The Library
... Философската цел е да се преодолее разликата между случайната интуиция и стабилното познание, между моментния екстаз и контролираното възприятие, постигайки по този начин постоянно състояние на просветление, трайно, непоколебимо и постоянно във Върховния Аз.
13.20.4.22,Философското разбиране може да процъфти в него само след като е култивирал метафизичната си интелигентност, както и своята мистична интуиция.
13.20.4.59Продължителното и постоянно обмисляне на представените тук идеи е част от йогата на философското разпознаване. Такова отражение ще доведе, ученика към реализирането на неговата цел, както и другата и еднакво необходима дейност за превръщане на всички идеи в психическа тишина. Това е така, защото тези идеи не са просто спекулации, а сами по себе си са резултат на добре осъзнат вътрешен опит …
13.20.4.66,Това е парадоксът: че и способността за дълбоки разсъждения, и способността да се оттеглиш от разсъжденията са необходими едновременно, за да се постигне тази цел.
13.20.4.68Такова постижение, каквото предлага философията, не може да бъде постигнато наведнъж. Трябва да се стигне до него чрез поредица подготвителни стъпки. Те ще бъдат бавни в началото, но по-бързи по-късно и внезапни към края.
13.20.4.86Пътуването от състоянието на търсач до това на мъдрец, е дълго. Но това е вярно само дотолкова, доколкото обвързваме реалността с времето. За тези, които знаят, че нашето човешко съществуване е движение през събития, но че човешкото същество в основата си се извисява над всички събития и съществува в безвремие, това пътуване може да бъде значително скъсено или доведено бързо до своята дестинацията. Затова задълбоченото разбиране на философията и безспирното ѝ прилагане върху себе си е наложително.
13.20.4.88За страхливия, неинформиран търсач всичко, свързано със земния живот, е спирка по пътя му нагоре. За философски просветения ученик, това е всъщност стъпка по пътят му нагоре. Той спасява земното, като мисли правилно за него, превръща всяко земно дело в свещено, защото го вижда под божествена светлина и вижда събрат последовател в най-лошия грешник.
13.20.4.93Не е достатъчно да познаваме вътрешния Аз както го познават мистиците. Трябва също да познаваме истинската природа на външния свят преди да можем да съзнаем Истината...
13.20.4.96,Да се достигне до едновременно съзнаване на двете състояния – личното его и безличния Върховен Аз – е възможно и е постигано временно от определени хора : мистици и артисти или постоянно, от философи.
13.20.4.107Философията води своите последователи на свято поклонение от обикновения живот на физическите сетива, през мистичния живот на освободения от чувства дух, обратно до обожествения живот на същите чувства.
13.20.4.113Свръх Азът присъства във всички хора - не, всички създания, като тяхна върховна същност. Ние не само знаем това, но го и ЧУВСТВАМЕ. Затова не можем да останем безразлични към живота на другите. Следователно (и сега се разкрива голяма тайна), когато постигнем освобождение от безкрайното колело на прераждането, ние доброволно се завръщаме на Земята отново и отново, само за да помагаме на другите, да облекчаваме страданията и да намаляваме невежеството.
13.20.4.129,.… Той трябва първо да развие триединството на главата,сърцето и ръката, или разум, интуиция и действие, и след това да въведе равновесие между тях. Ако, освен това, той бъде вдъхновен от идеала на службата, той ще привлече към себе си невидимата помощ на тези, които също са отдадени на подобна служба.
13.20.4.131,Първата стъпка е да установим, че има присъствие, сила, живот, едно съзнание – единствено, не създадено и не родено, без форма, невидяно и нечуто. Навсякъде и винаги неизменно. Втората стъпка е да установим връзката му с Вселената и със себе си.
13.20.4.133Две неща трябва да ни станат ясни по пътя на този духовен стремеж. Първото е да накараме мислите да утихнат, да опразним ума от всякаква мисъл или форма (предмет), независимо каква е тя. Второто е да получим познание за същината на егото и Вселената. Да получим директна представа за това, че и двете са само една серия от идеи и гледки, които се разиграват в нашето съзнание. Това е матефизичната истина. Комбинацията на тези дейности води до пробуждане и реализиране на истинския ни Аз, вечния и изпълнен с любов Висш Аз. Това е философия.
13.20.4.134,В обикновеното си състояние човекът осъзнава себе си като индивидуално мислене и отделно физическо същество. В мистичното състояние, подобно на транс, той губи това съзнание и осъзнава единствено Божественото. Във философското състояние той се връща към обикновеното съзнание, но без да се отказва от божественото.
