The Library
Ментализмът не само ни предупреждава за креативната сила на Мисленето. Той ни предизвиква да разберем Произхода на мисловния процес, да открием неговия извор! Там е истинският ни дом и там трябва да се научим да живеем в ежедневието си.
13.21.5.14Да oсъзнае Съзнанието отделено от неговия продукт – мислите – това е неговата задача.
13.21.5.16,Вътрешно и ежедневно той се връща към идеята, че всичко е идея, че познатият свят - неговите места и хора, неговият градски живот с кипяща дейност, неговата възхвалявана цивилизация и изтънчена култура - няма друго съществуване освен това, което е в неговото съзнание и взима своята реалността от там...
13.21.5.16,Пътят към освобождение на мисълта е да се разбере, че всичко в света и преживяното в него не е цялата действителност. Истинската му субстанция – основата е съзнанието. А действителността е негово отражение. Когато тази коренна идея се разбере достатъчно добре, те се превръща в твое тpайно убеждение.
13.21.5.18Въпреки че знае, че е като сън, той трябва да живее, работи и действа, да обича, да се стреми и страда все едно сънят е истина.
13.21.5.19Ефектът на цялостното възприемане на тези идеи е да даде сили на човека и да насърчи неговите намерения, да го накара да почувства, че това, което е зад вселената е също и зад него.
13.21.5.21Какво е скритото послание в думите на Свети Павел, които толкова често биват цитирани, но толкова рядко биват разбирани: „Защото плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир“? Дали се отнасят само до сексуалната моралност? Дали се отнасят до набожни чувства?... Да мислиш за плътското означава да разбираш плътта, тоест материята като реалност. Да мислиш за душевното означава да не приемаш за реалност нищо друго освен реалността без егото. Този, който прави това и търси отвъд материята и егото постига резултатът, за който Павел говори – тоест, истински живот и непречупен мир.
13.21.5.36,Сега той вижда това, което по-рано не виждаше, че външните случки на живота му често са свързани с вътрешните наклонности на мислите му и че една промяна във второто често води до разлика и в първото.
13.21.5.41Силата, независимо дали е светска или духовна, винаги носи отговорност със себе си.
13.21.5.44... Когато правилно разберем философската доктрина, тогава умът изгражда своите преживявания, околната си среда, света си, тогава ние разбираме заключението, че промяна на нашата околна среда може да бъде постигната само чрез промяна на нашето мислене. Мисълта е градивна и ние продължително изграждаме както самите себе си, така и средата си чрез характеристиките и качествата на нашите мисли.
13.21.5.45,Който развие тези сили на Висшия Аз, трябва да развие силно чувство за отговорност към тях, съзнание, че те са му поверени като на пазител. Благодатта, която ги позволява, също може и да ги забрани.
13.21.5.56Това, което вътрешна възприемаме като мисли, когато те са достатъчно съсредоточени и насочени, могат да се проявят външно като явления или факти - или и двете.
13.21.5.65Лицето на човека побелява, когато в ума му влезе силна мисъл на страх; друг път става червено, когато в него влезе силна мисъл на срам. Така умът променя изражението на лицето и разкрива влиянието си върху тялото.
13.21.5.76Никой човек не знае колко дълбок е резервоарът от сили в него - умствени, волеви или психически -неоползотворени и неизползвани.
13.21.5.78Влияем на идните години чрез мислите си. Значението на мислите при формиране на външната среда, значимостта на въображението при окончателното създаване на обстоятелствата и визуализацията на живота, който желаем да имаме, трябва да бъдат запечатани и презапечатани в съзнанието на едно поколение, което трябва да се спаси от материалистичния мироглед. Чрез този двуетапен процес на издигане до божественото начало и овладяване на интелектуалните идеи, можем да започнем да овладяваме външния си живот по забележителен начин.
13.21.5.84Погледни на себе си като на индивид и ти би най-вероятно починал! Идентифицирай се с Универсалното съзнание и си безсмъртен! Тъй като то е вечно присъстващо. Не познаваме нито начало, нито край на космическия процес. Той Е. това е единственото, което може да се каже. Бъди висш, а не нисш! Бъди безграничен и бездомен като космическото пространство. Идентифицирай се с Цялото извън времето. Не гледай на себе си като на отделен, не поставяй граници! Но това е най-трудно от всичко, тъй като то изисква да осъзнаем собствената си маловажност и относителна незначимост в безкрайната и безгранична перспектива! Необходимата промяна е преди всичко мисловна. Промени гледната си точка и „царството е твое”
13.21.5.95… ... Ние ще разберем, че Висшият Аз е винаги с нас и че това присъствие е по-непосредствено и по- интимно от всичко друго в живота.
13.21.5.125,... Този необятен ум е наречен Бог, Дух, Брахман и т.н. Човек може да осъзнае истината за това, че неговият индивидуален поток на съзнанието произхожда от този голям извор и най-вероятно ще се върне там и отново слeе с Него. Това е истина. Към това универсално същество се стремят всички. Има хора, които съзнателно са поели пътя на търсенето. Други търсят безсъзнателно и намират алкохола и плътските удоволствия в този свят, изпълнен с изкушения.
13.21.5.130,Обикновеният човек мисли, че е егото, защото той се идентифицира с мислите си и тялото си. Събудилият се човек знае, че той е съзнанието зад двете.
13.21.5.145Първо е съзнанието.мислите идват след това. Но съзнанието е допринесло за появата им. Съзнанието е постоянно присъстващо в човека, докато мислите прииждат и отзвучават.
13.21.5.156Коя е Действителността, намираща се зад всичките си изживявания? Това е Съзнанието – тъй като преживяванията са всъщност мисли, а мислите – продукт на съзнанието. Това важи дори и когато Егото, бидейки безсъзнателно, е само една мисъл, обект измежду много други обекти. Действителността, макар и скрита, присъства винаги!
13.21.5.175Когато най-после успеем да възприемем, че цялата тази огромна вселена е просто мисловна форма и, когато можем да усетим собствения си източник като единствен и върховен принцип, чрез който тя се заражда, тогава нашето знание е станало финално и идеално.
13.21.5.178Това, което винаги е на фона на всички мисли, е Съзнанието. Без него те никога не могат да се появят, нито да съществуват. Съзнанието съществува обаче в собствената си самодостатъчност.
13.21.5.189Картините, които виждаме умствено и които приемаме като Света около нас, се повтарят неизброими пъти в рамките на една минута. Те създават, също както и картините от филм, който гледаме – представа за продължителност, последователност и стабилност. Ако успеем да се освободим от тези картини и задържим съсредоточено вниманието си, бихме могли за пръв път да осъзнаем истинската действителност, стояща зад тях, да разберем произхода им…
13.21.5.206,
10 я 2011
9 с 2013
21 м 2016
19 о 2011
14 м 2014
8 с 2012
14 а 2014
11 н 2013
16 м 2016
21 о 2013
20 д 2024
23 ф 2012
27 м 2023
26 я 2025
26 м 2012
9 я 2011
15 с 2017
25 ф 2012
3 ю 2017
6 о 2011
8 н 2011
23 а 2013
20 о 2017
11 н 2011
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se