The Library
Духовният Аз, Висшият Аз не е бил никога защитен. Той не е бил опознат, поради прикритие от мисли, желания и егоцентричност.
14.22.3.1Ще се появи денят, в който човек ще престане да коленичи пред непознатия Себе си и да отдава всяка мозъчна клетка, всяка плуваща молекула в сърцето си, в кръвта си – в неговите очакващи ръце. Докато той се страхува да го направи, докато се бои да изостави старите идеали, които са го държали привързан толкова дълго и са му дали в замяна толкова малко! Докато трепери да не загуби своя пристан и да остави душата леко да се отдалечи и отплава към тази вълшебна страна, чиито координати малцина познават, чиито брегове повечето хора избягват – всичко това той неминуемо ще преживее.
14.22.3.2,Ще дойде денят, когато това перо не ще повече да пише. Затова искам текстът да стане съкровено и свещено достояние за тези, които идват след мен. Както аз знам, че не съм перото, което пише тези редове, знам, че има същество - добро и мъдро, закрилящо и Божествено, което наричат Човешки дух – наричам го Свръх Аз, което е в сърцето на всеки. Затова всеки може да го открие. Както присъствието на съкровената в човека божественост – е гаранция, че той би трябвало да го открие, ако го търси.
14.22.3.3,… Това, което той толкова горещо търси, всъщност през цялото време се е криело вътре в него. Защото там, в основата на неговия Аз, скрити под слабост, страст, жалкост, страх и невежество се крият светлина, любов, мир и истина. Прозорците на сърцето му ще се отворят за вечността, той самият ги е държал затворени. Той е максимално близо до свещения дух на Бог, но трябва да отвори очите си, за да го види. Божественото състояние на човека е там, дълбоко в самия него, но той трябва да го постигне.
14.22.3.3,...Висшият (Свръх Аз-ът) Аз е винаги присъстващ в най-истинската същност на човека. Той е без начало и без край във времето. Неговото осъзнаване не е нужно да бъде постигано като нещо ново. Но индивидуалното му преоткриване започва във времето и трябва да бъде разработено като ново постижение. Постоянно присъстващият Върховен Аз (Свръх Аз-ът) дава възможност на всеки да бъде опознат. Няма вътрешна необходимост да се пътува, където и при когото и да било в пространството. Или да се чакат години, за да се постигне това. Всеки, който вникне внимателно и задълбочено в изложеното, може по всяка вероятност лесно и изведнъж да постигне това първо състояние – на мигновен блясък, който предхожда проява на реалност във всеки един момент. Чрез това той става свидетел на ново измерение на бита. Трудността се състои в това да се запази възприятието. Навици на погрешно мислене много бързо биха го заличили. Поради това е нужна продължителна интроспекция (вглъбение), мисловни наблюдения и медитация, за да бъде затвърден опитът. И за да бъде генерирана (създадена) онази вътрешна сила, необходима за опазване на постигнатото – срещу съкрушителната агресия от ударите на собственото му минало.
14.22.3.4,... От прозрението той ще бъде издигнат до ново измерение на съществуване. Труднотo щe e да запази новото възприемане. Защото старите навици за погрешно мислене бързо ще се възвърнат и ще го засипят така, че да погребат това ново възприемане. Ето защо повторна интроспекция, рефлективно обучение и мистична медитация са необходими, за да отслабят тези навици и да генерират вътрешната сила, която може здраво да задържи по-възвишения мироглед срещу тези агресивни натрапници от собственото му минало.
14.22.3.4,Въпреки че Той е вътре в същността на човешките същества, Върховният Аз е много далеч от сегашното ни ниво на съзнание. Нищо не може да бъде по-близо, но все пак това е най-висшият парадокс на нашето съществуване и най-странната загадка, която се конфронтира с нашия ум.
14.22.3.6Свръх Аз-ът не е цел за постигане, а реализация на това, което вече е. Той е притежание на всички съзнателни същества, а не само на някои. Усилия не са нужни, за да се поддържа състоянието на свръх Аз-а. но всички усилия са нужни, за да се предотвратят пречките за откриването му. Ние не можем да го задържим, защото той ни поддържа. Крайният етап на това търсене е състояние на без усилие. Ние сме водени като деца от ръка на сияещо Присъствие. Нашите сетни усилия достигат до рязък край. Нашите уста остават безмълвни.
14.22.3.9... Под това съзнателно желание за нови преживявания стои несъзнателният копнеж за Това, което е постоянното ядро на индивидуалността. Спокойният, еднопосочен, и благословен ум може да го разбере, Аз-ът може да се разтвори в него.
14.22.3.10,Ние носим висшето присъствие със себе си, където и да сме. Не извличаме директна полза от него, само защото не го осъзнаваме директно. Усилието да се пробуди подобно осъзнаване си заслужава, то носи богато възнаграждение.
14.22.3.11Душата е винаги с нас, но чувството ни за присъствието й не е.
14.22.3.12Във всеки човек има духовен елемент. Това е неговата същност.
14.22.3.13Въпреки, че вниманието не винаги е насочено към Висшата сила, тя винаги действа в нас. Божественото присъствие е във всеки един от нас и затова винаги има по нещо добро и в най-лошия човек.
14.22.3.14Гьоте: Даваш ми пространство да принадлежа на себе си, но без да ме отделяш от собствения си живот.
14.22.3.15Висшият ни Аз е винаги буден, за разлика от нашето внимание.
14.22.3.16Тъй като душата живее дълбоко във всяко човешко сърце, никой не е толкова безчувствен, че да не може един ден съкровенно да я преживее.
14.22.3.17Винаги е възможно човек да се сдобие с просветление навсякъде и по всяко време, защото вътре в себе си носи Светлината като вечно съществуваща реалност. Това, което се случва и това, което е вероятно, е, че в един момент от живота си ще получи прозрение и то щe бъде доказателство за това вечно присъствие, свидетелвo, че тo е истинско и реално.
14.22.3.19В мига, по време на медитация, когато всички мисли затихнат, преставаш да живееш във времето и преминаваш в безвремие. Тъй като всички страдания се намират във времето и в сферата на егото, ги оставяш зад себе си. Като че ли никога не са съществували. Ти изживяваш себе си като е небе от непомрачена яснота и блаженство и съзнаваш, че винаги си имал достояние до това състояние на съзнанието. Това, което ти е пречело, са ограничени егоистични схващания, липса на контрол над мислите и невъзможност да се вслушваш в големите учители, които са съществували във всички времена.
14.22.3.20A spirituális emelkedettség eme ritka, spontán pillanatai – melyek minden más pillanatnál emlékezetesebbek, s melyekre ezután örökké emlékezni fogunk – nem születhettek volna meg, ha az az isteni csoda, amellyel pillanatokra kapcsolatba kerülhettünk, nem létezett volna már korábban is bennünk. Ennek a jelenléte teszi bármikor lehetővé, és néha valósággá, hogy szívünkből előtörjön ez az ihletett, értékes jelenlét, ez az anyagon túlmutató boldog létállapot.
14.22.3.21Това не е цел, която трябва да бъде изпълнена, нито състояние, което да бъде постигнато, нито нещо ново, което да бъде добавено към това, което той вече притежава или представлява...
14.22.3.22,Това е ли състояние, от което произлизаме или бъдеще, към което се стремим? Истинският отговор е – не! То винаги е съществувала в нас, както и занапред ще го има. То е винаги в нас, защото представлява това, което ние всъщност сме.
14.22.3.23Ако истинският Аз не би присъствал и свидетелствал в дълбокия сън, как бихме разбрали за преживяното щастие? По същия начин би освидетелствал и присъствал в прекрасни сънища, а също и действия в будното съзнателно състояние. Това води до едно изключително, но неизбежно заключение: ние се доближаваме толкова много и сме толкова в единство с Истинския Аз, колкото изобщо можем да бъдем. От нас се иска единствено да осъзнаем това.
