The Library
Проблясъкът е преходно състояние на умствено просветление и емоционална екзалтация.
14.22.4.1Внезапно появилите се прояснения даряват голяма радост и вдъхновение. За повечето такова проникновение е първото и ясно пробуждане към мисълта, че духовният живот е възможен за достигане Контрастът спрямо обикновеното състояние на Егото е огромен и показва ограничението му.
14.22.4.3,Всичките ни нормални преживявания достигат до нас като отговор на сетивата или като интелектуални дейности. Но ето един вид преживяване, което не идва по тези два канала. То не е серия от усещания, нито серия от мисли. Какво е то тогава? Философията казва, че принадлежи на трансцедентния свят.
14.22.4.5A Felvillanást leginkább pillanatnyi ébredéshez lehetne hasonlítani egy végtelen hosszú álomban.
14.22.4.7Как може да се опише това преживяване? Това е разширяване, но също и концентрация на съзнанието.
14.22.4.14Това са истинските моменти на събуждане от живота на човека: за останалото той спи, без изобщо да се досети, че го прави.
14.22.4.17В световната литература има много записи, оставени от хора, които са имали този проблясък, но всеки го е интерпретирал по свой начин, всеки е реагирал в рамките на своя личен произход.
14.22.4.25В такива моменти той се събужда от съня на невежеството към постоянното присъствие на Висшия си Аз.
14.22.4.30Това е най-високата възможна форма на самопризнание. Откриването на това кои сме ние и какво сме всъщност.
14.22.4.36Че Бог присъства в живота на всеки човек може да изглежда невероятно за много от нас. Но за тези, преживяващи изпитанието, това е така със сигурност, а не на теория...
14.22.4.38,Дори и за обикновените хора могат да дойдат моменти, които лесно могат да преминат в проблясъци. Но тяхното значение не се осъзнава и така възможностите са пропуснати. Жалко е, че човек може да бъде толкова близо до божествената си същност и да не се възползва от близостта като прекрати това, което прави и се отдаде на деликатното чувство, което от само себе си ще се развие в проблясък. Жалко е, защото тези моменти имат характера на нишки, водещи до вътрешния начин; жалко, защото тези хора живеят в един вид задънена улица и един ден трябва да се върнат обратно по стъпките си.
14.22.4.39Въпреки че повечето време той не съзнава тази връзка с Върховния Аз, поне веднъж в живота си има проблясъc, който го навестява и преодолява несъзнателността. Той зърва своя максимален капацитет. Но яснотата и интензивността на проблясъка зависят от собствената му възприемчивост. Могат да са както слаби, така и силни.
14.22.4.46Тези, които са следвали Мисията в предишни животи, обикновено получават прозрение най-малко два пъти по време на сегашния. Те ще го получат в началото на живота си по време на юношеските си години или около прага на възрастния живот . Това ще ги вдъхнови да търсят наново. Те ще го получат отново в края на живота си през последните години на товa прераждане. То ще бъде получено като Благословия от Върховния Аз ...
14.22.4.48,... Тези ученици, които жалят загубата на по-ранно видение, трябва да си припомнят, в часовете на депресия, че то ще се появи отново, преди да напуснат тялото.
14.22.4.48,Дори и тези, които никога не са имали един единствен проблясък на Реалност през живота си, ще го получат най-накрая. Тъй като това е божествено устроена част от процеса на умирането.
14.22.4.50Когато настъпи истинско мистично преживяване, то дава на ученика рядката възможност да познае една степен oт еволюцията на съзнанието, която все още е много далеч от човечеството като цяло.
14.22.4.51Такива запомнящи се проблясъци на по -висшето състояние на битието, които го насърчават и успокояват, могат да се случат не само в началото на духовната му кариера, но и в началото на всеки нов цикъл в него.
14.22.4.52Този мистичен проблясък идва при повечето хора само при смъртта, или в части от секундата по време на най-високата степен на полов акт.
14.22.4.54Понастоящем това мистично преживяване намира убежище в човешкия вид. Но тъй като това е и крайното и върховно преживяване на този вид, няма причина, да не стане общочовешко в процеса на еволюционното развитие.
14.22.4.55Това, което днес изглежда необикновено, в една бъдеща цивилизация ще бъде приемано като съвсем естествено. Имам предвид трансцедентното преживяване.
14.22.4.59Има разпръснати индивиди тук и там, които са открили Върховния Аз... Следователно е сигурно, че един ден цялата раса ще открие Върховния Аз.
14.22.4.60,Много хора минават през тези преживявания на проблясък и не разбират какво всъщност се случва с тях, защото никога не са учили или не им е било обяснено нищо за тези преживявания.
14.22.4.63Моменти като този са споходили много хора, които не са разпознали скъпоценността, специалната стойност и необичайния характер на преживяването.
14.22.4.72Ще дойде време, когато ще се установи, че проблясъците са реална част от човешкото съществуване, че те са в рамките на нормалния живот, че са валидни теми за изучаване и научна проверка.
