The Library
Описвайки чудесата и ползите, удоволствията и красотите на тези проблясъци ще се събуди апетита на хората, без да бъде задоволен. Следователно те ще бъдат водени да питат как се получава такъв проблясък.
14.22.5.1Принципите, правещи сливането с Висшия Аз възможно, са винаги едни и същи, макар и действащи на различни нива. Независимо дали се проявяват като умиление по време на молитва, пасивна интуитивност, безмълвие по време на медитация или спокойствие при променящи се, затруднени обстоятелства- тези състояния временно отслабват егото и дават възможност на Висшия Аз да ни докосне и действа чрез нас! Докато егото ни доминира, ние сме отделени от неговата помощ!
14.22.5.3Схващането, че първо е необходимо да станете монах или да живеете като светец, преди да можете да се сдобиете с това знание, е погрешно. Трябва да намерите вътрешния си Аз и това само по себе си ще ви пречисти, ще обуздае страстите и ще укроти егоистичността. Когато магическото докосване на Върховния Аз падне върху нас, нашата дълго пазена глупост си отива, а нашите силно стиснати пороци отмират и изчезват.
14.22.5.4Това, което съзнава света, не е света. Това, което съзнава егото, не е егото. Когато тази съзнателност бъде изолирана, човек „преживява” Върховния Аз.
14.22.5.5Ако се опиташ да осъзнаеш онова внимание на съзнанието, с което възприемаш света, по този начин можеш да практикуваш и най-прекия път към откриването на Висшия си Аз. Това имаше предвид Рамана Махарши, казвайки: проследи Аза назад до извора му.”
14.22.5.6Всичко, което човек знае и изживява, е поредица от мисли. Има само едно изключение и това, в повечето случаи, обикновено остава като нереализирана възможност. Това е, когато той открие своето същество. Тук мисленето не е активно, всъщност то ще предотврати откриването, ако не бъде направлявано правилно. Тук, в този частен рай, познанието и опитът са едно цяло.
14.22.5.7Той трябва да изпрати експериментални сетива в своя умствено-емоционален свят, докато разпознае елемент, който изглежда различен от всички останали – по-фин, по-велик, по-благороден , и по-божествен от всички останали. След това, хващайки го здраво, той трябва да се опита да проследи курса му обратно до източника. Точката, в която личното его установява контакт с Висшия Аз, се достига и преминава само чрез моментно осъзнаване. Но този контакт е толкова кратък – само частица от секундата – и може да бъде незабелязан. Някакво присъствие навлиза в съзнанието му и го обзема добро чувство, на което той с удоволствие се отдава- мистериозен разтворител на неговия егоизъм и желания.
14.22.5.8Тези, които търсят тази мистична комуникация със Свръх Себето, този възвишен поглед на скритото му лице, трябва да направят Учението - избрания от тях път.
14.22.5.11Ако имате достатъчно увереност да се доверите в учението и да се движите в посоката, към която то ви води, рано или късно бъдещето ще бъде озарено от тези малки бегли проблясъци.
14.22.5.12Запитано е „Какво ако не получа видения ?“ „Какво мога да направя, за да пречупя тази пуста, монотонна, мрачна и стерилна духовна пустиня на моето съществуване?” Отговорът е ако не можете успешно да медитирате, отидете сред природата, където е тихо и красиво; отидете при изкуството което е изящно, извисяващо; отидете да чуете как говори някоя велика душа, независимо дали насаме или при публично обръщение; обърнете се към литературата, намерете велика и вдъхновена книга, написана от някой, който е имал прозрения.
14.22.5.13Фактът, че познаваме телата си е гаранция, че можем да опознаем душите си. Тъй като принципът на познанието в нас произлиза от самата душа. Ние само трябва да проучим достатъчно дълбоко и достатъчно пламенно съзнанието си, за да го открием.
14.22.5.14Основната разграничителна сила на ума е да знае – независимо дали познатият обект е заобикалящият свят или вътрешните идеи. Когато това се обърне още по-дълбоко към себе си, субект и обект са едно, дейността на създаване на мисли се успокоява и мистерията за „Аза” се разрешава. Човек разкрива истинската си същност или същество – неговата душа.
