The Library
… Когато умът му е свикнал с този вид остро, абстрактно мислене и до известна степен е развил способността да си почива, погълнат от собствения си спокоен център, когато емоциите са се пречистили от лични и животински петна, той се е подготвил за най-висшия вид познание …
3.2.9.1,... Когато човек е напреднал достатъчно, за да може да осъзнае вътрешните подбуди нa своя по-висш Аз, той трябва да им позволи да го напътстват активно и трябва да им позволи да го поведат свободно по душевния му курс в живота.
3.2.9.3,След дълги лутания по пътя, търсещият се убеждава, че истинската дейност не се се състои в развиване на качества и изграждане на характер, в преминаване през изпитания и постигане на цели. Но работата се състои в преодоляване на препятствия и намиране на опрощение. Задачата е да се изостави фалшивия Аз и да се открие истинския.
3.2.9.6Практикуването на отнасяне с любов към всички живи същества носи еуфорични състояния на космическа радост.
3.2.9.9Шен-Хуи заявил в проповед, че Просвещението идва толкова внезапно, както раждането на бебето. Но какво ще кажете за деветте дълги месеца на развитие, които предхождат раждането?
3.2.9.11Проблемът на философските постижения е проблем, който човек не може да реши със собствените си немощни сили. Като малка ветроходна лодка, която се нуждае както от гребла, така и от платна за нейното задвижване той се нуждае както от собствени усилия, така и от благодатта за напредъка си. Да се разчита само на едното или другото е грешка. ...
3.2.9.18,Има подходящо време за всички действия и нагласи. Неподходящото време да изоставиш мистичната техника и да се откажеш от медитационните упражнения е когато все още си новак, все още осъзнаваш само мислите и емоциите на преден план. Подходящото време да изоставиш установените практики е, когато си опитен, когато си осъзнал адекватно божественото присъствие. Тогава трябва да се ангажираш само с едно просто усилие: да продължиш да обръщаш внимание на това присъствие, да поддържаш и добре да удължаващ интервалите с неговото реализиране.
3.2.9.19… Висшият Аз винаги се стреми да просветли целия човек. Оттук и троичният характер на работата на това търсене. Може да се наложи да изгради повече интелект или например да развие повече воля. Накратко, той трябва да реорганизира цялата си личност. Емоционалното усъвършенстване е най-лесно и се случва първо; интелектуалното е по-трудно и идва на второ място; моралното превъзпитание чрез правилни действия е най-трудно от всички и се извършва последно…
3.2.9.21,Преди да стигне до определено ниво, той непременно ще трябва да търси насоки отвън, от книги и учители, поради своята несигурност, липса на увереност и невежество. Но след като стигне до него, ще бъде по-мъдър и по-сигурен когато търси насоки отвътре. Висшият Аз ще му предаде всички знания, от които се нуждае, винаги когато има нужда от това.
3.2.9.22Желанието да достигнете до Душата трябва да стане толкова доминиращо и толкова нетърпеливо, че вътре в него да има едно постоянно напрежение.
3.2.9.24Опитът да бъдеш обхванат и физически разтърсен от необикновена сила също ще се случи на определени интервали по Пътя. Това не трябва да причинява срах, а по-скоро винаги означава слизане на Благодатта и е предвестник на предстоящ напредък от един или друг вид.
3.2.9.27… Подготвителните етапи на прогреса му са свършили. До сега трябваше да разчита главно на собствените си усилия. Сега обаче, Върховният Аз е този, който ще бъде активна страна в неговото развитие. Всичко, което се изисква от него от сега нататък е да остане пасивен, иначе може да притесни свещената работа с намесата на сляпата си, непросветена собствена воля…
3.2.9.30,На тази планета винаги работи Безкрайния Интелект.
3.2.9.38,... един ден той ще види цялата картина, а не само долната й част и ще разбере, че това е неговото Свръх себе, което го е довело до - и го е довело безопасно през - отчайващите преживявания на настоящото му въплъщение.
3.2.9.38,Състоянието на духовна сухота, от което той може да се оплаче, е често срещано явление в мистичния живот. Произтича по различни причини, но той не трябва да се съмнява, че тя ще отмине.
3.2.9.41Ако веднъж успее да усети божествената си душа, той трябва да запомни, защото тя е винаги там, винаги е вътре в него и никога не го е напускала. Нека само продължи учението си и преживяването ще се повтори в подходящия момент.