14.22.3.25Отказът на човек да позволи на духовно интуитивни чувства да се събудят в него не може да заличи присъствието на източника на тези чувства. Той носи това присъствие винаги в себе си и един ден трябва да се примири с него доброволно, съзнателно, дори с копнеж.
14.22.3.26Върховният Аз е винаги на един вик разстояние, тъй като се намира не по-далеч от сърцето на човек. Но ако викът не излезе или излезе без вяра, или не е подкрепен с търпение, отговор не ще дойде.
14.22.3.27Бог винаги присъства в нас, но ние винаги се отвръщаме от него ...
14.22.3.28,Чрез пренебрегването на присъствието на Висшия Аз човекът извършва най-големия си грях и показва най-голямата си глупост.
14.22.3.30Ако няма Бог, то и ние хората не бихме могли да съществуваме. Свещен лъч, атом, душа, наречете го както искате, присъства във всеки от нас. Някои хора са го разбрали, други ще дойдат неминуемо до това Познание.
14.22.3.31Висшият Аз е винаги присъстващ в човешкото сърце. Ако той не осъзнава този факт в душата си, това е защото не е направил необходимите усилия за това!
14.22.3.32Вие може би сте незначително същество в необятността на космоса, но божественият живот е във вас. Имайте достатъчно вяра в божественото си наследство, пренесете го в обикновения си ежедневен живот и мисъл и по някакъв начин, за някои хора, ще станете много значими и важни.
14.22.3.33Ние живеем през цялото време в непреставаща, макар и несъзнателна връзка с Висшия Аз.
14.22.3.34Може би най-прекрасното нещо, което просветленият открива, е, че независимостта му от безкрайната житейска сила никога не е съществувала и е била само илюзорна, че отделянето му от Висшия Аз е само идея на въображението, а не факт от реалността...
0.22.3.35,Прониквайки в съзнанието си в Същинския Аз, реално започвам да изживявам, че той винаги е присъствал там, нищо ново не е открито! Това е вечният живот.
14.22.3.36Истината за този „втори” Аз, или по-скоро за неговото присъствие, е била подтискана толкова дълго, че ние сме стигнали до състоянието да гледаме на него като на несъществуващ и да приемаме проявите на неговия настоящ опит – като на халюцинации. Ето защо религия, мистицизъм и философия водят такава усилена битка в тези времена. Битката срещу неизбежния човешки предразсъдък.
14.22.3.37Векове наред теолозите са спорели за значението на Исусовото твърдение, че небесното царство е близо. Повечето от тях са дали историческа интерпретация. Само онези, които са могли да се доближат до ума на Исус, са дали мистична интерпретация. Защото само те могат да видят, както той е твърдял, че царството на Висшия Аз наистина е толкова близо до нас, колкото и нашата ръка…
14.22.3.38,Навсякъде виждаме хора в робство на собственото Его. Навсякъде вижда Мъдрият човек, как Висшето Аз присъства винаги в очакване на тези, които биха се обърнали към Него.
14.22.3.39Пренебрегнатата от него част е неговото съзнание; забравеното Аз в него е познавателната му сила. Те съществуват непрекъснато, дори в очевидно подсъзнателни форми като дълбокия сън и безсъзнанието. И все пак той отрича този свой дял от Реалното Същество, отъждествява се с тялото, вместо да го прави просто обект на осъзнаване.
14.22.3.40Висшият Аз е в сърцето на всеки човек, но малко ги е грижа да го търсят, докато натискът от благодатта отвътре, или умората от светския живот без него, ги накара да го направят.
14.22.3.41Когато най-сетне открие божествеността в самия себе си, той ще види тази светлина, отразена във всеки друг мъж или жена, които среща.
14.22.3.43Всеки човек е свещен, само ако го знаеше.
14.22.3.44Божественият пребъдва във всеки от нас, но само реализираният знае и усеща славата му.
14.22.3.46Умът продължава своята активност насам-натам, докато сънят не го победи... и тъй като никога не спира, за да се събере, той все още не познава по-висшата и по-добра част от себе си—Върховния Аз.
14.22.3.47Душата присъства и е дейна във всеки човек. Ето защо е напълно възможно всеки човек да зърне директно истината за собствената си вътрешна нематериалност.
14.22.3.49Нищо не може да съществува извън Бог. Следователно никой човек не е лишен от божественото присъствие вътре в себе си. Всички хора имат способността да открият това. Така те ще открият истинската си същност и индивидуалност.
14.22.3.50Това е истина, която трябва да се провъзгласи на нашето поколение – Душата ни принадлежи сега и тук. Не в отдалечен свят или в далечно време, не когато тялото почине. И това е наша радост и сила – да я откриваме!
14.22.3.51Дори самотният Крузо не минава през живота сам. Всеки преминава през него в общение с висшето си аз. Че такова общение в повечето случаи е несъзнателно, не е достатъчно, за да го обезсили. Това, че хората могат да отричат с вяра или поведение дори самото съществуване на душата си, също не е достатъчно, за да я обезсили.
14.22.3.53Докато търси Свръх Аза там където не е, то ест извън самия търсач, дълго ще търси и стремежът към него ще бъде провалян.
14.22.3.55Божественото същество присъства във всички хора, от най-грубите до най-културните.
14.22.3.56Отсъствието на егото е присъствие на Върховния Аз. Но това е само повърхностно впечатление на човешката мисъл, защото Върховният Аз е винаги присъстващ.
14.22.3.58Може да имаме интуитивната увереност, че тази висша сила съществува дори когато нямаме личен опит за нея и нямаме пряко познаване на нейната природа.
14.22.3.59Сред променливите бури на живота, Висшият Аз ни чака, наблюдавайки, разбирайки с безкрайно търпение. Той не пропуска ни що. Висшият Аз е единственият Бог, който можем да опознаем. Той е най-истинският ни учител. Ти, който бленуваш да се слееш с Висшия Аз, трябва ежедневно, без умора, да се стремиш и молиш за неговата Благодат.
14.22.3.60Силата на Висшия Аз да променя обстоятелства, да създава възможности и да утвърждава лица е достъпна за всеки, изпълняващ определени условия. Те включват известно количество умствена подготовка и морално прочистване. Ясно осезаване на факта, че Висшият Аз присъства тук и сега и осъзнаването му. И накрая – воля и пълно доверие в съдбоносната му помощ и подкрепа, независимо от това, колко нежелателни и нетърпими са обстоятелствата.
14.22.3.61Има ресурси в обсега на човека, които могат да възстановят неговия характер и да преобразят живота му, но въпреки това те лежат непокътнати и недоразвити.
14.22.3.63Тихата тайна част от твоето вътрешно аз е винаги там, завинаги моли за малко внимание. Но малцина му го дават.
14.22.3.64През цялото време то тихо пита: ”Няма ли да се обърнеш към Мен, да Ме приемеш, защото Аз съм твоето друго Аз?”
14.22.3.65В известен смисъл никога не сме напускали божествения Източник, никога не сме губили божествената си идентичност.
14.22.3.66Универсалното присъствие е неделимо от човешкия Живот. Това е така, колкото и някои да мислят, че това е неразбираема жертва на фантазията или най-просто – религиозна представа. Мисли, че Присъствието ще се проявява по-ярко и на по-висок глас! Но Човечеството ще трябва да го приеме според неговите собствени условия! Тези, които желаят, имат винаги възможност да разберат кои и какви са те!
14.22.3.67Във всеки човек има нещо богоподобно. Когато го открием в себе си, ние се издигаме над обикновения човешки живот, както той от своя страна се издига над животното.
14.22.3.68И вие ще възприемете, че Висшият Аз е винаги там, въпреки че ще трябва многократно да вдигате очите си от земята и ума си от егото, за да влезете в осъзнаване на тази истина.
14.22.3.69Тъй като черпим живота си от духовния принцип в нас, можем само да пренебрегнем истината, че този принцип съществува, но никога не може да загуби своята реалност.
14.22.3.70Бог е както вън, така и вътре в нас, той е навсякъде наоколо и дълбоко вътре. Той е там, но чака да бъде намерен от индивидуалното съзнание.