14.22.4.74Да получиш Просвещение означава да влезеш в Рая. То е крайната или неземна цел на земния ни живот. Да бъдеш Просветен е съзнателното постигане на това, което вече сме – тоест Висшия Аз. Това свято състояние на съзнанието е такова върховно щастие и радост, че ние разбираме, защо аскетите са отхвърлили всички други удоволствия. Контрастът е прекалено голям. Всичко друго, което може да ни предложи светът, избледнява.
14.22.4.79Не можем да познаем Бог в пълнотата на неговото съзнание, но можем да познаем връзката, която имаме с Бог. Наречете я душата, ако се налага, или пък Върховния Аз, ако предпочитате, но да зърнете за момент тази връзка означава да се преродите.
14.22.4.86Прозрението го довежда до земя, в която не тече мляко и мед, а доброта и красота, мир и мъдрост. Това е най-добрият момент в живота му.
14.22.4.87Когато съзнанието на човека бива изцяло преобърнато чрез прозрението, това, което смята за най-съществено му се разкрива като точно обратното. Когато неговите ценности биват променени и Доброто приема съвсем нова дефиниция, той отбелязва този ден като своя духовен рожден ден.
14.22.4.88Тези моменти, когато духовното присъствие се усеща отчетливо, може да са редки или чести, неразбрани или разпознати, но те са моменти на благословение. И това е вярно, дори ако отворят вратата само леко и пропускат само малко светлинка.
14.22.4.92В момента на просветление – човек открива реалното присъствие на Върховния Аз (Свръх Аз-ът). Те го даряват с радост и благодат, като обезоръжават негативните черти на неговия характер и подсилват положителните. Това са неоценими моменти. И въпреки, че са преходни – известна връзка – тя е винаги възможна – посредством паметта.
14.22.4.93Много по-добре от това да си невеж е да знаеш какво пише в книгите или какво се слуша на лекции по тази тема, но много по-добре и от двете е да усетиш яркото присъствие и реалността на Висшия Аз, да знаеш истината за Него с пълна сигурност.
14.22.4.97”Този, който загуби своя живот ще го спаси.“ Тези, които превеждат думите на Исус с щедра емоция, а не с метафизично прозрение, никога не са познали истинското им значение. Защото човеколюбивата служба в полза на другите е благороден, но второстепенен идеал, докато мистичното единение с Върховния Аз е безценно и първично постижение.
14.22.4.99Свободата, която чувства в такива моменти, и утехата, която получава от тях, са индикации за стойността на самата далечна цел.
14.22.4.100Тези редки моменти на екзалтация и извисяване, на духовен проблясък и вътрешна свобода са от неоценима стойност. Те показват на кандидата какъв може да стане, утвърждават реалността на идеала му и разкриват неговата възможност.
14.22.4.103Тези проблясъци идват при нас съвсем непредвидени , неочаквано, като че ли на шега. Няма нито по висше изживяване в миналото ни, с което да ги сравним, нито по красиво .
14.22.4.109Нуждаем се от тези случайни потвърждения от Висшия Аз за собственото му съществуване.
14.22.4.113Обикновено някакъв вид пробуждане води хората към това да се заемат с Мисията наистина сериозно. Видението го предоставя.
14.22.4.116Има образ на Бог във всеки човек; веднъж видян, той завинаги ще се съедини с него.
14.22.4.117Това, което знаем, е толкова малко, че би трябвало да ни накара да сме интелектуално скромни. Но това малко все пак е от най-голямо значение за нас. Защото знаем, че това е Висшият Аз, че си заслужава преминаването към тишината от надменността на егото, и че доброта и чистотата, молитвите и медитацията ни помагат да го намерим.
14.22.4.121Знанието, че няма две еднакви човешки същества, се отнася до техните тела и умове. Но това изключва тази страна на природата им, която е духовна, която се намира и преживява в дълбоката медитация. Тогава най-дълбоката част съзнателно им същество, личното им Аз, изчезва; остава само съзнанието, освободено от мислите и света. Това е източникът на усещането за Аз-а и това се случва точно по същия начин в преживяванията на всички други човешки същества. Това е частта, която никога не умира, “когато Бог и човек може да се слеят”.
14.22.4.121Колко хора са питали в недоумение защо погледите на реалността не могат да се задържат по-дълго, колко съжаляват за тази краткотрайност! Плотин отдавна даде своя отговор: „Човек може да спре да бъде човек и да стане Бог, но човек не може да бъде Бог и човек едновременно.”
14.22.4.126Той може да се задържи в това състояние без его само за кратко. Егото скоро се издига отново и славното присъствие се оттегля, тъй като двете са несъвместими.
