The Library
Духовната природа може да бъде открита само по духовен път, не по интелектуален, нито емоционален и определено не физически. Подобна духовна енергия може да бъде достигната само интуитивно.
14.22.1.1Мистерията, в която сме родени е непроницаема за логическия интелект. Но интуицията, ако сме достатъчно търпеливи и имаме волята да я последваме, може да ни поведе на изумително преживяване, където откриваме, че ТО е там, винаги там.
14.22.1.2Знанието за това, че съществуването не идва от мисловен интелектуален процес – от даденост към заключение – това знание се ражда от мигновена, спонтанна интуиция.
14.22.1.3Когато егото просто вярва, интуицията определено знае.
14.22.1.6Откриването на присъствието му позволява форма на комуникация между човека и Върховния Аз, която е пасивна, не активна. Тоест, той бива насочван, воден или коригиран посредством човешките си сетива, интуитивно. Човекът действа, върши, мисли, говори и решава сякаш го прави съвсем самостоятелно. Но той не е сам: той отговаря на Върховния Аз, на ефектите от присъствието му, вече непокътнати от егото му.
14.22.1.8Интуитивното ръководство не означава, че всеки проблем ще бъде решен незабавно веднага щом се появи. Някои решения няма да дойдат в съзнанието до последната минута, преди те действително да са необходими. Той се научава да бъде търпелив, за да позволи на висшата сила да поеме по своя път.
14.22.1.8Има дарба в човека, която познава истината, когато я види, на която не ѝ трябва аргументация или размишление, за да засвидетелства или докаже това, което знае.
14.22.1.12Има и друг начин на познание, освен обикновения начин чрез каналите на очите или мислите, начин, който може да бъде намерен само, когато умът затихне и емоциите застинат.
14.22.1.13Този прекрасен потенциал в човека е масово неизползван, тази способност на интуицията, която го свързва с по-висш ред на съществуване.
14.22.1.14Колко умове са се чудили за живота и са търсили неговия смисъл, само за да се чувстват объркани накрая и възпряни от собствените си ограничения? Защото, въпреки че активният интелект задава такива въпроси, само интуицията може да им отговори адекватно. Но последната е най-малко отглежданата от всичките ни способности и също най-вкаменената. Затова нямаме достъп до отговорите и затова въпросите остават проблематични или дори измъчващи.
14.22.1.17Интуициите ни говорят за това, че едно духовно същество дълбоко в нашата вътрешна същност е основа за нашето обикновено съзнание!
14.22.1.21Почти невъзможно е да се постави в мислите това, което е над мислите. Но намеци, предложения и символи могат да предложат съвети. Само интуицията, която се появява от само себе си може да се доближи до истината и да достави това, което е нaй-подобно на нея.
14.22.1.22Ако ни липсва възможността да разберем, оценим или възприемем Безкрайното, можем все пак да усетим интуитивно присъствие.
14.22.1.25Можем да убедим интелекта, че душата съществува, но единственото адекватно доказателство за нея е личното интуитивно усещане.
14.22.1.29Откритието, че душата съществува не е резултат на интелектуален анализ или емоционално усещане, а на интуитивно преживяване.
14.22.1.30Интуицията идва от и води към Върховния Аз.
14.22.1.34Силата или немощта на интуицията ни е нещото, което определя степента на духовната ни еволюция. Това, което започва като леко отдаване на интуиция за броени минути, един ден довежда до пълното и вечно предаване на егото на Висшия Аз.
14.22.1.35За да намерите пътя си към големите истини не е достатъчно да разчитате само на интелекта, колкото и да е изострен. Присъединете към него интуицията, тогава ще притежавате интелигентност. Но как се развива интуиция? Като проникнете по-надълбоко и приглушите звука на мислите.
14.22.1.37Интуицията ни казва какво да правим. Разумът ни казва как да го направим. Интуицията показва посоката и задава дестинацията. Разумът показва картата на пътя до там.
14.22.1.38Когато интуицията ръководи и осветява интелекта, балансира и обуздава егото, тогава това, което мъдреците наричат „истинска интелигентност”, се въздига.
