, да оставиш ограниченото внимание към външното – типично за Егото и да го замениш с безграничното внимание на Висшия Аз, насочено навътре.
14.22.6.279Това е буквално излизането от малкия му Аз в освобождаващото просветляващо Свръх себе.
14.22.6.281В този благословен момент той потапя своя идентитет в Реалността, която е достигнал.
14.22.6.283Прозрението дава на човек разкритие или потвърждение, че съществува нещо, което преминава отвъд този обикновен живот, че то е свято, красиво, задоволяващо и че той може да комуникира с него.
14.22.6.286Проблясъкът е лично разкриване на божествените възможности на човека. Той е спиращ дъха и красив. Човек с нетърпение чака повторението му.
14.22.6.287Само когато опознае своето его, както е известно във Висшия Аз, може да се каже, че човек наистина опознава себе си.
14.22.6.289Божественото Аз разкрива себе си за кратки изплъзващи се мигове, за да се прибере в нищото (Празнотата). Но и проблясъкът е достатъчен, за да ми покаже, че Висша степен на живот е възможна и че има Присъствие над егото.
14.22.6.291Проблясъкът му помага да размисли върху понятието Висш Аз. Той го показва - не като интелектуална идея, а като реализиран факт - нещо от идеала, към който той самият се устреми.
14.22.6.292Именно в такива парадоксални моменти човек научава колко незначителен е той, така и колко е велик!
14.22.6.294С това преживяване на собствената си божественост той открива смисъл в живота си. Отсега нататък той е в състояние съзнателно да участва в по-висшата еволюция, която му е присъща.
14.22.6.297Прозрението придава сигурност, че Душата съществува, че Бог Е, че предназначението на човешкия живот включва окончателното духовно усъвършенстване...
14.22.6.300,Да, това е едно прекрасно чувство, това, което съпровожда едно зърване на Висшия Аз; но когато то се слее с едно многозначително, положително възприемане отвъд необходимостта от обсъждане, тълкуване, формулиране, или преценка, то дава на търсещия философ една увереност, която е като благословия.
14.22.6.301Всеки човек, който премине през тази опитност и запази паметта си, се убеждава, че има Безкраен Живот - Сила, всепроникваща в цялата вселена - също, че тя винаги присъства, съвършено мъдра и всезнаеща. Нейната точка на контакт с него е неговият Върховен Аз.
14.22.6.302В този внезапен момент на духовно осъзнаване или в този по-дълъг период на духовен екстаз, той вече не се идентифицира с проекцията на Ума, а с чистия Ум. В това отделяне от своята проекция сянката се превръща в слънце.
14.22.6.303По време на такива незабравими мигове Душата ще му говори ясно, макар и мълчаливо. Тя може да му разкаже за истинската му връзка с Вселената и със събратята му. Със сигурност ще му разкажа за себе си. Тя може да го отдели от тялото му и да му позволи да го гледа от високо, достатъчно дълго, за да му позволи да разбере, че тялото е слабата и най-несъществената част от него. И може би най-хубавото е, че със сигурност ще го изпълни с увереността, че след завръщането си в света на самотна борба и бърза забрава, Тя ще остане до и зад него.
14.22.6.304Един проблясък може да извиси човека и да му даде вдъхновение, но преди всичко той доказва за него факта, че е фундаментално - Дух. Това е най-често срещаният вид проблясък, но има и друг вид, който освен че прави тези неща, отваря мистериозни врати и открива поглед върху действието на тайни закони и окултни процеси в природата, света и живота на човека. Този вид проблясък е подходящо да бъде наречен откровение.
14.22.6.305В това настроение има знание без мисли, разбиране без думи.
14.22.6.312Това, което се случва в егото му, може да се види и прецени по-добре, ако той успее да се извиси над себе си. Точно това му позволява прозрението. То прочиства гледката.
14.22.6.313Прозрението му дава за пръв път възможност да разбере, че живее едновременно в две измерения на съзнанието. То разкрива Егото като илюзия, обградила съзнанието му, а Висшият аз като реалността в основата на неговата съзнателност.
14.22.6.315В един подобен възвишен миг можем да се доближим и убедим в твърдението на Питагор, че човешката Душа произлиза от божественото универсално съзнание.
14.22.6.322Ако той сравни тези възторжени и просветлени моменти с прозаичните си обикновени дни, той ще има отлична представа за това каква трябва да бъде целта на живота му, каква е истинската му същност, както как и къде трябва да търси и двете.
14.22.6.326Когато достигне това високо ниво, той усеща, че е неразделна част от космоса, вкоренен в и подкрепен от безграничната Реалност. Но проблясъкът е кратък, защото някое мощно притегляне го кара да се върне в тялото си и в обикновеното си Аз.
14.22.6.332Просветлението дарява изобилно потвърждение на вярата в свещения принцип, положителна убеденост, че той управлява Света и подновяваща сигурност, че един ден всеки човек ще се подчини на неговата добра и напредничава Доброта и Мъдрост.
14.22.6.334Тогава той научава, че съществува друга част от него, извън егото, което досега е доминирало мислите и дните му - друга възхитително красива необременена част. Тогава той наистина разбира какво означава душевен мир. Той осъзнава, че е живял само като част от себе си и дори нещастно, и това е било причинено от вътрешен или външен конфликт .
14.22.6.336Той възприема, че това е нов вид опит, нов начин на познание, ново ниво на щастие, ново качество на живот.
14.22.6.338Този, който е изживял неимоверната радост от съприкосновението (сливането) с Висшия Аз, не би искал да се върне назад към собственото си ограничение. Той ще знае, че Безкрайността, Нищото, трансцедентното – да нарече както желае загубата на собственото его – не е загуба на щастието, а многократното му умножаване.