14.22.3.72Къде може да намери това спокойствие или да практикува това присъствие, освен в себе си? Извън това той може да се занимава с ежедневните си дела всякога и навсякъде.
14.22.3.73Исус говори в прости отчетливи изречения за този велик факт, че небето - състоянието на истинското щастие - е в човека, дори тук и сега.
14.22.3.74Дълбоко вътре в човека има една Нещо, което чака своето откриване, нещо, което се разкрива, когато той е навлязъл достатъчно навътре или когато благословията го предостави или кармата го предпочете.
14.22.3.75Тази божествена душа никога не се оттегля от живота на човека, никога не отсъства от съдбата на човека. Защото самата й цел е да го привлече да търси и намери душата
14.22.3.76Истината е, че никога, дори за момент не сме наистина отделени от своето вътрешно Аз.
14.22.3.77Същият Свръх Аз е зад всички нас, съдържа всички нас.
14.22.3.81Това е божественият елемент, чието постоянно присъствие в човека дава гаранция за евентуално спасение.
14.22.3.82Във всички нас живее това блестящо същество, обитаващо дълбоко скритото място, което ни свързва с Върховното същество.
14.22.3.83В собствената си перфектна тишина и със собственото си перфектно търпение, Висшият Аз ни очаква.
14.22.3.84Върховният Аз може да стане много реален за него, когато почувства постоянното му присъствие в целия си опит, когато е буден за своята настоящност.
14.22.3.87Откровението на истината може да дойде директно отвътре поради присъствието на божествената искра в самия него.
14.22.3.88Това е присъствие, което може да се усети директно в ежедневния активен живот, макар и не толкова ярко, като в случая, когато той е изолиран от света и е концентриран в самотна медитация.
14.22.3.92Висшето Аз не е нито студено метафизично понятие, нито липсваща вълна от емоция. Това е присъствие – Върховно, свято и благотворно, което обхваща сърцето, мислите и тялото – чрез своята загадъчна мощ, карайки те да погледнеш на живота си от по-благородна перспектива.
14.22.3.95Щом веднъж ясно си дадете сметка за присъствието на Висшия Аз, ще откриете, че той спонтанно ще ви даде насоки и етични норми, които да ви ръководят при всякакви обстоятелства. Никога няма да загубите от това, ще знаете как да постъпите в трудни морални ситуации, ще знаете как да се държите в предизвикателни такива. С това знание ще прилагате и силата cи.
14.22.3.97Когато контактът с Висшето Аз бъде установен, неговата мощ ще работи за теб! Ти вече няма да се бориш сам в Живота!
14.22.3.98От тази привидна празнота дълбоко в себе си той черпи мир за ума, емоционална свобода, усещане за живото присъствие на Бог, което суровостта на света не може да измести.
14.22.3.100Когато Свещеното Присъствие прояви себе си, то автоматично изключва нисшите желания. Когато поддържа Присъствието винаги живо в мислите си, каквото и да прави и където и да се намира и приемайки го за истинската си самостоятелност – То се превръща в трайно пробуждане.
14.22.3.101Тоз’, който стане чувствителен за присъствието на Висшето Аз, знае, че може само да се обърне към него, за да получи Божествена сила и подхранване.
14.22.3.102Когато всички други източници на помощ са били изпитани, няма друг човешки източник, освен божествения Свръх Аз, каквото и име да му даде или с какъвто и символ да го изобрази.
14.22.3.103Щом веднъж Върховният Аз бъде почувстван в сърцето като живо присъствие, той издига съзнанието вън от обхвата на частите на нашето същество, свързани с егоистичното желание, той го освобождава от колебанията нагоре и надолу на настроенията и емоциите, които ги съпровождат. Това носи чувство на вътрешно задоволство, което е пълно само по себе си и е независимо от външни обстоятелства.
14.22.3.104Необикновеното не е, че той ще почувства, че божествената същност е с него, а че тя винаги е била с него.
14.22.3.105„Колко е тихо! възкликна Лао Дзъ, описвайки Висшето Аз, „И все пак то може да преобрази всички неща.“
14.22.3.106A csendnek mágikus erői vannak. megnyugtat, feltölt, meggyógyít, tanít, utat mutat, és rendet, harmóniát varázsol a káoszból.
14.22.3.107... От ученика не се очаква да изостави всички мисли за Аза (дори и да можеше) или да изгуби съзнанието за него, но това което се изисква, е да съзнае несъвършеността му, незадоволствата му, грешността му, примитивността му и греховността му, в следствие на това възприятие, да се откаже от него в полза на по-висшия Аз, с неговата съвършеност, благословеност, добрина, благородство и мъдрост. Защото в низшето его той никога няма да познае мир, докато в божественото той ще го знае вечно.
14.22.3.108,Има много объркване в разбирането за това, какво се случва с егото, когато постигне крайната цел… Истинското единство е със собственото му най-висше и неразрушимо аз…
14.22.3.108,Чрез своя висш Аз, човек може да постигне най-висшето добро.
14.22.3.110Концептът за Свръх Азът е основополагащ. Той дава смисъл на живота.
14.22.3.111Наистина невежа е този, който не знае, че това, което самият Висш Аз може да му даде, е неизмеримо по-голямо от това, което може да спечели от всеки друг източник. Защото от едната страна има безкрайна мощ, а от другата - ограничен капацитет.
14.22.3.112В тази доброкачествена атмосфера негативните мисли не могат да съществуват.
14.22.3.114Тоз’, който е открил как да живее в съзвучие с висшия Аз, е намерил Благодат, която провокира обстоятелствата и средата му с Доброта, която е прекалено дълбока за светско разбиране, с Мъдрост, надхвърляща мисълта.
14.22.3.115Дори и сред светските бедствия, той ще почувства подкрепата на Свръх Аза си до такава степен и по такъв начин, че те да изглеждат като чужди нему, така той става техен непрекъснат зрител.
14.22.3.116Да откриеш Висшия Аз означава да премахнеш страха, да установиш хармония и да вдъхновиш живота.
14.22.3.118Вратите на твоя вътрешен мир биха се отворили без помощта на учител: Ако имаш дълбока вяра във Висшето си Аз и неговото присъствие и помощ, той ще ти даде нужното ръководство.
14.22.3.120Сам и в зависимост от своето малко, лично его, човек може да стори само минимална част от това, което би направил, когато стане инструмент на Безкрайната Власт.
14.22.3.121Когато звездата на Висшия Аз на човек се въздигне, той вече няма да се чувства самотен, дори ако често е сам. Усещането за доброжелателството на Вселената ще го обхване, ще го обгърне.
14.22.3.122He always turns for his first defense against the perils and troubles of this world to brief meditation upon the all-wise, all-powerful Overself, and only after that for his secondary defenses to the ego's human resources.
14.22.3.123Отвън, под формата на събития, хора, книги; отвътре чрез интуиции, мисли, чувства и желания – така Върховния Аз му показва пътя.
14.22.3.124От дълбоко скрития в нас център – произлиза силата, твърдо да можем да устоим всяко безпокойствие. Мъдростта да се справим с неща, за които в последствие да не съжаляваме. Възможността да поставяме големите и малките неща в Истинската им перспектива.
14.22.3.125Откриването на божественото присъствие в човека го прави наистина устойчив. Признаването на зависимостта от Божественото присъствие го прави смирен.
14.22.3.127Тъй като той има достъп до този съвършен Извор, може да живее сам, но никога не ще бъде самотен! Радостта и топлината на Вечното му присъствие винаги ще го придружават.
14.22.3.129Всъщност Върховният Аз става любимият му спътник, носейки силно удовлетворение и дълбока любов, която никое външно приятелство не може някога да даде.
14.22.3.130Когато външният свят го нарани или се отнесе несправедливо с него, той се обръща навътре, все по-надълбоко докато не остане в присъствието на Върховния Аз. Тогава той намира абсолютният покой, абсолютната любов.
