The Library
Възкресението – да умреш и да оживееш отново – е символ. То означава напълно осъзнато да напуснеш егото и да навлезеш във Върховния Аз.
13.20.5.7Когато двете същности станат едно, вътрешният конфликт изчезва. Мирът, богат и неизразим, е негов.
13.20.5.9Той е разширил своето съзнание до Свръх Аза си, изместил е вековната тирания на Егото и е станал пълноценният човек, какъвто е планирал да бъде.
13.20.5.10Ние, които почитаме толкова много философията, не можем да си позволим да не бъдем честни със себе си. Трябва да признаем, че краят на всичкото ни страдание е да се предадем. Никое човешко същество не може да направи друго освен това – едно напълно смирено отдаване, при което се разтваряме, губим егото, губим себе си – останалото е парадокс и мистерия.
13.20.5.11Философът получава своята мъдрост и сила чрез великолепен баланс между абсолютно смирение и благородна самоувереност. Той винаги метафорично коленичи пред Божественото в самоотстъпващо се отричане и във същност най често в молитва за самооценка. И редом с това, той непрекъснато се стреми да развива и прилага собствения си интелект и интуиция, собствената си воля и опит в живота...
13.20.5.16,Философът ще бъде кармичен йога дотолкова, доколкото той ще работи непрестанно в услуга на човечеството, но също така ще работи незаинтересовано. Той ще бъде бхакти йога дотолкова, доколкото ще търси с любов да почувства постоянното присъствие на Божественото. Той ще бъде раджа йога дотолкова, доколкото ще освободи ума си от оковите на света и ще се концентрира върху свещеното дело, което е предприел. Той ще бъде гана йога дотолкова, доколкото ще приложи способностите си за размишление и осмисляне към едно метафизично разбиране на света.
13.20.5.18Мислите му са напътствани от Върховния Аз, емоциите му са вдъхновени от него и действията му са негово изражение. И така целият му личен живот се превръща в хармония и e божествено интегриран.
13.20.5.23Човек действа философски когато мъдростта и служенето се превърнат в движеща сила за делата му...
13.20.5.25,В практическия си живот той ще покаже състрадателно сърце, но и ясен ум, силна воля, но и чувствителна интуиция.
13.20.5.38Той е учен до степен, че уважава фактите, метафизик до степен, че се стреми към реалността, и религиозен до степен, че признава една по-висша сила.
13.20.5.39Въпреки че той обитава във Вечното, той отдава нужното на всеки изминаващ час. Това е баланс.
13.20.5.40… Отсега нататък той трябва да бъде обучаван отвътре, ръководен отвътре, от нещо по-дълбоко от интелекта, по-сигурно от интелекта. Отсега нататък той трябва да прави онова, което е нужно да прави под притока на по-висша воля, по-висша от неговата лична.
13.20.5.45,Когато той накара копнежите си да замълчат и спре мислите си, когато остави настрана собствената си воля и собственото си его, той се превръща в свободен канал, през който Божествената мисъл може да се влее в собственото му съзнание. Зли чувства не проникват в сърцето му, зли мисли не се натрапват в ума му и дори новите последствия от стари прегрешения не повлиявaт на спокойствието му.
13.20.5.48Философът не подържа никакви виждания. Възгледите се подържат от онези, които зависят единствено от интелекта или от емоциите за своите преценки. Зависимостта му идва от интуицията, гласа на висшето.
13.20.5.52Вниманието завинаги се улавя от някаква мисъл или предмет, от някакво чувство или опит. При обикновения човек, съзнанието е изцяло слято с вниманието; но в случая на философа има фон, който оценява вниманието и го контролира.
13.20.5.81Просветеният човек може външно да изглежда, че живее като другите, нормален и обикновен живот, но независимо дали го прави или не, винаги ще има жизненоважна разлика между него и обикновените хора: той никога не забравя истинската си природа.
13.20.5.82Той ще познае РЕАЛНОСТТА и ще я познава също както своето крайно същество, неразрушимо и вечно съществуващо. Сред най-прозаичната обстановка, дълбоко в ядрото на собственото си сърце ще има идеално спокойствие за себе си и добра воля за всички останали.
13.20.5.130Философът повече от другите хора е космополитно създание. Той се присмива на свирепите националистически тенденции, които предизвикват масови безредици в света и усеща истината на посланието на Исус за добра воля към всички хора.
13.20.5.143Когато има самоувереността да говори от личен опит и авторитета да говори от по-високо ниво, може малцина да слушат, но по-късно ще станат повече.
13.20.5.148Това не е изключителност, родена от духовна гордост, а от духовно смирение. Защото философът дълбоко чувства, че трябва да уважава гледната точка на другите, защото тя е резултат от собствения им индивидуален опит в живота.
13.20.5.155Философът не се интересува да привлече вниманието към себе си, а само към своите идеи, своите открития и своите откровения.
13.20.5.160Във всяка ситуация, в която е замесен с други хора, той няма да се съобразява нито със собственото си благополучие и изключи другите, нито в тяхна полза и в свой ущърб. Той ще направи това, което е справедливо и мъдро в ситуацията, като вземе под внимание благосъстоянието на всички и се ръководи в крайна сметка от безпристрастната интуиция на Висшия си Аз.
13.20.5.185Има ли универсална истина? Има ли доктрина, която не зависи от индивидуалното мнение или особеностите на определена възраст или от нивото на култура на определена страна? Има ли учение, което се основава на всеобщ опит, а не на частни предразсъдъци? Ние отговаряме, че има, но е погребано под много дървен метафизичен материал, много древна традиция и много източно суеверие. Нашата работа беше да спасим тази доктрина от минала смърт в полза на живо настояще. В тези страници ние разбулваме неистинни фалшификати и излагаме истинската доктрина.
13.20.5.194Да достигнеш до голяма сигурност означава да достигнеш до голяма сила. Истината не само прочиства главата, но и въоръжава волята. Тя не е само светлина в краката ни, но сама по себе си е сила в кръвта.
13.20.5.196Точно както слънцето може да се види само заради собствената му светлина, истината може да бъде разбрана само чрез собственото си разкриване в ума. Тоест само чрез благодатта водеща до проникновение. Няма друг начин.
13.20.5.201Пълното познание на Истината може да бъде внезапно или бавно: първият начин е чрез знание, а вторият чрез отдаденост и медитация.
13.20.5.253Истината е съществувала преди църквите да започнат да издигат камбанарии към небето, и ще продължи да съществува след като се разпадне и последната философска академия. Нищо не може да утоли тази основна нужда в човека от това. Духовенствата могат да бъдат унищожени, докато не остане ни една следа по земята; мистичните убежища могат да бъдат разрушени до прах; философските книги могат да бъдат изгорени от презиращи културата тирани, но все пак това скрито чувство в човека, който иска да разбере собственото си съществуване ще се надигне един ден отново с настоятелното право да изрази себе си по нов начин.
13.20.5.262
1 ю 2015
29 а 2024
6 с 2020
3 а 2014
21 а 2017
2 м 2014
19 а 2014
12 м 2016
28 ю 2018
13 д 2015
1 ф 2019
28 ф 2019
3 ю 2014
26 я 2018
17 д 2017
12 а 2023
20 н 2020
23 о 2015
7 ю 2015
21 ф 2021
19 с 2023
21 н 2023
19 о 2018
14 я 2025
6 о 2018
8 с 2015
30 с 2015
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se