The Library
Когато богинята Атина от Гръцката митология казва, че ”за някои неща ще мислиш сам, а други – Бог ще сложи в главата ти”, това е нейният начин да опише това, което ние по-просто наричаме вдъхновение.
14.22.2.2Има скрита светлина вътре в самия човек. Понякога блясъкът ѝ се появява в най-красивите артистични изяви, най-висшите религиозни разкрития, най-безукорните морални решения.
14.22.2.9... ще открием — ако сме достатъчно търпеливи, но и достатъчно упорити — че в нас има Източник, който обещава удивителни възможности на човешката раса. Този Източник се нарича свободна душа.
14.22.2.11,Случва се в самолет над главите на хората; когато повечето от тях не знаят изрично за това в момента. Въпреки това те наистина оказват услуга като биват използвани като канали.
14.22.2.14Доколкото можем да съхраним и задържим нашето осъзнаване за това божествено съзнание, ние можем да изразим част от неговите знания и сила.
14.22.2.19След като веднъж сте се „настроили“, колкото по-дълго успеете да останете с Върховния Аз, толкова по-дълбоко ще проникнете; и това на свой ред значи, че ще извлечете повече полза, че ще имате повече креативност в идеите, в изкуството и в интуициите.
14.22.2.20Дотолкова, доколкото човек съзнава присъствието на Върховния Аз, той се вдъхновява. Дотолкова, доколкото е надарен с талант в някое от изкуствата, неговата работа също става вдъхновена.
14.22.2.25Ако вдъхновението му е от най-висшия вид, то ще бъде ползотворно. То ще се прояви като външно постижение на собственото му его и като алтруистично служение, просветление и подем на светската общност, в която живее.
14.22.2.31Той намира в себе си не само пасивна почивка, но и истински извор на мъдрост и сила, вдъхновение и блаженство.
14.22.2.34Когато духовността блести през един човек, това го прави велик, дори и да е лишен от талант в друга посока.
14.22.2.35Свещеникът и гуруто, художникът и писателят трябва да водят със себе си малко стадо или милиони умове благодарение на своята работа. Талантът, ако го притежават, е техен, но вдъхновението идва от по-високо ниво.
14.22.2.39Голяма част от постиженията стават в тихото усамотение на собствените ни сърца, незабелязано и неразбрано от другите хора; един ден то разцъфва в неустоимо действие и тогава светът се чуди защо.
14.22.2.43Ние изпълваме живота, когато намерим себе си в безкрайното божествено присъствие, съзнавайки го и изразявайки го.
14.22.2.45Таен призрак за всеки вдъхновен човек е, че той се оставя да бъде воден. Той не взема решения, в които интуицията може да се справи много по-добре. Но тук се подразбира той да може да спре и изчака тайното послание на интуицията си.
14.22.2.48Отдай егото обратно на Върховния Аз! Тогава той ще го оползотвори по най-добър начин и в хармония с космическите закони. Когато самото его се чувства добре, това означава, че благодат за всички, влезли в контакт с него, е също така важна!
14.22.2.49Поведението му е спонтанно, но не просто заради импулс, нито заради неизползван интелект. Това е спонтанността и прямотата на един вдъхновен човек, който знае къде отива и какво прави, който е пряко ръководен в отношенията си с другите хора от една по-висша от неговото его воля.
14.22.2.51Когато волята на Висшия Аз е мотивиращата сила в живота му, всяко напрежение и всички усилия да се действа правилно спират.
14.22.2.52Когато Егото бъде отстранено и Висшия Аз го използва, той няма да има нужда или свобода да се избира между две алтернативи по отношение на действията. Една единствена насока ще се представи, ясно и непоколебимо, като правилната.
14.22.2.53Вдъхновеното действие става възможно, когато, казано в пространствени метафори, всяко действие задържа необходимото и временно внимание в предния план на ума, докато Свръх Азът държи постоянното си внимание на фона на ума.
14.22.2.57С проникването на съзнанието на Висшия Аз в неговия живот, силата на Висшия Аз се изразява чрез човека.
14.22.2.58Ти имаш достъп до безкрайна мъдрост и неограничена опора във всяка една обстановка и във всеки даден момент – не само, когато Егото е отстъпило на Висшия Аз!
14.22.2.60Мъдрият човек позволява на присъствието на Върховния Аз да протече през неговия живот, той никога не го спира със своето его, нито го отклонява със своите страсти.
14.22.2.63Егото не може да продължи да предсказва какво ще се случи с външния курс на личния му живот, когато Върховният Аз поеме водачеството, нито пък може да диктува какъв ще бъде този курс.
14.22.2.64С цялото си смирение пред Висшия Аз, той ще се държи сред своите ближни човешки същества със спокойна самоувереност и ще говори с твърдо убеждение за това, което той знае.