14.22.3.131Ние не живеем като самодостатъчни и самоподдържащи се животи, а зависим изцяло от Висшия Аз по всякакъв начин и във всеки момент.
14.22.3.132Под голямо напрежение и сред тежки опасности, кандидатът ще намери смелост и издръжливост в талисманска сила, да помни Висшия си Аз. Него винаги го има.
14.22.3.133Именно от този източник той ще черпи както сила, за да се издигне над собствените си изкушения, така и любов, за да се издигне над омразата на другите.
14.22.3.134Присъствието на Висшия Аз в нас създава зърното на нашия копнеж за Висш живот. Жизненият опит, бил той положителен или отрицателен, дава възможност на зърното да покълне и пусне корен. Влиянието на духовно извисени хора позволява израстване по-нататък в различните стадии на духовното развитие.
14.22.3.136Всички нервни напрежения се губят в тази свята тишина. Едно изискано настроение на благополучие заема тяхното място.
14.22.3.137Който непрекъснато усеща присъствието на божествената душа в себе си, получава контрол без усилие върху себе си.
14.22.3.138Джалалудин Руми даде красиво и подходящо име на Висшия Аз в много от своите стихотворения. Той го нарече ”Приятелят.”
14.22.3.140Има усещане за съвършена безопасност, чувство, което особено силно се разкрива в моменти на опасност, криза или бедствие.
14.22.3.141По-истински, отколкото ние обикновено приемаме, е фактът, че постоянното присъствие на Висшия Аз прави удовлетворението на човек от напълно материалния живот непостоянно и невъзможно.
14.22.3.142Степента на мира и силата, увереността и благоденствието, които се простират под бурния живот на дребното его, е като при океаните: не наподобяват на нищо друго.
14.22.3.143Всичките му най-добри емоции, най-дълбоката му мъдрост, творческите му способности, неговите различаващи истината интуиции, възникват благодарение на централното, скрито присъствие на Свръхсебето.
14.22.3.147Мнозина ще оспорят тази възможност, но със сигурност е възможно вашето висше Аз да ви насочва и инструктира директно – чрез вас и вътре във вас. Това не е съществуване отделно от самите вас.
14.22.3.148Радостта, която се излъчва от Върховния Аз, има лечебно свойство. Тя разтваря притесненията и премахва нервността.
14.22.3.152Не мисли, че помощта идва отвън. Твоят Висш Аз е с теб! Ако вярата в неговото присъствие е достатъчно силна, обърни се навътре с постоянство и търпение! Това ще те насочва и ще ти помага.
14.22.3.154Там, където егото се проваля или колебае, Свръх себето се оказва достойно за всеки повод.
14.22.3.157Обгърнат от тази вътрешна сила, ти вече не се страхуваш или безпокоиш. Несигурността пред бъдещето изчезва.
14.22.3.158То винаги е там, винаги присъства в него, въпреки че не винаги е лесно достижимо. То е тайният център на съществото. Този съзнателен контакт с него дава чувството на невероятна сигурност и сила.
14.22.3.160Върховният Аз е там и в негово присъствие той става безразличен към похвалите на приятели или отровата на враговете.
14.22.3.165Той ще придобие с времето усещането за Присъствие, което върви до него и обитава в него. Това е и ръководство с практическа стойност, тъй като го предупреждава какво да не прави, за да живее етично и избегне допълнителни страдания. Дори и да не напредне дотам като перфектна реализация, той ще напредва.
14.22.3.167В това лечебно присъствие миналото се измива и старите грехове с него.
14.22.3.169Голям брой хора получават мистична подкрепа и утеха от това, че просто знаят на секундата, че Свръх Азът е там, въпреки че самите те не могат да осъществят контакт с него.
14.22.3.171Съществува животворна сила, от която произлизат нашите възможности и интелект. Тя е скрита и неприкосновена. Никой не я видял. Но всеки, който може да мисли достатъчно задълбочено, може да я усети – винаги подкрепяща и присъстваща. Това е Свръх Аз-ът.
14.22.3.175Величието на Висшия Аз е магнетизма, който ни привлича към Доброто, Красивото, истината и Благородството. Но той стои над всичко това, тъй като Висшият аз е безграничен, няма качества и не може да се опише – неща, които интелектът ни не може да разбере.
14.22.3.178И вътрешният, и външният живот на всеки човек се контролират от едно скрито същество - Върховния Аз. Ако можеше да вижда правилно, той щеше да види, че всичко свидетелства за неговото присъствие и дейност.
14.22.3.179Той ще усети, че този по-благороден Аз всъщност го засенчва понякога. Това буквално е вярно. Затова сме го нарекли Върховен Аз.
14.22.3.180Когато човек открие скритата в него способност, която му позволява да съзнава и мисли, той ще открие светия дух, лъча на Необхватната мисъл, който озарява малкото му ограничено съзнание.
14.22.3.181Най-дълбоката и непроменлива същност на човека не трябва да се смесва с външната му личност. Който придобие такава съзнателност, преминава в безвремието – в този прекрасен опит, в състояние, при което потокът на страдания и радости се изчерпва и настъпва мир! Изчезват съжаленията за миналото, нетърпението – сега, както и безпокойствието пред неизвестното бъдеще.
14.22.3.183Нищо не би могло да бъде по-близо до човека от Върховния Аз, тъй като той е източникът на неговия живот, ум и чувства. Но и нищо не може да бъде по-далеч от него, тъй като той надхвърля всичките му познати инструменти за опитност и информираност.
14.22.3.184Без Свръх Аза си никое човешко същество не би могло да бъде това, което е - съзнателно, живо и интелигентно.
14.22.3.185Въпреки че съзнателността е първия начин, по който можем да разглеждаме душата или Върховния Аз, вторият е това, което прави съзнателността възможна...
14.22.3.186,Върховният Аз със сигурност е Пътят (вътре в човека), Истината (познаването на Истинската същност) и Животът (прилагане на това знание и практикуването му чрез обикновената ежедневна дейност).
14.22.3.187Képtelenek vagyunk helyes módon leírni és definiálni az Önvalót. Bár ő maga leírhatatlan, ám hatásai már nem. Az Önvaló jelenlétének érzése, illetve annak felébresztése leírható, elmondható, és ebből sokan okulhatnak, akiknek nincs tapasztalata az előbbiről, és nem volt alkalmuk tanulni az utóbbiról.
14.22.3.188Можем да познаем Върховния Аз само като бъдем него, не като го мислим. Той е отвъд мислите, защото той е Мисълта, самият Чист Ум.
14.22.3.190Можем да опознаем всичко – така, както обикновено опознаваме неща или мисли - като нещо притежавано или отделно от нас самите.Но Свръх Аза не можем да опознаем така. Единствено сливайки се с него, можем да опознаем свръх Аза.
14.22.3.191Това, от което черпим живота и интелигентността си, е уникално и неразрушимо, без начало и безкрай.
14.22.3.193Висшият Аз е не само скритото и тайно превъзходство на ограниченото Его, но и непознатия произход на малкото мигове истинско щастие в човешкия живот.
14.22.3.195Какво означава за човека идването на съзнателността на Върховния Аз? Означава, преди всичко, един неразделен ум.
14.22.3.198Чуйте определението на римските стоици за Свръх Аза: „божествеността, която е засадена в гърдите му“ на Марк Аврелий; Вашият дух пазител на Епиктет.
14.22.3.199В центъра на всяко човешко същество е неговата нетленна душа, неговият ангел-пазител.
14.22.3.201Az Önvaló nem puszta általánosított mentális koncepció, hanem néhányak számára valós vezérlő elv; nem pusztán kellemes képzelgés a benne hívők számára, de folytonos, élő tapasztalat mindazoknak, akik képesek voltak felnyitni az egó által eltorlaszolt nehéz csapóajtót..
14.22.3.202Никой не може да обясни какво е Висшият Аз – той е произходът, тайният извор на разсъдъка и е извън него. Но това, което може да се обясни е резултатът от постоянното му присъствие, условията, при които се проявява, начинът, по който действа в човешкия живот и опит, пътищата, които водят до реализирането му.