13.20.4.135Всичко, което той е усвоил чрез учение, медитация и молитва, е запазено в него, когато той отново се върне на този свят, за да получи нов опит и възможност на практика да приложи своите знания.
13.20.4.142... Мисията не е еднолентов, а по-скоро трилентов път. Той трябва да върви по него със своите интелект, интуиция и дела ...
13.20.4.143,... Светът ще има нужда от мъже и жени като лидери, чиито корени да са дълбоко в живота на божественото, но чиито интелект е много буден, чиито ръце са много живи и чиито сърца са широко отворени.
13.20.4.143,… Аз се постарах да заявя това, което отдавна са споменавали старите азиатски мъдреци, че е възможно да се разгърне способност за пряко вникване в природата на Висшия Аз, във върховната реалност на Вселената, че това е най-висшият вид интуиция достъпна за човека…
13.20.4.152,Всички метафизични учения и всички мистични упражнения са само подготовка за тази светкавица от реалност в небето на съзнанието, което тук се нарича прозрение. Следователно то е най-важното преживяване, което чака едно човешко същество на тази земя...
13.20.4.155,Интелектът не е в състояние да получи този вид знание, не е в състояние да получи достъп до това по-високо измерение. Но това, което му е отказано, е предоставено към друга човешка способност – прозрението. Вярно, то все още е латентно в почти всички хора, но то е налице и с благодатта на Висшето Аз може да се разгърне.
13.20.4.165Прозрението се разгръща чрез взаимодействието на медитация, метафизика и алтруистично действие. Нито един елемент сам по себе си не е достатъчен: връзката и на трите е необходима и само тогава може да се появи прозрение …
13.20.4.175,… Докато метафизиката се стреми да ни издигне до супер физическата идея, чрез мисленето, медитацията се стреми да ни издигне интуитивно, докато етиката се стреми да ни издигне до нея чрез практическа доброта, изкуството се стреми да направи същото чрез чувствата и оценяването на красотата. Философията, в нейните прекрасни широта и баланс, обхваща и синтезира всичките четири и накрая поставя завършека им - прозрението.
13.20.4.178,Такова революционно придобиване на прозрение, което задължително се явява в човешкия живот, може да се развие само чрез преодоляване на огромната сила на обичайното погрешно мислене; чрез неутрализиране на огромната тежест на обичайното погрешно чувство и чрез противодействие на огромната сила на обичайното погрешно действие. Накратко, познатата личност аз трябва да загуби почвата под краката си. Това се извършва от тройна дисциплина. Комбинираната тройна техника се състои от метафизично отразяване, мистична медитация и постоянно възпоменание в условия на активно незаинтересовано служене...
13.20.4.178,То е като огромен сън, в който всеки човек допринася със своя сън към общия. Преди да бъде зърната реалността, трябва да бъде развалена двойна магия – магията, която светът ни прави и тази, която ние самите си правим. Човекът, който напълно се е пробудил от тази магия е този, който е придобил пълно просветление. Това умение наподобява много пълно безсъние. Изключително трудно е да се постигне, именно поради това толкова малко сънуващи се събуждат изобщо и много малко са тези, които биха слушали откровенията на пробудилите се. Въпреки това, Природата ни учи и тук, и навсякъде, да не позволяваме на търпението ни да се изчерпи. Природата разполага с много време. Животът е еволюционен процес. Хората ще започнат да се бунтуват в съня си, хаотично, но броят им ще нараства.
13.20.4.194Мистичното преживяване е обикновено нещо, което идва и си отива, за разлика от философското просветление, което след като веднъж се е установено в човека, не може просто така да го напусне. Той разбира Истината и не може да изгуби разбирането си за него, също както един възрастен не може да върне годините си и да се превърне в дете.
13.20.4.198Тъй като той е работил за наградата си, тъй като той е преминал през търпеливо и трудно обучение, и понеже е преминал всяка стъпка по пътя с пълно разбиране и ясен поглед, вдъхновението му не е тук само днес, а утре да го няма, а когато той го получи остава трайно и се запазва за постоянно.
13.20.4.199Да може да съзерцава Висшия Аз като ”друг” е вече постижение от по-висша степен. Но тъй като това от една страна е периодично, от друга непълно и от трета несъвършено, то все още не е най-висшата степен. В последната има окончателно, постоянно и съвършено потапяне във Висшия Аз.
13.20.4.211Последната му задача е да влезе отново в натоварения свят и да живее в него, като се фокусира върху духовните сили, за да излекува страданията и да напътства заслепените.