14.22.1.41Интуицията никога не се нуждае от глад за истината. Докато интелектът я търси и гладува, интуицията вече я знае и усеща.
14.22.1.42Интуицията е истина, извлечена от самия себе си, тоест отвътре, независимо дали е практическа или духовна истина, докато интелектът изтръгва своето заключение от представените доказателства, тоест отвън.
14.22.1.43Обикновено, е необходимо известно време, за да може данните да се съберат и обмислят преди да се вземат правилните решения или преценки. Всичко това не е нужно, за да се вземат интуитивни решения, защото самата интуиция функционира извън времето и отвъд мисълта.
14.22.1.46Една интуитивна идея е доста различна от идея, извлечена по обичайния процес на логическото мислене. Освен ако не бъде изкривена или опетнена от самия човек, тя винаги е надеждна. Можем ли да кажем същото за интелектуалната идея?
14.22.1.47Интуицията трябва да дава заповеди, които умът трябва да изпълнява. Разсъждаването и практичността, които са необходими за това и за да се погрижи за подробностите ще бъдат дадени от самия ум. Но първичната функция на даване на посока и властта да се даде заповед ще бъде поверена само на интуицията.
14.22.1.55Това, което мислещият интелект в него не може да приеме, мистичната интуиция може.
14.22.1.57Неговата първа стъпка е съзнателно да открие присъствието на Висша сила в себе си – чрез внимателно проучване и развиване на интуицията, която тя му дава.
14.22.1.60Той трябва да се научи да разпознава първите леки наченки на интуитивно настроение и да се обучава да остави всичко останало, когато забележи настъпването му.
14.22.1.61Толкова е лесно, и поради това толкова често, интуитивните чувства биват удавени във външната дейност на тялото, страстите, емоциите или интелекта, че само съзнателно насърчаване може да ги защити и укрепи.
14.22.1.62Тайната е да спре, каквото и да прави точно тогава или каквото и да казва, и да преориентира всичкото си внимание към прииждащата интуиция...
14.22.1.66,Интуицията расте чрез използването ѝ и съобразяването с нея.
14.22.1.69Интуитивно проницание не идва непременно тогава, когато го търсим, но когато обстоятелствата биват създадени от това. То обикновено не идва преди наистина да се налага. Интелектът като част от Егото обикновено избързва,воден от напрежение, страх, желание или очаквания: Този род преждевременно търсене е безплодно.
14.22.1.71Когато човек е разгледал даден проблем от всички страни и го е направил не само чрез най-пронизителната сила на съзнанието, но и чрез най-деликатните качества на сърцето, проблемът трябва да бъда предаден на Висшия Аз и да бъде забравен. Техниката за постигането на това е проста. Състои се от това да бъдеш неподвижен. В момента, в който остави проблема да се отмие, човек триумфира над Егото. Тогава Благоволението може да проникне и направи това, което Егото не може. Може да предложи напътствие или тогава, или на по-късен етап под формата на очевидна идея.
14.22.1.72,Най-често срещаната грешка е да се опитваме да създадем и сглобим интуиция. Това не може да се направи. Това е нещо, което идва при вас. Следователно не се очаква тя да се появи, когато се концентрирате върху един проблем, но ако изобщо се появи, ще бъде след като отхвърлите проблема. Дори и тогава е въпрос на благоволение - това може и да не дойде.
14.22.1.73Отказването от всички земни желания, освобождаването на сърцето от животинските страсти, отказването от егоистичното - тези отношения ще се оформят спонтанно и ще израснат напълно естествено, когато човек е наистина устремен към мисията, неговата интуиция ще се наложи малко по малко.
14.22.1.76Често интуицията не го съветва, докато времето за действие, решение или ход не наближи. Така че той трябва да изчака търпеливо работейки и да не позволява на интелекта или въображението да изграждат фантастични планове, които могат да бъдат отменени от възникването на интуицията.
14.22.1.77Тези проникновения от царството отвъд съзнателното мислене може да са небесни. Ако е така, да им се противопоставим би означавало да загубим много! А да ги приемем би било да спечелим много. Но те трябва да бъдат хванати на ръба на крилото. Деликатното им начало трябва да бъде разпознато като това, което са – ценни водачи.