14.22.3.203Нека никой не си представя, че контактът с Върховния Аз е сънлива замечтаност или приятно, фантастично състояние. Това е жизнена връзка с поток на покой, сила и добра воля, които текат непрестанно от невидимия център към видимия Аз.
14.22.3.206Въпреки че е вярно, че Висшият Аз е истинският ангел-пазител на всяко човешко същество, не бива да бъдем толкова глупави, за да предположим неговата незабавна намеса във всеки тривиален въпрос. Напротив, неговата грижа е по-скоро обща, отколкото частна, в определянето на дългосрочни фази, а не на ежедневни събития. Неговата намеса, ако това се случи, ще бъде предизвикана от криза или ще я ускори.
14.22.3.207Познанията по право, езици или история са неща, които могат да бъдат усвоени и стават наша собственост. Познанието за Висшето Аз е нещо съвсем различно. То е това, което трябва да станем. То притежава нас, а не ние него.
14.22.3.212Тишината е едновременно знак, че сетивността и мисълта, тялото и интелекта, са преодолени и символ за това, че присъствието на Висшия Аз е осъзнато.
14.22.3.213Също както окото не може да види себе си като отделно нещо, така и Върховният Аз (който си ти) не може да се възприеме като обект...
14.22.3.216,Това е върховната му тайна. Висшият Аз вижда всичко, но самият той остава невидим.
14.22.3.218Всичко, което познава и преживява, са неща от света на петте сетива. Висшият дух не е в тази сфера на действие и следователно не може да да бъде опознаван и осезаван по същия начин…
14.22.3.221,Има усещане за пълната липса на време, чувствува безкрайния характер на вътрешното си същество.
14.22.3.223Съществото, което намира в края на това вътрешно търсене, е анонимно. Той може да поиска име, но няма да получи такова. Той трябва да е доволен от неясния отговор: Аз съм това, което съм!”
14.22.3.224Върховният Аз е там, но е скрит в съзнателното ни същество. Само там, в тази дълбока атмосфера, успяваме да видим лишената от миражи Истина, лишената от илюзии Реалност.
14.22.3.225Има дълбоки места в сърцата и умовете на човеците, в които те рядко се впускат. И все пак там са скрити съкровища - проблясъци на интуиция, важни откровения, допълнителни силни страни и преди всичко мир извън този свят.
14.22.3.226Да, вашият ангел пазител винаги присъства и винаги е таен свидетел и записва вашите мисли и дела. Независимо дали ще пропаднете в черните дълбини на ада или се изкачите до сияещите висини на рая, вие не вървите сами.
14.22.3.229Където и да са били, в отдалечени една от друга страни, в различни климатични условия, както и в отдалечени едни от други векове, хората са изпитвали това божествено присъствие. Какво ни показва това? Че това не зависи от мястото и времето, нито от пространствено-времевите закони.
14.22.3.230Дълбоко в ума и чувствата на човека е мистериозната богоподобна Същност- скрита твърде дълбоко—уви!—за обикновения човек, който чува за нея от другите и следователно само от втора ръка.
14.22.3.231Ако вярваме в реалността на Висшият Аз uли знаем за неговото съществуване, трябва също да вярваме или знаем, че основите на всекидневния ни живот са в неговото съществуване извън времето.
14.22.3.232Има нещо божествено в нас, което теологията нарича дух и което е частица от висшата сила във вселената, наричам го Върховния Аз. Наистина мъдър e този, който го приеме за свой най-истински водач и го направи свой закрилник.
14.22.3.235В крайна сметка, след дълъг живот на земята, той ще открие, че голяма част от това, което търси в другите, ще трябва да намери в себе си. Но това няма да бъде открито в повърхностния Аз. То е дълбоко потопено там, където съществуват най-чистите форми.
14.22.3.236Висшият Аз е не само най-добрата част от него, но и неизменимата му част.
14.22.3.239Въпреки че Висшият Аз не мисли, неговото присъствие прави мисленето възможно и въпреки че не се регистрира в нашите пет сетива, той прави всички сетивни впечатления възможни.
14.22.3.241Ние не можем да видим, чуем или докоснем без ума. Но умът, на свой ред, не може да функционира или дори да съществува без Върховния Аз.
14.22.3.242Всеки истински пророк получава силата си от Висшето Аз. Аз сам по себе не съм нищо, изповядал Исус.
14.22.3.243Висшият Аз не еволюира и не прогресира. Това са качества, присъщи на пространството и времето. Висшият Аз не е никъде във времето и никъде в пространството. Той е тук, в това красиво и навсякъде проникващо спокойствие, където човек намира своята истинска принадлежност.
14.22.3.245Всичко, съществуващо във времето, се променя. Висшият Аз не се измерва с времето и не е плод на промяна.
14.22.3.246Не обиждайте Висшата сила, като я наричате несъзнателна; тя не само е напълно съзнателна, но и напълно интелигентна. Вашето истинско Аз, което е тази сила, не се нуждае нито от команди, нито от инструкции от страна на физическия мозък.
14.22.3.247Върховният Аз не е частна собственост на никого.
14.22.3.248Няма начин да се докаже Висшият Аз чрез ничие изследване.Тъй като егото произлиза от Висшия Аз, единственият начин да го види отново е да се върна в него.
14.22.3.251Мигел де Молинос: „Душата е чист Дух и не чувства себе си. Нейните действия не са видими.
14.22.3.252Някъде дълбоко, в най-съкровената същност на човека, са скрити добрина, сила и мир.
14.22.3.257Безкрайният божествен живот живее във всички въплътени същества, следователно в цялото човечество. Той е крайният източник на неговите чувства и съзнание, колкото и ограничени да са те в самото тяло.
14.22.3.258Няма нищо подобно на него, Висшият Аз няма нищо, с което той може да бъде сравняван.
14.22.3.259Висшият Аз няма форма, която да бъде изобразена и претеглена, измерена и номерирана; Той не прави никакво движение, което да се отмерва и нито звук, който да се регистрира от барабанчето на ухото.
14.22.3.260Вътре в себе си човек има повече добро, отколкото предполага, въпреки че опитът може да го кара да мисли иначе. Но то се крие на по-дълбоко ниво, следователно то има нужда от повече време, за да се надигне.
14.22.3.268Христос, който бе Исус, е и в самите.
14.22.3.275Това, което е вътре в нас като Вървният Аз, бидейки божествено, е извън времето и е вечно.
14.22.3.283Има нещо в него, което е без лично съществуване, без име, и без различимо лице. Това е Висшият Аз.
14.22.3.284Това е свещения дух, обитаващ в нас, наблюдател и пазител на всичко зло и добро в нас”.
14.22.3.287Той е недостъпен за интелекта, непознаваем за обикновения егоистичен човек. Все пак има някои, в чието съзнание е влязъл.
14.22.3.291Това е присъствието на Висшия Аз вътре в нас, което прави възможно повече съзнание, независимо дали става дума за съзнанието на съня или съзнанието в будно състояние.
14.22.3.295Има два библейски цитата, единият от Песента на Соломон и другия от Свети Павел, които точно се отнасят до Висшия Аз. Това наистина е истинската душа на човека, чието откриване тук и сега, по време на нашия живот на земята, е задачата, която тихо ни се поставя от самия живот.
14.22.3.296Висшият Аз е най-вероятно нашият Ангел Хранител. Винаги е с нас, никога не ни напуска. Той е нашият невидим спасител. Но той не се стреми да ни опази от страданието, а от глупостта, станала причина за нашите страдания.
14.22.3.301Тази конкретна функция на Свръх себето е била известна и на по-възприемчивите хора от Средновековието и древността. Като пример, Епиктет: ”Зевс е поставил в страни на всеки, дух пазител на човека, на когото е поверено да го пази.”