13.20.4.212Последните следи от хватката на егото ще се задържат върху него в различни фини форми. Може би желанието да бъде спасен, докато оставя след себе си толкова много други заплетени в илюзия е последният знак, който трябва да бъде изтрит...
13.20.4.217,... Никой човек не е толкова ниско в еволюционната скала, че да не може да помогне на други хора с правилно казана дума, да не може да открие сродни души в тяхната тъмнина, да не може да покаже примера за по-добър живот.
13.20.4.218,От всички тези учения, медитации и действия, ученикът малко по малко ще стане един вътрешно променен човек. Той достига до обичайното съзерцаване на съвместното си партньорство с Вселената като цяло, до признанието, че личната изолация е илюзорна и по този начин поема твърдите решителни стъпки по пътя към това да стане истински философ. Осъзнаването на скритото единството на собствения му живот с живота на целия свят в крайна сметка се проявява в безкрайното състрадание към всички живи същества. По този начин той се научава да подчинява личната воля на космическата воля, да ограничава егоистичната привързаност и да я превръща в широко разпространяващото се желание за общото благо. Състраданието разцъфва напълно в сърцето му като лотосов цвят под лъчите на слънцето...
13.20.4.224,… Никога вече няма да бъде възможно умишлено да нарани друг; а напротив, благосъстоянието на всички ще стане негова грижа. По думите на Исус, той е „новороден.“ Той ще намери своето най-високо щастие, след като търси реалността и истината, в търсенето на благополучието на всички други същества, наред със своето собствено. Практическото следствие от това е, че той неизбежно ще бъде доведен до непрестанни усилия в тяхна служба и просветление…
13.20.4.224,Когато той придобие за първи път това чисто виждане, той вижда не само това, което му носи голямо щастие, но също и това, което му носи голяма болка. Той вижда хора, объркани от живота, наранени и заслепени от живота. Той ги вижда да се лутат по грешни пътища, защото няма кой да ги поведе по правилните такива. Той ги вижда да се молят за светлина, но заобиколени от мрак. В този час той взима решение, което ще повлияе на целия му живот. Занапред той ще се застъпва за тези хора, ще се посвети на техните душени нужди.
13.20.4.226След желанието за най-пълното засенчване от Върховния Аз, което винаги трябва да бъде първично, неговото второ желание е да разпространи мира, разбирането и съчувствието, които сега горят като огън вътре в него, за да обхване вътрешното състояние, вместо интелектуална догма, да благослови и просвети тези, които търсят своя божествен родител.
13.20.4.227… Има множество причини, поради които човек, който приема евангелието като вдъхновено действие, се превръща в благодействаща сила в света. Каквато и роля да му е отредена в живота, той ще я играе по жизненоважен и значим начин. Повече от всякога в историята, светът е в необходимост от такива активни философи…
13.20.4.229,Това, което поддържа всеки отделен ум, е универсалното. Следователно, най-доброто негово социално и етично действие, трябва да изпълни изискването да бъде най-добро за всички. В противен случай то би било непълно.
13.20.4.235Тези, които се ангажират с безкористна служба, са временно относително отделени от егото. Това, разбира се, е вярно само доколкото това се извършва с чисти, а не със скрити или смесени или доста егоистични мотиви.
13.20.4.238Ако тези с по-високи идеали и неегоистичен характер се оттеглят от обществото, оставяйки света да бъде управляван от по-материалистични и егоистични хора, тогава обществото със сигурност ще се изроди и така си навлича кармично страдание. Мъдростта обаче диктува обратната политика.
13.20.4.243Неговата крайна цел е да се наслаждава на благословеното присъствие на Висшия Аз в сърцето си. Но не както при по-нисшите мистици, да се радва сам. Той горещо желае да сподели това с другите.
13.20.4.251Ако някой може да направи духовен, естетически, разумен и етичен принос към човечеството, той също така служи и на Бог, дори и ако не принадлежи към нито една религия. Защото той се хармонизира със Света-идея.
13.20.4.258Всеки, който желае да привлече хората към философията, трябва да подкрепи своите проповеди с привлекателността на личния си пример в ежедневния живот. Той трябва да продължи да практикува любов към всички, в зависимост от силата на истината. Той трябва да завърши, като тайно се моли за другите и се отдава в служба на Божественото като най чист инструмент.
13.20.4.260Когато Висшата сила доведе човек до състояние, създадено от постоянния му стремеж да служи, съчетано със собствените му способности за това, силата и мъдростта, от които би имал нужда, за да го постигне, също ще му бъдат предоставени.