14.22.1.82Интуицията не винаги изплува внезапно от дълбините на ума в съзнанието: доста често се образува много бавно в продължение на часове, дни или дори седмици.
14.22.1.86Кой чува този тих шепот на интуицията? Кой, чувайки, се подчинява? Не само, че е почти незабелязан, но и ръководството му не се търси; хората предпочитат да следват посоката на егото.
14.22.1.87Ако хората следваха интуицията си повече, щеше да има по-малко трагедии, които биха могли да бъдат предотвратени, или нещастия, които биха могли да бъдат избегнати.
14.22.1.89Спонтанното неподправено чувство, което първо бликва при дадена обстановка, лице или предмет, е най-често вярна интуиция. Но тя трябва да бъде уловена на мига, иначе вече я няма.
14.22.1.91Интуицията трябва да се улавя бързо и вдъхновението трябва да се следва незабавно, ако искаме да остане и да не изчезне.
14.22.1.94Ако срещнем почтително всяко интуитивно чувство и му отдадем с доверие нашето сътрудничество, то малко по малко ще се превърне в чест посетител.
14.22.1.95Това дълбочинно съзнание е много близо до извора на нашата карма. Така получаваме не само интуитивно напътстване чрез отвътре, но и напътствие чрез външните обстоятелства.
14.22.1.100Интервалът между идването и изчезването на една интуитивна мисъл е толкова кратък, че трябва незабавно да й се отговори. Ако той я пропусне, той ще открие, че умът може да се върне към нея само с мъка и несигурност.
14.22.1.101Можем по-лесно да приемем нова истина при спокойствието на ума, отколкото при възбудата на ума. Когато мисленето е приглушено, започва интуицията. Такова вътрешно мълчание не е безполезно безделие, а творческо преживяване.
14.22.1.102Върховният Аз може да използва някоя случка, някой човек или някоя книга като вестоносец към него. Но той трябва да има капацитета да разпознае какво се случва и да има волята да получи посланието.
14.22.1.103За да позволим на интуитивните чувства да преминат се изисква вътрешна пасивност, която медитацията отглежда, но екстровертността възпрепятства.
14.22.1.104Предай се като празен съд, който да бъде напълнен с интуитивното напътствие на Свръх Аза. Не спирай преди да постигнеш тази си цел, не се задоволявай с половинчат начин на живот.
14.22.1.105Когато търси интуитивна светлина върху тема, аспирантът бива посъветван да постави тялото си в легнало положение. Това, колкото и да е пасивно, ще съответства с пасивността на ума, която трябва да култивира в такъв момент.
14.22.1.110Интуиция, която е неясна и в началото слаба, може да стане ясна в крайна сметка – ако й е позволено да расте.
14.22.1.112Имайте вяра във вашите вътрешни подтици и приемайте тяхното насочване. Когато не сте сигурни за тях, изчакайте и те постепенно ще се изяснят.
14.22.1.114Това са съобщения, дошли от безкрайното за благословията и напътствията на отделен човек. Но той трябва да разбере тяхната стойност и да оцени източника им.
14.22.1.116В търсене на насоки, когато трябва да вземем важно решение или да предприемем важна стъпка, е добре да се свържем в „Мълчание” с нашия проблем …
14.22.1.118,Понякога интуицията се появява като неясно чувство, което преследва човека и от което той не може да се отърси.
14.22.1.121Ако той твърдо вярва в собствените си скрити интуитивни сили, той ще може да припише голяма част от успеха си на готовността си да следва техните насоки, въпреки противопоставянето на логиката и обстоятелствата.
14.22.1.122Когато запълваме времето си с външни неща и занимаваме ума си с мисли за всичко външно, интуицията е неспособна да се вмъкне в съзнанието ни. Дори и да ни прошепне нещо, ние няма да осъзнаем какво се случва. Ако продължим да я пренебрегваме, може да изгубим изцяло способността да я чуваме. Тогава трябва да се обучим отново на тази способност. Практикуването на медитация е един такъв начин да тренираме рецептивността си.