14.22.3.302Намерихме за необходимо, в интерес на по-голяма прецизност и по-добро изложение, да сведем термина „Висше Аз” (Върховен или Свръх Аз) – да обозначава върховната реалност на човека. И да въведем термина :Свят-Душа”, който да представлява върховната реалност на Вселената.
14.22.3.304Висшият Аз е представител на Бога в човека.
14.22.3.305Свръ Азът е част от Световния Разум. Докато Световният Разум е извън човешкия капацитет да познава, Свръх Азът е в рамките на това качество.
14.22.3.306Тази точка в човека, където двата свята на битието - безкрайно и ограничено - може да се каже, че се докосват, е Висшия Аз.
14.22.3.307Свръхсебето е толкова близо до Бога, толкова близко до Световния разум, че никой човек не би трябвало да гледа по-надалеч или да се стреми по-нависоко.
14.22.3.309Върховният Аз е връхната точка в човека. Там той може да намери себе си – „сътворен като подобие на Бога”.
14.22.3.310Има една точка във всеки индивид, където човешкото и божественото трябва да се пресекат, където малкото съзнание на човека се прекланя пред или нежно се слива с Вселенската Мисъл, която е върховният му източник. Невъзможно е да се опише това преплитане с каквито и да било думи, така че да му прилягат, но може да му се даде име. Във философията то се нарича Върховния Аз.
14.22.3.314Същността на човека е неговият Свръх Аз, който е еманация на Ума.
14.22.3.315Тук е фокусната точка на всяко духовно търсене, тук човекът среща Бог.
14.22.3.316Висшето Аз е точката, в която Единният Ум преминава в съзнателност. Това е Азът, освободен от мисли, чувства, ограничения, тленност и страсти, с други думи, освободен от Егото.
14.22.3.317Тази точка, където човек среща Безкрайното, е Върховният Аз, където той, крайният, отговаря на това, което е абсолютно, неизразимо и неизчерпаемо Битие, където той реагира на Това, което надхвърля собственото му съществуване - това е Личният Бог, с който той съпреживява и влиза във връзка. В този смисъл вярата му в такъв Бог е оправдана.
14.22.3.318Висшият Аз е най-същинският, действителният човешки Аз. Той отразява божественото и носи неговите отличителни черти. Висшият Аз произхожда от безкрайната действителност, но не е нито част от нея, нито пък самостоятелна единица. Той е като слънчевия лъч, но не е самото слънце.
14.22.3.319Вярно е, че природата на Бог е непроницаема и че Божиите закони са неумолими. Но също така е вярно, че свързаната с Бога душа на човека е достъпна и нейните интуиции са на разположение.
14.22.3.320Това божествено Аз е неубиваема и незагубима душа, завинаги свидетелстваща за източника, откъдето е дошла.
14.22.3.321Точката на съприкосновение в съзнанието, където човекът първо чувства Бог, а по-късно изчезва в Бога, е Свръх Азът.
14.22.3.323Върховният Аз е част от Единствената безкрайна жизнена сила, както капката вода е част от океана.
14.22.3.324… Беше обикновен пастир на планината Хорив, който по време на едно провидение попита „Кой си ти?“ Отговорът бе: „Аз съм Този, Който СЪМ!“
14.22.3.325,Отражението на Световния разум в нас е Върховният Аз.
14.22.3.328Мислите и чувствата, които текат като река през нашето съзнание, създават повърхността. Но истинската дълбочина в нея е Върховният Аз (Свръх Аз-ът), който произхожда от Божествената реалност.
14.22.3.329Това, което наричам Свръх себе, е междинно между обикновения човек и Световния ум. Тo включва висшата природа на човека, но се простира към това, което е над него, божественото.
14.22.3.330Това, което свързва отделния човек с Вселенския Дух, аз наричам Върховен Аз. Тази връзка не може да бъде прекъсната. Съществуването ѝ е основната гаранция, че има надежда за спасението на всички, не само на тези които си мислят, че само тяхната група ще бъде спасена.
14.22.3.331По този начин той преживява собственото си по-висше Аз, Свръх себето си, въпреки че може да е толкова завладян от неговата тайнствена сила, в благоговение от неговата ефирност, че обикновено вярва - и го нарича - Бог. И в известен смисъл вярата му не е без оправдание. Защото в основата на преживяното той, атомът в рамките на Световния разум, получава откровението, че всякога е там и още повече, всякога го подкрепя.
14.22.3.332Това е най-глъбинната част от неговото същество, неговата най-върховна същност, това е човешкият Висш Аз, който го шсвързва със Вселенския Ум. Това е вътрешно присъствие, в което се проявява цялата му духовна същност.
14.22.3.333Епиктет ни помага да разберем, а нашият интелект да определим Върховния Аз. „Не знаете ли“, казва той, „че носите бог вътре в себе си?“... Вие сте определена част от същността на Бог и съдържате част от Него във вас самите.
14.22.3.335... Върховният Аз съзнава нашата радост и тъга, без самият той да ги споделя. Той знае за нашето усещане като преживяване, но без самият той да може физически да чувства. Тези, които се чудят как това е възможно, трябва да размишляват върху това, кaк един човек, събуден от кошмар, съзнава отново, под формата на спомен, това, което е изстрадал и усетил, но не усеща отново нито страданието, нито болката.
14.22.3.337,... Върховният Аз присъства във всеки индивид като свидетеля и непроменящото се съзнание, което дава съзнателност на индивида.
14.22.3.338,Аз -ът” е неизмеримо по-голям от егото, което проектира, или от интелекта, който егото използва.
14.22.3.339Обикновеият човек смята, че е тяло плюс ум, с акцент върху тялото. Но самонаблюдението и самоанализът показват, че със сигурност има и тези две неща и свързаният с тях, „Аз“ всъщност не е нито едното от тях. Той, за разлика не се променя и е доста неуловим. Не е в пространството, както е тялото, нито във времето, като умът. Всъщност това е една загадка ...
14.22.3.340,Всичко, което всеки по принцип притежава без загуба през целия си живот, е неговото” Аз ”.Всичко, което той наистина е, е същият този „аз“. Физическото тяло, макар и на пръв поглед неотделимо от него, е нещо, в което се живее и използва, тъй като се живее в къща и се използва инструмент.
14.22.3.341Когато на човек се гледа само отвън – се вижда само неговата половина. Другата половина се вижда отвътре. Вземи двете части и ще получиш цялостна картина за човека. Да, но как да разберем това, че зад неговите мисли и чувства се крие друг? Аз – съвсем друго качество и друг вид. Да, всъщност това е така! Човек няма цялостна представа за себе си и разбира себе си съвсем малко. Тези, които имат голямата привилегия да виждат зад този воал, само могат да му покажат и разяснят – как човек да опознае своята цялост!
14.22.3.342Божествената душа e изцяло над и независма от сетивните възприятия. Ако осъзнаем този факт, съзнаваме едновременно и надсетивния характер на съществуването.
14.22.3.343Когато видим, че само тялото изразява идването и заминаването на живота, че наистина няма нито начало, нито край, а по-скоро само ЖИВОТ, ще виждаме правилно.
14.22.3.345Няма хора без чувство за Висшия си Аз, но те го разбират погрешно и следователно го прилагат погрешно. Резултатът е, че егото, малката част, погрешно се приема като цялото, Всичкото
14.22.3.346Тук в Егото можем да възприемем свещения Висш Аз, възпроизведен в рамките на ограниченията на времето и пространството. Който разбере тази велика истина, знае занапред, че Висшия Аз е не по-отдалечен от него отколкото собственото му сърце и, че това, което нарича „Аз” е неразделна част от това, което хората наричат Бог.
14.22.3.349Неговият Върховен Аз се замърсява от собствените му нечистотии също толкова, колкото слънчевата светлина се замърсява от отвратителните места, които озарява.
14.22.3.351Висшият Аз въздейства на егото, но не се влияе от него. Неговото съществуване продължава съвсем независимо от серийните земни изяви на егото и продължава, когато другото престане ...