3.2.9.42… Трябва да усвояваме уроците зад всяко преживяване, било то приятно или болезнено, което ни носи кармата. Не губим нищо, освен това, което си струва да бъде загубено, ако приемем предишните грешки. Само суетата и себелюбието могат да попречат на такова примирение. В крайна сметка земният живот е само преходен способ за постигане на вечна цел …
3.2.9.43,Трудно е да се посрещнат и разберат трудностите на пътя. Изправяйки се срещу тях и овладявайки ги, ние израстваме. Всеки от нас в този свят живее в състояние на продължително мъчение, независимо дали външното му излъчване го предполага или не. Почивката е само за мъртвите – при това за ограничено време...
3.2.9.43,Не е възможно за един ученик да знае промените, които се случват в подсъзнанието му и които евентуално ще разрушат съзнанието му в някакъв момент. Ако той чувства, че се е провалил по някакъв начин заради привързаността си към материалните неща, самото признаване на това от своя страна е знак, че той е наполовина излязъл от това състояние и не му харесва да стои обвързан с тях. Разбира се, борбата да се освободи от тях е най-сериозна, когато човек не чувства Божественото Присъствие. Но когато това чувство идва, самата борба автоматично започва да заглъхва.
3.2.9.44Неделимият идеал на нашия път се състои от три части: А-медитация; Б-размишление; В-действие. Преминаването от една фаза на развитие, върху която е било наблягано твърде много, в друга, която е била пренебрегвана, неизбежно е период на дълбока промяна, депресия и безпокойство. Но този период намира своя край. След бурята идва мир.
3.2.9.46Слепите опитности от тези ранни дни отстъпват място, след много години, на прозорливите по-късни стъпки. Завършването на неговото търсене сега се превръща в предстоящо събитие; квинтесенцията на целия му опит се изразява в тази пълнота на битието и знанието, които са съвсем наблизо.
3.2.9.51Бавно и постепенно, като че ли едвам забелязани, в ума му ще влязат мисли, които, изглежда идват от някакъв друг източник, тъй като те са мисли, които не са свързани с неговите разсъждения и не винаги съответствуват на неговите убеждения. Това е истинската интуиция. Ако се подчини на волята й, ако предаде вярата си на нея, ако свали слепите си съпротиви, всичко ще бъде добре за него. Той ще бъде воден от тъмнината към светлина, от материалността в духовността, от черното отчаяние към възвишена та надежда.
3.2.9.52Ако идва плач, било то в звук или в мълчание, няма да се изрази нещастие, нито да се изрази радост. Защото това е много важно и на по-дълбоко, по-мистично ниво. Затова нека той продължи, ако трябва.
3.2.9.54Критерият за напредък зависи от много фактори, но най-важният от тях е силният, идващ от сърце, блян към Висшето.
3.2.9.58Когато приемането на тези истини става инстинктивно, дори и да остане неизказано, той ще започне да приема сила от тях, да чувства, че в малките структури на живота му има космическа подкрепа.
3.2.9.60Има време в неговия прогрес, когато той трябва да остави настрана всички интелектуални проблеми към момента и да се концентрира върху двете най-важни догми на мистичната философия. Те са : човекът в най-дълбоката си същност е безсмъртна душа, и има път, по който той може да открие това сам за себе си.
3.2.9.61… Самото откриване на Истината, което е същото като Нирвана, Себепознание, Освобождение, е, всъщност, краткосрочна задача – може би дори въпрос на минути – докато подготовката на човек, за да я намери, може да отнеме много прераждания...
3.2.9.63,Когато той е преминал някакво обучение по йога или медитация, той е готов да установи Истина... емоционално и психически готов. Умът му може да се задържи дълго време върху една единствена тема, без да блуждае; той може да концентрира мислите си върху преследването на Истината и да изключи всичко друго. Неговата концентрация е остра като игла и подведена под контрол. Така оборудван, той може да започне да открива Истината.
3.2.9.63,... Той открива, че светът на материята е всъщност пространство и че всички материални форми са просто идеи в съзнанието му. Той открива също така, че най-съкровената му същност е едно цяло с това пространство, тъй като няма форма. Той възприема единството на целия живот и открива Истината, Цялата Истина...
3.2.9.63,... Съзнанието е връхната точка, както науката започва смътно да вижда. С концентриран, остър ум той може да проникне в най-дълбоката си същност и след това да се стреми да я разбере; той също така може да проникне във външния свят на материята и да разбере и него. Свободен от илюзиите на обикновения човек, който приема това, което вижда за даденост, той може да вникне под външните проявления. И когато най-сетне види Истината, духовното му невежество отпада от само себе си и никога не може да се върне обратно при него...