14.22.1.123Ние преминаваме в Живота си и правим безкрайни грешки, защото не ни остава време да се вслушаме в гласа на Върховния Аз (Свръх Аз-ът) – интуицията.
14.22.1.125Ако се вслушвахме в интуицията си толкова, колкото в желанията си щеше да бъде лесно. Проблясъкът би се явил много по скоро.
14.22.1.127Ако искаш да получиш отговор от Интуицията, помни, че е важно да формулираш проблема или въпросите, колкото се може по-ясно и по-отчетливо.
14.22.1.129Ако той усеща интуицията, но не я последва, то, колкото и слабо да е, самото място, което я е създало започва да губи силата си. Това е наказанието, което се налага за провала и това показва сериозенoстта му.
14.22.1.133Ако той винаги е бдителен за появилото се интуитивно чувство, той веднага ще остави настрана всичко което прави, и ще медитира. Така все повече и повече ще става зависим от тези случайни упражнения, за разлика от зависимостта си при фиксираните рутинни упражнения при Дългия път.
14.22.1.134Оценявай като съкровище всеки момент на интуиция, който ти се дава! Особено, когато тя заема формата на прозрение към Висша истина. В такъв момент други, случайни неща трябва да се отстраняват, за да може да се усвои и увеличи опитът.
14.22.1.135Ако се вслушаме в интуитивните съвети на Свръх Аз-а, той няма никога да ни изостави. Дълбок вътрешен мир и здраво умствено равновесие са нашите награди. Знаейки, че Бог се намира в нас и чрез него получаваме най-добрата помощ, не е нужно да търсим непрекъснато нещо друго. Нашата сигурност се дължи на никога не секващото вътрешно Присъствие.
14.22.1.137Ако човек събере достатъчно вяра, от космическия ум ще дойде отговорът на неговите желания и, постепенно, отговорите на неговите въпроси. За да ги получи, човек трябва да се научи да бъде вечно бдителен за интуитивни чувства и послания от най-деликатна природа и да има доверие на вътрешните си подбуди. В центъра на вниманието му трябва винаги на бъде Бог.
14.22.1.138Пазейки жив стремежа си към Висшето Аз и чрез постоянна молитва, той от време на време получава помощ чрез Интуицията. Нека улови тези моменти, когато се появят и внимателно се вслуша в тях! По този начин му се дава необходимото вътрешно напътстване.
14.22.1.139След като се научите да разпознавате интуитивния глас, следвайте неговите напътствия; не се страхувайте да се съгласите с тях и не си измисляйте извинения за това, че не го правите, ако напътствието е неприятно.
14.22.1.140Какъвто и да е личният проблем, ако логиката, опитът и авторитетът не могат да го решат, отнесете го навътре към дълбокия, спокоен център. Но трябва да се научите да чакате търпеливо отговора, защото преградата е във вас, не в него. Може да мине ден или месец преди отговорът да бъде почувстван, измислен или материализиран.
14.22.1.142Има усещане за святост, за свещен мир в такива моменти и те трябва да бъдат оценявани заради своята скъпоценност. Те съдържат намеци за общуване с Висшия Аз, елементи от нещо извън обикновения Аз и възможности за преодоляване на миналото със неговите отпечатъци от спомени и грешки.
14.22.1.143При всяко важно движение той търси напътствие на интуитивното ниво в себе си както и на интелектуалното.
14.22.1.144Когато будното съзнание е трудно достижимо поради характера на неговите занимания, то съзнанието по време на сън ще бъде по-възприемчиво към посланието.
14.22.1.147Понякога интуицията не остава назад. Тя мига през съзнанието за малка част от секундата и след това я няма. Ако не бъде открита и разпозната по време на този бърз пасаж, докато е още свежа, едва ли това ще бъде възможно след това.
14.22.1.148Те предават висшата част от себе си всеки път, когато се съпротивляват, отхвърлят или просто игнорират интуитивните чувства, които идват толкова деликатно в съзнанието.