14.22.5.16То не може да дойде при онези, които живеят на повърхността на нещата, защото самото откриване и разпознаване на съществуването му изисква най-дълбоко внимание и най-силна любов. Всички човешки сили трябва да се обединят и да търсят това божествено събитие.
14.22.5.19Ако той се е освободил от господството на егото, той има право да получи благодатния приток на Свръх Аза.
14.22.5.21Докато повечето проблясъци идват естествено и неочаквано, възможно е преживяването да се развива систематично чрез техниката на медитацията.
14.22.5.24За да не остане прозрението изолирано събитие, той трябва да се опита да насочи по-малко от ума си в себе си и повече във Върховния Аз, по-малко в емоционални реакции към него и повече в чистото размишление върху него.
14.22.5.26След като човек е имал това свещено преживяване, той естествено ще иска да го провокира отново. Но как? Той ще открие, че медитацията е част от отговора .
14.22.5.28Ако бъде изкушен от тези внезапни проблясъци да запита дали има метод или техника, посредством която те биха могли да бъдат повтаряни на воля, той ще открие, че има и тя се нарича медитация. Ако желае да отиде по-далеч и да запита дали през целия си живот би могъл продължително да им се наслаждава през цялото време, отговорът е, че би могъл и за да го постигне, той трябва да следва начин на живот, наречен Мисията.
14.22.5.29Ако малцина придобиват чудото на съзнателността на Върховния Аз, то това е защото малцина могат да издигнат умовете си до нивото на безличност и анонимност. Но това, което не всички могат да направят с ума си, те могат да направят много по-лесно със сърцата си. Нека подходят обгърнати от любов и благословията ще излезе да ги посрещне. По нейната сила ще бъде забравено егото, което те не са могли да отхвърлят.
14.22.5.32Тези видения ще бъдат по-дълготрайни и ще идват по-лесно, следователно и по-често, ако умът и чувствата са в подобаващ баланс и също, ако тялото е пречистено, на органите се оказва съдействие и силите са възстановени.
14.22.5.33Когато проблясъкът дойде, човек излиза от себе си. Това може да последва и възхищението му от красива сцена в природата или оценката му за красиво стихотворение или простото му спокойно настроение, но във всеки случай той се отказва от напрегнатото си самосъзнание. Това позволява навлизането на благодатта.
14.22.5.34Ако разбере, че първоизточникът на тези мистични моменти е собствената му най-добра същност, човек ще разбере също, че най-прекият и бърз път към тяхното повторно улавяне е да бъде устремен директно към тази същност, а най-сигурният начин да запази щастието си до живот е постоянно да съзнава тази същност.
14.22.5.39Само когато сърцето е напълно изпразнено от всичките си връзки, божественото присъствие може да влезе в него. Ако можете да го изпразните само за няколко мига, не се оплаквайте от отчаяние, когато посещението на присъствието приключи след няколко мига.
14.22.5.40Трябва да се запомни, че каквато и форма на медитация да се възприеме, просветлението, идващо чрез нея, се дължи на това, че има условия за появяването му, не като резултат на нашата дейност! То идва от състоянието на безвремие, в което сме влезли в хармония, доближавайки се до интуитивното. Всяка друга дейност, която „се върши” – влиза в контекста на времето и поражда неща от същото естество.
14.22.5.46Мисленето държи осъзнаването на човек извън Висшия Аз. Ето защо, дори да мисли за Висшия Аз, той просто произвежда друга мисъл. Само при мъдреца, който се е установил във Висшия Аз, мисленето не е пречка изобщо. В този случай мисленето може да съществува заедно с по-голямото осъзнаване. Така че не е достатъчно да бъдеш добър мислител; човек също така трябва да се научи как да бъде добър не-мислител. Разбира се, начинът да го направите е чрез практикуването на медитация.
14.22.5.48Проблясъкът не се придобива с някакви привилегии, а с подготовка и уравновесеност, с известно пречистване. Да се уравновесиш означава да успокоиш чувствата си и когато е необходимо да ги задълбочаваш, изтънчено и деликатно.
14.22.5.50Проблясъкът идва и проблясъкът изчезва, внезапно или бавно, и това идване и отминаване са независими от неговата воля. Това обаче не означава, че той е напълно безпомощен по въпроса. Инструкцията или опитът или и двете могат да го научат какви са онези състояния, които подпомагат появата на проблясъка и тези, които го възпрепятстват.
