The Library
Проблемът ни е, че това, което съставлява разбирането ни за реалност, е некоректно ограничено до света на петте сетива, с тъжното съвпадение, че изобретяваме десетки начини да намерим щастието, но никога не достигаме до него.
13.21.1.3Помагат ли ви сетивата да получите истинско познание за света извън вашето съзнание? А по-скоро не са ли вашите усещания за света само плод на вашето съзнание и вие не разполагате с положително доказателство за съществуването на други, различни от възприетите от вас идеи?
13.21.1.7Amikor meglátsz valamit, akkor valójában az történik, hogy tudatába kerülsz két képnek, amely a két szem érzékeny retináján képződik. Közvetlenül csakis a visszavert fénynyalábokat érzékeled, nem magát a tárgyat. Egész világunk nem más, mint puszta kép(zet)!
13.21.1.15Истинската сила да видите, чуете или усетите, да вкусите или помиришете, не обитава тялото. Един дълбоко безпристрастен анализ на физиологията на сетивността ще покаже, че тази сила обитава ума.
13.21.1.23Съвкупността от неизмеримо богатата природа на вселената никога не достига човешките сетива. Това не е по тяхна вина. Те не могат да направят друго, освен да получат само ограничена част от нея. Има множество вибрации, които са извън техния обхват. И все пак ние имаме смелостта да твърдим, че светът на нашия опит, единствения, който познаваме, е реалният свят, и че всички други са илюзорни!
13.21.1.29Повърхностните органи на тялото обясняват същността и разкриват качествата на нещата в нашето обкръжение. Но без съзнанието такова обяснение и такова откровение никога не биха били възможни. Това се доказва лесно. Когато оттеглим съзнанието от сетивните органи, както е при дълбокото мислене или дълбоките спомени, ние отчуждаваме околната среда и почти не наблюдаваме нещата в нея. С други думи, ние в крайна сметка усещаме само това, което усеща съзнанието.
13.21.1.36Не на петте сетива се дължи познанието на външния свят, тъй като те са само инструментите, които ума използва. Не е дори и интелекта, тъй като той просто възпроизвежда изображението, формирано от общите смислови съобщения. Те не могат да функционират сами. Принципът на Съзнанието е това, което стои зад двете, и за което те са просто средства, които наистина дават усещането за света изобщо. То е като слънцето, което осветява съществуването на всички неща.
13.21.1.56Съзнанието е собствена реалност: то не се нуждае от материя, от която да извлече себе си.
13.21.1.71Съзнанието в действителност съществува само там, където са налице нещата, които то прави познати единствено когато те се възприемат, усетят, чуят или по друг начин доловят от една или повече от петте докладващи сили в нас. Това съзнание е само по себе си винаги едно и също, непроменяемо, единственото нещо в нас, където мислите и тялото ни се обединяват и от където и изчезват.
13.21.1.78Бързайки да се убедят, че съзнанието е само функция на мозъка, те използват именно мозъка, чието съществуване, незабелязано и пренебрегвано, прави тяхното убеждаване възможно.
13.21.1.117Никъде във физическия мозък никой анатом не може да открие това, което създава мисълта, въпреки че може да се намерят условия, които пречат на мисълта, нарушават я или я отслабват. Това е така, защото принципът на съзнанието съществува преди да съществува мозъкът във физическото тяло, като същевременно то живее и след неговата смърт.
13.21.1.119
28 о 2014
7 ю 2016
19 н 2014
12 с 2016
19 м 2016
4 м 2016
20 о 2015
7 д 2015
27 с 2015
12 ю 2016
10 д 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se