14.22.2.65Това, което егото си мисли, чувства и прави, е да отрази господството на Върховния Аз. Самото его сега трябва да бъде второстепенно. Всяка мисъл, чувство или акт трябва да бъдат посветени, всяко място, където то се намира, трябва да бъде свещено.
14.22.2.68Висшият Аз не е една преходна интелектуална абстракция, а по-скоро едно Вечно присъствие! За тези, които са останали будни за неговото присъствие, то дарява постоянно мистична мощ и Висше вдъхновение.
14.22.2.69Развиването на интуитивно действие, интуитивно мислене и интуитивно чувство означава, че Висшето Аз и личността са обединени и действат съвместно.
14.22.2.72,Той с надежда очаква деня, когато ще чувства присъствието на Висшия Аз във всяко свое действие. Тогава върховният Аз повежда всички негови действия и ръководи вътрешния му живот, а не Егото в околната действителност.
14.22.2.73Има моменти, когато Свръх Азът не приема съпротива, когато той действа с такава сила, че човекът не може да не се подчини. Но такива събития са специални.
14.22.2.75В себе си ще усети как се надига друо себе, различно от познатото му, някаква сила - облагородяваща, майсторска и божествена- ще го контролира.
14.22.2.76Когато съзнанието, възгледите и характерът на човека са вече толкова възвишени, тогава алтруистичният дълг не е тежест, която да се носи неловко а част от неговия път на самоусъвършенстване, от който не би искал да бъде пощаден.
14.22.2.77Странно е усещането, че не той, а друг живее и говори в същото тяло. Това е някой по-мъдър и благороден от собственото му его.
14.22.2.78Този, който веднъж открил своето Висше Аз, изпита желание да служи на другите, излъчва около себе си щастие, сигурност, мир и спокойствие.
14.22.2.83От този висок източник на вдъхновение могат да произлязат велики действия, огромна вътрешна сила, превъзходно артистично творчество и красиво, деликатно вътрешно равновесие.
14.22.2.84… Сега той ще чувства поне същото удовлетворение, подчинявайки се на волята на Висшия Аз, както при предишното подчинение на желанията на низшия. И с подчинението ще дойде и нужната сила, кураж и мъдрост. Противопоставянето на света и опасността му ще бъдат разпознати, но няма да го разколебаят. Не по собствена воля той се захваща с подобна работа, а под влиянието на воля, която го подкрепя и го напътства по-добре, отколкото той някога би могъл сам. Това той ясно разбира и с удоволствие приема.
14.22.2.89,Погрешно е да се мисли, че сливането с Висшето Аз води до вечна монотонност и скука. Напротив, то носи радост, изобилно щастие и както физическо, така и духовно благоденствие.
14.22.2.90Той ще бъде човек – вдъхновен в своята дейност, било то в духовното служене или в артистична изява. Той ще осъзнае, че сила по-голяма от неговата действа чрез него и повлиява околните. И той ще разбере, че тази сила произлиза от тайнствения Бог в самия Него.
14.22.2.92Свръх Азът ни обгръща с толкова сигурност и спокойствие, че не се колебаем да рискуваме нещо, което от предпазливост, страх или дискретност никога не бихме си позволили! Но ние поемаме рискове, защото Висшето Аз ни вдъхновява за това.
14.22.2.93Чудото и радостта от това, че си станал проводник на благословия, учение, лечителство и миротворност, ще нарастват заедно с възможността да вдъхновяваш околните.
14.22.2.95Изглежда, че силата на наследствеността и властта на околната среда са непреодолимите тласъци за действията на човека. Но оставете душата да се въздигне с изкусната си настойчивост и те изчезват!
14.22.2.99Истината е, че източникът на вдъхновението на човека е винаги в него, но осъзнаването му е периодично.
14.22.2.103Работата, свършена под вдъхновението на Върховния Аз, никога не може да бъде досадна и винаги ще бъде удовлетворяваща.
14.22.2.108Когато човек сътворява нещо наистина стойностно, когато действа творчески и конструктивно, в съзвучие с Висшето си Аз, той се доближава до божественото. Тогава той изпълва и човешката си задача тук на земята.
14.22.2.109Който поддържа този божествен огън, пламтящ ярко в сърцето си, излъчва духа на своето предназначение на всички, с които влиза в контакт.
14.22.2.110Дори и да поражда подобно чувство, Висшият Аз не е само едно приятно усещане. Когато той овладее живота на човек, изпълва го с една невероятна, динамична енергия. От този момент тази креативна сила насища цялото човешко битие и преобразува мислите, делата и думите му.
14.22.2.113Брамс обяснява метода си за намиране на вдъхновение, като начало с размишление върху възвишени универсални духовни истини, които го довеждат до по-дълбоко състояние на съноподобен полутранс. След тази прелюдия той се чувства вдъхновен от идеи за работата си.
