The Library
Да се твърди, че светът не съществува не помага нито за правдивостта, нито за този който търси нещо отвъд правдивостта. Признавайки, че съществува, но описвайки това съществуване като “нематериално, а само мисловно” е точно описание на човешкия опит. Сънят съществува в сънуващото съзнание като поредица от мисли, въпреки че неговият свят е нематериален.
13.21.3.4Че животът е вид сън, е подсказката, дадена от религията, преживяване, усетено по време на медитация и знание, правилно разбрано от философията.
13.21.3.22... Тези, които са развили прозрение възприемат основното естество на всичко, дори когато възприемат формите му, следователно те виждат всичко като Едно. Все едно сънуващ човек да знае, че сънува и така да разбира, че всичките сцени и фигури в съня са едно и също нещо – неговият ум – без да губи преживяването на сън.
13.21.3.24,... Тайната на Вселената е в края на краищата тайната на съзнанието. Един разумен въпрос, който учените би трябвало и на края не могат да не си зададат, е какво е „съзнание? Да се отъждествява то с мозък, плът е заблуждаващ отговор.
13.21.3.29,... Светът се явява пред будния сънуващ по същия начин, както и пред спящия сънуващ, само че се явява по-последователно, консистентно и логично...
13.21.3.29,Точно както сънуващият, който несъзнателно създава образи и неща около себе си, така и будният човек изпитва само собствените си мисли за света. Когато тези мисли ги няма, него също го няма. Неговият свят не съществува: той и неговият опит са съдържание на ума. Това не означава, както често се смята, че човек има съзнание, а означава, че той-егото-мисълта – е в самото съзнание и никога отделно…
13.21.3.29,Подобно на мечтатели, ние виждаме света около нас и действаме в него, но сме хипнотизирани така че да приемаме реалността на нашия опит докато продължава сънят. И, като мечтатели, ние в общи линии не се влияем от целия този илюзорен опит, защото ние все още сме Върховният аз, а не хипнотизираното его.
13.21.3.40... Ключът към разбирането на тези наистина трудни неща е да мислим за вселената, която виждаме в съня си и след това да помним, че самата вселена, нейните морета и континенти, нейните народи и животни, нейните събития във времето, нейните разстояния в пространството, не съществуват отделно от съзнанието на сънуващия; че дори милиони хора да съществуват в рамките на тази вселена, те не са нищо друго, освен идеи, които преминават през съзнанието на сънуващия; и че тяхната крайна материя или реалност е умът, макар че на сънуващия те изглеждат реални както водата, огъня, газта, и дори деветдесетте химически елемента. Сега той трябва да се опита да разглежда будната Вселена по същия начин, с тази разлика: че тъй като егото е едно от най-сънуваните в будните сънища, то трябва да бъде елиминирано, ако човек премине през съня и се увери, че то е сън във всеобщия ум.
13.21.3.44,Когато осъзнаем как умът създава толкова много създания по време на сън, ние от само себе си пoнe малко разбираме смисъла на твърдението, че светът е просто създание на ума.
13.21.3.45Всички тези отделни съзнания, които населяват Вселената и са действащи на различни нива в природното царство, не биха съществували, ако нямаме универсално Съзнание, от което произхождат. Тези отделни съзнания свидетелстват за универсалното и за собствения си Божествен произход. Материалистичното схващане, че интелигентният живот в индивидуален мащаб е създаден от „неговата материя”, е несъстоятелно!
13.21.3.62Индивидуалният ум представя светът-картина на себе си чрез и в собственото си съзнание. Ако това бе цялата истина, то би било доста подходящо да наречем преживяването лично такова. Но тъй кaтo индивидуалният ум е вкоренен в универсалния ум и e неразделна част от него, това е само част от истината. Човешкият свят-мисъл се съдържа в мисълта на Бог.
13.21.3.70Съзнанието, със всичките си качества, не е ограничено в рамките на индивида! То е това, което ни свързва с Мировото съзнание!
13.21.3.78...Ето първото упражнение в последната фаза на духовното търсене. Постоянно мисли за това Съзнания, което е създало твоето Его и всяко друго Его – цялата Вселена. Продължавай с това упражнение, докато ти стан навик. След време виждаме себе си съвършено обективно, като че ли си някой друг. Но това не е всичко. Така ти се задължаваш да бъдеш идентифициран с Всичкото, възприемаш Единството като основополагаща Истина...
13.21.3.88,... Истината е, че умът създава свои собствени обекти – но не индивидуалния, ограничен ум; само Умът, който е зад него и е безкраен и част от всички индивиди. Това е трудно за разбиране, така че за да се улесни човек трябва да си представи един сън. В това състояние той може да види градове, мъже, жени и деца, планини и цветя, да чува гласове, да чувства болка и т.н. Нещо повече, всичко е толкова истинско тогава, че същевременно това за него е будното състояние, не сън. Сега кой е създал всички тези сцени и неща? Не неговият ограничен ум, защото той не съзнава да го е направил. Следователно има по-голям ум вътре в него, който има силата да създава сцени, предмети и събития толкова живописно, че човек да ги сметне за истински. Тази реалност е мит или, както индианците я наричат, Майа.
13.21.3.88,
10 н 2015
15 м 2013
7 ю 2014
6 ю 2011
27 ф 2014
30 ю 2016
10 а 2016
19 а 2016
27 д 2012
8 я 2011
24 а 2014
17 н 2011
7 я 2011
30 с 2014
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se