13.20.4.261Единият от начините, по които можете да служите на човечеството, е да разберете мистериозния език на тишината и да върнете обратно това разбиране в света на формите чрез работа, която да изразява творческата жизненост на Духа.
13.20.4.262Неговата лична съдба или духовна отдаденост ще реши бъдещия му път - дали умишлено да остане неясен и да избегне известие, което предизвиква опозиция, или публично да приеме мисия и донесе вдъхновение за определен вид дейност.
13.20.4.271... Неговата задача е една от най-старите в човешката история - да убеди мъжете и жените, че си заслужава да се запитат: Какви са основните ценности на човешкия живот?
13.20.4.275,…”Бог гледа на задължението да обяви Неговото послание за най-достойното от всички дела, пише персийският пророк Бахаулла. След като е напълно ангажиран в това начинание, той ще чувства все повече и повече, че е част от движение на настъпващата вълна…
13.20.4.275,Този, който чрез мисъл или действие като вдъхновител или последовател съдейства за развитието на човека или допринася за разбирането на висшата истина, върши най-добрата работа. Никоя друга благотворителна форма или филантропия не би могла да се сравни с усилието да дадеш кураж и надежда на тези, които - съзнателно или несъзнателно - се стремят да облагородят съзнанието си.
13.20.4.277Най-благородното призвание в живота и най-полезното призвание е философското учение.
13.20.4.278Работата на философа най-добре се отличава с литературната си функция. Той дава светлина и изцеление и се надява на мнозина по пътя си, които никога не биха имали надежда поради изтеклото време след смъртта му или поради пространствено разстояние да могат все пак да го срещнат с консултативна функция.
13.20.4.279„Отдаденият ученик може да бъде надарен с минимални добри качества, но ако може с готовност да разбере истината – макар и теоретично – и да я обясни на други, това действие на разкриване ще му помогне той самият да бъде обзет от тези идеи и собственият му ум ще попие истината. Това, в крайна сметка, ще го поведе към привеждане в действие на Божественото вътре в него.“ Цитат от Трипура, древен Санскритски текст, преведен на съвременен език.
13.20.4.292,… Тези, които стояха най-близо до Исус, бяха помолени да проповядват Евангелието. Очевидно така той е смятал разпространението на истината за тяхна основна задача... В този критичен преход на човечеството от общоприетата гледна точка към новата, с която то се сблъсква днес, такава служба е повече от важна …
13.20.4.292,Оценяването на тези истини е началото на философския живот. Прилагането им е краят.
13.20.4.299Откритието, че нашето съществуване, също както съществуването на света ни, е като на сън, не бива да ни притеснява, не бива да ни кара да бъдем непрактични, неефективни, незаинтересовани от живота и действащи половинчато. Защото, както трябва да предпочетем приятния сън пред ужасния кошмар по време на сън, също така трябва да се постараем да изживеем този сън за будния свят възможно най-приятно, печелившо и успешно...
13.20.4.303,Когато това, което получава отвътре на интуитивно ниво, се трансплантира навън на активно ниво, то става пълно.
13.20.4.305Има удовлетворяваща тайна, обвързана с тази повеля, да служиш на човечеството. Който се отдава на това служене, неизбежно ще получи преживяване подобно на бумеранг, един ден, когато други ще покажат готовност да му служат. Защото кармата е божествен закон, който му връща всичко, което е дал…
13.20.4.307,Истинска сила ще напътства ръцете на тези, които действат, както повелява Богът вътре в тях, чието всекидневно послание към него е: „Вървете и живейте за благоденствието на човека. Сeйте светлината, която откривате в дълбините на собственото си сърце.“
13.20.4.308
12 с 2015
29 с 2018
5 с 2017
23 а 2012
17 а 2024
6 д 2013
26 м 2015
30 я 2015
22 ю 2014
27 с 2016
27 о 2012
7 о 2012
11 я 2011
12 м 2011
22 я 2019
13 я 2011
14 м 2013
20 м 2013
8 ю 2017
4 а 2013
9 н 2024
5 м 2024
8 м 2017
3 я 2018
23 ю 2015
22 ю 2015
21 ф 2016
10 ю 2016
21 д 2015
11 м 2022
24 д 2015
14 я 2016
10 о 2019
29 а 2014
19 м 2014
27 о 2018
20 а 2017
12 а 2021
20 н 2022
24 о 2018
18 н 2016
28 ю 2019
23 м 2015
10 я 2017
9 м 2021
24 м 2016
21 м 2017
14 м 2011
9 ф 2016
16 д 2018
1 о 2014
26 н 2022
18 м 2022
10 а 2014
19 а 2021
23 с 2017
20 о 2012
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se