3.2.9.63,Може и да вярвате в религия, но не е достатъчно да вярвате във философия; трябва и да я изучите. Нито пък може да бъде изучена само с главата; трябва да бъде учена също със сърцето и духа. Следователно не очаквайте да я усвоите за няколко години, а отделете целия си живот за тази задача.
3.2.9.64Лао Дзъ каза: Не правете нищо от себе си, а по-скоро се съобразявайте с волята на небето, и всичко ще бъде направено за вас. Цялата задача може да бъде обобщена като опит да се приложат тези мъдри думи на практика…
3.2.9.65,... Естествено е егото да иска да се утвърди и ще продължи да го прави, дори когато човек се оттегли от света. Едва когато егото загуби властта си да управлява делата на един човек, Върховният Аз се намества, за да ги ръководи от негово име, но това не се постига само чрез казване или пожелаване това да се случи. То представлява кулминацията на една борба през целия живот ...
3.2.9.66,Ако си следвал четворния път – ако си се отдал на медитация, метафизично учение, прочистване на характера и себеотрицателно служение – и все още се чувстваш далеч от целта, какво би направил? Да – последвай посланието на Христос: ... моли се и ще получиш, почукай и вратите ще се отворят...” Ти трябва да се молиш за прошка и помощ от дъното на уплашената си душа.
3.2.9.67,...Когато човек съвсем съзнателно поема пътя на търсещ, това само по себе си е проява на Милост! Когато чувството на раздяла от Висшето Аз е вече непоносимо, той (Висшият Аз) го кара да осъзнае, че времето е дошло! Той чувства надежда и доверие. Разбира, че не е сам! Тази любов към Висшия, която се е събудила в него, е отражение на любовта, преливаща към него от Висшия Аз.
3.2.9.67,Поредица от паметни изживявания потвърждава факта, че една закриляща сила е завладяла личността и я усъвършенства, въздига, вдъхновява и съветва. Едно прекрасно чувство на свобода, изпълнено с радост и благодарност се шири в съзнанието ти. То замества всички страхове и лични проблеми.
3.2.9.67,Единственото нещо, което може да направи егото, е - да предизвика обстоятелствата благоприятни за проникване на просветлението, но не и да го създаде. Чрез пречистване на мислите, чувствата, думите и делата, пазейки жив бляна към Святото, чрез редовна медитация и философско четене, чрез безпристрастно отношение към околните – егото извършва своето. Но това е само почукване на вратата на Висшето Аз. Единствено собствената му висша Благодат може да я отвори.
3.2.9.67,Цялото ти духовно търсене и стремеж – учение, медитиране и т.н. е вдъхновено от Висшия Аз и получава подкрепата му до постигането на целта. Висшият Аз работи за теб дори и преди да си започнал търсенето си. То е неосъзнат отговор на Божествения порив. Първият интуитивен подтик идва от свещената Благодат. Ти мислиш, че вършиш всичко заради самия себе си. Но всъщност това е Благодатта, която невидимо отваря сърцата ни и осветлява съзнанието.
3.2.9.67,Личната ти инициатива те тласка към целта, докато божествената Благодат те води към нея. И двете Сили се съчетават, когато духовното търсене достига целта си и се увенчава с успех. Но благодатта е тази, която в самото начало ти помага да поемеш, прави целта желателна и ти дава вяра в успеха.
3.2.9.67,...Мистериозното проникване на Извисеността може да промени хода на събитията. То предоставя нови възможности, различно стечение на съдбата....
3.2.9.67,Без желание идването на Благодат е малко вероятно, а без Благод¬ат няма как да бъде постигнато осъзнаване на Свръх Аза.
3.2.9.67,Както в началото, така и в края на този път, откриването на Свръх Аза, не е акт на човешка воля. Само Божествената воля - тоест само собствената ни Святост - може да доведе до окончателния, всичко разкриващ акт, чието устойчиво съзнание превръща учениците в напреднали.
3.2.9.67,... На определен етап той трябва да се научи да „се отпуска“ повече и да позволява на Върховния Аз да го обладава, вместо да се напряга да придобие нещо, което смята, че все още му убягва. Всеки един ученик, който го е преминал си спомня какъв голям напредък е постигнал, когато е направил това откритие ...