14.22.1.151Когато вътрешният глас казва това, което не обичаме да чуваме, ние сме способни да го игнорираме.
14.22.1.154Интуицията е гласът, който постоянно те призовава към това по-висше състояние. Но ако рядко се спираш под натиска на заетостта си за да го чуеш, не успяваш да се ползваш с преимуществата му.
14.22.1.159В крайна сметка, той ще разчита на малкия си вътрешен глас, който, ако той слуша смирено, му говори и му казва накъде да поеме.
14.22.1.163Той ще се научи рано или късно чрез изпитанието на опита да се придържа към това интуитивно усещане, при което неговата преценка, напътствие или предупреждение се проявят.
14.22.1.166Едисон казва, че всичките му изобретения са се родили от първоначалните проблясъци, които са бликнали отвътре. Останалото е въпрос на научни изследвания.
14.22.1.167Дали е напълно отворен към интуитивните чувства, които извират дълбоко в неговото съзнание, неговата божествена част? Или егото застава на пътя му със своите навици и склонности? Важността на тези чувства е, че те са като нишка от следи, които ако бъдат следвани, водят до благословено възобновяване или откровение.
14.22.1.169Способността да отговаряме на духовни интуиции е заложена във всички хора нo развита в малцина от тях.
14.22.1.170От този скрит източник понякога идват насоки, предупреждения, привличания или отвращение, които трябва да се тълкуват като интуитивни послания. Но за това трябва първо да бъдат признати и повярвани: те минават твърде бързо.
14.22.1.171Вярно е, че съвестта е гласът на Висшия Аз в моралния живот на човека, но също така е вярно, че той рядко чува нейния чист звук . Най-често чутото е примесено с много егоизъм.
14.22.1.174Преди човек да се оплаче, че не е в състояние да получи интуиция, трябва да помни, че негова морална грешка може да е отговорна за това. Тя може не само да попречи на истинските интуиции, но и да им отговори в действие.
14.22.1.180Когато интуицията показва нещо нежелано на Аз-а, интелектът търси и обикновено намира причина да го отхвърли. Човек, който истински и съкровено се стреми към истината, ще разбере признаците и препятствията при търсенето му. Те представляват отговора от Свръх Аз-а на собствените му търсения. Свръх Аз-ът (или Върховният Аз) допринася за истината и слага тези сигнали на пътя му.
14.22.1.189Никой съвет не може да бъде по-добър от този, който човек отправя към самия себе си въз основа на интуицията. Но първо нека бъде сигурен, че това е интуиция.
14.22.1.190Всички хора в един или друг момент получават вътрешни интуитивни внушения, а някои ги получават постоянно. Поради това интуицията не е такава рядкост и извънредно проявление. Това, което е рядко и необикновено е чистото ѝ възприемане, нейното правилно разбиране...
14.22.1.194,... Докато развитието му не достигне до момента, когато истинската интуиция бива разпозната веднага и псевдо-интуицията бива бързо засечена като такава, той не бива да изоставя ползването на разума, а по-скоро да се отнася към него като към най-ценен съюзник.
14.22.1.195,Как да се разбере кога дошлото напътствие е не само импулс на Егото, но истинска интуиция, плод на Висшето Аз? Един начин да се разбере това е да се види дали то допринася с полза и радост на околните в дадения момент, а не само на тебе. Анализът тук включва по-широка перспектива – не само духовни, но и материални последствия. Ако интуицията ни не отговаря на тези изисквания, най-вероятно се касае за обикновен импулс на Егото, който довежда до погрешно заключение.
14.22.1.196Разликата между просто импулс и истинска интуиция често може да се разграничи по два начина: първо, като изчакаме няколко дни, защото така подсъзнателният ум получава шанс да помогне в решаването на проблема; второ, като обърнем внимание на емоцията, която придружава посланието. Ако емоцията е от нисш тип, като ярост, възмущение, алчност, страст, то най-вероятно това е импулс. Ако емоцията е от висш тип като алтруизъм или прошка, то това най-вероятно е интуиция.