14.22.3.352,Точно както пространството не се влияе от злите дела или от добродетелните действия на хората, така и Свръх Азът не се влияе от характера или поведението на егото. Не се влошава от неправилното поведение на егото, нито се подобрява от неговата правда.
14.22.3.353„Аз съм пътят, Истината”, обяви Исус. Кой е този Аз? В тесния и по-плитък смисъл това е господарят. В по-широкия и по-дълбок смисъл, това е самият Христос вътре, духовното съзнание.
14.22.3.354Защо Исус казал: „Аз и Отецът сме едно”, но по-късно добавил: „Отецът е по-голям от мен”? Отговорът е, че Исус-човекът е постигнал пълна хармония със своето висше Аз и е почувствал себе си като единен с него, но универсалният Христов принцип винаги ще бъде по-голям от самия човек; Висшият Аз винаги ще надхвърля човека.
14.22.3.355Това е същество, което е по-велико, по-благородно, по-мъдро и по-силно от самия него, но все пак мистериозно и неразделно свързано със себето му; това наистина е неговия свръх-аз.
14.22.3.357Нашите тела се раждат в определено време и пространство. Но същината – Висшето Аз е нераждаемо, непреходно и безпространствен.
14.22.3.358Личното местоимение„ аз “наистина представлява Върховния Аз, божествената част на човека. Това, което хората обикновено наричат„ аз “ - тялото или интелектът или емоциите-изобщо не е основното „аз“.
14.22.3.362Както има слънце, скрито зад слънцето, това е божествеността, която го оживява, така в човешкото същество има Висш Ум в ума - и това е неговият Свърх Аз.
14.22.3.364Личността винаги е ограничена и окована, висшата индивидуалност винаги безкрайна и свободна.
14.22.3.365Всеки човек е израз на тази безкрайна жизнена сила.
14.22.3.366There is a deeper level of every man's mind which is not subject to his passions, not moved by his desires, not affected by his senses.
14.22.3.369Върховният Аз е висшият разум на човек, неговата божествена душа, разграничена от неговата човешко-животинска природа. Също като “nous” на Платон.
14.22.3.372Истинският непроменяем Аз е независим от която и да е историческа епоха и не се мени от външните промени на обичай и форма.
14.22.3.373Целта на мистика е да знае какво е той, освен физическото си тяло, неговата нисша емоция, неговото лично его; да познава най-дълбоката си същност. Когато тази цел е успешно изпълнена, тогава той знае с пълна сигурност, че той е лъч от божественото слънце.
14.22.3.374Как ще познаем и разберем, че точно тази съзнателност, от която е толкова малка частицата, която той изпитва, е една ограничена част от самото Велико Съзнание, от Бог?
14.22.3.375Там, вътре и все пак зад неговото лично съзнание, е тази друга сфера на собственото му същество, в която той трябва един ден да се прероди...
14.22.3.377,Има само един Върховен Аз за цялата раса, но точката на контакт с него е специална и уникална и съставлява висшата индивидуалност на човека.
14.22.3.381Въпреки че всеки човек се различава от другите хора по много характеристики, никой човешки Свръх Аз не е различен от този на другите. Търсещите от всички времена и от всички места винаги са намирали едно и също божествено същество, когато достигнат до Свръх Азa.
14.22.3.382Този Свръх Аз е навсякъде един и същ за всички хора. Опитът от извисяването му до осъзнаване не се различава в действителност от човек до човек, но чистотата, с която се поглъща, тълкува, разбира, прави ...
14.22.3.383,Това е парадокс, че Висшият Аз е едновременно универсален и индивидуален. Първото – защото засенчва с мощта си всички отделни хора. Второто – защото всеки го открива сам в себе си. Висшият Аз е едновременно пространство и точка в пространството. Той е безкраен дух и едновременно – Свещено присъствие във всяко едно сърце.
14.22.3.384Мистериозният характер на Върховния Аз неизбежно озадачава интелекта. Ние можем да го оценим по-добре, ако приемем парадоксалния факт, че той обединява една двойственост и че следователно има два начина да се мисли за него. И двата са верни. Има божествено същество, което е изцяло над всякакви загрижености, абсолютно и универсално и има също полубожествено същество, което е в историческо отношение с човешкото его.
14.22.3.386В края на всичките му приключения нисшият Аз може наистина да трябва да си отиде, но неразрушимият висш Аз няма да си отиде. В този смисъл няма абсолютно унищожение на индивида, няма пълно негово сливане с всичкопоглъщащ океан от космическа съзнателност...
14.22.3.389,... Човешките същества са вкоренени във върховния ум чрез Върховния Аз, който участва от една страна във взаимоотношение с един вибрационен свят и от друга – със съществуване, което е над всички връзки...
14.22.3.390,Ако искаме да мислим правилно, не можем да се ограничим да мислим, че Върховният Аз е само вътре в нас. След като тази идея се утвърди поради нейната метафизична и благочестива стойност, ние трябва да завършим концепцията, осъзнавайки, че Върховният Аз съществува и без нас. Ако в първата концепция той заема една точка в пространството, във втората той е отвъд всички виждания за място.
14.22.3.391Можем да се утешим с факта, че Висшият Аз никога не изоставя или заличава човешката личност, колкото и омаловажена да е тя. Нито пък може да направи това, докато глупавите култове твърдят точно обратното. Тъй като чрез тази среда Висшият Аз намира израз във времето и пространството.
14.22.3.392… Тайнствената връзка между Егото и Висшия Аз е изразена от Исус със следните думи : „Бащата е в Сина и Синът е в Бащата.”
14.22.3.393,Справочникът описва индивидуалността като отделно и самостоятелно съществуване. И егото, и Върховният Аз имат такова съществуване. Но докато егото има само него и нищо повече, Висшият Аз притежава съзнание в рамките на универсалното съществуване. Ето защо ние го наричаме висша индивидуалност.
14.22.3.394Фактът, че след като се събуди, умът продължава мислите от предния ден, че индивидуалността се свързва със старата индивидуалност от преди съня, доказва продължителността на съществуването на част от Аза, както по време на сън така и когато сме будни.
14.22.3.395Във всяка ситуация в човешкия живот може да се подходи от две възможни гледни точки. Първата е ограничената и е тази на личното аз. Втората е по-голямата и е тази на Универсалния Аз. По-голямото и дълбоко виждане винаги се оправдава в крайна сметка.
14.22.3.396Не трябва да си представяме, че подчинението на чувството за лична идентичност води до загуба на съзнание - по-скоро обратното. Човекът израства повече, най малкото защото изплува в пълнотата и свободата на един универсален живот. Той мисли за себе си като: „Аз, АБ, съм точка в Свръхсебето“, докато преди той само си е мислел: „Аз съм АБ“
14.22.3.398Както една вълна потъва обратно в морето, така и съзнанието, което излиза от личното аз, потъва обратно в своята по-висша индивидуалност.
14.22.3.402Няма по-добър начин за разрешение на душевни съмнения, с най-голяма вероятност – е получаване на познание чрез лично мистично прозрение.
14.22.3.404Дори когато човек отрича Върховния Аз и мисли, че той е извън неговия живот, той отрича и мисли с помощта на силата на Върховния Аз – колкото и да е смекчен и отразен. Той е в състояние да отрече божественото присъствие с ума си, само защото то е вече е в съзнанието му.
14.22.3.405Има дълъг ред от свидетелства, към които трябва да добавя моето собствено: Свръх Себето не е метафизична абстракция или мистична халюцинация, а жива и вдъхновяваща, ако не рядка, част от човешкия опит. Да знаеш това, е да знаеш най-доброто за себе си.
14.22.3.407Свръх Aзът не е нещо въображаемо или предполагаемо. Присъствието му се усеща осезаемо.
14.22.3.408Когато разберем, че интелектът има толкова аргументи „за”, колкото и „против”, става най-сетне ясно, че има едно единствено сигурно доказателство за съществуването на Висшия Аз. Той само трябва да се прояви! Това се осъществява по-слабо чрез интуицията и по-ярко чрез мистично проникновение.