14.22.5.52... в Духовната криза на човека се опитах да кажа какво може да се направи, за да се извлече повече от един проблясък и споменах как да възвърна спомена за него като част от упражнение. Трябва да се добави, че най-доброто време за правене на такова упражнение е преди да заспите през нощта и да се събудите сутрин. Тогава е по-лесно да си върнете такъв спомен.
14.22.5.53,Ако наистина желаем да чуем гласа на Висшия Аз, трябва да създадем тихо място около нас и в асмите нас и да слушаме и да продължаваме да се вслушваме с Търпение.
14.22.5.54Това е ценна медитация, която, независимо дали в странни моменти или конкретни периоди, се връща отново и отново, за да се размишлява върху същността на Висшия Аз и пренебрегва всички по-низши теми. Такива чести спомени и насрочени медитации се превръщат в своеобразна комуникация и обикновено, рано или късно, биват възнаградени с просветление.
14.22.5.57Размишлението върху спомените от тези пpocвeтлeния ще му помогне да намали силата на негативните мисли и да намали, било то и слабо, самия източник на тези мисли - егото.
14.22.5.58Ако той може да достигне до това убеждение в реалността на собствения си Висш Аз, той може да достигне всичкото знание, което му е нужно, всичката помощ, която му е нужна, като следва напътствията му (почувствани интуитивно) и като прилага заповедите му в ежедневния си живот.
14.22.5.60Ако егото би било склонно да се откаже от своето управление за кратък период от време, тогава пътят към прозрението ще бъде отворен.
14.22.5.61Парадоксът е перфектен: когато той е най-освободен от дребните неща , блестящият проблясък се разкрива.
14.22.5.62Той трябва да очаква с вътрешно усърдие и търпеливо да приема Висшето Аз все повече и повече.
14.22.5.63Познайте Съзнателността без обектите й – и сте свободни!
14.22.5.67Той осъзнава, че е направил важен опит, който ще бъде следван в различни времена от други, когато той застане в периферията на космическото съзнание. Чрез правилното метафизично изследване, медитативната практика и философското осмисляне, няма да бъде трудно за него да достигне до известна степен осъзнаването на собствения си Висш Аз ... Дори да се наслади на част от това по-широко съзнание и да трансформира живота си изцяло.
14.22.5.76,Погледнете назад във въображението към тези прекрасни проблясъци и се опитайте да уловите отново предизвиканото усещане.
14.22.5.77Тези разкрития на вътрешния живот, които поставят своите истини пред ума толкова ярко, изглежда идват случайно за някои, а за други като работещи за тях…
14.22.5.82,Проблясъкът е толкова благодатен, колкото и просветлението, което трае вечно. То се случва извън собствената воля на човека, макар и в съзнанието му.
14.22.5.83Не е задължително прозрението да дойде при вас по време на медитация, въпреки че медитирането помага да се случи. То може да дойде по всяко време.
14.22.5.87Тези прозрения идват в редки случаи, защото шумотевицата на ума е трудна да се затиши. Единствено Благодатта на Висшия Аз може да направи това.
14.22.5.89Подобно мистично преживяване не е последица от болест, но последната се използва от Висшия Аз, за да отвори пътя за приемането му в съзнателния манталитет. Това е необичайно преживяване, посещение на Висшия Аз и проявление на неговата благодат. Защо се случва може да се обясни само от гледна точка на теорията за прераждането.
14.22.5.94Като видима светлина, която бързо се увеличила и приближила, лицето и осанката на Исус се появили в нашия двадесети век на двама мистици - Сундар Синг в Индия и Мартинус в Дания. Видяли го ясно, чули го ясно как говорел. И в двата случая те познавали неговото име и история. Под същата светлина, Исус се появил на Саул по пътя на Дамаск ... Каква е тайната? Това е контактът с Висшия Аз, с Благодатта.
14.22.5.96,… Каква е тайната? Това е контакт с Висшия Аз, Благодат.