14.22.1.198,Може да познаеш гласа на разума когато трябва да вземеш решение, по това , че той е следствие на дълбоко вътрешно спокойствие и покой , дoкaтo импулсът често се ражда от преувеличен ентусиазъм и ненужно вълнение.
14.22.1.199Подбудите, които идват от това вътрешно същество са отначало толкова слабо чути, колкото и да са силни в собственото си измерение, че ние имаме навика да не им обръщаме внимание, да ги приемаме за тривиални. Това е трагедията на човека. Гласовете, които толкова често го подвеждат в носещи болка посоки – неговата страст, неговото его и сляп интелект – са шумни и крещящи. Шепотът, който го напътства към правдата и към Бог, е плах и нежен.
14.22.1.201Ще дойде денят, когато постоянните усилия и дългите упражнения ще му позволят да разпознае истинската от псевдо интуицията със скоростта и сигурността, с които едно музикално ухо разпознава нотите и времената в изсвирената мелодия.
14.22.1.206Ако е автентична интуиция, той ще се чувства все по-убеден в нея с минаването на дните и седмиците, докато накрая истинността ѝ ще му се струва неоспорима.
14.22.1.211Интуицията от Висшия Аз идва ненадейно. Но също така внезапно идва и импулсът от Егото. Затова това не е критерий за нейната Същинност. Интуицията е силна и ясна, но такъв е също и импулсът. За да разберем разликата – дали сме изживели заблуждаващ импулс или истинска интуиция – ни помагат чувствата на облекчение и спокойна Мъдрост, които винаги я следват.
14.22.1.216То никога не се явява, без да се появят определени качества също. Първо има върховен покой, след това силна радост, след това абсолютно убеждение за истинността и реалността му, най-накрая има парадоксално чувство на каменна сигурност, независима от външните обстоятелства.
14.22.1.217Има четири основни начина, по които може да бъде дадено напътствие. Те са: интуитивно усещане, което дава, по общ начин, одобрение или отхвърляне на предложения курс на действие; директно и прецизно вътрешно послание; оформяне на външните обстоятелства; и ученето на вдъхновени текстове. Ако всичките четири съществуват заедно и са в хармония едно с друго, то можете да пристъпвате напред с пълна увереност. Но ако има противоречия между тях, то бъдете много внимателни и не прибързвайте.
14.22.1.221Чрез чиста интуиция, освободен от егоизма на чувствата и преодолял заблудата на интелектуалното асоцииране, можеш да получиш истинска връзка с Висшия Аз. Това става в състояние на пълна вътрешна тишина. Тук няма вече нищо от емоционалната възвишеност, която те изпълва при сполучливата медитация в по-първоначален стадий.
14.22.1.222,Тъй като идва отвътре, то идва със свой собствен авторитет. Когато това е нещо истинско, търсещият не ще трябва да го поставя под въпрос, да изследва или да проверява автентичността му, не ще се налага да търси оценка за стойността му от други хора или да го отхвърля на база псевдо-интуиция. Той ще знае с цялото си същество, че това е то, по същия начин, както знае кой е той.
14.22.1.236Когато човек се колебае прекалено дълго да поеме по пътя, по който интуицията му подсказва да тръгне, и в който е засегнат духовният му живот, е възможно съдбата да се намеси и да го накара внезапно да осъзнае, че това е пътят и всички съмнения трябва да бъдат отхвърлени.
14.22.1.240Всяка мисъл, която се спусне в нас от тази спокойна висина идва с божествен авторитет и проникваща сила, които липсват при всички други мисли. Ние посрещаме посетителя с ентусиазъм и му се подчиняваме с доверие.
14.22.1.243Интуицията не е равноправно, а по-скоро най-висшето човешко качество. Тя предава нежния шепот и наставленията на Висшето Аз, докато другите способности по-скоро ги провеждат нататък. Тя е майстор, другите са слуги. Интелектът мисли, волята работи, а емоциите придвижват напред интуитивно насоченото ръководство – при еволюирания, духовно „изправен” човек!
14.22.1.244Философът е едновременно мислител и вярващ, но никоя роля не е преобладаваща. Преобладаваща е ролята на интуицията.