3.2.9.67,Когато неговите лични усилия отслабнат, усилието продължава от негово име от една по-висша сила. Без каквото и да било усилие от негова страна, Благословията започва да прави за него това, което той не може да направи за себе си, и под нейното благотворно въздействие той ще усети как висшата му воля се усилва, как моралното държание укрепва и духовният му стремеж се възвисява.
3.2.9.67,... В момента, когато човек по собствена воля изостави закоравялото си разбиране, поставен пред изпитание и го замени с по-висше, в този момент той получава Благословия. С приемането му се извършва чудо и злото на по-нисшата гледна точка бива перманентно изхвърлено от характера му. Ситуацията сама по себе си едновременно го е довела до доказателството и му е дала неговия шанс...
3.2.9.67,... Търсейки Върховния Аз, сериозният ученик трябва да го търси с любов. Наистина трябва цялата му мисия да бъде изпълнена с това чувство... Поради тази отдаденост към нещо, което се извисява над неговите лични интереси, той не може вече да търси лична изгода за сметка на другите. Неговата цел ще бъде не само да обича душата, но да я разбере, не само да чуе гласа ѝ по време на медитация, но да изживее подбудите ѝ чрез действия.
3.2.9.67,... Благословията е последното, славно и автентично доказателство, че не само човек търси Бог, но също и Бог вечно чака човека...
3.2.9.67,... Когато егото се почувства привлечено от свещения си източник, съществува и равно по сила привличане от страна на Върховния Аз към самото его. Никога не се съмнявайте, че Божественото винаги отвръща на това привличане от страна на човешкия Аз. Нито миналото, нито настоящата същност на човека не могат да променят този благословен, носещ надежда факт...
3.2.9.67,… Никой човек не е толкова низък, толкова порочен, толкова слаб или толкова сломен, че да не може да започне отначало. Нека бъде като дете, поставяйки себе си в ръцете на по-висшия аз, молейки го за напътствие и Благословия. Той трябва да повтаря това поне всеки ден, а дори и по-често. След това нека търпеливо да чака и да се оглежда внимателно за интуитивния отговор през следващите няколко седмици и месеци.
3.2.9.67,… Той първо трябва да се помоли да бъде освободен от тежкото робство на чувствата, желанията и мислите. След това трябва да се моли за съзнателното присъствие на Върховния Аз... Неговият копнеж за подобно освобождение и такова присъствие трябва да бъде несъмнено искрен и несъмнено силен... Върховният Аз не е само идея – той е жива реалност...
3.2.9.67,… Ако е вярно, че само божествената Благословия може да доведе мисията до успешен край, също така е вярно, че истинското човешко усилие трябва да предхожда и следователно да призове идването на Благословията. Необходимото за да се появи Благословията е, първо, смиреност, която е пълна и завършена, дълбоко искрена, второ, да се предложим самите ние на Върховния Аз, посвещение на земното същество на духовната същност и, трето, ежедневно практикуване на молитвени упражнения...
3.2.9.67,... Благодатта достига до сърцето, което най-много желае това...
3.2.9.67,… Само ако човек се влюби в душата си толкова дълбоко, колкото в една жена, само тогава ще има възможността да го намери. Непрестанният копнеж за Висшия Аз в духа на религиозна преданост е една от най-задължителните страни на четворното неотделимо търсене (мистична медитация, метафизичен размисъл, пречистване на характера и безкористна работа). Тонът на копнеж за тази реализация трябва да звучи по време на всичките му молитви и богослужения, на концентрацията и медитацията му…
3.2.9.67,… Една от специалните задачи на Исус е била да каже на хората, че съчувствието (или любовта, както е преведена оригиналната дума) е основната характеристика на Бог и че милостта, прошката и изкуплението след това са главните характеристики на активната връзка на Бог с човека…
3.2.9.67,… Конкретната помощ, която му е необходима на определен етап, ще дойде по естествен път. Тя може да бъде под формата на промяна във външните обстоятелства или на среща с по-развита личност, на печатна книга или писмо, на внезапно неочаквано емоционално вдъхновение или озаряваща интелектуална интуиция…
3.2.9.67,… Чрез спускането на Благодатта, всички мъчителни и грозни спомени от миналото на търсещия, както и разочарованията от настоящето, са чудотворно измити от невидимата и изцеляваща ръка на Висшия Аз. Той знае, че в областта на съзнанието му е влязъл нов елемент и от този момент ще почувства едно благословено успокояване на вътрешния си живот...
3.2.9.67,… Първата ценност на покаянието е, че то примирява с ненужното минало. Втората му стойност е, че то отваря пътя към ново начало. Минали грешки не могат да бъдат изтрити, но бъдещите могат да бъдат избегнати...