14.22.2.115Чувството за Присъствието в сърцето му е понякога толкова изпълващо, толкова истинско и толкова наситено, че е естествено да влезе в разговор с него. Човек го боготвори, моли се и изразява любовта си към това Присъствие и усеща, че получава отговор. Изреченията се образуват от само себе си в съзнанието му като говор без думи. Той получава, често при неочаквани обстоятелства, важни указания и насоки относно земни и по-извисени неща.
14.22.2.122Вътрешно Слово. Когато той успее да проникне в неподвижните дълбини на своето същество, друг ум ще се появи, наслагвайки се върху неговия, насочвайки, преподавайки, и вдъхновявайки го. Ще му говори от тишината в самия него, но това няма да е неговият собствен глас. Тонът му ще бъде приятелски и когато той се запознае с него, ще разбере, че това не е нищо друго освен гласът на Светият Дух, словото на Висшия Аз.
14.22.2.123С получаването на посланието на вътрешния свят, ден след ден, с израстването в разбирането, чрез приемането му, чрез подчиняването му, той ще получи най-доброто доказателство, че тази мисия, която започна като експеримент, се превръща в безценно преживяване.
14.22.2.124Това е душата, която говори истината на интелекта извън по-широкия си диапазон на живот. Нейният глас се чува най-добре и най-лесно, когато съзнанието е обърнато навътре далеч от сетивното съществуване и доближено до тишината, доколкото можем да го направим.
14.22.2.125Причува му се глас, но той не се чува като обикновен глас. Той идва от вътре в него, защото е мисловен глас, но въпреки това говори със странен авторитет. Той му казва: „Аз съм Пътя, Истината, Живота“.
14.22.2.127Върховният Аз издава своите команди и предава своите изисквания в абсолютната тишина и интимност на човешкото сърце. Въпреки това, те, в крайна сметка, са по-силни и по-неотложни от всички, които са възникнали от шумния, трескав свят.
14.22.2.129Феноменът на Вътрешното Слово обикновено не се появява, преди човек да е в състояние да доведе ума до определена дълбочина или интензивност на концентрация и да го задържи там непрекъснато за не по-малко от около половин час.
14.22.2.133Ако Вътрешният ти глас те поведе към място, което изглежда обкръжено от трудности или задръстено от препятствия, така че не виждаш никакъв изход, не се плаши или отчайвай! Път ще бъде направен чрез силата на Висшия Аз. На теб остава само да запазиш спокойствие, да се вслушаш и да му се довериш.
14.22.2.139Вътрешният свят не се чува с осмислящия ум, въпреки че посланията му могат да бъдат много смислени. Той не е свързан с интелекта въобще, също както всичките ни обикновени думи. Той се възприема със сърцето, чувства се интензивно и дълбоко.
14.22.2.142Света Тереза дефинира Вътрешното Слово по следния начин: ”Думите бяха ясно оформени и не трябва да бъдат сбъркани, въпреки че не се чуват от телесното ухо”
14.22.2.151Думите, изказани от това невидимо, но почувствано присъствие, не се чуват от физическите уши, но те силно се налагат в ума. Те не идват от духовете на починали хора, а от светия дух на собствения , божествен Аз на човека, от един дълбок мистичен източник, не от плитък „астрален“ такъв.
14.22.2.154Всичко се свежда до това, че Вътрешното Слово на практика се превръща във Вътрешен Учител, а самата медитация – врата към вътрешно училище, където редовно се получават инструкции.
14.22.2.157Когато той е стигнал до този етап на пътешествието си, когато може да затвори вратата на стаята си, да легне и да чуе Вътрешния Глас, когато вътрешната тишина започне да се чува ясно с ясно формулирани инструкции, само тогава той е готов да говори с други или да пише за други и да ги учи. До тогава той е глух и ням, неспособен да чуе и неподготвен да говори свещения език. Сега свързаната с петдесетницата сила се е спуснала върху него и той е способен не само да види истината през заобикалящия мрак, но също да я предаде на тези из неговите хора, които могат да я поемат.
14.22.2.169
6 о 2013
23 д 2013
2 я 2022
4 а 2022
20 а 2016
18 ф 2014
31 м 2014
5 ф 2017
17 о 2023
26 д 2022
25 о 2018
28 о 2013
29 о 2013
7 я 2012
25 ю 2011
19 о 2015
26 д 2024
24 м 2012
16 с 2019
22 ю 2012
20 д 2011
11 а 2013
29 м 2013
26 а 2024
12 о 2015
25 я 2012
9 я 2012
20 а 2011
11 ю 2012
7 а 2018
8 а 2018
29 а 2012
29 с 2011
1 ю 2024
11 а 2012
23 а 2011
2 а 2011
15 я 2012
22 с 2011
5 м 2016
26 ю 2022
18 я 2013
2 а 2011
12 м 2012
1 ю 2011
28 д 2020
16 ф 2011
4 с 2023
13 а 2012
28 ю 2024
23 м 2013
4 м 2014
12 м 2025
10 а 2011
12 ю 2014
18 я 2022
7 а 2014
15 д 2022
29 м 2014
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se