14.22.1.245Интуицията трябва да ръководи всички останали човешки качества. Той трябва да я следва, дори когато те не са съгласни с нейната водеща роля. Защото тя, бидейки дял от Божествената му същност, вижда по-надалече от тях и от своя страна е част от всемирната Божественост. Ако той е сигурен, че това не епсевдоинуиция, вярата в нея ще го води към най-доброто в Живота, било то духовно или светско.
14.22.1.246При напълно обучения философ интуицията е най-активният факултет.
14.22.1.250Интуицията е да съпостави всички тези различни функции на личността и да ги насочи към нейното най-истинско благополучие.
14.22.1.251Човек е истински свободен, когато неговата интуиция напътства интелекта му и управлява енергиите му.
14.22.1.252Чувството дава възможност за проникване в действителността също и познанието. чувството вдъхва живот и топлина на търсенията и техния резултат. То се пробужда от осветлени и вдъхновени творения на литературата и изкуството. Мисленето не може да претендира за превъзходство в това отношение, но интуицията, която е безмълвният глас на Висшето Аз - може!
14.22.1.254Интуицията е тази, която всред всички качества на съзнанието, е най-добре развита и е най-ценната! Тя винаги предупреждава за неправилен избор и показва най-често верния път!
14.22.1.256,… ”Понякога имам чувството, всъщност имам го много силно, чувството за намеса... че някаква насочваща ръка се е намесила ”, признава Уинстън Чърчил в реч през октомври 1942 г. …
14.22.1.256,Човекът, който ce е научил да ce слушва в гласа на интуицията, което означава, че се е научил да чака тя да му проговори и да се е дисциплинирал достатъчно, че да бъде вътрешно нащрек, но и вътрешно тих, не е нужно да изстрада болезнените конфликти и мъчителните разделения, които другите преживяват, когато бъде поставен пред проблеми, изискващи избор или решение.
14.22.1.259Той ще открие, ако приеме това интуитивно насочване, че макар неблагоприятните обстоятелства да остават същите, непроменени, неговото отношение към тях се е променило. От вътрешната му промяна ще му бъде дадена силата да се справи с тях, спокойствието да се справи без притеснение и мъдростта да го свърши правилно.
14.22.1.260Няма определен модел, който интуитивно ръководеният живот трябва да следва. Понякога ще види в проблясък на провидение както направлението, така и целта. Но в друг случай ще стане ясен само следващият етап и ще трябва с открито съзнание да се следи всяка следваща стъпка и крайната цел!
14.22.1.261Интуицията - която Бъргсън нарече най-сигурния път към истината - изкоренява колебанията. Когато сте в контакт с Висшия си Аз в решаването на даден проблем, вие получавате директна заповед какво да правите и тогава знаете, че е правилно. Облаците, колебанията и съмненията, които възникват при борбата между противоположните гледни точки, се топят…
14.22.1.265,Животът ни ще стане по-лек и щастието по-сигурно, ако оставим разумът да управлява тялото и интуицията – да управлява разума.
14.22.1.269Той трябва да е убеден, че каквото и да предприеме в името на Висшия Аз, то винаги ще бъде за негово добро, дори и да изглежда на пръв поглед разочароващо.
14.22.1.272Най-удовлетворяващите доказателства ще дойдат при него, за това, че Висшият Аз наистина ръководи хода на външния му живот и наистина вдъхновява хода на неговия вътрешен живот.
14.22.1.275Ще има решения, които той не премисля логически, ходове, които не пресмята предварително. И въпреки това последвалите събития ще покажат, че едните са били правилни, а другите мъдри. Защото ще са били направени интуитивно.
14.22.1.276Исус оприличи небесното царство на синапово зърно, което сред юдеите е едно сравнение за нещо изключително малко. Защо го направи? Защото в самото начало царството не е преживяване, а интуиция - и тя започва като изключително слабо и незначително водачество.
14.22.1.281... Практикуването на медитация е просто задълбочаването, разширяването и подсилването на интуицията. Едно мистично преживяване е просто удължена интуиция.