14.22.4.127Такива периоди са кратки и редки, но те ни въздигат и ни привличат. Ние чувстваме, че има мир и радост за нас като крайни възможности…
14.22.4.128,Тези прозрения на реалността, които ни пробуждат от света на илюзията, идват при нас само на интервали. Ние не можем да ги задържим, но можем да ги повторим.
14.22.4.131Проблясъкът трае миг, минута, час, или седмица - кой може да каже, защото това е една загадъчна благодат? Но през това време трептенията на човешките мисли се усмиряват и времето застива. Той не може да се споделя с други хора - въпреки че те могат да забележат или усетят някои от плодовете му - и в този смисъл той е лично преживяване.
14.22.4.133Психолози и психоаналитици започват да откриват малцинство сред себеподобните си, които високо ценят тези прозрения, които те наричат „пикови преживявания“. Академично квалифицирани, професионално обучени и научно-ориентирани също като колегите си, те все пак се различават от колегите си по това, че оценяват и изучават подобни преживявания като важни за адекватното познаване на човешкото същество.
14.22.4.142Енергията, която ни изглежда като светлина, е основата на Вселената, принципът, от който са направени всички неща.
14.22.4.152Светлинният поток от лампа за маса доказва наличието на електричество. Светлината, която се влива в ума в тези възвишени моменти, доказва съществуването на Душата.
14.22.4.155Който се доближи до Божествения източник на всички неща, влиза в аурата на неговата Сила и възприемането на неговата Светлина.
14.22.4.156Ако на светлината не се съпротивлява плахостта, невежеството или егоизмът, тя ще действа върху цялото човешко същество, като трансформира коренно неговия мироглед, живот и съзнание.
14.22.4.159Ако той може да се държи в Светлината стабилно и устойчиво, съзнанието му ще бъде издигнато до по-висока равнина.
14.22.4.161Вътрешната светлина ще му обърне погледа към облагородения и пречистен живот и ще го вдъхнови към желанието да го осъзнае.
14.22.4.162Който види Светлината, може да бъде благодарен по няколко причини. Първо, това е единственото свръхестествено преживяване, за което може да се каже, че е изцяло без риск или опасност. Второ, тя е най-възвишеното от всички проницателни видения. Трето, тя придава усещането за идеално щастие, не в светския смисъл на думата, но от неосезаем, неземен вид. Четвърто, тя е пряко появяване на Бог пред човека, като първото от неговите излияния, и по този начин необичайно благословение, благодат. Пето, ако се появи в съзнанието като Сила, получателят може да почувства огромна сила, непозната в друг случай, пулсираща наоколо и вътре в него, или внезапен изблик като мълния от пълно разбиране...
14.22.4.168,Свети Йоан Кръстител задържан несправедливо като затворник, намерил една нощ килията си изпълнена със светлина, сънувал, че Богородица му се явила обещаваща помощ, ако избяга. Мартинус, датският мистик, ми сподели, че Исус му се явил в медитация, заобиколен от кълбо светлина.
14.22.4.193Само ако църквите насърчаваха поклонниците да погледнат навътре като единственото място, на което да намерят Бог!
14.22.4.198Професор Едмонд Шекели, авторитет по есеите, е специалист по арамейски и гръцки. Неговите писания се основават на древните ръкописи в библиотеката на Ватикана и в други библиотеки. В превода му Евангелие на есеите от Йоан намерих фрази, които не са били нито в апокрифи, нито в Библията. От страниците до мен достигнаха вибриращи вълни от златна светлина. В него Исус забранява клането на животни за храна. Аз незабавно спрях да ям месо. Дори и желанието за това изчезна в този момент…
14.22.4.198,…По време на това рядко преживяване човекът чувства, че е освободен от земни привързаности и светски желания, че интензивният мир, на който се радва, е истинското щастие, че Божията реалност е преобладаващият факт на съществуване…
14.22.4.203,Да вижда светлината пред него е едно състояние; да бъде слят с нея е друго и по-висше.
14.22.4.204
1 ф 2024
19 я 2012
20 а 2013
11 н 2014
19 д 2024
15 ю 2022
2 ф 2024
16 я 2023
5 м 2022
20 ю 2014
19 д 2016
9 м 2013
16 ю 2013
22 а 2014
19 о 2010
13 ю 2013
23 о 2021
19 а 2020
12 ю 2018
1 ю 2014
23 ю 2014
24 н 2013
16 д 2022
15 а 2022
24 ю 2011
13 м 2013
26 н 2017
17 а 2018
6 о 2021
17 о 2010
14 а 2022
17 м 2014
24 ю 2021
5 м 2023
2 а 2017
5 а 2021
15 ф 2015
5 я 2023
8 о 2016
8 н 2016
13 с 2015
23 м 2017
7 я 2020
18 ф 2017
29 д 2016
12 ю 2014
25 а 2024
17 ю 2017
17 м 2021
6 ю 2021
6 д 2019
19 н 2020
19 а 2016
13 а 2022
15 о 2016
24 о 2016
15 д 2019
19 я 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se