14.22.5.96,Значително прозрение може да дойде във всеки един момент, свещеното присъствие на Висшия Аз може да бъде усетено, когато не е търсено, и благородният мир на реалността може дори да посети човек, който никога не е практикувал някаква техника …
14.22.5.98,Проблясъците не са резултат на лични усилия. Това са изживявания, които ни се даряват като Света благодат, те са дар от Висшия Аз, ехото от миналия живот на земята или късен отговот на нашите най-вътрешни въжделения.
14.22.5.101Неговият Аз , опиянен от невежеството и ограниченията е нещо нищожно в сравнение с Аза, който го кара да напредва нагоре към търсенето, и с който трябва да стане единен. Неговата личност, контролирана и пречистена, поддържана на място си , смирено се просмуква от Висшето Себе и може да получи с благодарност прозрения сега в този ден, моментни откровения, които благославят ума и даряват интензивен мир в сърцето ...
14.22.5.104,Ако, с цел да се разграничи от егото, човек практикува нужното себеотрицание, прави нужните жертви и тренира мислите и чувствата си, след определено време и на определен етап от пътя му, небесните сили ще слязат при него, за да довършат това, което той е започнал.
14.22.5.106Човек трябва да бъде дълбоко благодарен дори за един проблясък. Това е благодат.
14.22.5.107Когато настъпи свещеният момент, нека не се колебае да се отпусне, да обожава Екстатично Върховния Аз и да остави сърцето му да ликува.
14.22.5.108Той трябва да се научи да разпознава, че тези моменти, които идват толкова внезапно и толкова възхитително, имат специална стойност. Веднага щом дойдат, той трябва да спре всички дейности, да остави настрана каквото и да прави, дори да спре това, което говори, и да концентрира цялото си внимание по пасивен и покорен начин върху деликатните чувства и дълбокото разбиране, които идват с тях.
14.22.5.111Той може да почувства, че вниманието му внезапно, но нежно бива привлечено навътре. В момента, в който това се случи, той трябва веднага да обърне най- пълното си внимание към този фин шепот на Свръх Аза, който всъщност чува. Заслужава си напълно да остави за няколко минути каквото и да е друго занимание. Защото, ако се обърне навътре, както му е дадено, шепотът ще прерасне бързо в силен призив, който ще завладее цялото му същество. И като се отдаде напълно на това слушане, той - и тук говорим само метафорично - ще бъде отведен в свещените места на Свръх Аза си. Посещението може да бъде много кратко , но затова пък ще бъде много красиво, фино, освежаващо и много просветляващо.
14.22.5.113Има моменти, в които Върховната сила може да проникнe в съзнанието на човека, и по-редки моменти, когато тя може да прониква във вселенското съзнание. Това е нейната възможност да се разрасне, ако може, или да съществува дълго в паметта ни, ако не може ... Всеки път, когато се забелязва много малкото проникване на Върховната сила, като най-малко усещане за Нейната поява , тя трябва веднага да се съхрани, да се изключи влиянието на всичко останало.
14.22.5.114,Откажете се, оставете мислите да спрат, оставете егото да си отиде. Това е най-добрата подготовка за да получите проблясък, да го поканите и да почувствате блаженството му, заличавайки спомените за страданието.
14.22.5.115Всеки път, когато му дойде прозрение, той трябва да се опита да удължи максимално времето му. Това може да бъде забележимо подпомогнато, като внимава да запази физическото си положение непроменено, като не помръдва дори леко ръка, крак или тяло. Перфектно неподвижното тяло предлага най-добро условие за запазване на съвършеното мислене. Ако вниманието трябва да бъде насочено към някоя част от тялото, то най- добре е - в областта на сърцето.
14.22.5.116Тъй като той получава приток на светлина от Върховния Аз, Прозрението се преживява. Но само до степента, в която предварително се е подготвил, изваял и пречистил, той ще го изпита правилно, напълно и безопасно.
14.22.5.126Посрещнете тези първи мигове на появата на проблясъка с незабавно приемане и топла любов. Тогава няма как да не успеете да влезете в самото преживяване.
14.22.5.130Когато това необичайно и ефирно присъствие се настани в сърцето, първото задължение е да му се откликне. Това е не само непосредствена, непоколебима и безучастна реакция. Тя трябва да бъде топла, любяща, благодарна и радостна.