14.22.1.282,Важно е усещането за вътрешна картинност което понякога идва да бъде последвано, когато е възможно, от отдръпване от външни работи за няколко минути. Също така важна е концентрацията върху това, до което води чувството …
14.22.1.284,Какво е по-лично, по-интимно, от интуицията? Тя е единственият начин, с който те разполагат, за да започнат да придобиват мистичен опит, прозрения, истинско просветление. Въпреки това те настояват да търсят сред тези, които стоят извън тях, сред учителите, това, което трябва да бъде търсено и почувствано вътре в тях самите.
14.22.1.285Учението, което е най-ценно, идва директно от вашето вътрешно същество, а не от другите.
14.22.1.287Това, което го води към Бога в собственото му същество, тази тънка нишка от интуитивно чувство и интелигентност, може отначало да се появява и изчезва на интервали.
14.22.1.289Отначало интуицията е като крехка нишка, почти неосезаема, която той само слабо осъзнава; но ако я осъзнае, упорито заковава вниманието си върху нея, божията милост идва все по-често. Ако следва нишката до източника й, посланието става по-ясно, по-силно, по-точно.
14.22.1.290Ако можете внимателно да проследите това едва уловимо чувство обратно до собствения му корен, вие ще получите награда несравнимо по-голяма, отколкото изглеждаше, че обещава.
14.22.1.291Само с постоянно прилагане, тази интуиция може да узрее до мистично просветление.
14.22.1.292Ако човек се научи да култивира тези кратки интуитивни моменти правилно, с времето от тях може да се развият мистични настроения с много по-дълга продължителност и далеч по-дълбока наситеност. И пак по-късно, може да узрее плодът на тези настроения - възторжено преживяване, в което благословията се спуска с животопроменящи резултати.
14.22.1.293
28 я 2013
24 с 2014
3 д 2010
3 а 2024
26 с 2014
3 с 2020
11 с 2014
8 с 2014
23 ю 2012
28 а 2014
27 ф 2011
22 а 2014
21 я 2011
6 д 2010
1 с 2014
27 н 2014
12 а 2012
4 о 2012
11 а 2014
21 н 2022
4 д 2022
8 н 2022
18 а 2012
16 а 2014
27 ф 2016
25 м 2023
4 д 2010
17 м 2018
21 с 2015
5 а 2014
29 д 2015
23 н 2010
29 м 2012
18 ю 2013
15 о 2012
17 ю 2024
9 я 2023
2 о 2018
25 о 2024
21 а 2024
11 м 2011
3 ю 2024
17 м 2016
26 ю 2011
23 ю 2013
3 д 2019
22 ф 2013
14 с 2014
5 м 2012
22 а 2024
17 о 2022
6 ф 2016
11 ф 2021
11 а 2023
26 о 2021
6 м 2022
12 с 2014
20 о 2010
19 м 2017
18 ф 2011
20 я 2013
16 м 2017
5 д 2010
6 ф 2011
12 м 2013
11 а 2011
9 м 2013
5 а 2012
1 ф 2018
21 а 2018
20 м 2019
8 о 2020
11 я 2022
22 а 2018
7 ю 2012
9 м 2014
6 ф 2024
13 м 2017
6 д 2012
11 н 2012
9 ф 2025
12 с 2023
4 а 2024
21 о 2010
9 а 2014
25 а 2015
6 с 2014
7 о 2011
2 ф 2014
6 м 2012
5 а 2013
6 а 2014
24 а 2014
12 ю 2011
28 о 2012
12 н 2012
15 м 2011
23 ю 2016
7 м 2012
20 с 2014
8 м 2011
11 м 2014
6 а 2011
24 м 2020
27 а 2024
25 ю 2012
12 д 2011
28 д 2011
5 с 2023
21 а 2014
8 о 2014
3 м 2011
10 н 2017
8 а 2011
11 а 2011
17 ю 2024
27 ю 2015
4 м 2016
25 ф 2014
22 м 2017
1 а 2014
16 ю 2024
14 н 2020
7 ф 2017
31 а 2014
22 а 2015
31 о 2012
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se