3.2.9.67,…Цената на покаянието е, че това е първата стъпка, която ни освобождава от съжаление за миналото…
3.2.9.67,… Това е парадоксът: човек трябва да се опита да превъзмогне себе си, за да достигне до Висшия Аз, но той не може да успее в това начинание, без собствената сила на Свръх-Аз си - т.е.чрез Благодатта…
3.2.9.67,...Не се отчайвайте от милостта на Аллах, казва Коранът. Какво са моите грехове в сравнение с Твоята Милост? Те са само като ,, паяжина на вятърa , пише един ранен руски мистик Дмитрий Ростовски. Тези, които ми се предадат, дори да са с греховна природа, ще разберат най-Bисшия път , пише в Бахавад Гита ...
3.2.9.67,... Прошката на греховете е факт. Тези, които отричат това отричат собствения си опит. Могат ли да отделят луната от нейната светлина? Тогава могат ли да отделят прошката от любовта...?
3.2.9.67,... Усилието, което извира от себето и Благодатта, която извира отвъд него, са две неща от съществено значение за успеха в това търсене. Първото, можем да предоставим всички; но второто може единствено да бъде предоставено от Висшия Аз...
3.2.9.67,... Висшият Аз, чиято Благодат беше първоначалният тласък на всичките му усилия, сякаш пристъпва напред и започва да разкрива своето присъствие и работи по-открито. Аспирантът осъзнава това със страхопочитание, благоговение и благодарност. Той трябва да се научи да следи бдително тези вътрешни подтици на Божествената благодат. Те са като слънчеви лъчи, които оплождат земята...
3.2.9.67,... Откритието, че опрощението на греховете е свещен факт, трябва да ни изпълни с неизразима радост. Защото това е откритието, че има състрадателна любов в сърцето на Вселената...
3.2.9.67,… Нуждата ни от спасение, от преодоляване на вродената грешна и невежа природа на егото, изолирано от самото истинско съзнание, е по-голяма, отколкото някога сме разбирали …
3.2.9.67,… Нито един аспирант, който е искрен и чувствителен, няма да остане напълно без помощ. Тя може да се появи по време на изкушение, когато низшата природа може да се окаже неочаквано ограничена от мощна идея действаща силно против нея. Той може да намери в книга точно това, което е чакал и което в този конкретен момент определено ще му помогне по пътя…
3.2.9.67,… Волята има своята роля в този процес, но не е единствената част. Рано или късно той ще открие, че не може да продължи напред единствено чрез нея и че трябва да потърси помощ от нещо извън себе си. Той наистина трябва да призове благодатта да действа върху него …
3.2.9.67,… Философията потвърждава съществуването на благодатта, това, което не може да се спечели чрез най-напрегната активност, може да бъде поставено в нашите ръце като Божествен подарък ...
3.2.9.67,… Благодатта е небесен свръхчовешки дар … Това беше пламтящо преживяване на Благодатта, което промени Савел, горчивия противник, в Павел, пламенния апостол …
3.2.9.67,
10 о 2024
27 о 2013
22 н 2011
24 с 2013
9 ю 2018
27 ф 2021
11 а 2024
10 ф 2019
17 с 2017
21 ф 2014
25 м 2024
30 с 2013
6 я 2013
11 а 2021
9 а 2021
16 д 2012
14 с 2012
14 д 2013
22 с 2015
4 м 2012
31 ю 2024
14 д 2017
9 с 2018
17 д 2011
10 ю 2024
16 ю 2012
13 м 2013
25 м 2013
10 ю 2016
18 с 2016
29 а 2013
15 а 2019
8 а 2015
1 ф 2011
14 ф 2011
25 м 2011
26 с 2011
9 н 2011
26 д 2011
15 а 2012
9 ю 2012
22 а 2012
18 м 2013
4 с 2013
2 ю 2014
30 а 2014
21 я 2015
17 ф 2015
6 а 2015
10 а 2015
20 а 2015
29 с 2016
18 о 2016
3 я 2017
5 я 2017
7 о 2017
4 м 2018
21 ю 2018
27 ю 2019
17 н 2021
10 ф 2022
14 а 2022
12 м 2022
1 ю 2022
7 а 2023
12 а 2023
28 а 2023
11 ю 2024
30 н 2024
The notebooks are copyright © 1984-1989 The Paul Brunton Philosophic Foundation
This site is run by Paul Brunton-stiftelsen · info@paulbruntondailynote.se