14.22.5.134След като улови чувството за щастлива тишина, той не трябва да допусне да го остави по каквато и да е причина - тъй като мислите ще го нападнат и ще се опитат да го отвлекат. Той трябва да откаже да наруши спокойствието си дори с мисли за природата, работата, и въздействията на самата тишина! Той трябва да има само една цел и тя е, че трябва да потъне все повече и по-дълбоко в това щастливо състояние докато всяка идея, концепция, решение, или импулс се разтворят в него. Всяка друга цел само ще доведе до загуба на просветлението.
14.22.5.135Потвърдете вътрешния си глас, когато го чуете като просто оставите всичко, което правите и се отпуснете, било то за минута или половин час. Нека съзнанието се отдръпне от света към самото Съзнание, към внимаване на Вниманието, но съвсем пасивно, възприемчиво.
14.22.5.142Ако сигнали покажат вероятност за предстоящ проблясък, грешка е да ги пренебрегваме само защото сме заети. По-добре е да оставим настрана непосредствената дейност и да чакаме, спокойни и възприемчиви, да посрещнем вероятното посещение.
14.22.5.158Прoблясъкът ще бъде в силата си, когато егото му не присъства, за да му пречи. Такава намеса не може да произтича само от неговите погрешни тълкувания и изопъчавания, срещу които философията непрекъснато предупреждава учениците си, но също и от самосъзнанието, което го кара той да забележи как се случва преживяването, да анализира какъв ефект има и да наблюдава реакциите на други хора към него. Всичко това може да бъде направено, но не тогава, не едновременно със самия проблясък. Вместо това тези неща могат да бъдат изучени после, когато съзнанието му е възобновило обичайното си състояние. По време на Проблясъка той трябва да бъде напълно отдаден.
14.22.5.165Съсредоточаването над прозрението трябва да бъде напълно, изцяло и продължително. Ако, дори и за миг, позволи вниманието му да бъде отклонено от друг предмет или човек, или paздвоено от друга идея, прозрението може да изчезне внезапно.
14.22.5.168Ако недоволствува, че прoяснението не трае дълго, трябва да разбере, че то не може да продължава. Освен ако умът и сърцето му не са били поставени в добре подготвено състояние, за да го приемат, те скоро ще го отхвърлят. Процесът на отхвърляне обаче е несъзнателен, защото активните сили в него са неспокойствието на неговите мисли, негативността на емоциите му, идентифицирането с тялото, силата на неговите желания и всъщност всички тези неща които представляват неговото его. Силите, които го държат отделени от висшето състояние, са в собствената му личност, а не в това състояние. Ако той не може да задържи проблясъка, то е защото се нуждае от по-нататъшно пречистване и подготовка, а мимолетността му наистина е сигнал, посочващ тази нужда.
14.22.5.171Провидението се приема трудно, но и лесно се губи. То се изплъзва, примесвайки се, бидейки интелектуално аналитично или емоционално възприето по време на краткото си управление.
14.22.5.172В първите няколко мига прозрението е толкова крехко, толкова уязвимо, че дори и малко отклонение на вниманието другаде може да доведе до преждевременното му прекратяване.
14.22.5.176
31 м 2024
30 м 2011
10 м 2013
3 я 2014
12 ф 2012
13 а 2016
10 о 2022
29 м 2021
0 а 2016
21 с 2014
3 ю 2016
3 м 2015
18 а 2024
30 я 2021
20 я 2022
13 ю 2014
14 м 2023
16 д 2013
8 д 2014
16 м 2013
24 ю 2023
19 ю 2012
6 о 2023
7 д 2010
25 с 2016
14 я 2014
17 ф 2021
29 д 2021
20 н 2010
30 а 2012
19 д 2012
20 а 2012
29 а 2018
28 ю 2021
19 д 2022
1 а 2013
16 н 2018
15 м 2023
27 ю 2023
25 ю 2017
19 ф 2017
21 ю 2017
13 д 2022
2 м 2018
17 а 2019
5 а 2023
30 м 2011
15 ю 2018
14 о 2012
15 ю 2023
16 о 2020
27 а 2019
25 м 2020
9 ю 2013
11 я 2017
15 ф 2019
25 м 2024
1 д 2016
30 я 2018
24 а 2016
18 м 2017
18 м 2018
9 а 2020
3 а 2012
11 д 2018
5 ю 2019
15 я 2018
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se