14.22.3.410Свидетелства за съществуването и реалността на просветлението могат да бъдат намерени в литературните творби на хора от всички епохи. Това не е нова идея или нова прищявка. Човек, който я отрича, е глупав и ограничава собствените си възможности, но с течение на времето може да разбере това по-добре.
14.22.3.413… Тези проблясъци са лични преживявания, които ни помагат да потвърдим истинността на основите под тях и които ни насърчават да продължим по същия път.
14.22.3.414,Върховният Аз е жива реалност. Никой не би пилял напразно времето и усилията си, за да го открива, ако той бе само въображаем резултат намисли и чувства.
14.22.3.415Върховният Аз е не само необходима концепция на логическата мисъл. То е и красив факт, резултат на личен опит.
14.22.3.416Има най-малко три доказателства за присъствието на душата, за отричащото душата поколение. Те са: морално съзнание, художествено въображение и метафизично резониране.
14.22.3.417Висшето Аз не е продукт на прекомерно въображение. То съществува наистина и е реалност, която може да бъде открита и проверена. Не се иска истинско търпение и необходими упражнения.
14.22.3.420За този, който е преживял духовно прозрение изглежда странно и иронично, за да не кажем патетично, да наблюдава как хората, получили съзнателността си чрез Висшия Аз, използват точно нея и отричат съществуването му.
14.22.3.422Тъй като той разглежда теорията и практиката на своя предмет отвътре, мистикът може да го обсъжда с коректност и авторитет, които повечето критици не притежават, защото са извън него...
14.22.3.423,Дълбоко в собственото си сърце и дълбоко скрити в съзнанието си, всеки човек носи всички доказателства за истинността на онези учения, от които вероятно ще се нуждае един ден.
14.22.3.429Трябва ли тези настроения на пълно спокойствие да се повтарят отново и отново, за да убедят съмняващия се човек, че наистина съществува състояние на съзнанието отвъд така нареченото нормално ежедневие?
14.22.3.429,В такива моменти, въпреки че проблясъците са неочаквани и непредвидени, той чувства близостта на Бога, любовта на Бога, реалността на Бога. Който се осмели да ги нарече заблуди, той самият е заблуден.
14.22.3.431Не само философията, но и учението на всички ясновидци като Кришна и Исус, би трябвало да бъдат обявени за измамни, ако Висшето Аз не бе факт.
14.22.3.433Хората, които произнасят решения или пишат мнения за мистицизма без да имат действителен и личен опит от тези психични състояния и явления, които го тълкуват само отвън и само като наблюдатели, не могат да бъдат надеждни авторитети по темата.
14.22.3.435Има само един начин да разреши въпроса си дали Свръх Азът съществува ... Всеки трябва да придобие за себе си автентичния мистичен опит...
14.22.3.437,Тези, които са имали това голямо изпълващо преживяване, не изискват никакви аргументи, за да повярват вътре в душата си. Те знаят, че те са душата.
14.22.3.438Опит, който е толкова убедителен, толкова реален, че никакъв интелектуален аргумент не може да му противостои, той е окончателен. Нека другите да казват каквото искат, той остава неповлиян.
14.22.3.439
4 н 2010
25 д 2010
10 о 2010
3 с 2012
16 о 2010
21 ю 2013
16 а 2015
14 о 2010
12 а 2013
1 а 2012
18 а 2016
14 ю 2024
27 а 2011
17 м 2022
7 ф 2012
16 я 2018
20 с 2013
21 ф 2011
9 н 2014
9 ю 2016
12 о 2010
1 я 2011
24 м 2019
29 ю 2016
21 м 2021
3 н 2022
17 д 2010
3 а 2011
15 н 2018
8 а 2011
9 ю 2017
13 а 2011
15 о 2010
31 о 2018
3 н 2010
13 ю 2020
23 ф 2017
30 д 2017
27 ф 2017
16 с 2021
9 ю 2024
1 ф 2017
10 м 2012
16 н 2010
12 о 2019
27 м 2020
15 ф 2023
23 а 2014
7 а 2020
28 н 2011
17 н 2010
11 а 2013
28 м 2024
2 н 2022
3 д 2020
27 я 2011
29 ю 2021
6 ю 2024
12 м 2024
4 м 2013
3 д 2024
26 д 2015
27 н 2013
1 н 2022
23 н 2019
22 а 2017
29 о 2022
29 я 2023
14 м 2021
10 м 2025
21 м 2023
26 ю 2024
2 н 2010
22 с 2012
29 о 2010
1 с 2022
6 ю 2011
30 о 2010
19 м 2020
6 а 2013
11 н 2016
23 м 2025
23 н 2014
14 н 2013
9 ю 2019
30 д 2013
1 с 2021
6 м 2018
28 с 2021
24 н 2010
9 м 2020
12 н 2024
21 а 2011
4 ю 2017
13 ф 2017
21 ф 2020
6 я 2014
13 о 2010
21 о 2011
31 о 2010
1 а 2016
28 с 2013
13 я 2025
7 м 2019
15 о 2024
7 м 2011
3 м 2023
14 м 2021
9 м 2023
19 д 2020
28 н 2016
9 н 2018
3 н 2021
26 а 2023
13 н 2013
26 я 2011
28 н 2021
1 ф 2012
12 ю 2015
13 а 2023
12 н 2019
26 м 2023
11 м 2020
11 о 2010
16 с 2011
20 я 2016
20 н 2013
14 а 2012
5 с 2011
11 ф 2016
17 д 2020
23 ф 2014
3 ф 2025
3 н 2014
4 м 2014
10 ю 2011
1 д 2021
29 я 2011
11 а 2014
12 с 2019
1 ю 2019
21 н 2014
14 о 2011
6 м 2013
19 о 2023
29 а 2011
26 ю 2017
8 м 2015
11 о 2011
28 д 2017
10 я 2018
14 а 2018
15 м 2014
9 м 2021
20 м 2014
10 а 2015
19 ф 2025
4 с 2012
1 м 2013
19 ф 2021
19 я 2018
26 ф 2024
10 н 2013
28 я 2018
9 н 2010
14 а 2011
29 м 2019
26 ф 2025
23 о 2023
17 м 2019
22 ю 2011
28 о 2018
10 ю 2017
2 ю 2017
6 ф 2014
2 д 2010
23 а 2014
20 н 2016
9 а 2019
6 а 2022
26 м 2022
4 ю 2019
27 н 2010
21 а 2021
1 н 2010
2 н 2017
13 н 2020
4 м 2019
14 о 2021
12 н 2010
27 м 2013
20 а 2023
28 ю 2022
28 а 2011
17 м 2025
20 я 2011
26 м 2019
24 ю 2022
21 н 2020
6 я 2022
15 с 2023
18 м 2025
23 о 2010
29 м 2020
26 о 2014
23 м 2020
15 ю 2019
14 а 2015
23 я 2014
23 я 2015
8 с 2021
14 а 2021
11 н 2021
23 о 2011
23 а 2017
18 а 2015
4 ю 2024
11 м 2012
11 м 2013
27 о 2020
5 о 2019
3 ю 2023
24 ф 2019
2 д 2021
6 н 2010
21 о 2021
8 ю 2022
23 а 2021
16 а 2023
20 ф 2020
17 м 2013
8 ю 2020
13 с 2014
24 ф 2014
16 д 2021
15 с 2014
9 н 2012
19 с 2022
11 н 2010
29 ю 2014
19 с 2014
22 м 2014
26 я 2016
20 ю 2019
19 с 2012
22 а 2023
9 ф 2014
15 а 2024
7 а 2021
31 а 2024
14 н 2010
18 д 2015
2 ф 2020
1 ф 2020
20 я 2012
26 ю 2015
29 ф 2024
20 м 2011
22 ю 2024
28 а 2017
7 д 2011
24 я 2012
5 ф 2020
28 м 2017
3 ф 2020
16 ю 2016
7 о 2022
4 ф 2020
6 ф 2020
17 ю 2017
5 ф 2018
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se