14.22.6.341Истинското значение на тези постоянни разпореждания за практикуване на самоотверженост не е морално, а метафизично и мистично. Тя трябва да се откаже от долния ред на живот и мислене, така че да може да се изкачи на по-висока.
14.22.6.353Хората са толкова погълнати от самите себе си, че дори когато се случи проблясък, те гледат на преживяното като на свое собствено, по произход, действие и резултат. Те рядко го виждат от друга страна. Защото това също е опит на Висшия Аз първо да се разкрие, второ да общува с тях.
14.22.6.358Проблясъкът е разликата между опитите да се знае и действителното знание.
14.22.6.361Момент на провидение – дава чувството на абсолютна сигурност. Това е мъдрост, непомрачена от колебанието. Истината, дълбоко почувствана и разбрана, застава „право” пред нас.
14.22.6.363Това преживяване на върховно единството на всичкo и на собствената роля на човек в това единство е, разбира се, добре известно в мистичния опит - особено в природния мистицизъм, както и в някои видове религиозна мистика, и със сигурност във философския мистицизъм. Първият ефект е да накара човека да се чувства, като че не е сам, че Вселената е зад него и че не е необходимо да бъде смазван от тревоги, притеснения и страхове - всички, свързани с малкия Аз. Такова преживяване наистина отлично им противодейства.
14.22.6.364Четохме в Бхагавад Гита за космическото видение на Арджуна. Беше му дадено провидение към част от универсалния ред, Световния – дизайн, Мировата Идея. Други, които са имали този проблясък, са видели други части от него, като например еволюцията на центъра на съзнанието през животинското в човешкото царство, еволюция, която е обобщена в много кратка форма от ембриона в утробата …
14.22.6.368,С проблясъка идва провидението – осъзнаването на собственото безсмъртие, наличността на друга действителност зад фактите и че самото начало – изворът е винаги – Доброто.
14.22.6.369С това пробуждане той започва да свързва собствените си цели в живота с универсалната цел.
14.22.6.371Ярко, интензивно и самокритично разкритие за това колкогрешене бил, може да предшества, да придружи или да последва проблясъка. Да го разтърси до сърцевината му. Но не може да се сравни с чувството, че е предал най-доброто и висше повече, отколкото може да се каже, че дете е предало възрастния, в когото все още не е прераснало. Той разбира това в същото време и така прощава себе си.
14.22.6.373Чрез мистичността на Прозрението човек получава интуиция за това към което принадлежи; там където намира мир.
14.22.6.376Опитът му показва ясно, светло и запомнящо се, че съществува качествено друго съществувание, отвъд физичното, и съзнание, преминаващо границите на личното съзнание.
14.22.6.381Друга причина, поради която се дават проблясъци на човека, е да му се покаже — като в магическо огледало — че съществува такова нещо като Свръхазът.
14.22.6.382Тези кратки просветления ни дават улики както за истинския път, така и за истинската цел. Те сочат навътре.
14.22.6.383Проблясъкът му дава необуздано съзнание за това по-свободно и висше Аз.
14.22.6.385Преходът от надежда към убеждение идва с моментния проблясък.
14.22.6.387Когато това щастливо прояснение се яви на човек, то му донася УВЕРЕНОСТ. Той вече знае, че Бог Е и знае КЪДЕ е той.
14.22.6.394Откровението идва бавно, тихо и от дълбоко. То е непоколебимо и продължава дотогава, докато не бъде прекъснато от собствените му мисли. То е неговият най-неприкосновен водач и гуру, неговият Висш Аз.
14.22.6.400Той знае от опит, че е надарен с любов, която светът обикновено не познава, с доброта, която рядко вижда в действие, и с разбиране, което осветява тъмните места в хода на живота.
14.22.6.403
8 а 2024
17 м 2021
27 а 2021
2 н 2018
9 с 2023
19 я 2020
4 д 2012
27 а 2018
9 я 2015
18 а 2023
4 а 2021
15 ф 2022
28 с 2024
17 с 2024
10 а 2023
15 ю 2024
18 д 2016
27 о 2017
11 я 2020
7 ф 2015
19 ф 2011
5 а 2019
20 а 2020
10 с 2020
20 ф 2017
26 д 2013
13 д 2017
2 м 2017
4 о 2017
21 я 2018
14 с 2020
25 а 2024
13 о 2017
24 д 2019
23 ю 2021
21 ю 2014
28 м 2016
22 д 2021
19 ю 2022
26 а 2015
3 а 2019
9 м 2018
17 я 2024
25 а 2012
3 н 2017
11 д 2021
20 я 2024
13 а 2021
28 м 2023
30 ю 2022
18 м 2024
20 м 2025
27 я 2021
19 м 2013
3 н 2024
22 а 2024
30 ю 2020
14 с 2016
20 ю 2020
21 о 2024
29 ю 2023
5 м 2011
12 а 2021
30 м 2022
13 я 2013
2 м 2017
9 я 2024
26 м 2011
1 м 2020
24 м 2024
7 м 2023
29 м 2011
26 м 2017
23 ф 2016
7 м 2024
14 ф 2016
11 ю 2024
6 ю 2023
24 о 2017
23 с 2011
6 с 2011
27 ф 2019
17 я 2016
25 н 2010
5 ф 2019
16 н 2022
28 м 2011
28 с 2018
29 о 2023
27 я 2022
24 о 2011
24 ю 2013
2 д 2022
3 ю 2011
18 а 2020
14 а 2020
4 я 2018
8 д 2010
4 я 2022
21 н 2024
9 ю 2021
22 м 2011
2 м 2011
27 а 2011
26 м 2022
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se